Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 225 15.05.2019 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На тринадесети април две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Ганка Атанасова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №6 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, против Ю.С.И., с която е
предявен иск за установяване дължимостта на сумата 1224,43лв.част от главница в общ размер на 3649,66лв., сумата
1695,57лв. договорна лихва за периода от 18.08.2011г. до 18.08.2018г.,
законната лихва. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи, че на
18.08.2011г. между Юробанк България АД като кредитор и ответника като
кредитополучател, е подписан договор за потребителски кредит в размер на
4390лв., предназначен за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор
за кредит от 18.04.2008г., предоставен е по банкова сметка ***.08.2011г.
Кредитополучателят се задължил да заплати получената в заем сума ведно с
начислените лихви и такси, чрез месечни погасителни вноски включени в
погасителния план, като крайният срок за погасяване е 18.08.2018г. На
17.10.2013г. сключено допълнително споразумение, с което ответникът признал, че
към датата на подписването м, общият размер на всички изискуеми и непогасени
вземания по договора/състоящи се от непогасена главница, лихви, в това число
лихва за забава, комисионни/ възлиза на 5519,83лв. Със същото споразумение
страните изменили първоначално уговорения погасителен план, като изменили
размера на погасителните вноски и крайната падежна дата – 20.09.2016г. Както,
че плащането на падеж на всяка вноска е условие за действието на
споразумението, че непогасяването изцяло или частично в срок на която и да е
вноска, действието на последното се прекратява. Ответникът не изпълнил
задълженият си за плащане на месечните вноски, съгласно договора и
допълнителното споразумение, останала непогасена сума в размер на 5425,23лв.,
от които 3649,66лв. главница, 1695,57лв. договорна лихва и 80лв. такси и
разноски. На 18.01.2016г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания
задължението на ответника е прехвърлено на ищеца, а на ответника изпратено
уведомително писмо, за прехвърляне на вземането както и за неплатените
задължения, като е даден 15 срок, за погасяването им, в противен случай цялото
вземане става предсрочно изискуемо. Писмата не са връчено на ответника, върнати
като непотърсени. Подадено заявление пред РРС за издаване заповед за незабавно
изпълнение по чл.410 от ГПК, в производството по което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №2344/2018г. на РРС, срещу която е постъпило възражение.
В предоставения срок ответникът чрез
представител депозира отговор. Намира исковете за неоснователни. Прави
възражение за претендираната част от главница, като погасена по давност, както
и по отношение на договорната лихва като погасена по давност за периода преди
повече от три години. Твърди, че не е надлежно уведомен за цесията и
предсрочната изискуемост на кредита.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: На 18.08.2011г. е сключен договор
за банков кредит №FL602591-64/18.08.11г. между Юробанк България АД като кредитор и
ответника като кредитополучател, по силата на който на ответника е предоставен
банков кредит в размер на 4390лв., предназначен за погасяване на задължения по
договор за кредит FL
392020 от 18.04.2008г. и кредитна карта,
при фиксирана годишна лихва в размер на 8%.За всяка следваща година до крайния
срок променлива годишна лихва в размер на сбора на БЛП плюс договорна надбавка
в размер на 0,800 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП е в размер
на 13,2%. ГПР в размер на 14,08%., като следвало да погасява съгласно
приложения погасителен план на месечни вноски, с последна погасителна вноска –
18.08.2018г. На 17.10.2013г. между банката и ответника е сключено Допълнително
споразумение, че към момента изискуеми и дължими са вземания в общ размер на 5519,83лв., с погасителен план
към него/л.11/, като бил изменен размерът на погасителните вноски и крайната
падежна дата – 20.09.2016г. На 18.01.2016г. с договор за продажба и прехвърляне
на вземания задължението на ответника е прехвърлено на ищеца. На ответника било
изпратено уведомително писмо, за прехвърляне на вземането на ищеца, което не е
връчено, като непотърсено. Ищецът подал заявление пред РРС по чл.410 от ГПК, в
производството по което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№2344/2018г. на РРС, срещу която е постъпило възражение.
Според
изготвеното по делото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че на ответника е предоставен банков кредит в размер на
4390лв. Към момента на сключване на допълнително споразумение от 17.10.2013г.
размерът на непогасени задължения общо 5121,56лв. Датата на която ответникът е
направил последната си вноска е 20.05.2015г. от която за главница - 37,39лв. и
30,44лв. за договорна лихва. Задълженията са в
размер на 3649,66лв главница и 1695,57лв. договорна лихва. Размерът на
лихва за период 3 години преди подаване заявлението по чл.410 ГПК е 698,55лв. Съдът намира заключението за
обективно пълно, компетентно, неоспорено, поради което го кредитира.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният
установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение
и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предявява установителен иск
за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между Юробнак България АД и ответника е сключен
договор, по силата на който е предоставил на ответника сума в размер на 4390лв.,
усвоена на 18.08.2011г. по банковата му сметка. На 17.10.2013г. сключено
допълнително споразумение между страните, с което ответникът признал задължения
в общ размер на 5519,83лв., с което е изменен първоначално уговорения
погасителен план, както и крайната падежна дата – 20.09.2016г. Вземането на
банката е прехвърлено на ищеца, за което
на ответника е изпратено уведомително писмо, както и за заплащане на
непогасеното задължение. Ответната
страна е надлежно уведомена за прехвърляне на вземането. Съгласно практиката на
ВКС предишния кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като него пълномощник, в т.см. Р-е №137/2.06.2015г.
гр.д.№5759/14г. III г.о. на ВКС. В случая е налице надлежно съобщаване на
длъжника с връчването на молбата/Р-е №78/09.07.14г.
т.д.№2352/13г., Р-е №123/24.06.09г. т.д. №12/09г. и др./. По договора са останали дължими плащания, видно от заключението на вещото лице.
Твърдяната предсрочна изискуемост на вземането по договора е съобщена на
ответника, същият е търсен на посочения в договора адрес, но не е
намерен, като неполучаването в случая се презюмира съгласно чл.19 от договора,
тъй като не е изпълнил задължението при промяна да съобщи новия си адрес. Освен
това към подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 12.11.2018г. е настъпил падежа
на задължението. Поради което намира, че дължи изчислените от вещото лице суми.
По отношение на възражението на
ответника за изтекла погасителна давност, съдът намира същото за неоснователно.
От настъпилия падеж, от който следва да се изчислява срока предвиден в чл.110
от ЗЗД, не е изтекъл петгодишния такъв. Претенциите по договор за банков кредит
обаче не са за периодично плащане по смисъла на чл.111 б. в ЗЗД. При договора за заем е налице
неделимо плащане и договорното връщане на заемана погасителни вноски не го
превръща в договор за периодични платежи, а представлява частични плащани, като
в т.см. практиката на ВКС /Р-е №28/05.04.12г. гр.д. 523/11г. IIIг.о., р-е №103/16.09.13г. гр.д.№1200/11г. I т.о./ В случая претенцията за договорна лихва е самостоятелна, но същата
представлява възнаграждение за предоставената в заем сума, която е включена в
месечните погасителни вноски, видно от приложения погасителен план. Поради
което е приложим общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, в случая
същият по изложените по-горе съображения не е изтекъл към момента на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК. Поради което претенциите са основателни.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска, в
размер на 207,82лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това
производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното
производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 60лв.
за разноските по ч.гр.д. №2344/2018г. на РРС, съразмерно уважената претенция.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Ю.С.И., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК131001375, седалище
гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул.“Рачо Петков- Казанджията“
№4-6 сумата 1224,43лв. /хиляда двеста двадесет и четири лева и
четиридесет и три стотинки/, ведно със законната лихва от 12.11.2018г. до
окончателното и изплащане, сумата 1695,57лв./хиляда шестотин деветдесет и пет
лева и петдесет и седем стотинки/ договорна лихва за периода от 18.08.2011г. до
18.08.2018г.
ОСЪЖДА Ю.С.И., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК131001375, седалище гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул.“Рачо
Петков- Казанджията“ №4-6 сумата 207,82лв. /двеста и седем лева и осемдесет и две стотинки/ за направените по
делото разноски, както и сумата 60лв./шестдесет лева/ за разноски по ч.гр.д. №2344/2018г.
на РРС
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: