№ 167
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20221001000036 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261534 от 23.11.21г., постановено по т.д. № 131/21г., СГС, ТО, VІ- 1
състав е отхвърлил предявения от Националната агенция за приходите, с адрес: гр. София,
бул. „Княз Дондуков“ № 52, срещу „Искра- 21“ АД /н./., ЕИК: *********, с адрес: гр. София,
ж.к. Люлин 8, ул. „Търново“, бл. 882, при участието на синдика Т. Д. И., иск с правно
основание чл. 694 ТЗ, с който ищецът иска да се признае поредност на удовлетворение по
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, вместо по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, на публични вземания в общ размер на
883 911,19 лв., от които главници в размер на 523 894,19 лв. и дължими към 11.02.2020 г.
лихви в размер на 360 017 лв. по ревизионен акт № Р-22222517000246-091-001/03.08.2017г.
на ТД на НАП София; справки декларации; годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО;
декларации по ЗДЦФЛ и ЗКПО, приети в производството по несъстоятелност на „Искра-
21“ АД по т.д. № 681/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI- 21 състав.
В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от НАП, с която
се обжалва първоинстанционното решение. Твърди, че производството по принудително
събиране на публични вземания, което се осъществява само по правилата на ДОПК, не
допуска множество изп. дела срещу един и същи длъжник- чл.221, ал.3 ДОПК, поради което
и установените с ревизионния акт публични вземания, а също и декларираните от длъжника
с приложените към исковата молба декларации, са предмет на събиране именно на
образуваното изп. дело. Застъпената от съда теза, че запорът следва да се счита наложен едва
с вписването му в ЦРОЗ, била изцяло в противоречие с действащата нормативна уредба, тъй
като вписването на запорите, наложени с издадените от публичния изпълнител
постановления за налагане на обезпечителни мерки, не било елемент от техния фактически
1
състав. Неправилни били и изводите на съда, че разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ урежда
въпроса за предимство при конкуренция между различните способи за принудително
изпълнение. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
друго ,с което да признае, че процесните публични вземания са с поредност на
удоволетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, с присъждане на разноски.
С писмения си отговор синдикът на „Искра- 21“ АД оспорва въззивната жалба и иска
съдът да потвърди обжалваното решение.
По делото не е постъпил писмен отговор от „Истра- 21“ АД.
САС, ТО, 13 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
по реда на чл.235 ГПК, и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна,
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Предявен е иск с правно основание чл. 694 ТЗ за установяване на поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност на „Искра -
21“ АД на публични вземания за републикански данъци, за задължителни осигурителни
вноски и за държавни такси в общ размер на 883 911,19 лв.
В исковата молба се твърди, че в производството по несъстоятелност е претендирало
тези вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като обезпечени с
издадено по реда на ДОПК постановление за налагане на обезпечителни мерки, с каквато
поредност на удовлетворяване първоначално са приети от синдика. В срока по чл. 690 ТЗ
кредитор е депозирал възражение срещу изготвените списъци, включително и по отношение
на публичните вземания и предвидената за част от тях поредност. С определение от
04.01.2021 г. по т.д. № 681/2019 г. съдът по несъстоятелността е уважил подаденото от
кредитора възражение срещу предвидената поредност, като я е изменил и е определил
такава по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ. Посочва, че действително според чл. 638, ал. 4, изречение 2
ТЗ, наложените в индивидуалното принудително изпълнение обезпечителни мерки са
непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Корективното тълкуване на
специалното правило на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ спрямо общата разпоредба на чл. 638 ТЗ обаче
е недопустимо, доколкото специалното правило е въведено именно с оглед изключенията от
общото такова. Счита, че аргументите на съда по несъстоятелността биха били основателни
в хипотезите, в които наложените в изпълнителните производства запори не са вписани в
Централния регистър на особените залози. Посочва, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ
не въвежда допълнителни критерии за противопоставимост, освен вписването на наложения
запор в Централния регистър на особените залози. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да бъде установена поредност на удовлетворение по чл. 722, ал.
1, т. 1 ТЗ на публични вземания в общ размер на 883 911,19 лева, от които главници в
размер на 523 894,19 лева и лихви в размер на 360 017 лева към 11.02.20г., дължими въз
основа на ревизионен акт № Р-22222517000246-091-001/03.08.2017 г. на ТД на НАП София;
справки декларации; годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО; декларации по ЗДДФЛ
и ЗКПО, с присъждане на разноски.
Ответникът „Искра-21“ АД /н./, редовно призован при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК,
не е депозирал отговор на исковата молба.
Синдикът на „Искра- 21“ АД /н./ Н. Г. оспорва предявените искове като
неоснователни. Поддържа, че вземанията на НАП следва да бъдат с поредност на
2
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 9 ТЗ, а не по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Посочва, че вписването по реда на 303 на запор върху вземания и вещи представлява
обезпечителна мярка с единствена последица забрана на длъжника да се разпорежда със
запорираното имущество. Право на присъединяване и предпочтително удовлетворение е
предвидено единствено за обезпечените кредитори, като под „обезпечени“ разпоредбата на
чл. 194 ДОПК има предвид същото като чл. 724 ТЗ, а именно кредитори с учредена ипотека
или залог, но не и такива с наложени обезпечителни мерки, в който смисъл е определение №
6913/23.12.2019 г. по т.д. № 1708/2011 г. на СГС, TO, VI- 21 състав, постановено по реда на
чл. 692 ТЗ.
САС, ТО, 13 състав намира от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от извършената от съда служебна справка по партидата на „Искра-
21“ АД /н./, се установява, че с решение № 2095 от 22.11.2019 г. по т.д. № 681/2019 г. на
СГС, ТО, VI- 21 състав е открито производство по несъстоятелност на „Искра- 21“ АД, с
определена начална дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост- 31.12.2012 г.
С молба изх. № М-24-28- 645/19#30 от 19.02.2020 г., НАП е предявила на основание
чл. 685, ал. 1 и чл. чл. 687, ал. 2 ТЗ публични вземания, който публични вземания са
включени изцяло от синдика в списък на приети вземания на кредиторите на дружеството,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
В срока по чл. 690 ТЗ, с възражение от 26.06.2020 г., кредиторът М. С. е възразил
срещу поредността по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на включените в списъка на приетите вземания
публични вземания по т. 16-33 вкл., при твърдения, че вписаните запори в ЦРОЗ въз основа
на постановления на публичния изпълнител не създават привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
С определение от 04.01.2021 г. по т.д. № 681/2019 г., СГС, ТО, VI- 21 състав е
изменил поредността на удовлетворяване на вземанията на държавата, предявени от НАП
по т. 16, 17, 20, 23, 25, 27, 29, 31, 32 и 33 включително от молбата, като тези вземания са
включени с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ.
В първоинстанционното производство са отделени като безспорни и ненуждаещи от
доказване обстоятелствата, че процесиите публични вземания в общ размер на 883 911,19
лева, от които главници в размер на 523 894,19 лева и дължими към 11.02.20г. лихви в
размер на 360 017 лева, въз основа на ревизионен акт № Р- 22222517000246-091-
001/03.08.2017 г. на ТД на НАП София; справки декларации; годишни данъчни декларации
по чл. 92 ЗКПО; декларации по ЗДДФЛ и ЗКПО, са с основание и размери така, както са
индивидуализирани в исковата молба.
Видно от представеното удостоверение за вписвания по името на „Искра-21“ АД в
ЦРОЗ към датата 04.02.2020 г. по партидата на дружеството са извършени следните
вписвания: вписване № 2017101701547 от НАП-ТД, гр. София, Дирекция СДО -
запорираното имущество е във връзка с издадено постановление № С172225-022-
0050252/05.09.2017 г., с което е наложен запор по реда на ДОПК; вписване №
2020020302164 на НАП- ТД, гр. София - запорираното имущество е във връзка с издадено
постановление № С180022-022-0053434/30.07.2018 г., с което е наложен запор по реда на
ДОПК и № 2020020302196 на НАП-ТД, гр. София - запорираното имущество е във връзка с
издадено постановление № С180022- 022-0057348/14.08.2018 г., с което е наложен запор по
реда на ДОПК.
По делото са приложени и постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С172225-022-0050252/05.09.2017г., постановление за налагане на обезпечителни мерки № С
180022-022-0053434/30.07.2018 г. и постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С180022-022-0057348/14.08.2018 г., в които е отбелязано, че мерките са наложени, тъй като
ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително
3
дело № 52120000488/2012 г.
Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства.
При така установената фактическа установка и с оглед правомощията си по чл.269
ГПК, САС, ТО,13 състав намира от правна страна следното:
Предявеният на основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ установителен иск е допустим. С
решение № 2095/22.11.19г., постановено по т.д. № 681/19г., СГС,
ТО, VІ- 21 състав е открито производство по несъстоятелност на „Искра-21“ АД,с
определена начална датата на неплатежоспособността/ свръхзадължеността- 3112.20212г. С
молба от 19.02.20г. ищецът НАП е предявил пред съда по несъстоятелността публични
вземания, който са включени от синдика в списъка на приетите вземания. С определение от
04.01.21г. по т.д. № 681/19г. на СГС, ТО, VІ- 21 състав, е изменена поредността за
удоволетворяване на предявените от НАП вземания по т.16,17,20,23, 25,27,29,31,32 и 33 от
молбата й, като тези вземания са включени с поредност на удоволетворяване по чл.722, ал.1,
т.6 ТЗ. На 10.10.21г. определението е обявено в ТР, като на 20.01.21г., в
закононустановения срок по чл.694, ал.6 ТЗ, е предявен иск по чл.694 ТЗ.
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че е допустим иск за установяване
на поредност на удовлетворяване на вземане, различна от приетата с определението по
чл.692, ал.4 ТЗ, в която хипотеза предмет на иска по чл.694, ал.2 ТЗ е съществуването на
привилегията на приетото с определението по чл.692, ал.4 ТЗ вземане. По така предявеният
положителен установителен иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно
съществуването на твърдяната привилегия.
В разглежданият случай ищецът НАП основава претендираната привилегия на запор,
наложен от публичен изпълнител по реда на ДОПК и вписан в ЦРОЗ, което вземане, на
основание чл.722, ал.1, т.1 ТЗ твърди, че се ползва с право на предпочтително
удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението.
Както правилно е приел и първоинстанционният съд, по своя характер вписаните по
ЗОЗ запори са обезпечителни мерки, като свързаните с тях последици са различни от тези на
обезпеченията- залог и ипотека. В принудително изпълнение по ДОПК наложените запори
не пораждат дори право на присъединяване, а още по-малко на предпочтително
удовлетворение. Право на присъединяване и предпочтително удовлетворение е предвидено
единствено за обезпечените кредитори, като под "обезпечени" разпоредбата на чл.194
ДОПК има предвид това което има предвид и чл.724 ТЗ, а именно кредитори с учредена
ипотека или залог или упражняващи право на задържане по общия ред, но не и такива с
наложени обезпечителни мерки. Единствената „привилегия“ от наложени обезпечителни
мерки по реда на ДОПК е правото на държавата при открито производство по
несъстоятелност и в рамките на шест месеца от откриването му да реализира имуществото,
върху което са наложени мерките по реда на ДОПК- чл.193 ДОПК, като вписването на
мерките в ЦРОЗ не създава привилегия за предпочтително удовлетворени на държавата.
Такава привилегия не се създава и с обявяването на длъжника в несъстоятелност, напротив-
наложените в индивидуалното изпълнение запори и възбрани са непротивопоставими на
4
кредиторите на несъстоятелността, като не се допуска налагане на нови обезпечителни
мерки, както по реда на ГПК, така и по реда на ДОПК върху имуществото на длъжника след
откриване на производството по несъстоятелност- чл.638, ал.4 ТЗ. Аргумент в тази посока е
и разпоредбата на чл.724 ТЗ, която урежда правилата за удовлетворяване на обезпечен
кредитор и на кредитор с право на задържане и която под „обезпечен кредитор“ има
предвид единствено кредитор, в чиято полза са учредени ипотека или залог, но не и
възбрана или запор.
Ето защо съдът счита, че вписаният по ЗОЗ запор не създава право на
предпочтително удовлетворяване на кредитора, до който правилен извод е достигнал и
първоинстанционният съд, чието решение следва да бъде потвърдено на това основание,
при което произнасянето по останалите изложени във въззивната жалба доводи е
безпредметно.
По съдебните разноски: На основание чл.694, ал.7 ТЗ държавната такса не се внася
предварително, като ако искът бъде отхвърлен, тя е за сметка на ищеца, който в случая на
основание чл.84 ГПК е освободен от такси, тъй като искът касае публични държавни
вземания. По делото липсва направено от ответникът искане за присъждане на разноски.
Воден от изложеното, САС, ТО, 13 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261534 от 23.11.21г. на СГС, ТО, V- 1 състав,
постановено по т.д. № 131/21г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от
съобщението до страните при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5