Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 53
гр. Дряново, 21.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в открито съдебно заседание на
22.07.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАРИЕТА СПАСОВА
при секретаря К. Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 85 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе взе предвид :
С исковата
молба е предявен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът М.К.Д. основава исковата си претенция
на обстоятелството, че на 08.10.2018г., около 16,05 ч. в гр. Дряново, ул. ***
било реализирано ПТП с негово участие и участието на МПС “Форд Транзит” с рег.
№ ***. Твърди, че ПТП настъпило изцяло по вина на водача на автомобила при
следния механизъм – на горепосоченото място и време водачът при извършване на
маневра на заден ход не се убедил, че пътят зад управляваното от него МПС е
свободен, в резултат на което блъска движещият се по тротоара пешеходец, който
вследствие на удара пада напред на колене и си удря главата и лицето в зида на
близкостоящата къща. Посочва, че пострадалият пешеходец получил следните
травматични увреждания : контузия на главата с разкъсно-контузна рана на лявата
челно-слепоочна област, кръвонасядания в дясното коляно, контузия на глезена на
левия крак с авулзионен тип фрактура на малък костен откъс от долния край на
малкия пищял (външен глезен) с оток и болезненост на глезенната става (повече
външностранично), дисторзия (навяхване). Вследствие на преживяното ПТП ищецът
изпитал интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес,
както и цялостно емоционално и физиологическо смущение и сътресение.
Заявява, че
за нарушенията на водача на микробус “Форд Транзит”, довели до настъпване на
посоченото ПТП бил съставен АУАН № 465958/ 2018г. по описа на ОД на МВР
Габрово. Към датата на настъпване на събитието отговорността на водачите на МПС
била застрахована в ЗД “***” АД със застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите с номер BG/02/118001405061, сключена на 10.05.2018г. с период
на застрахователно покритие от 29.05.2018г. до 28.05.2018г. Моли съда да
приеме, че в настоящия случай са налице всички кумулативни елементи от
фактическия състав на деликтната отговорност, пораждащи вземането за
обезщетение в полза на ищеца. Последното обуславяло и основателността на
предявения осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди в пълния
претендиран размер.
Посочва, че
с цел уреждане на отношенията по доброволен ред и избягване на съдебни
производства предявил претенция по реда на чл. 380 от КЗ към ответното
дружество за изплащане на застрахователно обезщетение, във връзка с което е
заведена щета № ********** по описа на дружеството. Към момента не бил
определен размер, респ. не било изплатено застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Поради което моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 08.10.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане, както и да му заплати съдебни разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В дадения от
съда срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на процесуалния
представител на ответното дружество адв. Ш. от Ак – Русе, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва изложения механизъм на настъпване
на ПТП, тъй като липсвала яснота относно основни елементи – скорост на МПС
непосредствено преди и при настъпване на ПТП, действия/ реакции на водача на
МПС и пешеходеца, от какво разстояние всеки от участниците е можел да възприеме
другия и съответно можел ли е да предотврати настъпването на ПТП, изправност на
МПС. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоностния резултат от страна на
пострадалото лице, тъй като минавайки в близост зад автомобила със запален
двигател, той е поставил себе си в риск и по този начин е съпричинил
вредоносния резултат. Отказът от провеждане на болнично лечение веднага след
настъпване на инцидента е причината за по-дългия възстановителен период на
лицето, по-големите болки и страдания, които е търпял и по-големите трудности в
ежедневното битово обслужване.
Отделно от
горното твърди, че уврежданията, които се твърди, че е получил ищецът са
повърхностни травми и обезщетението, което се претендира не отговаря на
действително претърпяната вреда. Претенцията надхвърляла многократно дори
максималните стойности на обезщетения от подобен род, тъй като липсвали
счупвания на кости, наранявания на вътрешни органи и други, които да са опасни
за живота и здравето на лицето и да са с продължителен период на
възстановяване.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие
за установено следното:
От събраните
по делото доказателства се установява, че на 08.10.2018г., около 16,05 ч. в гр.
Дряново е настъпило ПТП с участието на
ищеца като пешеходец при движението му по ул. *** *** пред № 26 и автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № ***, управляван от Р.И.Р..
Ответникът
не оспорва факта,че към момента на настъпване на процесното ПТП на 08.10.2018г.
е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
“Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ВG/02/118001405061, сключена
с ответното застрахователно дружество за управлявания от Р.Р. автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № ***. Този факт се
установява и от приложената по делото полица (л. 94) с валидност от 00,00 ч. на
29.05.2018г. до 23,59 ч. на 28.05.2019г.
Към датата
на настъпване на ПТП ищецът Д. бил на 86г. От приложената медицинска
документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
при преглед от съдебен лекар на 25.10.2018г. е установена зарастваща
разкъсно-контузна рана в лявата челно – слепоочна област с размери 1,2/ 0,4 см.
със зона с розова кожа около раната в резултат на заздравяване на периферно
разположено охлузване. Причинено е значително нарушение на анатомичната цялост
на кожата, което следва да се преценява като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота за срок от 3 седмици. Причинена е травма на дясното, коляно,
която към момента на прегледа на 25.10.2018г. е представена от слабо изразено бледомораво
към жълтеникаво кръвонасядане с площ от 1 см. Тази травма към момента на
инцидента е предизвикала болки и страдания за срок от около 10-14 дни.
Причинена е травма на лявата глезенна става с наличие на малък костен откос от
външния глезен (върха на долната част на малкия пищял). Тази травма е причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищеца за срок от около
1,5 – 2 месеца. Няма данни за претърпяно мозъчно сътресение, възможно е раната
на главата сама по себе си да е свързана с болка в травмираната област и меките
тъкани. Възможно е да има и общо главоболие. Тези оплаквания би следвало да са
отзвучали в рамките на около 10 дни. Травмата на левия глезен би могла да
доведе до болки с висок интензитет в началния период от 3-4 седмици, които
сериозно да възпрепятстват свободното движение и самообслужване на ищеца. След
първия месец болките в лявата глезенна става са били с отслабващ интензитет.
При травми от подобен род често се налага употребата на болкоуспокояващи
средства.
В период от
1,5 до 2 месеца ищецът би могъл да има двигателни затруднения при ходене и
самообслужване, породени от болки в лявата глезенна става при стъпване върху
левия крак. Не е било възможно придвижването му без помощно средство – бастун,
каквото се твърди, че преди не е използвал. Подобна травма, особено като се има
предвид и възрастта на ищеца, обективно налага използването на чужда помощ за
задоволяване на ежедневни хигиенно-битови нужди. Общият възстановителен период
по отношение на травмите на ищеца и най-вече на травмата на лявата глезенна
става, която е с най-голяма тежест е около 2 месеца. Възможно е и е твърде
вероятно с оглед възрастта на ищеца и артрозната болест в лявата глезенна
става, болковият синдром да се активира при физически натоварвания или промени
в атмосферните условия – хладно и влажно време.
Предприемането
на своевременно болнично лечение, най-вероятно би предотвратило последващите
оплаквания от главоболие, тъй като рутинно
се прилага медикаментозно лечение съответстващо на мозъчно сътресение.
Своевременното обездвижване на левия долен крайник в лявата глезенна става,
също така би оказало полезно въздействие върху по-нататъчния оздравителен
процес. От медицинската документация е видно, че такова обездвижване с ортеза е
приложено на 30.10.2018г. Общото здравословно състояние на ищеца е нормално да
бъде повлияно от обичайни за възрастта му заболявания, като атеросклероза със
засягане венечните артерии на сърцето, хипертонична болест и артрозна болест,
от каквито той страда, видно от амбулаторен лист № 6121/ 16.10.2018г.
Степента на
полученото травматично увреждане на глезена обективно не може да бъде в
резултат от артрозните промени в лявата глезенна става. Артрозните промени в
ставите, които се дължат на “износване” на ставните повърхности, обикновено са
свързани с болки в засегнатите стави. Така че и в конкретния случай болковият
синдром има за причина както травмата на лявата глезенна става, така и
артрозните промени в навехнатата става, като водеща причина за болката е
травмата. Болестното увреждане на ставата неминуемо удължава оздравителния
период и прави несигурна прогнозата за пълно възстановяване.
В съдебно
заседание на 12.06.2019г. вещото лице посочи, че не е възможно ищецът да страда
от артрозни изменения или артрит без да има ставни болки, поради което
рентгеновата находка в този аспект може да се постави под съмнение. Възможно е
да не е разчетен правилно рентгена. От ПТП има настъпила травма на глезена без
съмнение, но фрактурата на малкия пищял не се приема за средна телесна повреда.
Ако пострадалият е бил хоспитализиран веднага и е бил обездвижен, болките са
щели да бъдат по-малко, но като продължителност това не е било от значение. За
главоболието има значение, че лечението не е започнало веднага, тъй като
задължително в тези случаи, независимо дали има или няма мозъчно сътресение се
поставят банки с обезболяващи. Констатациите на вещото лице д-р Р. са направени
на база цялостната преценка на наличната медицинска документация и специалните
знания от областта на медицината, с които разполага, за да определи вида на
уврежданията и необходимия възстановителен период, поради което съдът приема
заключението на съдебно-медицинската експертиза за обосновано и обективно.
От приетото
и неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническата експертиза и
приложените към нея скици се установява,
че процесното ПТП се е осъществило на
08.10.2018г., около 16,05 ч., когато товарен автомобил микробус “Форд Транзит”
с рег. № ***, управляван от Р.И.Р. *** ***. Данните за крайния етап от движение
на автомобила преди произшествието са нееднозначни според показанията на св. М.
и на ищеца. Независимо от начина на достигане на автомобила и пешеходеца до
зоната на удара от момента на започване или при движение назад на лекотоварния
автомобил до достигане на зоната на контакт с пешеходеца е изминал не по-лако
от 7-8 метра, при което движение водачът е можел да възприеме пешеходеца на
дясното странично огледало за обратно виждане, а пешеходецът във всеки момент е
можел да възприема автомобила и неговото движение. При продължаващо движение на
автомобила назад и нереагиране на пешеходеца, се осъществява контакт между
задната част на автомобила и задната дясно ориентирана повърхност на тялото на
пострадалия в зоната на средната част на края на каменната настилка след моста
на Кольо Фичето преди началото на асфалтовата настилка. Скоростта на движение
на автомобила непосредствено при осъществяване на кантакта между него и
пострадалия е била малка – 7,4 – 12,7 км/ч. Изминатите разстояния от автомобила
и пешеходеца от началния контакт до установяването след удара са също малки –
автомобилът спира в рамките на 0,47 – 1,38 м., а тялото се установява на 1,07 –
2,18 м. след тачалния контакт. След осъществяване на контакта пешеходецът пада
на каменната настилка и получава установените увреждания.
С оглед
наличните данни и изложените анализи от техническа гледна точка произшествието
е било предотвратимо от страна и на двамата участници. От техническа гледна точка
причина е нереагирането на водача ан автомобила при предприетата маневра
движение на заден ход, на движещият се към зоната, където се насочва задната
част на автомобила пешеходец, при наличие на техническа възможност да го
възприеме по дясното странично огледало за обратно виждане. Самият пешеходец е
имал техническата възможност да възприеме приближаващият се към него автомобил
и да напусне зоната на движение на задната част на автомобила.
По-вероятно
е стойността на автомобила около долната граница на определения диапазон (7,4 –
12,7 км/ч). При движение назад на автомобила по начин, описан от св. М. е
възможно преди започване на отклоняване на автомобила надясно, скоростта на
автомобила да е била по-голяма, като
водачът я намалява до скоростта при контакт. При потегляне от покой съгласно
показанията на ищеца следва водачът на автомобила да ускорява до скорост, не
по-голяма от скоростта при контакта с пешеходеца.
Видно от
приложените снимки по цялото протежение на пътя и оформения площад преди моста
не се наблюдават тротоари. Вида и начина на оформяне на пространствата отстрани
на асфалтираните зони, изключват възможността за наличие на тротоари и към
датата на протичане на произшествието. Липсват данни за наличие на хоризонтална
и вертикална пътна маркировка, пешеходни пътеки, преходи, заграждения и др.
Разпитана по
делото св. П. – дъщеря на ищеца твърди, че научила за инцидента два дни след
събитието, когато посетила баща си в гр. Дряново. Видяла, че ищецът имал рани
по главата и кракът му бил отекъл. Започнали да посещават лекари. За известен
период от време от около три месеца не можел да се обслужва сам. Започнал да
вдига кръвно. Използвал бастун за придвижването си, а преди инцидента всеки ден
изминавал по осем километра пеша. Случилото се сринало психиката му. По цяла
нощ не можел да спи, получил страх да пресича улицата, което продължило около
два-три месеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
изискванията по чл. 380. В случая искът
по чл. 432, ал. 1 КЗ е предявен след като ищецът е заявил претенцията си за
обезщетяване по предвидения в КЗ ред
пред застрахователното дружество, за което е образувана преписка № **********,
видно от писмо изх. № 8866/ 07.12.2018г. на ЗД “***” АД. По делото не се спори,
че по преписката не е предложена и изплатена сума като обезщетение в предвидения тримесечен срок.
При
установеното по делото от фактическа страна съдът приема, че предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е основателен,
тъй като е осъществен фактическият
състав, обуславящ ангажирането на отговорността на ответното застрахователно
дружество на посоченото правно основание за обезщетяване на претендираните от
ищеца неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 08.10.2018г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т.
1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие, в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от увреждането, а също лихвите за забава, когато застрахованият е
отговорен за тяхното плащане. С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност" на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена и тъждествена по обем
с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя следва към момента на увреждането да е налице валидно
застрахователно правоотношение по договора за "Гражданска
отговорност", както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В конкретния
случай страните не спорят и от събраните по делото доказателства се установява,
че ответното дружество е застраховател по договор "Гражданска
отговорност" на автомобил “Форд Транзит” с рег. № № ***, който управляван
от Р.И.Р. е участвал в ПТП на 08.10.2018г., където около 16,05 часа в гр. Дряново, ул. *** при маневра на заден ход
блъснал ищеца Д..
По делото бе
установено по несъмнен начин от писмените доказателства и назначената съдебно -
техническа експертиза, че причина за настъпване на процесното ПТП са действията
от страна на водача на автомобила с рег.
№ № *** – Р.И.Р., който нарушил разпоредбата на чл. 40, ал.
1, и ал.2 от ЗДвП, която го
задължава преди да започне движение на
заден ход да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Водачът
е задължен по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. Видно от данните по делото водачът не е изпълнил тези
си задължения. Вещото лице по назначената съдебна авто-техническа експертиза (л.
135) е категорично, че при движението назад водачът на автомобила е имал
видимост към пешеходеца посредством дясно странично огледало за обратно виждане,
но не се е убедил, че на пътя му не е имало препятствие – в случая преминаващ
пешеходец. Той е можел да осигури безопасността на придвижване на автомобила,
като осигури лице, което да го сигнализира за опасности, както изисква ал. 2 на
чл. 40 от ЗДвП. Ако водачът на автомобила бе изпълнил вмененото му от закона
задължение, то ПТП би било предотвратено. Поради изложеното следва да се
приеме, че с действията си водачът на автомобил с рег. № *** Р.И.Р. виновно и
противоправно е причинил процесното ПТП.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
отчасти се доказа. Дружеството твърди, че ищецът, като пешеходец е преминал в
близост зад автомобил със запален двигател, поради което е поставил себе си в
риск и по този начин е съпричинил вредоносния резултат. В настоящия случай съгласно
заключението на съдебната авто-техническа експертиза (л. 124 от делото)
пострадалият се е движил в зоната в края на асфалтирания пътен участък в края
на уширението на улицата и началото на каменна настилка към моста на Кольо
Фичето. По протежение на движение по улица “*** ***” няма оформени тротоари. В
края на уширението има каменна настилка, която продължава по моста. Тази площ
попада в понятието за път по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП. Поради което
следва да се приеме, че към момента на произшествието ищецът Д. е имал
качеството “пешеходец” съобразно легалната дефиниция на понятието в чл. 107,
ал. 1, изр. 1 от ЗДвП.
Като участник в движението ищецът не е нарушил никое от вменените му със
ЗДвП задължения, тъй като законът не е предвидил забрана за пешеходците да
преминават зад превозните средства с работещи двигатели, както неправилно
твърди ответното дружество.
Основателно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат на плоскостта на неизпълнение на задължението на пострадалата да следи
пътната обстановка и да полага необходимата грижа и бдителност, така, че да
избегне пътни инциденти. Касае се за нарушение на общото задължение на всички
участници в движението, с поведението си да не създават опасности и пречки за
движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората, произтичащо
от нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Установи се от заключението на съдебно автотехническата експертиза, че от
момента на започвана или при движение назад на лекотоварния автомобил пешеходецът
във всеки момент е можел да възприема автомобила и неговото движение, както и
да напусне зоната на движение на задната му част. Отчитайки всичко изложено,
съдът приема наличие на съпричиняване от страна на ищеца.
При определяне на степента на съпричиняване, следва да бъде извършена
съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увреденото
лице, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е
допринесъл за настъпването на пътно-транспортното произшествие.
В конкретния случай с оглед
поведението на двамата участници в ПТП, приносът на пострадалия ищец за
настъпването му следва да се определи в размер на 10%. Съдът отчете, че
отговорността на водача на товарния автомобил за настъпване на произшествието е
значително по-голяма с оглед вменените му от закона задължения по чл. 5, т. 2 ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП - да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и чл. 40, ал. 1 от ЗДвП – преди
да започне движение на заден ход да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. Несъобразяването на другия участник в движението, като
шофьор на лекотоварен автомобил с тези цитирани задължения в много по-висока
степен е допринесло за настъпване на ПТП. Допуснатите нарушения на правилата на движение от
страна на водача на автомобила са повече и с по-голяма тежест. Отговорността на
водачите на моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на
движението, е значително завишена, спрямо тази на пешеходците, особено когато
(както в настоящия случай) те са възрастни хора.
В резултат
на ПТП на ищеца М.К.Д., видно от събраните писмени доказателства и заключението
на съдебно - медицинската експертиза, са причинени физически увреждания, а
именно: контузия на главата с разкъсно-контузна рана на лявата челно-слепоочна
област, която е временно разстройство на здравето за около 3 седмици. Травма на
дясното коляно, която предизвикала болки и страдания за около 10-14 дни. Както
и контузия на глезена на левия крак с фрактура на малък остен откъс от долния
край на малкия пищял (външен глезен), която е причинила временно разстройство
на здравето, неопасно за живота за срок от около 1,5 – 2 месеца.
От разпита
на св. П. се установи, че след ПТП за период около два-три месеца ищецът не
можел да спи през нощта и получил страх да пресича улицата.
Поради
което следва да се приеме за установено по
несъмнен начин, че в следствие на противоправното и виновно поведение на водача
на застрахованото МПС са настъпили описаните по-горе увреждания на здравето на
ищеца. Претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените му травматични увреждания, които са довели до болки и
страдания за срок общо около 1,2 – 2 месеца се явяват пряка и непосредствена
последица от деянието. Поради което същите подлежат на обезвреда, като
обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Съдът при определяне на размера на вредите съобрази указанията, дадени с
Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на
Пленума на ВС, както и съдебната практика по сходни случаи, като отчете вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора, общата продължителност на
лечебния и възстановителен период – около 1,5-2 месеца, ограниченията, които е
търпял пострадалия, възрастта му към датата на ПТП – 86 години, отражението,
което е дало процесното ПТП върху живота му, психическото и емоционалното му
състояние, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на
ПТП. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на ищеца за
сравнително кратък период от време – около 1,5-2 месеца, липсата на трайни
последици за неговото здраве, освен остатъчните негативни изживявания
установени от свидетеля на психическото му състояние, за които съобрази, че с
оглед възрастта му те по-бавно ще отзвучат. Съдът взе предвид още установеното
от вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, че при своевременно лечение
болките биха били по-малко интензивни, но общият период на възстановяване би
бил същия, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза на сумата от 4 400 лева. При отчитане на възприетото
съотношение на съпричиняване, обезщетението следва да бъде намалено с 10%, или
със сумата от 400 лева. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
пострадалия ищец сумата 4 000 лв., като
за горницата до пълния предявен размер от 10 000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен, поради недоказаност.
Предвид
основателността и доказаността на главните претенции,
основателен и доказан е акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на законна лихва. Доколкото прякото право на
увредения, установено със закона в чл. 432, ал.
1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от
деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко
задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Това
означава, че отговорността му следва да бъде ангажирана и за законната лихва
върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане съобразно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3
от ЗЗД. В настоящия случай законната лихва върху главницата следва
да бъде присъдена от датата на увреждането – 08.10.2018г.
По
разноските:
Ищецът е претендирал да се
присъдят разноски на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 36 от ЗА. Съобразно
чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дължимото възнаграждение на процесуалният представител на ищеца
адв. Я.Д. от САК е в размер на 510 лв., съобразно уважената част от иска.
Поради което ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати посочената
сума на адв. Д. за оказаната безплатна правна помощ на ищеца.
Ответникът в представения
списък по чл. 80 от ГПК е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 996 лв. Представени са доказателства, че сумата е действително
постъпила по сметка на процесуалния представител. Ищецът на основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което следва да бъде разгледано. От представения договор за
правна защита и съдействие се установява, че ответното дружество е заплатило
адвокатски хонорар за сумата от 996 лв. Съдът намира направеното искане за
основателно. В случая предвид размера на ищцовата претенция съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение
е в размер на 830 лв. Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност и е разгледано в две съдебни заседания, поради което и размерът
на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до минималния размер, а
именно - 830 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответното дружество сумата 498 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска, както и сумата 192
лв. – разноски за депозит за един свидетел и депозити за вещи лица съобразно
отхвърлената част от иска. По отношение на сумата 20 лв. заплатена за явяване
на свидетел, който впоследствие е заличен от списъка по делото, ищецът не
следва да бъде осъден да я заплати. Ответното дружество следва да депозира
молба по делото за връщането ѝ от съда по посочена от него сметка.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
да плати по сметка на съда държавна такса за производството по делото върху
уважения размер на иска, а именно 160 лв., както и деловодни разноски за
възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда, в размер на 180 лв.
съразмерно с уважения размер на иска. Както и да заплати държавна такса в
размер на 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на
Районен съд Дряново.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗД „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. ***,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., заедно ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Д., ЕГН **********,***
на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ СУМАТА 4 000
(четири хиляди) лева – главница, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 08.10.2018г. в
гр. Дряново, ул. *** с микробус “Форд Транзит” с рег. № ***, застраховано при
ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност” със застрахователна
полица № BG/02/118001405061, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането (08.10.2018
г.) до окончателното й изплащане на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главницата за разликата от 4 000 лв. до пълния претендиран
размер от 10 000 лв., като недоказан.
ОСЪЖДА
ЗД „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. ***,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., заедно да заплати на адвокат Я.Д. от САК,
адрес ***, п. к. ***, *** адвокатско възнаграждение в размер на 510 лв. (петстотин
и десет лева) на основание чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗД „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, бул. ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., заедно да
заплати по сметка на Районен съд Дряново държавна такса за разглеждане на
предявения иск в размер на 160 (сто и шестдесет) лв. и разноски за експертизи
общо в размер на 180 лв. (сто и осемдесет лева), както и да заплати държавна
такса в размер на 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.К.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „***”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. ***, представлявано
от С.С.П. и К.Д.К., заедно СУМАТА от общо 690 лв. (шестстотин и деветдесет
лева) – разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :