Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Кюстендил, 13.07.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IX с-в, в
открито съдебно заседание на втори юли две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛИ МАРИНОВА
при участието на секретаря С. Х., като
разгледа докладваното от съдия М. гр.д. №467 по описа на КОС за
Производството е по
реда на чл.318-329 ГПК.
Образувано е по
предявен от С.Б.В. - К. срещу Л.Д.К. иск с правна квалификация чл.99 ал.1 СК -
за прекратяване на гражданския им брак, сключен на 30.07.2006г. в с. С., община
С..
Ищцата - С.Б.В. - К.
твърди, че на 30.07.2006г. в с. С. е сключила с ответника – Л.Д.К. граждански
брак. От брака съпрузите нямат деца. Ищцата посочва, че има син - Т. С. К.,
който не е припознат от ответника. Твърди, че това е втори брак за страните,
като първият брак е бил прекратен с развод с решение на КРС по гр. д. N 529/98г. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на
ответника. Посочва, че след сключването на брака съпрузите заживели в дома на
родителите на ответника в с. С.. Ищцата твърди, че по време на брачното им
съжителство ответникът не е работил на постоянна работа, че предпочита да
прекарва времето си в селската кръчма и че системно злоупотребява с алкохола,
което води и до чести скандали с ищцата. Посочва, че при така създадените
отношения ищцата взела решение и през м. февруари 2009г. напуснала семейното
жилище в с. С. заедно с детето и се върнала в гр. Кюстендил при майка си. Счита,
че бракът й с ответника съществува само формално, като брачната им връзка е
дълбоко и непоправимо разстроена. Моли съда да постанови решение, с което да
прекрати брака поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника,
след прекратяването на брака желае да носи само предбрачното си фамилното име -
В., не желае да й бъде присъждано ползването на семейното жилище, находящо се в
с. С., ул. „***” N ** Моли за присъждане на направените
разноски по делото.
Ответникът - Л.Д.К. не
е подал писмен отговор в срока по чл.131 ал.1 ГПК. В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, не се явява.
Кюстендилският районен
съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното
по делото удостоверение за сключен граждански брак от 30.07.2006г., издадено от
община С., въз основа на акт за граждански брак N
***/30.07.2006г., Л.Д.К.,***, и С.Б.В., родена на ***. в гр. Кюстендил, са сключили на
30.07.2006г. в с. С., община С., граждански брак.
От представеното по
делото удостоверение за раждане от 19.04.2007г., издадено от община Сандански,
въз основа на акт за раждане N ***/19.04.2007г., детето - Т. С. К.
е родено на **г. в гр. Сандански от майка - С.Б.В. - К..
По делото е
представена от ищцата и декларация от 05.03.2009г. за семейно, материално и
имотно състояние, съгласно която ищцата е декларирала, че семейството й се
състои от трима членове; че тя и съпругът й са безработни и не получават
трудово възнаграждение; и че по време на брака не са придобили недвижими имоти.
По делото като
свидетел е разпитана В.Й.Н. - майка на ищцата. От показанията й, преценени при
условията на чл.172 ГПК, се установява, че сключеният брак е втори за ищцата и
ответника, че същите живеят съвместно от 12 години, като периодично се разделят
и събират, както и че страните са във фактическа раздяла от м. февруари 2009г., когато ищцата е напуснала семейното жилище в с.С.,
като причината за това, е, че ответникът не се грижи за семейството - за дъщеря
й и детето, не работи на постоянна работа и злоупотребява с алкохол. Съдът намира, че показанията на разпитаната
свидетелка следва да се кредитират, независимо от родствената й връзка с ищцата, тъй като в същите се съдържат данни относно факти и обстоятелства,
за които свидетелката има преки и непосредствени впечатления, и доколкото по
отношение на обстоятелствата, за които тя е дала показания, не е проведено насрещно доказване от
ответната страна.
Изслушан при условията
на чл.15 ал.6 ЗЗДт социалният работник от дирекция „Социално подпомагане” - гр.
Кюстендил поддържа становището, че разводът няма да се отрази благоприятно на
детето, но следва да се вземе предвид и фактът, че ответникът не е припознал
детето.
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл.99 ал.1 СК:
Съгласно чл.99 ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
По настоящото дело от кредитираните от съда гласни доказателствени средства
се установява по безспорен начин, че съпрузите не живеят съвместно, а разделено
от м. февруари 2009г., когато ищцата е напуснала семейното жилище в с. С.
заедно с детето си и отишла да живее при майка си в гр. Кюстендил. Напускането
на семейното жилище от съпругата е било провокирано от системната злоупотреба с
алкохол и неосигуряване на средства за издръжка на семейството от страна на
ответника.
Предвид изложеното съдът намира, че липсата на уважение, разбирателство и
общи грижи за семейството между страните е довело до изпразване на
съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание - тя е
престанала да изпълнява социалната си функция (чл.4, 14-16 и 18 СК) и е изцяло
и окончателно разстроена. В резултат на настъпилата фактическа раздяла
съпрузите не обитават общо семейно жилище, нито общо домакинство. Ето защо
съдът намира, че семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим
начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито
за съпрузите, нито за обществото.
Съдът счита, че вина за разстройството на брака има мъжът. Брачните
нарушения на последния, изразяващи се в системна злоупотреба с алкохол (чл.15 СК) и неосигуряване на средства за издръжка на семейството (чл.14 и чл.18 СК)
ангажират брачната му вина, доколкото тези обстоятелства са се отразили
съществено върху състоянието на брачните отношения. Напускането на семейното
жилище от съпругата е производна реакция на брачните нарушения на съпруга, и то
не ангажира брачната й вина, а представляват оправдана реакция, която не
надхвърля границите на житейски допустимото реагиране (арг. от т.7 от ППВС
10-71).
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за развод с
правно основание чл.99 ал.1 СК е основателен, като сключеният между страните
брак следва да бъде прекратен по вина на мъжа.
По иска с правно основание чл.103 СК:
След прекратяването на брака ищцата следва да носи само предбрачното си
фамилно име – В., без добавката - К., тъй като това съответства на нейното
желание.
Относно ползването на семейното
жилище – чл. 107 СК.
Предвид обстоятелството, че ищцата е напуснала семeйното жилище, находящо се в с.
С., ул. „***” N * собственост на родителите на ответника, и не желае да бъде предоствено ползването му, съдът
счита, че ползването на семейното жилище, следва да се предостави на ответника.
По разноските по делото:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК разноските по делото следва да се понесат от
ответника.
На основание чл.6 т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на КРС окончателна държавна такса за развода в
размер на 25 лева, а на ищцата направените разноски за държавна такса в размер
на 25 лв.
Воден от горното Кюстендилският районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 30.07.2006г. в с. С., община С., обл. Благоевград, с
акт за граждански брак № ***/30.07.2006г., между С.Б.В. - К., ЕГН: **********,***„**” N *, и Л.Д.К., ЕГН:**********,***„**” N *, на основание чл.99 ал.1 СК, по вина на мъжа.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака С.Б.В. - К., ЕГН: **********,***„Струма” N
17A, да носи само предбрачното си фамилно име – В..
ПРЕДОСТАВЯ на Л.Д.К., ЕГН:**********, на основание чл.107 ал.1 СК, ползването на семейното жилище,
находящо се в с. С., община С., ул. „**” N *, собственост на родителите на Л.Д.К..
ОСЪЖДА Л.Д.К., ЕГН:**********,***„***” N *, да заплати по сметка на Кюстендилския
районен съд държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 329 ал.1 изр.1 ГПК във вр. с чл.6 т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Л.Д.К., ЕГН:**********,***„***” N *, да заплати на С.Б.В. - К.,
ЕГН: **********,***„***” N *, на основание чл.329 ал.1 изр.1 ГПК, сумата в размер на 25
лв., представляваща направени разноски по делото за държавна такса.
Решението може да се обжалва пред ОС - Кюстендил в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: