№ 4502
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕ.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110146263 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Е. О. Й. срещу „Делабар“
ООД.
Ищецът твърди, че на 03.08.2019г. след 21:00ч. посетил със свои приятели
заведение „Л.“, находящо се в **************************************,
стопанисвано от ответника. Били консумирани храни и напитки на обща стойност
1258,60лв., за което бил издаден касов бон. Само ищецът консумирал „Л. сет“ суши на
стойност 36,90лв. Няколко часа след като се прибрал вкъщи, ищецът започнал да
повръща, като през целия ден на 04.08.2019г. бил с повръщане, диария, придружена с
кръв, и висока температура. В резултат от обезводняване, загубил съзнание, бил
прегледан и консултиран от личния си лекар, който установил хранително натравяне,
довело до обезводняване, и бил включен на системи. Състоянието на ищеца
продължило да бъде такова и в следващите дни, поради което на 07.08.2019г. бил
приет по спешност в Катедра по инфекциозни болести към ВМА, като му било
приложено венозно медикаментозно лечение. Престоял в болницата до 12.08.2019г. и
бил изписан с недобри кръвни показатели. Посочва, че отслабнал с 5 килограма, а
възстановителният период продължил повече от 2 месеца, включващ хранителен
режим и медикаментозно лечение. Всички лекари, с които се консултирал, били
категорични, че състоянието е резултат от хранително натравяне от консумираното
суши. През този период ищецът изпитал силни болки, чувство на слабост, страх и
шок. Претърпял и имуществени вреди на обща стойност от 141,00лв., от които 29,00лв.
заплатен болничен престой и 112,00лв. закупени лекарства. Повече от 4-5 месеца след
случката, ищецът продължил да няма апетит, чувствал болка в областта на корема и
преустановил посещенията на заведения, затворил се в себе си. Счита, че има право на
обезщетение от ответника за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 5000лв. – неимуществени вреди и сумата от
141лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.08.2021г. до
окончателното плащане.
1
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок., с
който оспорва исковете. Отрича ищецът въобще да е посещавал ресторанта, да е
консумирал храна в него и „Л. сет“ да съдържа суши. Посочва, че ако цял сет е бил
консумиран само от ищеца, то е твърде вероятно да е настъпило преяждане. Изтъква,
че във всички негови ресторанти се спазват хигиенно-санитарните изисквания, поради
което няма как да се получи натравяне. Счита, че е възможно ищецът да има алергии
и да не се е запознал с наличните алергени предварително в менюто. Поддържа, че е
възможно преди това ищецът да е посетил друго заведение и там да е консумирал
храни и напитки, които да са довели до влошаване на състоянието му. Твърди, че е
възможно ищецът да се е заразил с летен стомашно-чревен вирус, който няма общо с
консумираната храна. Отрича да е проявено противоправно поведение от негова
страна и да е налице причинно-следствена връзка с претърпени от ищеца вреди.
Оспорва исковете и по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Тази отговорност е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тя
има гаранционно-обезпечителна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Съгласно задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в ППВС № 7/1959г., юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод изпълнението
на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях
е причинил тези вреди.
За да бъдат уважени предявените искове, от страна на ищеца следва да бъде
проведено пълно и главно доказване на следните факти: че на сочената от него дата е
консумирал храна – суши, част от „Л. сет“, в посоченото заведение, стопанисвано от
ответника, в резултат от което е получил стомашно неразположение, хранително
натравяне, придружено с описаните симптоми, наложило хоспитализацията му, и е
претърпял описаните в исковата молба имуществени (разходи за лекарства и
хоспитализация, които са били необходими за предписаното лечение, и техния размер)
и неимуществени (болки, страдания, стрес и т. н.) вреди; че тези вреди се намират в
пряка причинно-следствена връзка с противоправно поведение, извършено от лице, на
което ответникът е възложил осъществяването на работа по изработване и сервиране
на описаната храна, при или по повод изпълнението на тази работа.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 03.08.2019г. след
21:00ч. ищцата, заедно с нейния приятел К., който имал рожден ден, и други лица
посетили заведението „Л.“, стопанисвано от ответното дружество, за да отпразнуват
рождения му ден. На събитието присъствали общо около 15-20 души, като са
съставени и фото снимки, публикувани на интернет страницата на дружеството във
фейсбук. На снимките се вижда и ищцата, облечена с бяла риза/блуза и черни
панталонки. На 04.08.2019г. в 02:31ч. е издаден фискален бон от ответното дружество
на стойност 1258,60лв. /л. 20/, в който са отразени поръчаните храни и напитки. Сред
тях е и „Л. сет“ на стойност 35,90лв. Според показанията на свидетелите Е. К. и А. К.,
които са служители в заведението на длъжност управител и сервитьор, към 2019г. в
менюто се е предлагал „Л. сет“, който не е с фиксирано съдържание, а включва микс от
сирена, колбаси, различни видове хапки. По желание на клиента в него можело да се
2
включи и суши. Свидетелите посочват, че за приготвянето на сушито се използвала
риба, преминала термична обработка (изпечена на плот/туч), или пушена такава.
Отричат да се е използвала риба в суров вид. Посочват, че постоянно се извършват
проверки от РЗИ и БАБХ в заведението, като не са откривани нарушения относно
съхранението и приготвянето на храната, нито пък са имали такива оплаквания от
страна на клиенти. Свидетелят К.. разказва, че именно тя била сервитьорката,
обслужвала компанията на ищцата, като на снимките се виждало, че изнася торта към
масата, която не била от заведението. От страна на ищцата се признава в проведеното
открито съдебно заседание на 24.02.2025г., че на снимката на л. 79 с торта в ръце е
именно тя, но посочва, че внесената в заведението торта е била изработена от фирма
„Ч.“.
От показанията на свидетеля Л. П. се установява, че познава ищцата и
семейството й от 2007г., като се намират в приятелски отношения. Посочва, че бил
поканен на 02.08.2019г. в дома на ищцата да празнува заедно с тях юбилея на приятеля
й К., но поради лични ангажименти заявил, че ще отиде на 03.08.2019г. в заведението,
където организирали празненството с приятели. Мероприятието било организирано в
заведение, намиращо се в сградата на бившия ЦУМ, откъм бул. „Д.“. Събитието било
организирано за 21:00ч., но свидетелят отишъл към 22:30ч. Компанията на ищцата се
намирала вляво от входа, като били голяма група от около 15-18-20 души. На масата
имало сервирани питиета и мезета, като пред Е. имало чиния със суши – храна, която
тя много обичала. Установил, че имало взети парчета от сушито, като Е. го подканила
и той да опита, но свидетелят отказал, след което постоял още няколко минути и си
тръгнал. При престоя си в заведението констатирал, че Е. е в нормално състояние –
весела, усмихната. След като си тръгнал от заведението, свидетелят се прибрал вкъщи
и към 02:30ч. на 04.08.2019г. получил обаждане по телефона от Е. да ги вземе, за да
могат да отидат в тях да го почерпят за повода. Свидетелят отишъл, взел ги заедно с
К. от заведението и отишли в дома на Е., където седнали в кухнята. Били изкарани
мезета, като свидетелят и К. започнали да пият водка и уиски. В един момент Е.
заявила, че не се чувства добре, че започва да й се повръща, като не била консумирала
нищо у тях. След като се върнала от тоалетната заявила, че болките се засилват и си
легнала. На следващия ден свидетелят се обадил да попита как е ищцата и получил
отговор от майка й, че не е добре и през 4-5 минути ходи до тоалетната с повръщане и
разстройство, като се обадили на личния лекар да отиде на домашно посещение. По-
късно през деня отново се чули с майката на ищцата, която казала, че личният лекар
отишъл на място, извършил преглед и казал, че почти сигурно е налице хранително
натравяне, като трябва да се направят изследвания на кръв, урина и фекалии, които ще
потвърдят състоянието. Свидетелят посочва, че се наложило Е. да бъде приета във
ВМА за лечение, където престояла около 7-10 дни. Чул се с нея по телефона на 18.08.,
когато имал рожден ден, и тя звучала вяло, говорила насила. Отишъл да я види след
няколко дни и изглеждала още по-слаба, придвижвала се трудно, залитала и нямала
сили. Посочва, че не знае Е. да има здравословни проблеми или алергии, като не знае
дали преди 03.08.2019г. е ходила на море или планина. Може би 4-5 дни преди
празненството в заведението видял Е., когато била добре, весела и не била болна от
вирус или друго заболяване. Счита, че възстановяването на здравословното й
състояние отнело около 4-5 месеца.
По делото са представени резултати от лабораторни изследвания, извършени на
07.08.2019г. /л. 9-10/, от които се установява, че ищцата има промяна в част от
кръвните показатели – левкоцити, лимфоцити, моноцити, нетрофили, калий. С-
реактивният протеин е силно завишен на 240,20мг/л при норма до 5. Направена е
микрибиология на фекална маса, като не са изолирани Шигела, Саломена, ЕРЕС и
Кандида.
3
Представена е епикриза, издадена от КИБ – ВМА София /л. 7/, според която
ищцата е била приета за лечение на 07.08.2019г. и е изписана на 12.08.2019г. Поставена
е окончателна диагноза А08.4 – вирусна чревна инфекция, неуточнена. В снетата по
данни на пациента анамнеза е посочено, че от 04.08.2019г. е с многократни
повръщания, като е преглеждан при личния си лекар, който започнал рехидратираща
терапия, но поради леко влошаване в състоянието се насочил към спешен
терапветичен кабинет. В епидемиологичната анамнеза е посочено, че имал консумация
на суши в заведение за обществено хранене и нямал контакт с лица с подобна
симптоматика. Извършено е микробиологично изследване за Салмонела и Шигела,
които са били отрицателни. В хода на заболяването е отбелязано, че имало остро
начало с добро повлияване от проведеното лечение – овладян е диарен и
дехидратиращ синдром, без наличие на усложнения. Изписана е с препоръки за
хранително-диетичен режим и наблюдение от общо-практикуващ лекар.
За изясняване на обстоятелствата около причините за състоянието на ищцата,
настъпилите здравословни увреждания, тяхната продължителност, както и
проведената терапия, по делото е допусната, изслушана и приета съдебно-медицинска
експертиза от вещо лице със специалност в областта на инфекциозните болести, която
не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадена.
Експертът посочва, че описаните от ищцата симптоми в исковата молба като повишена
температура, повръщане, кървава диария, коремни болки, загуба на съзнание отговарят
на клинични прояви при диагноза по МКБ-10 А05.9 – Бактериално хранително
отравяне, като рисков фактор за такова състояние включва недобре термично
обработена храна, представител на която може да бъде суши, както и нетермично
обработени колбаси, като от ключово значение е количеството на приетата
контаминирана храна. Вещото лице разяснява, че хранителното отравяне, причинено
от бактериални токсини, най-често е резултат от бързо отделени от бактериите
етеротоксини, попаднали в храната и приети от човека, като при този тип отравяне се
различава от бактериалните инфекции, при които патогенът се развива в чревния
тракт, тъй като при интоксикациите токсинът вече е наличен в храната и предизвиква
остро и бързо начало на симптомите – обикновено в рамките на часове. Най – честите
причинители са тоскините на Стафилококус ауреус (хранителни продукти, които не
преминават термична обработка като сладкарски кремове, салати, месни продукти); на
Бацилус цереус, свързан с ястия с пържен или престоял ориз, месни продукти, супи,
сосове; на Клостридиум перфингенс, свързан с месни продукти, големи количества
храна, държани дълго време на стайна температура; на Клостридиум ботулинум,
свързан с неправилно консервирани храни като домашни или промишлени пастети,
колбаси, риба; на някои щамове на Ешерихия коли, източници на които са замърсена
вода, недобре термично обработено говеждо, непастьоризирано мляко; на Вибрио
холера, свързан със замърсена вода и морски дарове. Вещото лице посочва, че
назначените с рецептата от 06.08.2019г. медикаменти могат да се използват при редица
състояния, характеризиращи се с гадене, повръщане и коремни болки. Потвърждава,
че според микробиологичните изследвания от 07.08.2019г. няма изолиран патоген от
фекална проба за Шигела, Салмонела, Е.коли и Кандида. В епикризата от ВМА
поставената диагноза е по МКБ-10 А08.4 – Вирусна чревна инфекция, като в нея не се
спомена за повишена температура, паталогични примеси в диарията от слуз и кръв,
както и загуба на съзнание, каквито твърдения излага ищцата. Вещото лице посочва,
че наличните данни за повишена възпалителна активност, комбинирана с откриването
на бактерии, левкоцити и кръв в урината, както и прилаганото лечение с
Ципрофлоксацин, насочват към придружаща диагноза инфекция на пикочните пътища
без уточнена локализация. Описанието на статуса при постъпването на пациента, както
и информацията в епикризата отричат тежка форма на инфекция, като определени
4
инфекции на пикочните пътища като пиелонефрит могат да предизвикат повръщане и
повишена температура. Експертът посочва, че от проведените изследвания няма
изолиран патоген, който да потвърди диагноза по МКБ – 10 А05.9 – Бактериално
хранително отравяне или А04.9 – Бактериална чревна инфекция, като невинаги
патогенът може да се изолира, поради което диагнозата не може да бъде отхвърлена с
категоричност. В конкретния случай, няма данни лекуващият лекар, който е отразил
консумацията на суши като предоставена от пациента информация, да е открил
причинно-следствена връзка между тази консумация и здравословното състояние,
поради което и ищцата е изписана с крайна диагноза по МКБ-10 А08.4 – Вирусна
чревна инфекция. Според вещото лице, за дефинитивно потвърждаване на диагнозата
има две изисквания – 1. епидемиологично разпространение, което включва докладване
на не по-малко от два случая на РЗИ и 2. етиологично диагностициране – доказване на
причинителя в проба от фецес, стомашно съдържимо или друг биологичен материал,
като в случая нито едно от двете изисквания не е потвърдено и за това състоянието на
ищцата не може дефинитивно да се свърже с консумация на токсини от инфекциозен
причинител или с конкретен патоген като цяло. В заключение, вещото лице посочва,
че медицинската документация не дава еднозначно потвърждение на точния
причинител на оплакванията, като състоянието не би могло по категоричен начин да се
свърже с консумация на суши или друг конкретен вид храна. Възможно е твърдените
симптоми да се дължат на вирусна чревна инфекция, каквато е вписана при
изписването; на недиагностицирана бактериална, паразитна или смесена инфекция; на
други причини като преяждане или друго състояние.
При горните обстоятелства, установени с цитираните доказателствени
източници, настоящият съдебен състав намира предявените искове за недоказани.
Както бе посочено, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на
фактите, изграждащи сложния фактически състав по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Според
установената съдебна практика, пълното доказване е онова, което води до несъмненост
в извода за осъществяването или не на даден релЕ.нтен за спора факт или
обстоятелство. Тоест, при пълното доказване следва този факт да бъде установен с
категоричност. Относено към хипотезата на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, следва от страна на
ищеца да бъде уставено по несъмнен начин, че от страна на работник на ответното
дружество е осъществено противоправно поведение във връзка със съхранението
и/или обработката на предлаганата от него храна (в частност суши), което да се
намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилите
здравословни увреждания на ищеца и сторените разходи за закупуване на лекарства и
болничен престой. Всички обективни елементи от фактическия състав следва да бъдат
доказани с категоричност, а само субективният – вината, се предполага според чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
В случая, от събраните по делото доказателства не може да се изгради несъмнен
извод в осъществено от работник/служител на ответника противоправно поведение.
Както от заключението по съдебно-медицинската експертиза, така и от ангажираните
лабораторни изследвания и епикриза се установява, че при извършените изследвания
не е изолиран патоген. Вещото лице посочва, че това състояние може да се дължи на
редица обстоятелства, включващи както консумацията на суши или друга храна, така и
на преяждане, вирус, грип, бактериална инфекция, паразити. Не може да бъде
пренебрегнат фактът, че в медицинската документация като основна диагноза е
поставена вирусна чревна инфекция, неуточнена с код по МКБ – А08.4, а не
бактериално хранително отравяне с код А05.9 или бактериална чревна инфекция с код
А04.9. Тоест, противно на твърденията на ищцата, „че всички лекари, с които се е
консултирала, са единодушни, че такова тежко хранително отравяне е резултат от
консумацията на суши“, лекарите, които са провели лечението във ВМА, не са
5
свързали това състояние с консумацията на конкретни храни. В епикризата единствено
в частта „анамнеза“, която представлява дадените от самия пациент сведения, е
посочена консумацията на суши. По делото не са налице документи, съдържащи
изявления на лекари, насочващи еднозначно към консумацията на суши. Напротив,
самото поставяне на диагнозата вирусна чревна инфекция показва, че тяхното мнение
е било за друг източник/причинител на симптоматиката. Самата анамнеза не може да
служи като доказателство в тази насока, доколкото изхожда от самия ищец и
обективира изгоден за него факт. Вещото лице по експертното заключение също не
свързва проявената симптоматика по категоричен, несъмнен начин с консумацията на
определена храна и в частност на суши.
В допълнение следва да бъде посочено, че от заключението се установява
наличие на урогенитална инфекция, като според вещото лице основно при бебетата е
възможно да се получи автоинфекция или т. нар. самозаразяване от другата инфекция.
Това е логично, предвид че бебетата се изхождат в памперси/пелени и дори и
краткотрайното престояване и допир на фекалната маса до урогениталния тракт би
могло да доведе до инфекция на пикочните пътища. При възрастните, макар и
възможно, съдът го разглежда като изключително рядко с оглед обичайните методи на
изхождане, включително при диарийно състояние. Ето защо, може да се направи
извод, че тази инфекция е съществувала от преди това, като според вещото лице и
определени инфекции на пикочните пътища могат да предизвикат повръщане и
повишена температура, тоест тя също е от възможните причинители на
симптоматиката.
Според заключението, такъв източник може да бъде и консумацията на торта,
тъй като стафилококус ауреус най-често се размножава и отделя токсини в кремове на
торти. По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства,
включително от представената снимка на л. 79, на която ищцата държи торта, че в
заведението е била внесена торта от самите клиенти, която според ищцата е била
закупена от фирмен магазин/производител. Макар по делото да няма категорични
доказателства, че ищцата е консумирала от тортата и тя е причинител на
здравословните увреждания, същата се явява също толкова допустима причина,
колкото и консумацията на суши. Това е така, доколкото по делото няма категорични
доказателства и че ищцата е консумирала от сушито и то е довело до реакцията на
организма. Не са събрани преки доказателства, установяващи приема на суши от
страна на ищцата в заведението. По делото се установява, че е поръчан „Л. сет“, който
с високата степен на вероятност е съдържал и суши. Свидетелят П. посочва, че когато
е бил в заведението, е установил наличието на чиния със суши пред ищцата, от която
било ядено, но не е видял тази консумацията да е извършена именно от нея. Тоест, от
негова страна е налице едно предположение в тази насока, предвид че по принцип
ищцата обичала много суши и винаги си поръчвала такова. Това предположение обаче
не представлява възпроизвеждане на непосредствено възприет факт и не представлява
годен доказателствен източник за неговото настъпване. Както се посочи, самото
признание от страна на ищцата, че е консумирала суши, също не може да служи като
доказателство, тъй като обективира изгоден за нея факт. В тази насока, по делото
липсва пряко доказателство, установяващо консумацията на суши в заведението от
страна на ищцата. И доколкото причините за настъпването на това състояние са
множество и никоя от тях не е доказана по несъмнен начин, съдът намира, че по
делото не е проведено пълно и главно доказване на релЕ.нтните факти от състава на
непозволеното увреждане, което води като последица до отхвърляне на предявените
искове.
По изложените съображения, предявените искове следва да бъде отхвърлени
като неоснователни.
6
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът, който е доказал такива в размер на 250лв. за държавна такса и 1900лв. за
адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на
адв. възнаграждение, което съдът намира за основателно. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност в сравнение с други дела с аналогичен предмет.
Събрани са обичайните за този вид дела доказателствени източници – писмени, гласни
и експертно заключение, като са проведени само две открити съдебни заседания с
обща продължителност около час и половина, което не представлява отклонение от
заседанията, провеждани по сходни дела. Липсват процесуални усложнения, а
материалният интерес не е особено висок. При съобразяване на всички тези
обстоятелства и конкретно извършените процесуални действия, както и
ориентировъчните размери по Наредба № 1/2004г. и задължителните разяснения,
дадени в Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС, съдът намира,
че възнаграждението следва да бъде намалено на 1100лв. Ето защо, общата сума, която
следва да се присъди на ответника, възлиза на 1350лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. О. Й., ЕГН: **********, с адрес:
***********************************, срещу „Делабар“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Добромир Хриз“ № 7, осъдителни
искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000лв.,
представляваща претърпени неимуществени вреди под формата на болки, страдания,
стрес и др., и сумата от 141,00лв., представляваща претърпени имуществени вреди за
направени разходи за закупуване на лекарства и болничен престой, настъпили в
резултат от консумацията на суши на 03.08.2019г. в заведение „Л.“ в
**************************************, стопанисвано от ответното дружество,
ведно със законната лихва от 03.08.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Е. О. Й., ЕГН: **********, с адрес:
***********************************, да заплати на Делабар“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Добромир Хриз“ № 7,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1350лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7