Решение по дело №1164/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1137
Дата: 11 юни 2019 г. (в сила от 21 октомври 2019 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20193110201164
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 1137/11.6.2019г.                 Година  2019                            Град  Варна                                 

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                  ПЕТНАДЕСЕТИ  СЪСТАВ

                      

На   седми май                                        Година  две хиляди и деветнадесета

                                        

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

СЕКРЕТАР: КАЛИНА КАРАДЖОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

НАХД                                         № 1164                             по описа за 2019 г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на  „ Р.5” ЕООД- ***, представлявано от С.К.С., депозирана чрез адв.Р., против НП  № 03 –010419/ 15.12.2018 г. на И. И., Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на  дружеството е  наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000/ пет хиляди/ лева.

 

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.За да приеме жалбата за допустима съдът прецени, че НП е било прието за връчено по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН на 04.01.2019г., тъй като видно от приложеното по делото известие за доставяне, с което НП е било изпратено за връчване на адрес в гр.Бургас, известието се е върнало в Д”ИТ” с отбелязване, че пратката не е била потърсена.Категорично такова отбелязване не е еднозначно на неустановено дружество на адреса и неизвестен друг адрес, още повече, че още при връчването на АУАН, видно от материалите по преписката, упълномощено лице на 27.11.2018г. е депозирало молба всички книжа да бъдат изпращани за връчване на адрес- гр.Варна, ***, където НП изобщо не е било изпратено.В този смисъл, доколкото въз. страна е узнала за наличието на НП предприемане на действия от ТД на НАП и без наличие на предпоставките на чл.58 ал.2 от ЗАНН е било прието, че НП е връчено на 04.01.2019г., то съдът намира жалбата за подадена в срок и от надлежна страна и като допустима я разгледа, преценявайки липса на необходимост и предпоставки за възобновяване на срок за обжалване на процесното НП.

         С жалбата се изразява становище, че НП неправилно е било адресирано до дружеството, в следствие на което не е било връчено по надлежния ред.На второ място се оспорва компетентността на наказващия орган и се твърди, че не е била спазена формата при издаването на НП.Приема се, че НП е незаконосъобразно, тъй като към датата на проверката не е било безспорно установено, че посоченото в НП лице е допуснато да изпълнява трудови функции в проверения обект.Визират се представени в хода на проверката трудов договор и уведомление, като се приема, че работодателят по никакъв начин не е целял заобикаляне на трудовото законодателство  и ползването на работна сила без трудов договор.С жалбата се иска и възобновяване на срока за обжалване на НП, както и спиране на публичното събиране на сумата, във връзка с които искания съдът се произнесе с изрично определение в с.з. и отказа да уважи тези искания.В заключение с жалбата се иска отмяна на НП на основанията, посочени в жалбата , а в условията на евентуалност се моли да бъде редуциран размерът на наложеното административно наказание.

         В съдебно заседание въз. дружество, редовно призовано, се представлява от  адв.Р., надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли жалбата да бъде уважена, отново се излагат аргументи в подкрепа на становището, че фактическата обстановка не е била установена правилно, тъй като посоченото в АУАН и НП лице не е престирало работна сила  и отново се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност се моли да бъде редуциран размерът на наложеното административно наказание.

Процесуалният представител на въззиваемата страна  оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено,като правилно и законосъобразно, като аргументира доказаност и съставомерност на извършеното нарушение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

На 05.11.2018г., св. Петкова – служител на Д”ИТ”-Варна, съвместно с колегата Л.Б. извършили проверка в  обект- снек –„ Реконструкция и основен ремонт на сградата на СО „Димчо Дебелянов”, находящ се в гр.Варна, ул.“Русе“ №2, изпълняван  от „Р.5” ЕООД-гр.Бургас.Проверката била по повод сигнал за липса на лични предпазни средства, липса на подходящо облекло за работниците на обекта, както и падането на чук на булеварда.По време на проверката в обекта имало работници, които били ангажирани с външна изолация, намиращи се на скелетата отвън, и такива, които били ангажирани с вътрешни допълнителни дейности по коридорите и стаите на самото училище.сред лицата, намиращи се в обекта бил и св.Р..На всички лица в обекта били раздадени за попълване декларации. В предоставената му за попълване декларация св.Р. не отразил лично данните си, но диктувал на проверяващите и в декларацията били отразени имената на свидетеля, дата, месец и година на раждане, отразено било наименованието на санкционираното дружество, че свидетелят работи на обекта от датата на проверката- 05.11.2018г. като общ работник с работно време от 10,30 до 13,00ч., като изрично било вписано, че свидетелят Р. помага на Ивайло и на бригадата и заплата няма да получи.Отразени били дата и място на попълване на декларацията и св.Р. положил подпис.Други данни в декларацията не били отразени от проверяващите.Пред проверяващите св.Р. изрично заявил, че помага на бригадата.  Декларацията била подписана в 11,00ч. на 05.11.2018г.

Насрочена била и допълнителна документална проверка, в хода на която бил представен  трудов договор, сключен между санкционираното дружество и И.Т.Р., от датата на проверката, но регистриран в НАП на 05.11.2018г. в 18:47:04ч./ съгласно представената справка, подписана от работника Р./.

Предвид горното Л.Б.-*** приела, че св.Р. на 05.11.2018г. е бил допуснат до работа преди да му е бъде предоставено копие от  уведомлението по чл.62ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, поради което на 27.11.2018г.  съставила  АУАН  срещу  „ Р.5” ЕООД-Бургас - за нарушение на чл.63  ал.2 от КТ.

АУАН бил съставен в присъствието и  надлежно връчен на  упълномощено от представляващия дружеството лице, което го подписало без възражения.

В законоустановения срок  били депозирани писмени възражения, съгласно които нарушението не е било установено по категоричен начин,  и че са ангажирани доказателства за това, че работодателят не е целял заобикаляне на трудовото законодателство, но след изготвяне на становище от юрисконсулт АНО приел възражението за неоснователно и въз основа на материалите по преписката на 05.12.2018г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

В съдебно заседание се събраха гласни доказателства, че в действителност по време на пристигане на проверяващите в обекта св.Р.  се е намирал в обекта, но с цел да говори с техническия изпълнител за евентуално започване на работа, като докато чака е решил да помогне на свой приятел, работещ на обекта, без да е имал каквито и да било договорки за престиране на работна сила и е посочил време на пребиваване в обекта, тъй като е бил запитан от проверяващите каква е причината за присъствието му там.

В хода на съдебното производство не се установи точно какви дейности е извършвал Р. на обекта.

Съдът напълно кредитира показанията на св.Петкова, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и искрени.

Съдът не кредитира показанията на св.Р. единствено в частта, в която същият сочи първоначално, че не е подписвал трудов договор със санкционираното дружество, тъй като в тази им част показанията му са колебливи, непоследователни, в последствие сочи, че „май” има негов подпис на договора но не помни, а и няма никаква житейска логика да получи срещу подпис уведомлението за договора, заверено от НАП/ наличието на подпис на справката за прието уведомление не е оспорено в нито един момент/, без преди това такъв договор да е бил подписан.В останалата им част съдът  кредитира показанията на св.Р., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, искрени и  житейски достоверни.

Съдът не кредитира приобщената по делото декларация от св.Р. единствено в частта, в която е отразено, че работи от момента на проверката като общ работник с работно време от 10:30ч. до 13,00ч., тъй като категорично в с.з. свидетелят заяви, че към момента на проверката е помагал на свой приятел и е изчаквал техническия ръководител, за да обсъдят евентуално започване на работа и категорично в декларацията е посочено, че помага и заплата няма да получи.В останалата част съдът кредитира декларацията, като напълно кредитира останалите писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетелите Петкова и Р.  в кредитираните от съда части, АУАН,декларация/ в кредитирана част/, трудов договор, справка за приети уведомления  и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид  императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи/ съгласно приетата по делото заповед/, при спазване на законоустановената форма и в законоустановения срок, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока.Срещу АУАН са били депозирани писмени възражения, като в конкретния случай не е била преценена в пълнота законосъобразността на съставения АУАН, което в последствие е довело до съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го потвърждава..В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.Видно от съдържанието на НП, в обстоятелствената му част се съдържа единствено правния извод на АНО, че св.Р. е бил допуснат от санкционираното дружество до работа на длъжност „общ работник строителство” в проверения  обект, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП.Липсват каквито и да било факти, които да сочат, конкретното работно време и уговореното трудово възнаграждение, отпуски, почивки, многократност и повторяемост на дължимите престации, които са основните елементи на ТПО. Видно от доказателствата по делото, св.Петкова не е възприела точно каква дейност Р. е извършвал към момента на проверката, тъй като в обекта имало много работници, осъществяващи различни дейности.Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на всички относими към съставомерността факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя.Недопустимо е факти, касаещи съставомерността на нарушението да се установяват едва в с.з.

Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, ограничава и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил приложен материалния закон.

Не се установи по безспорен начин/ както от доказателствата по преписката, така и от тези събрани в с.з./ св.Р. да е бил допуснат от работодателя и то към момента на проверката, да изпълнява трудови функции с елементи на договорено трудово правоотношение, тъй като от всички доказателства по делото се установява, че Р. е бил на обекта, за да договаря евентуално трудово правоотношение и по собствени подбуди е решил да помага на свой приятел.

          Дори и да се приеме, че има осъществени признаци на състава на нарушението, то извършеното не следва да се квалифицира като административно нарушение,т.к. е малозначително по см.чл.9 ал.2 от НК  вр.чл.11 от ЗАНН, поради явно незначителната обществена опасност на деянието. 

         Нормата на чл.63 ал.2 от КТ охранява правото на работника да регулира трудовите си  и осигурителни отношения единствено с писмен трудов договор, който да е регистриран в НАП. Целта на санкцията е да не се допуска  престирането на труд без да е договорно регламентиран  или под формалното прикритие на гражданско правоотношение. 

           В този случай, не се касае за прикриване на  трудово правоотношение или за наличие на такова без писмен трудов договор. От приобщените по делото и кредитирани писмени и гласни доказателства, съгласие за трудово правоотношение е постигнато на датата на проверката- 05.11.2018г. и на същата тази датата е бил сключен и трудов договор между страните. Справката от НАП е с  изходящ номер няколко часа след установяване на нарушението. Това поставя под съмнение изводът  за прикриване на трудово правоотношение. Налице са всички основания случаят да се прецени като малозначителен по см.чл.9 ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. Дори и ако приемем, че признаците на състава на нарушението може да се  считат осъществени, то това осъществяване е формално и е налице явна незначителност на обществената опасност на деянието.  Липсват каквито и да било вредни последици, т.к. договорът е бил подписан в деня на  установяване на нарушението, а  уведомлението е било регистрирано в НАП няколко часа след проверката. 

          Следва да се прави разлика между чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9 ал.2 от НК,  като в първия случай има извършено типично административно нарушение, но поради отстраняването му и липсата на вредни последици, законодателят е предвидил привилегирован състав  с много по- ниско наказание. Привилегированите състави имат аналог в наказателното право, напр. чл.197 от НК. В случаите на чл.28 ЗАНН  отново става въпрос за извършено нарушение, но поради по- ниската степен на обществена опасност, за същото не се налага наказание. И това има аналог в наказателното право, където за определени деяния, макар и да са престъпления, законодателят е предвидил  да не се налагат наказания по НК, а административни такива. Чл.9 ал.2 се отличава от горните случаи, като регламентира кога деянието не е престъпление/нарушение/, въпреки че признаците на състава на това нарушение  са осъществени. Поради това ограничението за прилагане на чл.415в за този вид нарушения  не ограничава прилагането на чл.9 ал.2 от НК.В конкретния случай степента на обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като има сключен трудов договор на датата на проверката, връчено е копие от уведомлението от НАП срещу подпис, договорът е бил регистриран в НАП в деня на проверката, няма никакви данни трудовите и осигурителните права на работника да са били нарушени, няма никакви данни дружеството да е било извършвало идентични нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира, че в конкретния случай степента на обществена опасност на извършеното е явно незначителна и налагането на административно наказание, особено в размера , определен от АНО, по-скоро би имало негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, каквито са целите както на ЗАНН, така и на НК.

Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк.н.д. 1/2005 г./. Доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното решение.

В горния смисъл са Решения на Адм.съд-Варна, както следва: Решение по КНАХД №219/2019г, Решение по КНАХД №598/2018г., Решение по КНАХД963/15г., Решение по КНАХД №2375/18г., Решение по КНАХД №930/14г., Решение по КНАХД №378/ 2019г. и др., Решение на Адм. съд Пловдив по КНАХД №3513/2017г., Решение на Адм. съд Русе по КНАХД №155/2014г.  и др.

Водим от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 03 –010419/ 15.12.2018 г. на Иван Иванов, Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на  „ Р.5” ЕООД- ***, представлявано от С.К.С. е  наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000/ пет хиляди/ лева.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

          След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на АНО.

                                                       

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: