РЕШЕНИЕ
№ 12210
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110143344 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД твърди, че в качеството си на застраховател по
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за управлявания
от ответника л.а. марка „Тойота”, модел „Авенсис”, с рег. № **********, е
платил застрахователно обезщетение в размер на 1456 лв. за вредите на л.а.
марка „Мерцедес“, модел „Ц 250“, с рег. № **********, от реализирано ПТП
на 22.12.2018г. в гр.Нови Искър. Поддържа, че в негова полза е възникнало
регресно вземане за платената сума, както и за сумата от 20 лв.,
представляваща ликвидационни разноски, тъй като ответникът е причинил
ПТП и се е отклонил от проверка за употреба на алкохол. Посочва, че на
22.12.2018г. ответникът е изплатил сумата от 1 000 лв. в полза на водача на
увредения автомобил, поради което моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата от 476 лв., ведно със законната
лихва от 26.03.2021г. – датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК, до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът В. С. С., в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата
1
молба, с който оспорва иска. Твърди наличието на извънсъдебна спогодба
между участниците в процесното ПТП, по силата на която същите са се
споразумели, че претърпените вреди са общо в размер на 1000 лв., като
ответникът е заплатил въпросната сума на пострадалия в деня на настъпване
на инцидента. Алтернативно излага доводи за съпричиняване. Възразява, че
изплатеното от ищеца обезщетение от общо 1476 лв., е в завишен размер.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило
събитие, за което ищецът в качеството си на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” носи риска; че е заплатил обезщетение в размер
на действителните вреди; че ответникът е причинил събитието, и се е
отклонил от проверка за употреба на алкохол.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП –
22.12.2018г. между страните е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща риска
от причинени вреди във връзка с управлението и ползването на л.а. марка
„Тойота”, модел „Авенсис”, с рег. № **********, както и че застрахователят
е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 1476
лв. за причинените му в резултат на процесното ПТП имуществени вреди.
Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства – договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №
BG/22/118001217098 от 20.04.2018г. със срок на застрахователно покритие
20.04.2018г. – 20.04.2019г., и преводно нареждане за кредитен превод от
06.04.2019г.
От представения по делото протокол за ПТП № 1725356 от 22.12.2018г., и
заключението на допуснатата по делото САТЕ се установява, че на същата
дата ответникът, при управление на л.а. марка „Тойота”, модел „Авенсис”, с
рег. № **********в гр.Нови Искър по ул. „Искърско дефиле” посока от ул.
„Х.Д.“ към „Околовръстен път“ допуска съприкосновение с движещия се зад
2
него л.а. марка „Мерцедес“, модел „Ц 250“, с рег. № **********, управляван
от Д. Е. В., при предприемане на маневра за завиване наляво с цел влизане в
крайпътен имот без да подаде сигнал. В резултат на удара л.а. марка
„Мерцедес“, модел „Ц 250“, с рег. № ********** се отклонил и се блъснал в
пътен знак и декоративно дърво, а л.а. марка „Тойота”, модел „Авенсис”, с
рег. № ********** – в друг паркиран автомобил. Във връзка с процесното
произшествие на ответника е съставен АУАН от 22.12.2018г., на основание на
който е издадено и Наказателно постановление №18-4332-027733 от
21.01.2019г. за нарушение на чл. 25, ал.1 ЗДвП и чл. 174, ал.3 ЗДвП.
По делото е приет и неоспорен от ответника Талон за изследване
№0026574, видно от който същият е отказал да се подложи на предварителна
качествена проба с техническо средство за алкохол и наркотични вещества.
Изложеното се подкрепя и от отбелязванията в представения Протокол за
ПТП.
От събраните по делото доказателства и неоспореното заключение на
САТЕ съдът намира, че по делото е установено, че в причинна връзка с
описаното по-горе противоправно поведение на ответника, са настъпили
описаните в протокола за ПТП вреди на л.а. марка „Мерцедес“, модел „Ц
250“, с рег. № СА 1363 КА, конкретизирани в представената по делото
преписка по щета на ищцовото дружество.
Предвид нормата на чл. 500, ал.1, т.1 КЗ застрахователят по договор за
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
има право да получи от застрахования заплатеното на пострадалото лице
застрахователно обезщетение, когато застрахованият при настъпване на ПТП
е отказал да се подложи на проверка за алкохол. Вината на ответника за
процесното ПТП и причинната връзка между неговото деяние и вредите по
увреденото имущество, както и обстоятелството, че след настъпването на
ПТП се е отклонил от проверка за употреба на алкохол се установяват по
горните доводи на съда от събраните по делото доказателства, предвид на
което и по делото се установяват предпоставките по чл. 500, ал.1, т.1 КЗ за
реализиране на регресното право на застрахователя.
Въпреки това, следва да се съобрази, че отговорността на застрахователя и
тази на делинквента произтичат от различни правоотношения, но същите са
функционално свързани, тъй като непозволеното увреждане е елемент от
3
фактическия състав на застрахователното събитие. Съгласно задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 30.01.2017г. на ВКС по
тълк. дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, при сключено извънсъдебно
споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което са
постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от
застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги
покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на
същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл.432, ал.1
КЗ, така и от делинквента по чл. 45 и сл. ЗЗД. Валидно сключеното
споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото
правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от
непозволеното увреждане. Функционалната връзка на деликта с основанието
за плащане на застрахователното обезщетение обуславя извода, че с
изплащането от застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното
споразумение, се погасява както прякото право на увредения срещу
застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата.
При удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от страна на
застрахователя на уговореното в споразумението обезщетение в пълен размер
претенцията на пострадалия против делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД се
явява неоснователна. Увреденото лице може да получи обезщетение само за
вредите, които са останали неудовлетворени, а това са вредите, които не са
били предмет на споразумението – други по вид и/или новонастъпили вреди,
както и когато споразумението е ограничено от лимита на застрахователната
сума по сключена застраховка.
Посочените разяснения в задължителната практика на ВКС намират
приложение и при сключено споразумение между пострадалия и делинквента.
Удовлетворяването и изявлението на увреденото лице, че счита полученото
обезщетение за съответстващо на получените от него вреди, погасява
материалното му право да получи допълнително обезщетение от
застрахователя на делинквента по прекия иск по чл.432, ал. 1 КЗ – в този
смисъл Решение № 60153 от 07.02.2022г. на ВКС по т.д. № 2492/2020г., I т. о.
В случая по делото е представено неоспорено от страните споразумение
от 22.12.2018г., сключено между ответника и Д. Е. В., от съдържанието на
което се установява, че делинквентът е изплатил в полза на водача на
4
увредения л.а. марка „Мерцедес“, модел „Ц 250“, с рег. № СА 1363 КА сумата
от 1000 лв. в деня на настъпване на ПТП, във връзка с което последният няма
други претенции към делинквента. Доколкото представеното писмено
доказателство представлява частен документ, подписан както от ответника,
така и от увреденото лице, то съдът намира, че същият има и характер на
разписка, удостоверяваща получаването на посочената в нея сума.
Изложеното се подкрепя и от показанията на разпитания по делото свидетел,
участник в ПТП, който признава, че ответникът му е предоставил на ръка
сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпените вследствие
процесното ПТП вреди. В тази връзка, следва да се отбележи, че съдът не
кредитира показанията на свидетеля в частта относно връщането на парите на
делинквента, доколкото за установяване на изложените твърдения за съдебно
дело между увреденото лице и ответника, както и за проведено изпълнително
производство, не са ангажирани доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че при наличие на извънсъдебно
споразумение между делинквента и увреденото лице, с което последното
признава изрично, че претенцията за обезщетение за вреди в резултат на
настъпило застрахователно събитие е удовлетворена в пълнота от
делинквента, отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана с
оглед функционалната обусловеност от отговорността на застрахованото
при него лице. Доколкото в случая не се твърди изплатеното от
застрахователя обезщетение в размер на 1456 лв. да касае вреди, които не са
били предмет на споразумението – други по вид и/или новонастъпили такива,
то същото се явява платено без основание. По изложените съображения,
ищецът не разполага с правото да претендира от делинквента процесната
сума, с оглед на това, че същият е удовлетворил в предходен момент – още
към датата на настъпване на застрахователното събитие, претенцията на
увреденото лице. Ето защо, предявеният от застрахователното дружество иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът. Ответникът е защитаван от адв. Р. И., която е
осъществявала безплатна правна помощ по делото и претендира
възнаграждение по чл. 38 ЗА. Същото, определено по реда на Наредба
5
№1/2004г. е в размер на 300 лв., като сумата следва да бъде присъдена на
адвоката.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да заплати по сметка на
съда сумата от 100 лв. – разноски, от които ответникът е бил освободен за
заплащане на депозит за вещо лице по САТЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК **********, срещу В.
С. С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 500,
ал.1, т.1 КЗ за признаване за установено, че В. С. С., ЕГН **********, дължи
на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК **********, сумата от 476 лв., представляваща
непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за
настъпило на 22.12.2018г. ПТП в гр. Нови Искър, ул. „Искърско дефиле“, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17401/2021г. на
СРС, 77-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ал. 1, т.2 ЗА ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК **********, да заплати на адвокат Р. Х. И., личен №
**********, сумата 300 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
**********, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 100 лв.
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6