Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 05.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на пети
юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
4920 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Напоителни системи“ ЕАД със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 136, представлявано от
изпълнителния директор Снежина Динева, твърди, че с ответника сключили на
14.07.2016г. договор за наем № Д-53-880-164, по силата, на който първия
предоставил на втория за временно и възмездно ползване следния обект: Сграда
Работилница с площ 322 кв.м., с идентификатор 63427.8.495.1 в имот №
63427.8.495 с площ 9.725 дка по плана на гр.Русе, разположена в парцел III-159,
кв.“Източна промишлена зона“, бул.“Тутракан“ № 34, при договорен месечен наем в
размер на 672.00 лева с включен ДДС, като наемателят поел и задължение да
заплаща разходите за консумираната вода и електроенергия. Последните са плащани
по сметка на териториалното поделение на ищцовото дружество в гр.Русе след
префактуриране. С приемо-предавателен протокол от 14.07.2016г. обекта бил
предоставен за ползване на наемателя. Със заповед № РД-11-31/02.02.2018г. на
изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД, договорът за наем е
прекратен на основание чл.13, ал.1, т.1 от същия – поради системно неплащане в
срок на наемната цена, считано от 31.01.2018г. Ответникът не платил дължимите
наеми за наетия обект в общ размер на 10 020.19 лева за периода от
14.07.2016г. до 31.01.2018г., за които парични суми са издадени от ищеца 16
броя фактури. На основание чл.15 от договора за наем било уговорено при
забавено плащане на наемната цена, че наемателят дължи освен наема и неустойка
в размер на законната лихва за забавените плащания. Първата наемна вноска е
трябвало да бъде платена при сключване на договора, а останалите до 10-то число
на текущия месец. Общият размер на тази неустойка за забавените плащания е в
размер на 1 170.57 лева за периода 01.08.2016г. до 22.05.2018г.
включително. За тази парична сума ищецът е издал фактура № **********/22.05.2018г.
До момента тези парични суми не са платени въпреки дадения срок за доброволно
изпълнение. За дължимите се суми по договора за наем, ищецът подал заявление по
чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 4206/2018г. по
описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение,
ответникът е подал възражение за недължимост на сумите. Поради това моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответното търговско дружество, че дължи на ищеца сумите от 10 020.19 лева,
представляваща неплатени наемни месечни вноски по договор за наем №
Д-53-880-164/14.07.2016г., за периода от 14.07.2016г. до 31.01.2018г., за които
наеми са издадени 16 броя фактури и 1 170.57 лева, представляваща лихва за
забава върху дължимите се наемни вноскипо договор за наем №
Д-53-880-164/14.07.2016г., за периода 01.08.2016г. до 22.05.2018г. включително,
по издадена фактура № **********/22.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
14.06.2018г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 4206/2018г.
по описа на РРС. Претендира направените по заповедното производство разноски,
както и тези по настоящото дело.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в
исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и
формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен
иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът „Екотун“ ЕООД
със седалище и адрес на управление: с.Стамболово, обл.Русенска, ул.“Простор“ №
4, представлявано от управителя Тунджай Мехмедов Бейтиев, в съдебно заседание
оспорва иска.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните сключили на 14.07.2016г. договор за наем №
Д-53-880-164, по силата, на който ищецът предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване следния обект: Сграда Работилница с площ 322 кв.м., с идентификатор
63427.8.495.1 в имот № 63427.8.495 с площ 9.725 дка по плана на гр.Русе,
разположена в парцел III-159, кв.“Източна промишлена зона“, бул.“Тутракан“ №
34, при договорен месечен наем в размер на 672.00 лева с включен
ДДС.Сприемо-предавателен протокол от 14.07.2016г. обекта бил предоставен за
ползване на наемателя. Със заповед № РД-11-31/02.02.2018г. на изпълнителния
директор на „Напоителни системи“ ЕАД, договорът за наем е бил прекратен на
основание чл.13, ал.1, т.1 от същия – поради системно неплащане в срок на
наемната цена, считано от 31.01.2018г. В чл.15 от договора за наем било
уговорено при забавено плащане на наемната цена, наемателят да дължи освен
наема и неустойка в размер на законната лихва за забавените плащания. За
дължимите наеми по процесния договор за наем, за периода от 14.07.2016г. до
31.01.2018г. ищецът е издал 16 броя фактури на обща стойност 10 020.19
лева, а за лихва за забава върху главниците на неизплатени наеми за периода
01.08.2016г. до 22.05.2018г. включително, е издадена от ищеца фактура №
**********/22.05.2018г. за сумата от 1 170.57 лева. За тези парични суми
ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.дело № 4206/2018г. по описа на РРС и издадена заповед за
изпълнение, но ответникът е подал срещу заповедта по чл.410 от ГПК възражение
за недължимост на сумите.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза е видно, че процесните 16 броя фактури
за начислен наем по процесния договор с ответника са осчетоводени текущо, в
месеца на издаването им и по тях са отразени две извършени плащания от
ответника в общ размер на 450.00 лева, с които са покрити частично задълженията
по фактура № **********/29.07.2016г. в размер на 250.00 лева и по фактура №
**********/04.01.2017г. в размер на 200.00 лева. Общата сума на начислените
задължения за наем по процесния договор е 10 470.19 лева, от която след
като се приспаднат платените 450.00 лева, остават дължими 10 020.19 лева.
За начислените лихви за забава на плащането на процесните фактури към
22.05.2018г. ищецът е издал фактура № **********/22.05.2018г. на стойност
1 170.57 лева, която е осчетоводена в месеца на издаването й. Към датата
за предявяване на заявлението по заповедното производство, както и към датата
на изготвяне на експертизата, по данни от счетоводството на ищеца няма
извършени плащания на начислените задължения за лихвите за забава. Във
счетоводството на ответника има хронологичен регистър на сметка 401 Доставчици
за контрагент „Напоителни системи“ ЕАД за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г.,
където процесните фактури за наем, издадени през периода от 29.07.2016г. до
04.01.2017г. са осчетоводени на 28.02.2017г., а на 31.12.2017г. са осчетоводени
фактурите, издадени през периода от 01.02.2017г. до 31.12.2017г. Фактура №
**********/02.01.2018г. не е осчетоводена в счетоводството на ответника през
периода от датата на издаването й до момента на изготвяне на експертизата, а
вместо нея през месец април 2018г. е осчетоводена фактура №
**********/01.02.2017г. на стойност 672.00 лева, за която ищецът е издал
кредитно известие № **********/02.02.2018г. Кредитното известие също не е
осчетоводено от ответника. Фактура № **********/22.05.2018г. на стойност
1 170.57 лева за начислените задължения за лихва за забава не е осчетоводена в счетоводството на
ответника, както и няма данни за извършено плащане по нея. Към датата на
образуване на заповедното производство 13.06.2018г. и към момента на изготвяне
на експертизата, задълженията на ответника по процесния договор за наем са на
стойност 10 020.19 лева. В размера на задължението са включени и две
фактури за начислени задължения за консумативни разноски съгласно чл.5 от
договора за наем. В счетоводството на „Напоителни системи“ ЕАД няма непокрити
задължения на ответника за консумативни разноски. Същите са заплащани в брой, в
касата на клон „Долен Дунав“ на ищцовото дружество, а задълженията за наем е
следвало да се заплащат по разплащателна сметка на централното управление на
ищеца. Следователно поради неправилно отразяване от счетоводството на ответника
на плащанията по отделните фактури за консумативни разходи и наем се явяват
разликите в неплатените фактури, но в счетоводствата на двете дружества общият
размер на дължимата сума от 10 020.19 лева съвпада. Ищцовото дружество е
начислило ДДС на извършените продажби по процесните фактури текущо в данъчните
периоди, през които са издадени отделните фактури и е внесло дължимите суми,
съгласно хронологичните регистри, дневници за продажби по ЗДДС и уведомления за
приемане на справки-декларации по ЗДДС за процесния период. Ответното дружество
е извършило регистрацията си по ЗДДС на 13.02.2017г., поради което е включило в
дневниците си за покупки и справки-декларациите по ЗДДС процесните фактури,
издадени след данъчен период януари 2017г. – 8 броя, като доставки с право на
пълен данъчен кредит. В дневника за покупки и в справка-декларацията по ЗДДС за
данъчен период април 2017г. е включена фактура № **********/01.02.2018г. като
доставка с право на пълен данъчен кредит. Ответното дружество е ползвало пълен
данъчен кредит по изброените фактури. Лихвата за забава на плащането на
дължимите и неплатени суми по процесните фактури за наем за периодите от
01.08.2016г. за първата издадена процесна фактура и от 10-то число на текущия
месец за останалите процесни фактури до 22.05.2018г. е общ размер на
1 170.27 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
В случая съдът намира, че по делото
е доказано, че между страните са налице облигационни и търговски отношения по
силата на сключен, на 14.07.2016г.
договор за наем № Д-53-880-164, по силата, на който ищецът предоставил на
ответника за временно и възмездно ползване следния обект: Сграда Работилница с
площ 322 кв.м., с идентификатор 63427.8.495.1 в имот № 63427.8.495 с площ 9.725
дка по плана на гр.Русе, разположена в парцел III-159, кв.“Източна промишлена
зона“, бул.“Тутракан“ № 34, при договорен месечен наем в размер на 672.00 лева
с включен ДДС. С приемо-предавателен протокол от 14.07.2016г. обекта бил
предоставен за ползване на наемателя. Със заповед № РД-11-31/02.02.2018г. на
изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД, договорът за наем е бил
прекратен на основание чл.13, ал.1, т.1 от същия – поради системно неплащане в
срок на наемната цена, считано от 31.01.2018г. В чл.15 от договора за наем било
уговорено при забавено плащане на наемната цена, наемателят да дължи освен
наема и неустойка в размер на законната лихва за забавените плащания.За дължимите наеми по този договор били издадени от
ищеца на ответника 16 броя фактури.
Съдът намира, че е неоснователно
твърдението на ответника, че не дължи тези наеми в пълен размер, тъй като бил
ползвал само част от работилницата – 95 кв.м., а не както е посочено в договора
322 кв.м. По делото няма спор, че договорът е бил надлежно сключен между
страните и е породил облигационните си и правни последици. Договорът е сключен
за цялата работилница, а не само за част от нея, поради което се дължи и
договорения месечен наем. Няма доказателства, а и данни по делото, договорът да
е бил изменян с анекс, а и представителят на ответното дружество прави
признание в съдебно заседание, че договорът е сключен за цялата работилница,
цял да бъде изменян с анекс, но такъв не бил сключен. Няма спор по делото и че
за периода 01.08.2016г. до
22.05.2018г. включително, недвижимият имот, предмет на договора за наем е бил
ползван от ответното дружество, поради което и същото дължи месечните наеми за
този времеви период. Това допълнително се доказва и от заключението на
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, от която е видно, че
процесните фактури на надлежно осчетоводени в счетоводствата на двете търговски
дружество и неизпълненото задължение за дължимите и неплатени от ответника
наеми възлиза на 10 020.19 лева.
Ответното дружество е извършило регистрацията си по ЗДДС на 13.02.2017г.,
поради което е включило в дневниците си за покупки и справки-декларациите по
ЗДДС процесните фактури, издадени след данъчен период януари 2017г. – 8 броя,
като доставки с право на пълен данъчен кредит. В дневника за покупки и в
справка-декларацията по ЗДДС за данъчен период април 2017г. е включена фактура
№ **********/01.02.2018г. като доставка с право на пълен данъчен кредит
иответното дружество е ползвало пълен данъчен кредит по изброените фактури. Факта, че процесните фактури са осчетоводени
от ответника, следва извода, че той е приел задължението си да заплати
дължимите наеми и като търговец е наясно с това. Фактурите, като частни
диспозитивни документи, установяват сключването на търговски договор и
съществените му елементи – отдаден под наем, обект, размера на дължимите
месечни наеми, правата и задълженията на страните по него. В този смисъл е и
трайната и задължителна съдебна практика – Решение № 42 от 19.04.2010г. на ВКС
по т.д. № 593/2009г. на второ т.о. и Решение № 46 от 27.03.2009г. на ВКС по
т.д. № 454/2008г. ІІ т.о.
Предвид гореизложеното съдът приема, че по
делото е доказано по категоричен начин, че страните са били в облигационно
наемно отношение, ответникът е осчетоводил процесните16 фактури в дневниците за
покупки по ЗДДС и е ползвало пълен данъчен кредит по тях. Осчетоводяването на
фактурите от ответника и ползването на данъчния кредит означава признание за
дължимостта на наемите. Няма доказателства по делото, че ответното дружество да
е заплатил наемите по 16-те фактури, а и от заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че такова плащане не е било
извършвано и се дължи общо сумата от 10 020.19 лева. Поради това искът за
главницата като основателен и доказан по размер следва да се уважи изцяло.
С неплащането на дължимите наеми в договорените
срокове ответникът е изпаднал в забава и дължи на ищеца лихва за забава върху
главниците.От заключението на
изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода
01.08.2016г. за първата издадена процесна фактура и от 10-то число на текущия
месец за останалите процесни фактури до 22.05.2018г. дължимата лихва за забава
е в общ размер на 1 170.27 лева. За лихвата ищецът е издал на ответника и
фактура № **********/22.05.2018г. на стойност 1 170.57 лева, която сума е
0.30 лева в повече от дължимото. Искът за претендираната лихва за забава следва
да се уважи до размера от 1 170.27 лева и да се отхвърли за 0.30 лева.
Предвид гореизложеното следва да се признае за установено по отношение на ответното
търговско дружество, че дължи на ищеца сумите от 10 020.19 лева,
представляваща неплатени наемни месечни вноски по договор за наем № Д-53-880-164/14.07.2016г.,
за периода от 14.07.2016г. до 31.01.2018г., за които наеми са издадени 16 броя
фактури и 1 170.27 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите се
наемни вноскипо договор за наем № Д-53-880-164/14.07.2016г., за периода 01.08.2016г.
до 22.05.2018г. включително, по издадена фактура № **********/22.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 14.06.2018г. до окончателното й изплащане, въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 4206/2018г. по описа на РРС. Искът за сумата от 0.30 лева –
лихва за забававърху дължимите се наемни вноскипо договор за наем №
Д-53-880-164/14.07.2016г., за периода 01.08.2016г. до 22.05.2018г. включително,
следва да се отхвърли като неоснователен.
Съобразно дадените с ТР № 12/2013г. задължителни указания
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното
производство разноски в размер на 223.82
лева – заплатена държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и 8 от ГПК и предвид
уважаването на предявения иск /отхвърлената част е незначителна/, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски в размер на 423.82 лева – заплатени държавна такса за производството
по делото и възнаграждение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза,
както и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.422 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „Екотун“ ЕООД със седалище и
адрес на управление: с.Стамболово, обл.Русенска, ул.“Простор“ № 4, ЕИК
*********, представлявано от управителя Тунджай Мехмедов Бейтиев, че дължи на „Напоителни
системи“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цар Борис III“
№ 136, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Снежина
Динева,сумите от 10 020.19 лева /десет хиляди и двадесет лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща неплатени наемни месечни вноски по
договор за наем № Д-53-880-164/14.07.2016г., за периода от 14.07.2016г. до
31.01.2018г., за които наеми са издадени 16 броя фактури и 1 170.27 лева
/хиляда сто и седемдесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща
лихва за забава върху дължимите се наемни вноскипо договор за наем №
Д-53-880-164/14.07.2016г., за периода 01.08.2016г. до 22.05.2018г. включително,
по издадена фактура № **********/22.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 14.06.2018г. до окончателното й изплащане, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
ч.гр.дело № 4206/2018г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Напоителни
системи“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цар Борис III“
№ 136, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Снежина Динева,
против „Екотун“ ЕООД със седалище и адрес на управление: с.Стамболово,
обл.Русенска, ул.“Простор“ № 4, ЕИК *********, представлявано от управителя
Тунджай Мехмедов Бейтиев, да се признае за установено, че ответникът дължи
лихва за забава върху дължимите се наемни вноскипо договор за наем №
Д-53-880-164/14.07.2016г., за периода 01.08.2016г. до 22.05.2018г. включително,
по издадена фактура № **********/22.05.2018г., в частта от 1 170.27 лева
/хиляда сто и седемдесет лева и двадесет и седем стотинки/ до пълния предявен
размер от 1 170.57 лева /хиляда сто и седемдесет лева и петдесет и седем
стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Екотун“ ЕООД със седалище
и адрес на управление: с.Стамболово, обл.Русенска, ул.“Простор“ № 4, ЕИК
*********, представлявано от управителя Тунджай Мехмедов Бейтиев, да заплати на
„Напоителни системи“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цар
Борис III“ № 136, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор
Снежина Динева, направените по заповедното производство разноски – по ч.гр.дело
№ 4206/2018г. по описа на РРС, в размер
на 223.82 лева /двеста двадесет и три лева и осемдесет и две стотинки/ – заплатена
държавна такса и 150.00 /сто и петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Екотун“
ЕООД със седалище и адрес на управление: с.Стамболово, обл.Русенска,
ул.“Простор“ № 4, ЕИК *********, представлявано от управителя Тунджай Мехмедов
Бейтиев, да заплати на „Напоителни системи“ ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 136, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителния директор Снежина Динева, сумите от 423.82 лева /четиристотин двадесет и три лева и
осемдесет и две стотинки/ - направени по настоящото дело разноски и 100.00
/сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: