Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София,
07.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на
осемнадесети декември, две хиляди и двадесета година, в състав
Съдия:
Евгени Георгиев
и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. № 3 436 от 2020
г., докладвано от съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА „Д.З.” АД да заплати следните
суми на В.В.Р.:
-
806,00 лева на основание чл. 386, ал. 1 от Кодекса за застраховане КЗ) обезщетение
за имуществени вреди вследствие на кражба на лек автомобил „Нисан Кашкай“ с
рег. номер *****, плюс законната лихва от 01.04.2020 г. до окончателното
изплащане;
-
3 817,79 лева на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разноски по
делото. В.Р. е със съдебен адрес - адвокат Г.Х.,***, а „Д.З.” АД е с адрес ***.
[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[3] Ако ответникът обжалвано решението, с въззивната
си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на
25,00 лева държавна такса по сметка на САС.
При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. По исковата молба на ищеца
[4] В.Р. заявява в искова молба от 01.04.2020 г.,
че с договор за застраховка с ответника „Д.З.“ АД (Д.) е застраховал свой
автомобил. Между 19:30 часа на 14.09.2019 г. и 10:30 часа на 15.09.2019 г.
автомобилът е бил откраднат.
[5] На 16.09.2019 г. В.Р. е уведомил Д.за
кражбата, а на 06.12.2019 г. е поискал от Д.изплащане на обезщетение, като е
представил изискваните документи. Д.не е изплатил обезщетение на В.Р.. Затова
той моли съда да осъди Д.да му заплати:
- 39 194,75,00 лева застрахователно
обезщетение, като част от дължащото се обезщетение от 50 000,00 лева;
- законната лихва върху обезщетението от подаването
на исковата молба до окончателното плащане (исковата молба, л. 3-6; молбата за
увеличение на иска и определението за допускането му, л. 79).
2.
По писмения отговор на ответника
[6] Д.е оспорил само размера на предявения иск.
Той заявява, че е определил 40 000,00 лева обезщетение и на 01.07.2020 г.
е изплатил на В.Р. 38 388,75 лева обезщетение (40 000,00 лева
обезщетение минус 1 579,66 лева дължими втора, трета и четвърта вноска от
застрахователната премия). Затова Д.моли съда да прекрати производството по
делото (писмения отговор, л. 49).
3. По
допълнителната искова молба на ищеца
[7] В.Р. е заявил, че действително на 01.07.2020
г., след подаването на исковата молба и изтичането на срока за разглеждане на
претенцията му, Д.му е заплатил 38 388,75 лева. Според В.Р. дължащото му
се обезщетение е по-голямо. Затова той моли съда да разгледа предявения иск
(допълнителната искова молба, л. 61-62).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[8] Не се спори, че:
1. на 08.07.2019 г. В.Р. и Д.са сключили договор за
застраховка каско за лек автомобил „Нисан“ с покритие от 08.07.2019 г. до
08.07.2020 г.;
2. застраховката е покривала и риска кражба;
3. В.Р. е заплатил първа вноска от премията, но не и
втора, трета и четвърта вноски, които са били за 1 579,66 лева;
4. автомобилът „Нисан“ е бил откраднат между 19:30
часа на 14.09.2019 г. и 10:30 часа на 15.09.2019 г.;
5. на 16.09.2019 г. В.Р. е уведомил Д.за кражбата.
[9] Към момента на кражбата средната пазарна цена
на автомобила „Нисан“ е била 40 806,00 лева (заключението на вещото лице Д.,
л. 87-90). Не се спори, че Д.е определил обезщетение от 40 000,00 лева, от
което е приспаднал 1 579,66 лева (стойността на втора, трета и четвърта
вноска от премията) и на 01.07.2020 г. е изплатил на В.Р. 38 388,75 лева
обезщетение.
[10] В.Р. е заплатил: 1 567,79 лева държавна
такса (л. 44 и л. 80); 2 050,00 лева на адвокат (л. 82); 200,00 лева на
вещо лице (л. 71). Д.не е направил разноски по делото.
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[11] В.Р. е предявил иск по чл. 386, ал. 1 от КЗ.
Искът е частично основателен.
1.
По иска по
чл. 386, ал. 1 от КЗ
[12] Съгласно чл. 386, ал. 1 от КЗ, при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Размерът на това обезщетение трябва да е равен
на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието (чл. 386, ал. 2 от КЗ). Следователно предпоставките за уважаването на
иска са: 1. наличие на валиден договор за имуществена застраховка, по който
ищецът да е бил застрахован, а ответникът застраховател; 2. настъпване на
застрахователно събитие, покрито от договора за застраховка, по време на
действие на договора; 3. вследствие на това застрахователно събитие да са били
причинени вреди на ищеца; 4. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца
или да не е изплатил целия размер на дължащото се обезщетение.
[13] Съдът установи, че:
1. между В.Р. и Д.е налице валиден
договор за имуществена застраховка, по който първият е застрахован, а вторият е
застраховател;
2. по време на действието на
договора застрахованият автомобил, собственост на В.Р., е бил откраднат – риск,
който е бил покрит от договора за застраховка;
3. от кражбата на автомобила В.Р. е
претърпял вреди равни на средната пазарна стойност на автомобила към момента на
кражбата му минус стойността на незаплатената част от застрахователната премия
– 39 194,75 лева;
4. Д.е заплатил на В.Р.
38 388,75 лева.
[14] Налице предпоставките за
уважаването на иска, но за 806,00 лева (39 194,75-38 388,75). Затова
съдът осъжда Д.да заплати на В.Р. 806,00 лева а отхвърля иска за разликата до
пълния предявен размер от 39 194,75 лева.
2. По разноските
[15] В.Р.
търси разноски. Той е направил такива за 3 817,79 лева.
[16]
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от иска. Съдът уважава иска на В.Р. за 806,00 лева при предявен размер от
39 194,75 лева. Съдът отхвърля иска на В.Р. за разликата над 806,00 лева
обаче, поради плащане, което Д.е направил по време на делото, въпреки че преди
подаването на исковата молба е бил поканен да плати. Ето защо съдът осъжда Д.да
заплати на В.Р. пълния размер на разноските от 3 817,79 лева.
Съдия: