РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 02.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №1141 по
описа за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит.
Образувано е по искова молба на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите ***, чрез
юрисконсулт Р.И.И., срещу П.И.В. с ЕГН ********** *** по чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит за
признаването за установена дължимостта на сумата от 2286.50 лева (две хиляди
двеста осемдесет и шест лева и петдесет стотинки), представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит №**********, заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК
(28.02.2020 г.) до окончателното плащане, както и на сумата от 288.38 лева
(двеста осемдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки), представляваща
неплатено договорно възнаграждение за периода от 05.05.2019 г. до 31.07.2019
г., а също и за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2620.60
лева (две хиляди шестстотин и двадесет лева и шестдесет стотинки),
представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, както и за направените в заповедното и настоящото производство
съдебно-деловодни разноски. В исковата си молба ищецът е посочил, че на
06.12.2018 г. е предоставил на ответника паричен заем с общо задължение по
кредита и пакета за допълнителни услуги в размер на 6710.40 лева (в това число
задължение по кредита в размер на 3709.20 лева, както и задължение по избрания
и закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3001.20 лева); сумите е трябвало
да бъдат заплатени на 24 месечни вноски в размер на по 279.60 лева до всяко пето
число на съответния месец; ищцовото дружество е изпълнило точно задълженията си
по договора чрез превод на отпуснатата сума по посочена от длъжника банкова
сметка ***.12.2018 г.; П.И.В. е направил
само 3 пълни и 1 непълна месечни вноски, последната от които на 31.07.2019 г.,
като с извършените плащания е заплатил 844.25 лева от номинала на заема, 49.15
лева лихва за забава и 40 лева начислени такси по тарифа, т.е. общата сума от 933.40
лева; по силата на уговореното между страните поради просрочването на една
месечна вноска с повече от 30 дни и нейното обявяване на длъжника е настъпило
прекратяване на договора, като неговата предсрочна изискуемост е възникнала на
31.07.2019 г., за което на длъжника е било изпратено уведомително писмо,
получено от него на 18.02.2020 г.; настоява за уважаването на исковете и
присъждането на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея е получен отговор, в
който се сочи, че предявените искове са допустими, но частично неоснователни;
исканите суми са неправомерно завишени; процесният договор за потребителски
кредит е сключен при общи условия, като липсва ясно разписана методика за
формиране на уговорения годишен процент на разходите по кредита – кои
компоненти са включени в него и как се формира този размер от 49.89 %;
уговорената договорна лихва в размер на 41.17 % надвишава повече от четири пъти
законната лихва, което представлява нарушаване на добрите нрави поради
надхвърлянето на трикратния размер на законната лихва; поради липсата на индивидуално
договаряне на параметрите на годишния лихвен процент и годишния процент на
разходите тези клаузи са нищожни; клаузата за договаряне на годишен процент на
разходите е въведена като изрично изискване в чл.11 ал.1 т.10 от Закона за
потребителския кредит и нейната нищожност обуславя недействителността на целия
договор съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит; след като договорът
е недействителен, то потребителят съгласно чл.23 от Закона за потребителския
кредит трябва да върне само чистата стойност на кредита и не дължи лихви или
други разходи по него; в конкретния случай ищецът е получил 2500 лева и след
плащането на сумата от 933.40 лева дължи сумата от 1566.60 лева; остатъкът от
възнаграждението за закупуване на пакет от допълнителни услуги в размер на
2620.60 лева също не се дължи поради неговата нищожност, тъй като такива не са
реално предоставени, а и са формулирани неясно; те заобикалят закона, защото
въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и
надхвърлящи допустимите разходи по кредита в петкратния размер на законната
лихва; уговарянето на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги нарушава
чл.10а) ал.2, чл.10а) ал.4 и чл.19 ал.4 от Закона за потребителския кредит и е
нищожно поради противоречието с императивни правни норми.
В писмената си молба от 20.11.2020 г. ищцовото
дружество е посочило, че изцяло поддържа предявените искове; няма възможност за
сключването на споразумение с ответника, чиито възражения срещу исковете са
неоснователни и недоказани; настоява за уважаването на установителните и
осъдителния иск.
В
съдебното заседание ответникът чрез своя процесуален представител е заявил, че става въпрос за един
бланков договор с бланкови формуляри; за допълнителния пакет услуги - тези
клаузи са абсолютно неравноправни; възможното отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможността за намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможността за смяна на датата на падежа са евентуални бъдещи събития,
за които се иска таксата или парите преди те евентуално да са възникнали; с
договора за кредит категорично се надвишава 4 пъти лихвата за забава и това е
нарушение, както и високият годишен лихвен процент и процент на разходите; всичко
е изцяло в нарушение на чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите; това
обуславя недействителността на целия договор; следва да се вземе предвид
разпоредбата на чл.22 от Закона за потребителския кредит, като в конкретния
случай ответникът дължи да върне чистата стойност по договора, представляваща
главница, като се приспадне платеното от него; настоява за присъждане на част
от адвокатското възнаграждение досежно разликата между заявената цена на
исковете и това, което се дължи.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими (с
оглед на отхвърлянето на заявлението по чл.410 от ГПК относно допълнителния
пакет услуги единият иск е осъдителен) и частично основателни.
Съгласно представените (на лист 6-26 от делото)
договор за потребителски кредит, споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към него, общи условия, погасителни планове към тях и други
придружаващи документи, на 06.12.2018 г. „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД - гр.
София и П.И.В. са сключили договор за потребителски кредит №********** и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към него; размерът
на уговореното задължение на ответника към ищеца е бил 6710.40 лева (в това
число дължима сума по кредита в размер на 3709.20 лева (2500 лева главница и
1209.20 лева договорна лихва) и дължима сума по избрания и закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 3001.20 лева), платими на 24 месечни вноски по 279.60
лева (платими до 5-то число всеки месец). Според неоспореното извлечение по
сметка към договора за потребителски кредит (на лист 24 от делото) ответникът
на три пълни и една частична вноски е заплатил сумата от 933.40 лева по
договора.
Ищцовото дружество с приложените към исковата
молба документи е представило доказателства за реалното заплащане на ответника
на посочената в договора за потребителски кредит сума. В съдебното заседание ответникът
чрез своя представител е заявил, че по отношение на главницата не оспорва, че същата
е получена от П.И.В. и са заплатени от него единствено
посочените от ищцовото дружество вноски, както и че останалите вноски не са
заплатени. „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД - гр.
София е доказало наличието на валидно сключен договор за заем (потребителски
кредит и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към него)
между страните; ответникът въпреки дадените с доклада по делото указания не е
доказал наличието на каквито и да е плащания по договора освен признатите от
ищеца. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №8/2017 г. от 02.04.2019 г. по
тълкувателно дело №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС предявеният по реда на чл.422 ал.1
от ГПК иск за установяване на дължимостта на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост следва да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417
от ГПК. Тази постановка е приложима по
аналогия с още по-голяма сила и относно кредитите, отпускани от небанкови
финансови институции. Доколкото към момента на провеждането на настоящото
установително производство изтичат и последните уговорени в процесния договор падежни
дати на плащанията на длъжника, то въпросът дали е настъпила и е обявена по
надлежния ред предсрочна изискуемост на вноските по кредита няма практическо значение.
Затова остатъкът от задължението по процесния договор за потребителски кредит
се дължи от ответника. Уговореният между страните негов първоначален размер е
2500 лева, като с извършените плащания от длъжника в общ размер на 933.40 лева дължимият
от ответника остатък от главницата по основния договор за кредит е в размер на 1566.60
лева. Затова предявеният установителен иск за главницата трябва да бъде уважен
за сумата от 1566.60 лева и отхвърлен за разликата от 1566.60 лева до
първоначално предявения размер от 2286.50 лева. Такова приспадане на цялата
платена от ответника сума единствено от дължимата главница следва да бъде
извършено поради нищожността на клаузите за заплащане на договорна лихва и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Клаузата
за заплащане на договорна (възнаградителна) лихва в размер на 41.17 % годишно е
нищожна. Според трайната съдебна практика (Решение №906/30.12.2004 г. по гр.
дело №1106/2003 г. на II г.о. на ВКС; Решение
№378/18.05.2006 г. по гр. дело №315/2005 г. на II г.о. на ВКС) възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер
на законната лихва, противоречи на добрите нрави. Към момента на сключването на
договора за потребителски кредит законната лихва е била 10.00 %, а уговорената
между страните в настоящото производство договорна лихва от 41.17 % е по-голяма
дори от четирикратния размер на законната лихва. Следователно договореното
възнаграждение противоречи на добрите нрави и е нищожно. В този смисъл са
Определение №725/15.09.2020 г. по в. частно гр. дело №673/2020 г. по описа на
ДОС и Решение №260038/16.10.2020 г. по в. гр. дело №238/2020 г. по описа на
ДОС. Затова предявеният установителен иск за сумата от 288.38 лева,
представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 05.05.2019 г.
до 31.07.2019 г., е изцяло неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
Безспорно
ответникът – физическо лице има качеството потребител по договора за
потребителски кредит и споразумението за допълнителни услуги, като клаузите за
заплащане на предоставения пакет от допълнителни услуги (изразяващ се в
следното: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. 2)
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски. 3) възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски. 4) възможност за смяна на дата
на падеж. 5) улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства)
с остатъчен според ищеца размер от 2620.60 лева без реалното предоставяне на
тези услуги са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 т.5 от Закона за
защита на потребителите и са нищожни на основание на чл.146 ал.1 от Закона за
защита на потребителите, респективно конкретно приложимите в настоящата
хипотеза чл.10а), чл.19 ал.4 и чл.21 от Закона за потребителския кредит. В този
смисъл са и Решение №80/09.04.2019 г. по в. т. дело №131/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Добрич и Решение №86/15.04.2019 г. по в. гр. дело №159/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Добрич, постановени по идентични казуси. С оглед на
изложеното предявеният осъдителен иск за сумата от 2620.60 лева следва да бъде
отхвърлен изцяло.
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответникът трябва да бъде осъден да заплати поисканите разноски по
частно гр. дело №653/2020 г. по описа на ДРС съразмерно на установената като
дължима сума, т.е. в общ размер от 46.41 лева (от 51.50 лева внесена държавна
такса и 24.78 лева юрисконсултско възнаграждение). На основание на чл.78 от ГПК
на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по настоящото производство съразмерно
на уважената част от исковете, включително предявения осъдителен иск, т.е. в общ размер на 133.39 лева (от 103.91 лева първоначално
внесена държавна такса, 38.46 лева довнесена държавна такса, 100 лева
юрисконсултско възнаграждение и 200 лева внесен депозит за вещото лице). На
ответника трябва да бъдат присъдени сторените разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, т.е. в размер на 104.77 лева (от 150 лева
заплатено адвокатско възнаграждение).
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона за
потребителския кредит, Добричкият районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че П.И.В. с ЕГН ********** *** има следното неплатено парично задължение към „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите ***, (за което
е издадена Заповед за изпълнение №296/05.03.2020 г. по частно гр. дело №653/2020
г. по описа на ДРС) – в размер на 1566.60 лева (хиляда петстотин шестдесет и
шест лева и шестдесет стотинки), представляваща неизплатена главница по договор
за потребителски кредит №**********, заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (28.02.2020 г.) до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 1566.60 лева до
първоначално предявения размер от 2286.50 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.”България” №49,
бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите ***, срещу П.И.В. с ЕГН **********
*** иск за установяването на дължимостта на сумата (за която
е издадена Заповед за изпълнение №296/05.03.2020 г. по частно гр. дело
№653/2020 г. по описа на ДРС) от 288.38 лева (двеста осемдесет и осем лева и
тридесет и осем стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за
периода от 05.05.2019 г. до 31.07.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.”България” №49,
бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите ***, срещу П.И.В. с ЕГН **********
*** иск за осъждането му да заплати сумата от 2620.60 лева
(две хиляди шестстотин и двадесет лева и шестдесет стотинки), представляваща
неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА
П.И.В. с ЕГН ********** *** да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите ***, сумата
от 133.39 лева (сто тридесет и три лева и тридесет и девет стотинки),
представляваща направените разноски по гр. дело №1141/2020 г. по описа на ДРС
съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 46.41 лева (четиридесет
и шест лева и четиридесет и една стотинки), представляваща направените разноски
по частно гр. дело №653/2020 г. по описа на ДРС съразмерно на установената като
дължима сума.
ОСЪЖДА
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.”България” №49,
бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите ****, да заплати на П.И.В. с ЕГН **********
*** сумата от 104.77 лева (сто и четири лева и седемдесет и седем стотинки),
представляваща направените разноски по гр. дело №1141/2020 г. по описа на ДРС
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: