РЕШЕНИЕ
№ 3520
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110204412 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. З. И., ЕГН **********, чрез адв. К. Н. срещу
Наказателно постановление № 22-4332-002519 от 07.03.2022 г., издадено от
началник сектор при ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.
179, ал. 2, вр. ал. 1, т 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право на управлява
МПС за срок от един месец за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения за неправилно и
незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира неговата
отмяна. По-конкретно се сочи, че описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка не кореспондира с действителността. Сочи се и допуснато
процесуално нарушение при съставяне на АУАН и НП, тъй като не бил
посочен водачът на другия автомобил, участник в твърдяното ПТП, както и
настъпилите щети. По-отношение на нарушението по пункт 2 от НП, намира
че законът е неправилно приложен, тъй като в случая не се твърди от ПТП да
са пострадали хора.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с
процесуален представител – адв. К. Н.. Процесуалният представител
поддържа депозираната жалба на посочените основания.
1
АНО редовно призова, не се представлява.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 17.11.2021 г., около 18.15 часа в гр. София, М. З. И. управлявала лек
автомобил марка и модел "Х***" с рег. *******, собственост на И****, като
се движила по ул. „Мелник“ с посока към ул. „Крум Христов Стоянов“. На
кръстовището на ул. „Мелник“ и ул. „Крум Христов Стоянов“ М. И. не спряла
управлявания от нея автомобил, независимо от поставения пътен знак "Б1"
/пропусни движещите се по пътя с предимство/ в нейната посока за
движение. На горепосоченото кръстовище имало поставен пътен знак "БЗ"
/път с предимство/ за движещите по ул. Крум Христов Стоянов“. М. И.
навлязла в кръстовището, като не спазила знака „Б1“ и отнела предимството
на лек автомобил марка и модел „Ф***“, с рег. № *****, управляван от
свидетеля Д., при което последвал удар между предна дясна част на лек
автомобил марка и модел "Х***" с рег. **** и задна дясна част на лек
автомобил „Ф***“, с рег. №****". Вследствие на удара на лек автомобил
„Ф***“, с рег. № **** били причинени имуществени вреди – счупена броня,
изкривена джанта и др.
На място пристигнали служители на ОПП-СДВР, сред които и свидетеля
Н.. Били снети обяснения от водача на лек автомобил „Ф***“, с рег. № ****,
като по негови данни били съставили скица и протокол за ПТП и докладна
записка.
Въз основа на изготвените документи, св. Ц** съставил АУАН Сериа АД,
с бл. № 207512/09.02.2022 г. срещу М. З. И. за извършени от последната
административни нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“
от ЗДвП. АУАН бил връчен и подписан от М. И., която посочила, че не е
съгласна в посоченото.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 22-4332-002519/07.03.2022 г. от началника сектор към
ОПП-СДВР, с което за описаните в АУАН административни нарушения на
М. И. били наложени административни наказания "глоба" в размер на 200
лева и 100 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 1 /един/
месец.
НП било връчено лично на жалбоподателя на 11.03.2022 г., като в
законоустановения срок последната подала жалба срещу НП, която
инициирала настоящото производство.
2
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля Д**; скица и протокол за ПТП; декларация
от И**, декларация от Др., докладна записка, справка-картон на водача;
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи;
Заповед № 8121К-1332/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и
заключението на съдебна аудиотехническа експертиза.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията
на св. Д***, който е единственият очевидец на извършеното от М. И. деяние и
е участник в процесното ПТП. Св. Илиев е категоричен, че се е движил по път
с предимство, като от пряка излязъл управляваният от жалбоподателката л. а.
"Х***", отнел предимството му и го ударил. Показанията на св. И, са
подробни, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Същите се подкрепят и от заключението на назначената по
делото съдебна аудиотехническа експертиза, видно от която, при проведен
разговор между св. И. и диспечер от Дирекция тел. „112“ същият подробно
разяснява обстоятелствата около ПТП, като посочва и конкретен
регистрационен номер на МПС, причинило ПТП, който съвпада с този на
управлявания от жалбоподателката лек автомобил, както и обстоятелството,
че същият е управляван от жена.
Съдът не коментира показанията на свидетелите Ц. и Н.а, доколкото
същите са изключително неинформативни и единствено допринасят да се
установи, че първият е съставил АУАН по изготвена от негови колеги
докладна записка, а св. Ст. няма никакви конкретни спомени за случая.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК, като относими към
предмета на доказване по делото. Видно от декларация попълнена от
И******, собственик на лек автомобил „Х*******“, с рег. № ******, на
датата 17.11.2021 г. е предоставил процесния автомобил на
жалбоподателката.
Съдът не кредитира заключението по назначената САТЕ, доколкото
същото не допринася за изясняване делото от фактическа страна и е изготвено
въз основа на предположения.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
3
При проверка за правилното приложение на процесуалния закон съдът
счита, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са
издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото
по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им, а
именно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните
работи и заповед № 8121К-1332/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат
всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
По пункт 1 от НП.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателката
М. И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото
й административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
От обективна страна се установи, че жалбоподателката, като водач на
процесния лек автомобил "Х******" с рег. ******** се е движила по ул.
„Мелник“, като преди кръстовището с УЛ. „Крум Христов Стоянов“ е имало
поставен пътен знак "Б1" ("Пропусни движещите се по пътя с предимство").
Същевременно за автомобилите, движещи се по ул. „Крум Христов Стоянов“,
непосредствено преди кръстовището с ул. „Мелник“, е имало поставен пътен
знак "БЗ" ("Път с предимство").
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Като не е спазил това свое задължение, а именно да съобрази поведението си
като водач на лек автомобил "Х*******" с пътен знак "Б1" и не е пропуснала
движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка и модел "Фолксваген
Голф", жалбоподателката е извършила вмененото й административно
нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Административното нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП е осъществено от
жалбоподателката виновно при форма на вина непредпазливост в хипотезата
на небрежност, доколкото последната макар и да не е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си и да не е предвиждала
настъпилите общественоопасни последици, е могла и е била длъжна съгласно
ЗДвП и ППЗДвП да съобрази поведението си с поставения пътен знак "Б1",
като пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил "Ф*****".
За извършеното административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, от което
е настъпило ПТП, какъвто е настоящият случай, законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП налагане на "глоба" в размер
на 200 лева. В случая с обжалваното НП е наложена "глоба" в установения от
закона размер от 200 лева, поради което НП се явява законосъобразно и в
санкционната си част.
Следва да се посочи, че не всяка неточност или процесуално нарушение
се явяват съществени, а само тези, които са довели до ограничаване правото
4
на защита на наказаното лице, респ. са ограничили възможността му да
разбере фактическите и правни рамки на вмененото му "административно"
обвинение.
Независимо, че материалният закон е правилно приложен съдът намира,
че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в противоречие между фактическото описание на нарушението
и приложената санкционна разпоредба. В този смисъл, от фактическа страна е
посочено, че нарушението, извършено от жалбоподателката, се изразява в
несъобразяването с пътен знак "Б3". При обективиране на правните си изводи
обаче административнонаказващият орган е посочил, че жалбоподателката не
е съобразила поведението си както с пътните знаци, така и с пътната
маркировка. В случая не се касае и за техническа грешка, доколкото
жалбоподателката е санкционирана съобразно разпоредбата на чл. 179, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП, която касае неспазване както на пътните
знаци, така и на пътната маркировка. По този начин, от една страна, е налице
неяснота в обжалваното НП, доколкото не става ясно с каква конкретна
маркировка не е съобразила поведението си жалбоподателката, а от друга
страна е допуснато и противоречие между фактическото описание на
нарушението и дадената правна квалификация, респ. приложената
санкционна разпоредба. Посочената неяснота и противоречие в съдържанието
на обжалваното НП са съществени, доколкото водят до ограничаване на
правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е поставено в
невъзможност да разбере за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
По пункт 2 от НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, която се сочи
жалбоподателката да е нарушила „Водачът на ППС, който е участник в ПТП е
длъжен.. когато при произшествието са пострадали хора… да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните
органи на МВР.“ При така изложеното съдът намира, че в случая неправилно
приложен материалния закон, доколкото по делото не се установява
вследствие на ПТП да са пострадали хора, поради което и за
жалбоподателката не е било налице изискване да изпълни предписанията на
горепосочената разпоредба.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за
основателна, поради което обжалваното НП следва да се отмени като
незаконосъобразно, в цялост.
При този изход на производството право на разноски има
жалбоподателката, която претендира такива, в размер на сумата от 500
/петстотин/ лева, за които представя доказателства, че действително са
сторени, поради което претенцията следва да бъде уважена.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1 от
ЗАНН, СРС, НО, 115 състав
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-002519 от 07.03.2022
г., издадено от началник сектор при ОПП-СДВР, с което на М. З. И., ЕГН
********** на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и
лишаване от право на управлява МПС за срок от един месец за извършено
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на М. З. И., ЕГН ********** сумата от 500,
00 (петстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София -
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6