Р Е Ш
Е Н И
Е
№__52____/ 11.06.2020 год.,гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение
На втори юни 2020
год.
В открито заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА
ПАНАЙОТОВА
Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф
като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова
търговско дело №103 по описа за 2019 година
за да се произнесе съобрази
следното:
Делото е образувано
по иск на „***”
ЕООД, със седалище и адрес на управление град Добрич, община град Добрич,
област Добрич, ул. „***, вписано в ТР към АВ с ЕИК ***, представлявано от
управителя Г. К. Д.,за осъждането на „З. К. Л. И.“ АД, със седалище и адрес на
управление гр. С., представлявано от М.С.М., П. В.Д. и Г.Н.Г.,за заплащане на
сумата от 40 500 лв.,представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „К.“ на МПС по полица № ***, за
причинени имуществени вреди по седлови влекач „**“ с per. № ***, в резултат на
настъпило застрахователно събитие, възникнало на 19.09.2017г. по път II 29
гр.Добрич - гр.Варна по посока гр. Варна,ведно със законната лихва,считано от
датата на подаване на исковата молба.Претендират се и съдебно деловодни
разноски.
Излага се в исковата молба,че на
06.10.2016г. ищцовото дружество и З. К. Л. И.“
АД сключили договор за застраховка „К.“ за седлови влекач „**“ с per. № ***, оформен
със застрахователна полица №***,при застрахователна сума на седловия влекач 40 500 лв. и застрахователната премия от 807.62 лв.При сключване на договора
представителят на застрахователното дружество
извършил оглед на автомобила.
На 19.09.2017г., около 06.10 – 06.15
часа седловия влекач „**“ с per. № ***,
с прикачено полуремарке „**“ е рег.№ ***, управляван от К. Г.Д. се движел по път
II 29 гр. Добрич - гр. Варна по посока гр. Варна. В същото време в
противоположна посока се е движел седлови влекач „**“ е рег.№ ***, с прикачено
полуремарке „**“ с рег.№ ***, управляван от И.М.Г.. На около 1 км след
Т-образно кръстовище за село С., област Добрич, водачът на влекача „**“ е рег.№
*** с прикачено към него полуремарке загубил контрол над управлението,
вследствие на което съставът навлязъл в лентата за насрещно движение по която по същото време се е движел влекача „**“
с per. № ***, управляван от Калоян Д. и настъпил удар между предните леви части
на кабините на двата влекача.
Възникналото ПТП било посетено от
служител на „Сектор Пътна Полиция“ при ОД на МВР - Добрич, който е съставил
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №**.
За събитието е образувано ДП № **г. по
описа на Второ РУ „Полиция“ при ОД на МВР - Добрич. Същото било прекратено с
Постановление от 20.04.2018г. на наблюдаващият прокурор от Окръжна прокуратура
- Добрич, поради настъпила смърт на виновния водач на седлови влекач „**“ с
рег.№ *** - И.М.Г..
В
резултат на възникналото на 19.09.2017 г. ПТП било нанесени имуществени вреди
на седлови влекач „**“ с per. № ***. Поради размера на причинените вреди била
налице пълна загуба /тотална щета/ на увреденото МПС.
Ответното
застрахователно дружество извършило оглед на автомобила и в тази връзка бе
образувана щета № **. След направеният оглед ЗК „Л. И.“ АД постановило отказ за
изплащане на обезщетение на имуществени вреди на застрахованият седлови влекач
„**“ с per. № ***.
Ответното
дружество обосновава отказа си да изплати застрахователно обезщетение с
разпоредбата на т.27 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства
на ЗК"Л. И.“ АД,и посоченото в Постановление за прекратяване на наказателно
производство по ДП № **год. по описа на Второ РУ на МВР- гр. Добрич, че извършената химическа експертиза е установила наличие на 0,31 промила етилов
алкохол в изследваната проба кръв ,взета от трупа на водача на процесния
автомобил К. Г.Д..Твърди,че обстоятелствата около настъпването на ПТП-то на 19.09.2017
г. били неясни,а получените увреждания
не кореспондирали с твърдяния механизъм на получаването им.Оспорва посочените от ищеца стойности, необходими за
отремонтиране,като ги намира за
завишени.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно по делото,че седлови влекач „**“ с рег.№ *** ,собственост
на ищеца е имал към датата на пътнотранспортното произшествие сключен договор за застраховка „К.“ с Полица
№*** ,валидна до 06.10.2017 г.,при ответното дружество,и че въз основа на
отправена застрахователна претенция е образувана щета № **7 от кога 20.09.2017 г.—лихвите….
Ответното дружество не е оспорило
представените по делото писмени доказателства по реда на ГПК.Посочило е
единствено и без мотиви,че се противопоставя за приемането на приложените от
ищеца към исковата му молба експертизи,изготвени в досъдебното производство.
Не са
представени доказателства за отговор от застрахователя и плащане.
За
настъпилото е съставен Констативен
протокол № ** от 19.09.2017 г. на МВР,съставен от дежурен при Сектор ПП-Добрич.
Представено е и Постановление на Добричка окръжна прокуратура от
20.04.2018 г. за прекратяване на наказателно производство.
С
Постановлението,след установеното в хода на разследваното досъдебно производство №**г. по описа Второ
РУ на МВР-гр.Добрич, въз основа на преценка на изготвената комплексна
съдебномедицинска, трасологическа и автотехническа експертиза и разпит на
свидетели,е прието,че на 19.09.2017год., по
главен път П-29/гр.Добрич-гр.Барна/, на около 1 км. преди разклона за с.С.,
общ.Добричка, обл.Добрич, при управление на моторно превозно средство-товарен
автомобил марка „В.“, модел“ФХ“ с рег.№**, собственост на „Т. Т.“ЕООД гр.Добрич
с прикачено към него полуремарке с рег.№**, собственост на „Б.“ЕООД гр.Добрич
допуска ПТП с насрещно движещ се товарен автомобил „З.“, модел „**“, с
прикачено към него полуремарке““**„рег.№***, собственост на „А.“ ЕООД гр.Добрич
и е причининена по непредпазливост
смъртта на повече от едно лице: на И.М.Г.
ЕГН- ********** от с.Миладиновци и К. Г.Д. ***.
В хода на
разследваното досъдебно производство от
фактическа страна е установено,че пострадалият И.М.Г. ЕГН- ********** ,управлявайки товарен
автомобил марка „В.“, модел“ФХ“ с рег.№**, собственост на „Т. Т.“ЕООД гр.Добрич
с прикачено към него полуремарке с рег.№**,движейки се в своята посока, на около километър след
разклона за с.С., е изгубил контрол на
управление и навлязъл в лентата за насрещно движение,в което в противоположната посока се движил
пострадалият К. Г.Д. с камион “З.“ с рег.№** и прикачено към него ремарке“**“ с
рег.№ ТХ 0243,при което последвал удар между предните леви части на
двата автомобила.Установено е,че в момента на удара седловият влекач “**“ се е намирал изцяло в лентата за
движение по посока на гр.Варна.В момента на удара само около 0,50м.-0,70м. от
дясната част на седловия влекач „**“ се е намирала в лентата за движение по посока гр. Добрич.
Първоначалното съприкосновение се е осъществило между предната лява част на
кабината на седловия влекач „**“ с предната лява част на кабината на седловия влекач “**.Прието е ,че от становищата на
вещите лица по изготвените експертизи, разпитите на свидетелите/ С. Д. С.ов и Д.
М.Д./ може да изведе заключение, че настъпилото произшествие е в резултат на
навлизане на седловия влекач „**“ в коридора на движение на седловия влекач “** и последвалия удар между предните
леви части на кабините ма двата влекача. Чрез изготвената автотехническа
експеритза при разследването е била установена скоростта на движение на двата
състава, както и дължината на опасната зона на всеки един от тях в
съответстивие със скоростта им на движение и в съответствие с движение от
70км/ч.
Заключението
на вещото лице по така поставените въпроси е било, че непосредствено преди
произшествието седловия влекач „В.“ се е движил със скорост около 87км/ч., като
при тази скорост е имал дължима на опасна зона от 106,53км.При скорост на
движение на този състав/седлови влекач“В.“/ от 70км/ч., същият би имал дължина
на опасна зона на спиране около 76,38м.Скоростта на движение на седловия
влекач“**“ непосредствено
преди произшествието е била около 75,92км./ч.При тази скорост на движение
влекача е имал дължина на опасна зона на спиране от около 86,36м.и съответно,
ако същият се е движил със скорост около 70км./ч., то опасната зона за спиране
би била около 76, 38м.
С
Постановлението е прието,че причина за възникналото пътно транспортно
произшествие е виновното поведение на водача И. М.Д. ***, който управлявайки
седлови влекач , **“
с рег.№**се е отклонил и е навлязъл изцяло в платното за движение на влекача “**, като най-вероятната причина за
допуснатото отклонение е, че водачът е заспал при управление на превозното
средство Посочено е в
постановлението,че в изследваната проба кръв от трупа на К. Г.Д. е било
установено наличие на 0,31 промила етилов алкохол,а в изследваната проба от И.
М.Д. не е доказано наличието на етилов алкохол.
В
резултат на настъпилото пьтно-транспортно произшествие водачите на двата
товарни автомобила К. Г.Д. и И.М.Г. са починали ,поради което и наказателното
производство е прекратено.
Приетата и неоспорена по
настоящото дело автотехническа
експертиза установява,че по процесния седлови влекач изцяло е повредена и разрушена кабината на
влекача,частично е повредено нейното оборудване,всички възли и детайли в тази
част на автомобила са повредени до степен негодност за възстановяване.Повредено
е цялото оборудване в двигателното отделение;охлаждащата система,климатичната
уредба,интеркулер;деформиран е ляв резервоар и неговото оборудване;деформирана
е предната лява част на рамата;изцяло е разрушено окачването на предния мост и
кормилния механизъм;скъсан е предният ляв спирачен тръбопровод.Вещото лице дава
подробно заключение за механизма на получаване на поврежданията по автомобила
на ищцовото дружество.Според заключението, не възможен ремонта на товарния автомобил,с оглед пълното
му възстановяване и привеждането му във вида му преди произшествието и бъдещата
му експлоатация по предназначение .
Заключението на вещото лице е,че пазарната стойност на процесния автомобил към
датата на произшествието 19.09.2017 г. е 32 800 лв.
При така
установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна
страна:
Искът
има правно основание в разпоредбата на чл.432 от КЗ във връзка с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, процесуално допустим е, а разгледан по
същество е частично ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл. 386, ал. 2
и чл. 405, ал. 1 от КЗ,
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал. 1
– 3 или 5 от КЗ,
като застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност. Според легалната дефиниция
на чл. 400 от КЗ,
за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество;
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка, а когато не е уговорено друго, се приема, че застрахователната
сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото.
За да се уважи иск с
правно основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 386, ал. 2 от КЗ и се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение е необходимо да се установи наличието на сложен
фактически състав, който включва следните елементи: валидно учредено
застрахователно правоотношение между страните; настъпване на застрахователно
събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие, което съставлява
покрит от застраховката риск; наличие на вреди, възникнали в резултат от
застрахователното събитие; изпълнение на задълженията от застрахования за
заплащане на застрахователната премия; уведомяване на застрахователя за
настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за
неговото установяване.
Ответното дружество не е оспорило
представените по делото писмени доказателства по реда на ГПК.Посочило е
единствено и без мотиви,че се противопоставя за приемането на приложените от
ищеца към исковата му молба експертизи,изготвени в досъдебното производство. Необосновано,
неоснователно и недоказано е и възражението на ответника, че обстоятелствата
около настъпването на ПТП са неясни,а получените увреждания не кореспондират с
твърдяния механизъм на получаването им.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
и САТЕ се установява наличието на кумулативните предпоставки на чл. 405, ал. 1, вр. чл. 386, ал. 2 от КЗ, поради което за застрахователното дружество възниква задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования ищец, а предявеният
иск е доказан по основание.
Относно размера на застрахователното
обезщетение съдебната практика е категорична, че при съдебно предявена
претенция за заплащане на обезщетение, последното се определя по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, без
да се проверява дали не се надхвърлят минималните размери по Методиката към
Наредба № 2/2006 г. Тази практика е приложима и при сега действащия КЗ, предвид
липсата на съществени различия в уредбата на имущественото застраховане с
отменения КЗ, като действителната стойност на вредата е съизмерима със средните
пазарни цени. Според заключението на неоспорената САТЕ, пазарната стойност на
застрахования автомобил,с оглед физическото му изхабяване от 81,67 % е в размер на 32 800 лв., равно на действително
претърпените вреди.Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението от датата
на подаване на исковата молба и това му искане следва да се уважи,като
основателно.
Неоснователно е въведеното от застрахователното дружество основание за
отказ от заплащане на обезщетение,поради допуснато нарушение от водача на
застрахования автомобил,за управлението му след употреба на алкохол.
След като към датата на ПТП приложимата норма на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП /
въвежда забрана да се управлява автомобил след употреба на алкохол при концентрацията на алкохол в кръвта над 0,5 ‰, то правнорелевантен за
освобождаване на застрахователя от заплащане на обезщетение е този праг на
концентрация.Освен това шофиране в
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, не е достатъчно само по себе си да обоснове
право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение,а
следва да се установи,че управлението на
лекия автомобил в това състояние на водача е довело като закономерна своя
последица настъпване на застрахователното събитие.
Необосновано, неоснователно и
недоказано е и възражението на ответника, че обстоятелствата около настъпването
на ПТП са неясни,а получените увреждания не кореспондират с твърдяния механизъм
на получаването им.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че следва да се осъди ответника за заплати на ищеца сумата от общо 32 800 лв. – дължимото обезщетение по застраховка
" К." на МПС, обективирана в
застрахователна полица № с Полица №***
,валидна до 06.10.2017 г.,за седловия влекач „**“ с per. № ***,ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска –23.05.2019 г. до
окончателното плащане,като в останалата част до предявеният размер от
40 500 лв.,искът следва да се отхвърли,като неоснователен и недоказан.
По разноските:
Ищецът претендира разноски в размер
на 3 921,50 лв.,съгласно представеният списък.Възражението за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение от 2 000 лв. съдът намира за
неоснователно,тъй като минималното възнаграждение по Наредбата е в размер на
1 745 лв.,а по делото са се провели три съдебни заседания.
На основание чл. 78, ал. 1,
вр. чл. 80 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по съдебното
производство в размер на 3 175,93
лв. ,съобразно уважената част от иска.
Ответното дружество
не е представило доказателства за сторени разноски.
Като се води от гореизложеното,Добрички
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. К. Л. И.“
АД, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД ЕИК-*** гр.Добрич,сумата от 32 800
лв. /тридесет и две хиляди и осемстотин лева/ - представляваща обезщетение за имуществени
вреди , в резултат на ПТП от 19.09.2017 г. по застраховка "К." на МПС,
обективирана в застрахователна полица № застраховка „К.“ с Полица №*** ,валидна до 06.10.2017
г.,сключена за автомобил ,ведно
със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 23.05.2019 г. до
окончателното плащане,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до предявеният размер от 40 5000
лв.,като недоказан.
ОСЪЖДА „З. К. Л. И.“
АД, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД ЕИК-*** гр.Добрич,сумата от 3 175,93
лв. разноски по делото.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен
съд-гр.Варна.
Окръжен съдия :