Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................................................2020г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на пети май 2020г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2922/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Бяла Сан Резиденс 8“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ---------,
представлявано от В.С.И., против Ревизионен акт № Р-03000318007971-091-001/16.07.2019г. на орган
по приходите, в частта потвърдена с Решение № 209/01.10.2019г. на ИД Директор
на Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, в която на дружеството са определени
данъчни задължение: 1.Корпоративен
данък по ЗКПО за данъчни периоди 2016-2018г., общо в размер на 21 379.25
лв. и лихви – 1 146.81 лв.; и 2.ДДС
по ЗДДС за данъчен период м.09.2017г. в размер на 1 121.29 лв. и лихви за
просрочие – 198.73 лв.
Жалбоподателят твърди, че ревизионния акт е
незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон. По
отношение вменените с акта задължения по ЗКПО конкретно сочи, че констатираното
от ревизиращите органи нарушение на НСС 18 при счетоводното отчитане на
приходите и разходите, свързани с изповяданите с нот.акт сделки с недвижими
имоти, не следва да се приравнява на укриване на приходи по смисъла на чл.122
ал.1 т.2 от ДОПК, тъй като се касае за счетоводна грешка, водеща до неправилно
определяне на финансовия резултат за периода, който се коригира по реда на
материалния закон. Порад това и доколкото не са установени от ревизиращите
органи пропуски в счетоводството, които да не позволяват определяне на
данъчната основа, то счита че незаконосъобразно ревизията е проведена по реда
на чл.122 от ДОПК. Допълнително излага, че сключените между дружеството и
отделните физически лица договори, са с комплексен характер и частичното
изпълнение на задължението по същия – прехвърляне правото на собственост на
апартаментите в груб строеж, не прекратява действието на договора, а това става
едва с предаване на обектите на купувачите в завършен вид, при издаване на Акт
обр.15. Ето защо счита за неправилен извода на ревизиращите органи, че
задължението на дружеството за отчитане на продажбите е възникнало към момента
на изповядване на сделките. Приходите от продажбата на тези обекти, следва да
бъдат отчетени в годината на завършване на сградата, тъй като едва тогава ще са
документално изведени и известни всички разходи свързани със строителството, с
оглед спазване счетоводния принци за съпоставимост на приходите и разходите, с
цел получаване обоснован финансов резултат. В тази връзка счита за неправилно
определената с РА данъчна основа, изчислена по реда на чл.122 от ДОПК и
посочена от ревизиращите органи като максимално близки до действителните
такива. По отношение костатациите по ЗДДС оспорва начисления за д.п.
м.09.2017г. ДДС, като твърди, че установената от органите по приходите
фактическа обстановка на база вписванията в нот.акт, не отговаря на обективната
истина, доколкото в същия е допусната техническа грешка, /че цената е без „ДДС“/
при изписване на текста. Сочи, че последното се установява по безспорен начин
от събраните в хода на проверката доказателства, доколкото заплатената от
физическото лице Л.К. цена е в размер общо на 17 199 евро, заплатена
авансово преди издаването на нот.акт, като дружеството е издавало фактури с
посочен в същите ДДС. На
изложените основания претендира отмяна на РА в посочените части. В съдебно
заседание, по съществото на спора и в депозирани писмени бележки, чрез
пълномощник – адв.Д.П.-Т., поддържа жалбата и
моли съда да я уважи. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Депозира подробни писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП” - Варна, чрез процесуален представител
– гл.ю.к. М.-С., в с.з. и в писмени бележки, оспорва
жалбата. Счита същата за неоснователна, а РА за законосъобразен по
съображенията, изложени в решението, като моли да не се кредитира заключението на вещото
лице. В условията на евентуалност, при
отмяна на РА в частта за начислените задлжения по ЗДДС, предвид
новопредставените от жалбоподателя доказателства за поправка на нот.акт,
претендира присъждане на разноските и в тази част, съгласно разпоредбата на
чл.161 ал.3 от ДОПК. В тази връзка прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
По допустимостта:
РА е обжалван по административен ред с
жалба вх. № Ю-209/30.07.19г. С Решение № 209/01.10.2019г. Директорът на Дирекция „ОДОП” - Варна е потвърдил
РА. Видно от приложените по делото доказателства, решението е съобщено на
жалбоподателя по електронен път на 07.10.2019г., а жалбата е подадена
на 21.10.2019г., т.е. в срока по
чл.156 ал.1 от ДОПК, поради което като подадена срещу подлежащ на оспорване
акт, от легитимирано лице, пред надлежния съд и в законоустановения срок,
същата се явява допустима за разглеждане.
По основателността:
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната
проверка по чл.160 от ДОПК, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Ревизията е започнала въз основа Заповед за
възлагане на ревизия № Р- 03000318007971-020-001/19.12.2018г., подписана с ел.подпис от Д.Б.К. – Началник сектор, съгласно Заповед № Д-1249/30.06.2017г. на Директора на ТД на
НАП-Варна. Срокът за извършване на ревизията е 2 месеца от връчване на ЗВР – 20.12.2018г. Същата е с определен обхват - установяване на
задължения за КД за периода 21.01.2013г.–31.12.2017г. и
задължения за ДДС за периода 24.10.2013г.-30.11.2018г. Първоначалната ЗВР е изменена със Заповед за
изменение на ЗВР № Р-03000318007971-020-002/19.02.2019г. както по отношение срока, така и относно предмета на ревизията, като в
обхвата на същата са включени задължения за д.п.: за КД от 01.01.2018г. до
31.12.2018г. и за ДДС от 01.12.2018г. до 31.12.2018г. С последваща ЗИЗВР № Р-03000318007971-020-003/15.04.2019г. е продължен срокът за извършване на ревизията до 02.05.2019г.
За извършената ревизия в срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е изготвен Ревизионен
доклад /РД/ № Р-03000318007971-092-001/16.05.2019г. Със същия е направено предложение за установяване на
допълнителни данъчни задължения на „Бяла Сан Резиденс 8“ ЕООД, както следва: Корпоративен
данък по ЗКПО за данъчни периоди 2017г. в
размер на 5 115.38
лв. и за 2018г. в размер на 16 263.63 лв., ведно със съответните лихви; и 2.ДДС
по ЗДДС за данъчен период м.09.2017г. в размер на 1 121.29 лв., ведно със съответната лихва,
както и лихва от 3.68 лв. за д.п. м.07.2014г.
След постъпило възражение срещу РД на 02.07.2019г. и в срока по чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден обжалваният РА,
с който на дружеството са определени данъчни задължения: 1.Корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2017-2018г., общо в размер на 21 379.25 лв. и лихви –
1 146.81 лв.; и 2.ДДС по ЗДДС
за данъчен период м.09.2017г. в размер на 1 121.29 лв.
В резултат на административно обжалване на
РА по реда на чл.117 и сл. от ДОПК, Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Варна при
ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № 209/01.10.2019г., с което е
потвърдил същия в
оспорената част.
В хода
на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на
делото фактически констатации:
І.По ЗКПО:
В хода на ревизията е констатирано,
че в ревизирания период /21.01.2013г. - 31.12.2018г./ дружеството е извършвало
покупка и продажба на собствени недвижими имоти. През 2013г. е закупило имоти в
гр.Бяла, с цел построяване на жилищен комплекс, състоящ се от две сгради -
комплекс „Бяла сан Резидънс 8“ и комплекс „Бяла сан Резидънс 9“ със
самостоятелни апартаменти, предназначени за продажба на чуждестранни клиенти.
През 2014г. е започнало строителството на двете сгради, чрез наемане на
подизпълнители - „Артстрой 2004“ ЕООД и „Дриймхоум строй“ ЕООД - основни
доставчици на дружеството. През процесния период ревизираното дружество е
извършвало продажби /14 бр./ на апартаменти в ---------------, като е
констатирано, че във всички нотариални актове е налична информация, че предварително
уговорените с купувачите суми са изцяло платени от тях
преди изповядване на сделките. Към датите на продажбите е наличен констативен
протокол за степен на завършеност „груб строеж“ изх. № РД 70
00-118-(1)/21.03.2016г. на Община Бяла и Акт за приемане на конструкцията
(Образец 14) от 03.02.2016г.
При преглед на счетоводните справки
и предоставените писмени обяснения от дружеството, от ревизиращите органи е
установено, че разходите, които са пряко свързани със строителството са
отчитани по сметка 611 „Незавършено производство“ и 613 „Разходи за бъдещи
периоди“, а постъпилите плащания от клиенти - по сметка 412 „Клиенти по аванси“,
вкл. и за нотариално прехвърлените имоти.
Счетено е, че за продажбите
документирани с нотариални актове, ЗЛ е следвало да отчете пропорционално
приходи от продажбата им и да признае съпоставимите разходи, свързани с тези
продажби, тъй като са изпълнени условията за признаване на приходи посочени в
НСС 18.
С оглед констатациите, че дружеството
не е отчитало пропорционално реализираните приходи от продажба на имоти с
нотариални актове и относимите към тях разходи към края на всеки ревизиран
период, ревизиращият екип е приел, че са налице обстоятелства по чл.122. ал.1
т.2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. На това основание е определил
основа за облагане с КД за периода 01.01.2013г. - 31.12.2018г. по реда на
чл.122 ал.2 от ДОПК.
Дружеството е уведомено, че основата
за облагане ще се определи по този ред с Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК №
РР03000318007971-113-001/21.02.2019г., като едновременно с това е връчено Искане
за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р03000318007971-040-002/21.02.2019г.,
като е изискана Декларация за
имущественото и финансово състояние
Във връзка с констатираните продажби
на недвижими имоти с нотариални актове, сумите от които са отнесени по см.704
„Приходи за бъдещи периоди“, а не като приход в съответните текущи периоди,
е определена нова данъчна основа за 2016г., 2017г. и 2018г. Стойностите на
параметрите за всяка от посочените три години са подробно описани в РА и представени
в таблична форма в РА за всяка от годините, в които е прието, че е следвало да
се отчитат приходи от продажба на недвижими имоти. Следва само да се посочи, че
приходите и съпоставимите на тях разходи, свързани с продадените апартаменти,
са признати към края на всеки отчетен период чрез отнасянето им към общия
размер на направените разходи и на тези, които ще бъдат направени до
завършването на сградата. В общо изчислените разходи по сделката са взети
предвид разходите, които отразяват извършените СМР услуги и тези, които ще
бъдат извършени до завършването на жилищния комплекс. На база сключените
договори с „Дриймхоум строй” ЕООД и „Артстрой 2004” ЕООД, общата сума разходите
по изграждането на сградата е определена на 1 447 364.52 лв. Като разходи
към края на всяка от ревизираните години са взети действително направените
разходи по изграждането на жилищния комплекс с натрупване. А като договорени
цени са приети продажните цени на недвижимите имоти по нотариален акт за
съответната година.
С оглед извършване на съответните
изчислиния, подробно описани в оспорения РА, с последния е установен данъчен
финансов резултат и корпоративен данък за съответните данъчни периоди, както
следва:
-за 2016г. - 0.00 лв.;
-за 2017г. - данъчен финансов
резултат - печалба 51 153.80 лв. и дължим КД в размер на 5 115.38 лв.
и лихва в размер на 667.89 лв.;
-за 2018 г. - данъчен финансов
резултат - печалба в размер на 162 638.68 лв., дължим КД в размер на 16
263.87 лв. и следваща се лихва в размер на 478.92 лв.
В хода на съдебното производство,
служебно от съда е допусната ССЕ, съгласно заключението по която: 1. Методът. който е приложен в
обжалвания РА, включващ определяне на текущо признатите приходи и разходи по
процесните сделки с 14 бр. апартаменти, към данъчните периоди, през които са
извършени продажби на същите на етап „груб строеж“ се доближава до методът „Дял
на завършеното строителство“ по СС 11 “Договори за строителство“ - метод за признаване
на приходи и разходи чрез отнасянето им към етап на завършване на договора. При
този метод /дял на завършеното строителство/ за да бъдат изчислени приходите от
извършените строителни услуги, които следва да бъдат начислени за отчетния
период, се изчислява и използва %, пропорционално на обема на извършените за
същото време разходи, отнесени към общата им очаквана сума, т.е. процента
фактически начислени разходи се прилага като % за следващите се признати
приходи. Извършените изчисления в обжалвания РА са правилни от математическа
гледна точка, като използваните в същия данни, отговарят на тези от счетоводството на „ Бяла Сан Резиденс 8
“ЕООД. 2.Вещото лице е посочило, че освен методът за изчисляване на
признатите приходи в обжалвания РА, е налице и друг метод и това е този, избран
от жалбоподателя, тъй като едва към датата на съставяне на Протокол за
установяване годността за ползване на строео/са с акт обр. 15 и към датата на
въвеждане на строежа в експлоатация ще са завършени всички СМР по изпълнение на
сградата и ще е изготвена цялата нужна документация за строежа с данни за
реалните разходи по изграждане на двете сгради, обема и видовете изпълнени СМР,
с което ще бъдат изпълнени изискванията на т.6.І от СС 18. В.л. не е могло да
извърши изчислния по този метод, тъй като сградите все още не са завършени.
Ответникът оспорва заключението в частта, в която вещото лице е посочило, че
изчисленията в ревизионния акт са по метод,доближаващ се по-скоро до този
описан в СС11 – „Договор за строителство“, както и че при използване на СС 18 –
приходи, не може да се установи данъчната основа във връзка със спора.
ІІ.По ЗДДС:
При извършена проверка на
представените в хода на ревизията, първични документи е констатирано, че във
връзка с реализирана от „Бяла Сан Резиденс 8“ ЕООД продажба на на апартамент
3-2, бл.В, вх.Е, ет.4, находящ се в гр.Бяла ----------на физическото лице Л.Н.К,
в дневниците за продажби на дружеството са включени издадени фактури за получени
аванси по продажбата, подробно посочени на стр.38 от РД, с данъчна основа общо 28 031.94 лв. и начислен ДДС в размер на 5 606.37 лв., или обща стойност - 33 638.31 лв. За
същата продажба е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 23, с вх. per. № 25658/21.09.2017г., /л.362- 364/. При анализа му е
установено, че в него е вписана продажна цена на недвижимия имот в размер на 17
199 евро. без ДДС, която е изплатена изцяло от купувача на продавача по банков
път, преди подписване на нотариалия акт. Посочен е материален интерес по акта
33 638.32 лв. - левова равностойност на 17 199 евро. Установено е, че във
всички останали нотариални актове за продажби на апартаменти в изградената
сграда в гр.Бяла, е посочена цена в евро без ДДС, върху която цена дружеството
начислява ДДС в издадените от него фактури, поради което това е прието като търговската
практика на РЛ.
Предвид горното и с оглед
обстоятелството, че в предварителния договор за продажба е посочена цена от
17 199 евро без да е конкретизирано дали е с или без ДДС, левовата
равностойност на която сума е осчетоводена по см.704 „Приходи за бъдещи
периоди“ и като са отчели доказателствената сила на съставения нот.акт, имащ
характера на официален свидетестващ документ, ревизиращите органи са приели за
неоснователни възраженията на РЛ, че се касае за допусната в нот.акт техническа
грешка и са определили дължим ДДС в размер на 6 727.66 лв. Тъй като начисленият
ДДС от дружеството по описаните по - горе фактури е общо в размер на 5 606.37
лв., разликата в размер на 1 121.29 лв. е посочена в РА като дължим ДДС за
данъчен период м.09.2017г. - датата на прехвърляне на имота. За просрочието е
начислена лихва в размер на 198.73 лв.
В хода на съдебното производство от
жалбоподателят е представен Нот.акт **********. за поправка на нот.акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 23, с вх. per. № 25658/21.09.2017г. Видно
от същия извършената поправка е на стр.2 ред 22 от нот.акт 23, като продажната
цена на апартамента вместо „без ДДС“, да се чете „с ДДС“.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
По валидността на РА:
При дължимата пълна служебна проверка на
валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че процесния РА е валиден
административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно
оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от
компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.
Подписан е и от двамата ОП с квалифициран електронен
подпис, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния
подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР, ЗИЗВР и РД е
отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2от ДР на ДОПК. Същите са
предоставени и на електронни носители, неоспорени от жалбоподателя.
РА е
издаден в изискуемата от закона писмена форма, като от посочените в него
фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, обосноваващи
упражненото от органа публично субективно право.
Предвид горното, съдът намира, че
обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
По
процесуалната законосъобразност на акта:
Жалбоподателят не твърди и при извършената от съда служебна проверка, не се
установяват допуснати в хода на
ревизионното производство нарушения на процесуалните норми, които да послужат
като основание за отмяна на оспорения акт. От приобщените по делото
доказателства се установява, че органите по приходите надлежно са уведомили
жалбоподателя, че основата за облагане ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК; извършили са анализ на събрани в хода на ревизията доказателства, както и
анализ на преценените от тях относими обстоятелства по чл.122 ал.2 от ДОПК. РЛ
надлежно е упражнило правото си на защита при административното, респ. при
съдебното обжалване на РА.
По
материалната законосъобразност на акта:
1.По отношение задълженията по ЗКПО:
С оглед изрично и двукратно
дадени от съда указания на жалбоподателя относно доказателствената тежест,
която носи, пълномощникът на същия в с.з. на 11.12.2019г. е направил изявление,
че спорът по делото касае правни въпроси, доколкото наведените възражения се
свеждат до това, че не са били налице предпоставките за извършване на ревизията
по чл.122 от ДОПК и се оспорва като несъобразен с материалния закон и изводът
на органите по приходите, че дружеството е следвало да отчете приходи от
продажби на недвижими имоти текущо в данъчния период, в който са осъществени
продажбите, като в тази връзка се позовават на счетоводен стандарт 18 и в
частност на заложените в т.5.1 и т.6.1 от същия критерии.
С оглед направеното уточнение и предвид
конкретните възражения в жалбата, съдът намира, че това са и основните въпроси,
които следва да се разрешат, като отговорът на втория – дали дружеството е
следвало да отчете приходи в данъчните периоди, в които са извършени продажбите,
предпоставя извода дали са налице укрити приходи, респ. били ли са налице
основания за извършване на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК.
Предвид събраните по делото
доказателства и приложимата нормативна уредба, съдът намира жалбата в тази част
за неоснователна, по следните съображения: Съгласно т.5.1 от СС 18 „Приходи“, /по
отношение приложението на който СС в конкретния случай, страните не спорят/,
приходът се признава, когато:
а) е вероятно предприятието да
има икономическа изгода, свързана със сделката;
б) сумата на прихода може да бъде
надеждно изчислена;
в) направените разходи или тези,
които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат
измерени;
г) приходите за всяка сделка се
признават едновременно с извършените за нея разходи (принцип на съпоставимост
между приходите и разходите).
А съгласно т.6.1 от същия СС прихода
от продажба на стоки се признава когато:
а) продавачът е прехвърлил на
купувача значителни рискове и изгоди, свързани със собствеността на продукцията
и стоките;
б) продавачът не запазва участие
в управлението или ефективен контрол върху продаваните продукция и стоки;
в) сумата на прихода може да бъде
надеждно изчислена;
г) продавачът има икономическа
изгода, свързана със сделката по продажбата;
д) направените разходи или тези,
които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат
изчислени.
Съдът
намира, че горните изисквания в случая са налице. Между страните е безспорно и
се установява от събраните по делото доказателства, че предмет на процесния РА
са единствено приходите от продажби на имоти, които са документирани с
нот.актове и за които договорената цена е била изплатена, /не и тези, за които е имало платени само авансови
вноски/. Със същите продавачът
– „Бяла Сан Резиденс 8“ ЕООД е прехвърлил на съответните купувачи
собствеността, респ. и владението на подробно описаните в т.1 на нотариалните
актове апартаменти.
Процесните апартаменти са били предмет на договори за
продажба и строителство на недвижимите имоти /л.268-214/ и със степен на
завършеност към датите на продажбите с нот.акт „груб строеж“, съобразно издаден
Акт за приемане на конструкцията -обр.14. Вярно е, че съгласно клаузите на
предварителните договори дружеството се е задължило не само да прехвърли собствеността
върху апартаментите, но и да предаде същите на купувачите в завършен вид /с Акт
обр.15/. В случая обаче се касае за неизпълнение на облигационни задължения,
изпълнение на които изправната страна може да претендира по съответния ред и
противно на твърденията на жалбоподателя, това не води до извода, че владението
и собствеността не са прехвърлени изцяло. От съдържанието на нот.актове се
установява, че цената за имотите е заплатена изцяло, собствеността и владението
са предадени /рисковете от погиване са за сметка на купувачите; същите могат да
се разпореждат с имотите/. По своето правно естество нот.актове са официални,
свидетелстващи и удостоверителни документи, които се ползват с обвързваща съда
формална и материална доказателствена сила, поради което съдът изцяло ги
кретидира за горепосочените обстоятелства.
Предвид изложеното по-горе, безспорно са налице
условията по т.5.1 б.б.“а“ и „б“ и т.6.1 б.б.“а“-„г“, доколкото дружеството,
като е получило плащане от купувачите е реализирало приходи /икономическа
изгода/, чийто размер е безспорно установен със съответните документи;
рисковете и изгодите върху стоката /имотите/ са прехвърлени върху новите
собственици, като купувачът не е запазил участие в управлението или контрола
върху същите.
Спорният момент тук, който е и основно възражение на
жалбоподателя е дали разходите във връзка с тези сделки могат да бъдат надлежно
установени към момента на прехвърляне собствеността върху имотите.
В тази връзка съдът съобрази
следното: Вярно е, че към момента на изповядване на сделките, обектите не са
изцяло завършени и стойността на разходите по издаването им в завършен вид не е
точно определена. Приложимият обаче в случая НСС не изисква към момента на отчитане разходите да са точно
установени. Достатъчно е същите да „могат да бъдат надежно измерени“ – т.5.1г.
Това личи и от изрично регламентираното в същата точка, че се вземат предвид и
разходите, „които ще бъдат направени във връзка със сделката“. В случая тези
разходи /подробно описани и изчислени в РД/ са определяеми, като данни за тях
са взети именно от счетоводството на дружеството. Правилно са били отчетени от
органа по приходите клаузите по сключените от дружеството договори за
строителство, извършените по същите плащания на услуги и материали и др., които
самият жалбоподателя е описал в счетоводството си, но е отчел като „Разходи за бъдещи периоди”. В действителност в края на отчетния период, в който
завърши и строителството е възможно да е налице известно отклонение в размера
на тези разходи, но както беше посочено по-горе НСС 18 не изисква същите да са
абсолютно точно определени, а освен това има законова възможност за съответната
корекция на финансовия резултат.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че са налице
и останалите изискватия по НСС 18 – т.5.1 б.б.“в“ и „д“ и т.61 б.“д“, доколкото
направените разходи
или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да
бъдат изчислени; и е спазен принципа на съпоставимост между приходите и
разходите, тъй като именно с оглед спазването му в РД са признати приходи, не в
пълния размер на сумите по нотариални актове, а в процент, отговарящ на
процента на извършените през съответната година разходи, спрямо общо очакваните
разходи по изграждането на имота, документирани със сключените от жалбоподателя
договори за строителство.
Предвид горното, съдът споделя и
намира за основателно възражението на процесуалния представител на ответника по
отношение горепосочената част от заключението на вещото лице, поради което не
го кредитира в същата.
В обобщение на горното, съдът
намира, че в случая са налице приходи, като същите са възникнали и е следвало
да бъдат отчетени в съответните данъчни периоди, през които са подписани
нотариалните актове, собствениците са заплатили цената и са получили правото да
се разпореждат с имотите. В този смисъл, правилно ревизията е проведена по реда
на чл.122 от ДОПК, тъй като приходите от продажби не са отчетени през
съответните периоди – 2016г., 2017г. и 2018г. Вярно е, че същите са намерили
отражение в счетоводството на дружеството, но само като „Приходи за бъдещи
периоди“ /като сградите и към настоящия момент не са довършени/, което е
рефлектирало върху финансовия резултат за тези отчетни периоди и води до извода
за укрити приходи, като за провеждане на ревизията по особения ред на основание
чл.122 т.2 от ДОПК, е достатъчно само да са налице данни за такива приходи.
Предвид липса на твърдения за неправилно
изчислени приходи и съответно разходи, както и с оглед заключението на в.л., че
направените в ревизионното производство изчисления са математически правилни,
съдът намира, че правилно данъчната основа е определена от органите по
приходите по реда на чл.122 от ДОПК, като са взети предвид всички относими
факти и обстоятелства. Респ. правилно са определени и задълженията за КД за
тези периоди.
С оглед горното, жалбата в тази част се явява неоснователна и като
такава следва да се отхвърли.
2. По отношение задълженията по ЗДДС:
Съобразно изложената в
обстоятелствената част на настоящото решение фактическа обстановка, задълженията
по ЗДДС за данъчен период м.09.2017г. са определени по повод сключена сделка
между „Бяла Сан Резиденс 8“ ЕООД и Л.К. за продажба на апартамент в гр.Бяла.
Между страните е безспорно и се установява от събраните в хода на ревизията
доказателства, че: в нот.акт, с който е прехвърлена собствеността, е посочено,
че продажната стойност на недвижимия имот е в размер на 17 199 евро /с
левова равностойност 33 638.31 лв./ е без ДДС.; че същата е внесена
от физическото лице по банков път при подписване на сделката; както и че
продажбата е отразена в счетоводството на дружеството с данъчна основа общо 28 031.94 лв. и начислен ДДС в размер на 5 606.37 лв., или обща стойност - 33 638.31 лв.
Данъчните органи са приели за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
вписването в нот.акт, че сумата е без ДДС е грешка, поради което с оспорения РА
са доначислили ДДС в размер на 1 121.29 лв. В хода на съдебното
производство е представен нот.акт за поправка, в който тази грешка е
коригирана.
Съдът намира жалбата в тази част за
основателна. Твърдения за допусната техническа грешка жалбоподателят е направил
още в депозираните от него писмени обяснения, дадени при започванена ревизията,
като изрично е уведомил, че за извършване на поправката на нот.акт се изчаква
получаване на пълномощно от лицето, което е чужд гражданин. В подкрепа на това
твърдение са установените в хода на проверката счетоводни документи /фактури, в
които авансовите вноски са с посочено ДДС/ и извършените в счетоводството на
дружеството записвания, съобразно които сборът на данъчна основа и ДДС са на
обща стойност 33 638.31 лв., съответстваща на цената на имота по нот.акт.
Обстоятелството, сочено от ответника в подкрепа на изводите в РА, че в
предварителния договор /л.228/ не е записано дали цената е със или без ДДС, по
същия начин може да се тълкува и в полза на тезата на жалбоподателя. Още
повече, че в същия е договорено цената да е общо в размер на 17 199 евро.
Твърденията на ответника, че
практиката на дружеството е да сключва сделки без ДДС, не е основание да не се
кредитира възражението на жалобподателя за допусната в случая грешка. Касае се
за договорни взаимотношения, които зависят от волята на страните и
доказателствата по преписката водят до извода за липса на уговорка между същите
за заплащане на цена по-висока от отразената такава в предварителния договор и
в счетоводството на жалбоподателя. Липсват доказателства допълнително да е
изискана или внесена такава от купувача.
В случая следва да се съобрази и
нормата на чл.67 ал.2 от ЗДДС, съгласно която когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената
цена.
Обстоятелството, че при изповядване
на сделката, в нот.акт е допусната грешка, се подкрепя и от съставения в
последствие и представен по делото нот.акт за поправка, който съдът е длъжен да
съобрази.
Предвид горното, съдът намира че РА,
в частта в която са определени задължения по ЗДДС се явява незаконосъобразен и
като такъв следва да се отмени. В контекста на изложените по-горе мотиви,
неоснователно се явява искането на ответника за присъждане на разноски в тази
част, независимо от изхода на спора.
В останалата част, в която с РА са
определени задължения по ЗКПО, жалбата е неоснователна и като такава следва да
се отхвърли.
Съобразно изхода на спора, основателни се явяват направените от страните искания
за присъждане на разноски съобразно уважената, респ. отврълената част от
жалбата. Направените от жалбоподателят разноски в хода на съдебното производство,
установени по съответния ред и съобразно представен списък по чл.80 от ГПК, са общо в размер на 2 250 лв. Предвид
размера на уважената част – 1 320.02 лв. от общия
интерес по РА – 23 846.08 лв., искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски се явява
основателно в размер на 135.00 лв. Юрисконсултското възнаграждение, определено
съобразно обжалвания материален интерес /22 526.06 лв./ и разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от
Наредба № 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение е 1 205.79 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт №
Р-03000318007971-091-001/16.07.2019г. на орган по приходите, в частта потвърдена с Решение №
209/01.10.2019г. на ИД Директор на Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, в която
на „Бяла Сан Резиденс 8“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ---------, представлявано от В.С.И.,
са определени данъчни задължения по
ЗДДС за данъчен период м.09.2017г. в размер на 1 121.29 лв. и лихви за
просрочие – 198.73 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Бяла Сан Резиденс 8“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ---------, представлявано от В.С.И., против Ревизионен акт № Р-03000318007971-091-001/16.07.2019г. на
орган по приходите, в частта
потвърдена с Решение № 209/01.10.2019г. на ИД Директор на Дирекция „ОДОП“-Варна
при ЦУ на НАП, в
която е определен Корпоративен
данък по ЗКПО за данъчни периоди 2016-2018г., общо в размер на 21 379.25
лв. и лихви – 1 146.81 лв.
ОСЪЖДА
Дирекция “ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП да заплати на „Бяла Сан Резиденс 8“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ---------,
представлявано от В.С.И., съдебно деловодни разноски в размер на 135.00
/сто тридесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА „Бяла Сан
Резиденс 8“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ---------, представлявано от В.С.И., да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на
НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 205.79 лв. /хиляда двеста
и пет лв. и 79 ст./.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: