№ 318
гр. Русе, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20244520201737 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Б. Г. М. против Наказателно постановление № 24-
1085-003126 от 24.09.2024 г., издадено от Началник на Група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат съображения касателно неправилността и
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото
последното е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят Б. М., редовно призован, се явява лично и
заедно с адв. П. П. от Адвокатска колегия-Русе, в качеството на упълномощен
процесуален представител.
Жалбоподателят М. дава подробни обяснения, като в хода на пледоарията си
поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от фактическа и правна страна с
представените писмени бележки. Моли наказателно постановление да се отмени и
претендира направените разноски за процесуално представителство. Адвокат П. се
1
солидаризира със становището на доверителя .
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се
представлява от юрисконсулт Г. Д., която оспорва изложеното в жалбата и моли
обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и
представя подробни писмени бележки.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – наказателното постановление е получено от жалбоподателя
на 25.09.2024 г., а жалбата е подадена на 07.10.2024 г., касае подлежащо на обжалване
наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 28.07.2024 г. в гр. Русе, на ул. „Солун“, паркинга пред бл. „Вела Благоева“,
срещу вход „В“, настъпило ПТП между МПС – лек автомобил марка и модел
„Фолксваген“, с регистрационен номер Р5291КН, собственост на П.С., управлявано от
жалбоподателя Б. Г. М., и МПС – лек автомобил марка и модел „БМВ“, с
регистрационен номер В6889ТК, управляван от свидетеля К. И. Ш.. Към този момент
в управляваното от М. МПС се возили още две лица – свидетелите Д. Д. М. и С. В. К.,
а в управляваното от свидетеля Ш. – свидетелите Б. М. и К. Г.. Подразнен от
случилото се, жалбоподателят М. казал на свидетелката К. да се качи до жилището,
което обитавали, и да му донесе чаша с алкохолен концентрат-водка. Свидетелката К.
изпълнила така дадените указания и му донесла чаша с около 100-150 мл. водка.
Жалбоподателят М. изпил на няколко глътки съдържанието на чашата и оставил
същата на пейката. Посоченото било възприето от свидетелите М., К., Ш., Г. и М..
Междувременно, в 15:52 часа, свидетелят Ш. подал сигнал за случилото се на телефон
112, а впоследствие – в 15:54 и в 15:57 часа, такива подал и жалбоподателят М.. В тази
връзка на местопроизшествието бил изпратен полицейски екип, състоящ се от
свидетелите И. А. И. и Д. С. В. – полицейски служители при ОД на МВР-Русе.
При пристигането си, около 16:11 часа, полицейските служители констатирали
наличието на ПТП с материални щети и пострадали лица. В тази връзка, след като
2
установили самоличността на двамата водачи – жалбоподателя М. и свидетеля Ш.,
пристъпили към тестването им за употреба на алкохол. Около 16:17 часа при
извършената проверка на жалбоподателя Б. М. с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен № ARPM-0819, проба 00575, последното отчело чрез
издишаните от него въздушни пари наличие на алкохол в кръвта му с концентрация от
0,64 на хиляда.
С оглед на така отчетения резултат, бил съставен Талон за изследване № 269444,
препис от който бил връчен на жалбоподателя М. в 16:30 часа срещу подпис.
Последният се явил в указаното му време – до 45 мин от връчване на талона, и място -
УМБАЛ „КАНЕВ“, където в 17:05 часа предоставил кръвна проба за химическо
изследване. При извършения му преглед жалбоподателят М. посочил, че е употребил
около 100 мл. алкохолен концентрат – водка, непосредствено след настъпване на ПТП-
то, както и че тежал около 70 кг. Така изложеното било надлежно отразено в
съставения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози.
Междувременно свидетелят И. И. съставил Констативен протокол за ПТП с
пострадали № 637/241, с оглед наведените оплаквания от жалбоподателя М. и
свидетелката К., както и били снети писмени обяснения от М., К., Ш., М. и Г..
Отчитайки гореизложеното, свидетелят Д. В. приел, че с поведението си
жалбоподателят М. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, като в тази връзка му съставил Акт за установяване на административно
нарушение Серия GA № 1344615/28.07.2024 г., който бил връчен срещу подпис на
последния. В законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН, жалбоподателят М. се възползвал от предоставената му от законодателя
възможност и представил подробни възражения.
От изготвения Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията
на алкохол № 592/29.07.2024 г. се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта
на жалбоподателя М. към момента на пробовземането му е била 0,78 промила.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-24-
1085-000562/29.07.2024 г. на жалбоподателя М. била наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече
от осемнадесет месеца.
Въз основа на така съставения АУАН, както и при отчитане на пост фактум
случилото се, а именно отчетения резултат от химическото изследване, Началник на
Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал
оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо
описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в
3
АУАН-а, като на основание 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя М. било
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
От заключението на назначената в хода на съдебно следствие съдебно-
медицинска експертиза се установява, че при консумация на алкохол същият търпи
определен метаболизъм в човешкото тяло. Първо алкохолът постъпва от
храносмилателния тракт в кръвта, което се явява начало на т. нар. фаза на резорбцията,
като тази фаза приключва, след като количеството на алкохол в урината стане по-
високо от това в кръвта, с което се поставя началото на т. нар. фаза на елиминация.
Съдебно-медицинската практика приема, че фазата на резорбцията продължава в
рамките на 60-90 минути от консумацията на алкохол, а фазата на елиминация – едно
денонощие. По отношение на фазата на резорбция липсват изготвени формули за
изчисляване на алкохола в отделните времеви интервали поради вариабилност на
резорбцията. Основният обективен показател за пълна резорбция на алкохола е, когато
нИ.то на алкохол в урината е по-високо от нИ.то на алкохол в кръвта. Отчитайки така
изложеното, вещото лице е приело, че не може да се изчисли каква може да бъде
концентрацията на алкохол в кръвта при жалбоподателя М. в 16:00 и в 17:00 часа на
28.07.2024 г. при консумация на 100, 150 и 200 мл. алкохолен концентрат - водка. На
следващо място вещото лице е приело, че ако се приеме, че в 17:05 часа на 28.07.2024
г., час и пет минути след приключване на консумацията на алкохол, е налице пълна
резорбция, то съгласно формулите на Видмарк би се установила следната
концентрация на алкохол в кръвта на мъж с тегло от 70 кг.: при пълна резорбция на 100
мл. 40 градусова водка концентрацията на етилов алкохол в кръвта му следва да е 0,67
промила етилов алкохол; при пълна резорбция на 150 мл. 40 градусова водка
концентрацията на етилов алкохол в кръвта му следва да е 1 промил етилов алкохол;
при пълна резорбция на 200 мл. 40 градусова водка, концентрацията на етилов алкохол
в кръвта му следва да е 1,32 промила етилов алкохол. Така посочените стойности са
изчислени при настъпила пълна резорбция след 60 минути и се явяват най-
благоприятният вариант за жалбоподателя М.. Установяването на процесните
стойности е станало чрез апарат дрегер и газхроматограф, като същите позволяват да
се приеме, че жалбоподателят М. е бил във фазата на резорбция при тестването му.
Вещото лице е акцентирало, че, определянето по безспорен начин, че резорбцията в
кръвта е приключила, е възможно само ако след час и половина след консумацията на
алкохол, когато следва при всички индивиди да е настъпила пълна резорбция, е
извършено изследване на урината му, доколкото, както се посочи и по-горе, наличието
на алкохол в урината е единственият обективен критерий за приключване на фазата на
резорбцията. В тази насока вещото лице е приело и че не може да се твърди, че
посочените от него стойности за безспорни.
4
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че посоченият времеви период за
резорбция отговаря на усреднени стойности възприети от българските експерти, като е
налице възможност и за по-кратка резорбрция, дори в рамките на 15-20 минути при
определени условия, за наличието на каквито в процесния случай липсват данни.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства – Акт за установяване на административно
нарушение Серия GA № 1344615/28.07.2024 г., Наказателно постановление № 24-1085-
003126 от 24.09.2024 г., справка, възражение, докладна записка, Констативен протокол
за ПТП с пострадали № 637/241, писмени обяснения от С. К., К. Ш., Б. М., К. Г. и Б.
М., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-24-1085-
000562/29.07.2024 г., Талон за изследване № 269444, Протокол за химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол № 592/29.07.2024 г., справка
нарушител/водач, упътване за употреба на техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ и писмо от Директор на Дирекция „Национална система 112“, гласни
доказателства - показания на свидетелите И. А. И., Д. С. В., С. В. К., Д. Д. М., К. И. Ш.,
Б. Г. М. и К. К. Г. и обясненията на жалбоподателя Б. Г. М., дадени в хода на
съдебното следствие, както и заключение от изготвена съдебно-медицинска
експертиза.
Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни,
непротИ.речиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното
/per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето
им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат
кредитирани в цялост.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост заключението по назначената и
изготвена съдебно-медицинска експертиза, като обосновано, обективно,
съответстващо на събрания по делото доказателствен материал и изготвено от вещо
лице с експертни знания в съответната област.
От показанията на свидетелите С. К., К. Ш., Б. М., К. Г. и Д. М., обясненията на
жалбоподателя Б. М., както и наличните писмени доказателства и доказателствени
средства - Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол № 592/29.07.2024 г. и писмени обяснения на жалбоподателя М. и свидетелите
К., Ш., М. и Г., се установява, че след настъпване на ПТП-то между управляваното от
свидетеля Ш. МПС и управляваното от жалбоподателя М. МПС, последният
употребил около 100-150 грама алкохолен концентрат – водка, тъй като бил изнервен
от случилото се. Ясен е и моментът, когато това се е случило - малко преди подаване
на сигнал на телефон 112 от жалбоподателя М.. Видно от приложеното по делото
писмо от Директор на Дирекция „Национална система 112“ първият сигнал на телефон
5
112 е подаден в 15:52 часа от свидетеля К. Ш., а впоследствие жалбоподателят М. е
подал още два сигнала, както следва: в 15:54 часа и в 15:57 часа.
От показанията на свидетеля К. Ш. се установява, че при проведения между
него и жалбоподателя М. разговор не е усетил от последния мирис на алкохол. Такъв е
усетен едва от свидетеля И. А.. Следва да се отбележи, че мирис на алкохол не е
констатиран и от медицинското лице, което е взело кръвната проба от жалбоподателя
М., видно от Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол № 592/29.07.2024 г.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този
закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай
се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен актосъставител – служител на ОД на МВР-Русе, а наказателното
постановление е издадено от компетентен АНО – Началник на Група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Русе, оправомощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е
издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички
обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за
извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното
6
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от от съставяне на
АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, както и заключението от изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза, и извършената им оценка следва да бъде
изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят
Б. М. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението на
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП на водачите на пътни
транспортни средства се забранява да ги управляват с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда.
Видно от горецитираната разпоредба субект на процесното нарушение може да
бъде само лице, което притежава качеството на „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 ДР на
ЗДвП. Съгласно тази разпоредба „водач“ е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни жИ.тни или стада по пътищата.
Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията
на алкохол се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на
вътрешните работи и от министъра на правосъдието. Този ред е регламентиран в
Наредба за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози /наричана оттук нататък за краткост
Наредбата/.
В чл. 1, ал. 3 от Наредбата лимитативно (при условията на numerus clausus) са
посочени начините, по които се установява концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози на водач, а именно чрез
използване на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсилогични изследвания.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата при извършване на проверка
7
на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство. При съставяне на акт за установяване на административно
нарушение за установена с техническо средство концетрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно
приложение № 1 (чл. 3, ал. 2 от Наредбата). В талона се отразява изборът на лицето
дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с
доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване (чл.
6, ал. 4 от Наредбата). Контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за
изследване (чл. 6, ал. 6 от Наредбата), като вписва: мястото, където да се извърши
установяването; срока за явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено
на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с
доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за
вземането на кръв за химическо лабораторно изследване, и до 120 минути – в
останалите случаи. Крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния
орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с
доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за
вземането на кръв за химическо лабораторно изследване и възможността за ползване
на обществен или друг превоз за отИ.е до него (чл. 6, ал. 8 от Наредбата).
В процесния случай от събраната по делото доказателствена съвкупност по
категоричен начин се установи, че на посочените в наказателното постановление дата,
час и място подсъдимият Б. М. е бил тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен № ARPM-0819, проба 00575, като последното отчело чрез
издишаните от него въздушни пари наличие на алкохол в кръвта му с концентрация от
0,64 на хиляда. Тук е мястото да се посочи, че тези действия на полицейските
служители са били в изпълнение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата,
доколкото същите са били изпратени по сигнал за настъпило ПТП с материални щети
и пострадали. С оглед на констатираното при извършеното тестване с техническо
средство и в изпълнение на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата на
жалбоподателя М. бил издаден Талон за изследване № 269444, като последният се
явил в указаното му време и място и дал кръвна проба. При извършения анализ била
установена концентрацията на алкохол в кръвта от 0,78 промила. Видно от така
изложеното жалбоподателят М. е бил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
промила, като посоченото не се оспорва и от последния. Не е спорно и че
жалбоподателят М. е имал качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 ДР на ЗДвП към
момента на настъпване на ПТП-то, доколкото е управлявал МПС – лек автомобил
марка и модел „Фолксваген“, с регистрационен номер Р5291КН. Така спорен остава
единствено въпросът дали към този момент жалбоподателят М. е управлявал МПС-то
с концентрация на алкохол над разрешената стойност. По делото са събрани
множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, от които се
8
установява по категоричен начин, че жалбоподателят М. е употребил алкохолен
концентрат – водка, около 100-150 грама непосредствено след настъпване на ПТП-то.
Същевременно доказателства в потвърждение на обвинителната теза не се събраха.
Нещо повече, от заключението по изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание е видно, че така
констатираните стойности на концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя М.
са следствие от процес на резорбция, а не на елиминация. Така изложеното води до
извод, че употребата на алкохол се е случила в рамките на между 60 и 90 минути
преди тестването на М., тоест във времето между 15:30 и 16:00, в каквато насока е и
събраната по делото доказателствена съвкупност. Тук е мястото да се отбележи, че
възприетите от вещото лице усреднени стойности кореспондират както с установеното
при тестването на жалбоподателя М., така и с възприетата от съда фактическа
обстановка, а именно, че около 16:00 часа последният е употребил около 100-150 мл.
алкохолен концентрат – водка,
Отчитайки гореизложеното, съдът намира, че от събраната по делото
доказателствена съвкупност не се установява по категоричен начин, че
жалбоподателят М. е осъществил от обективна страна състава на нарушението, във
връзка с което е била ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
Липсата на нарушение от обективна страна, обезмисля изследването на въпроса
за наличието на субективна такава.
В светлината на така изложеното, както и при съобразяване на въведената
забрана в чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата, в случая решението, да почива на
предположения, съдът намира, че жалбата се явява основателна, поради което и следва
да бъде уважена, а наказателното постановление да се отмени като неправилно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на въззивното производство жалбоподателят Б. М. е бил представлявано
от упълномощен процесуален представител – адв. П. П. от Адвокатска колегия-Русе,
9
на която заплатил в брой сумата в размер на 700 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, видно от приложените по делото
адвокатско пълномощно и договор за правна защита. В хода на съдебното
производство жалбоподателят М. е претендирал присъждането на така направените
разноски за процесуално представителство, като от своя страна процесуалният
представител на АНО е направил възражение за прекомерност, като същото се явява
частично основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност по
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер в наредба
на Висшия адвокатски съвет /чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата/. Съгласно чл. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /преименувана от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатското възнаграждение/
размерът на възнаграждението за оказаната от адвоката правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. При липса на писмен
договор възнаграждението се определя от адвокатския съвет съобразно критериите,
предвидени в горепосочената наредба /чл. 2, ал. 1 от последната/. Съгласно чл. 18, ал.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ако
административното наказание е под формата на глоба, какъвто е и процесния случай,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно върху стойността на
санкцията. Чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен
материален интерес до 1000 лева минималното възнаграждение е в размер на 400 лева.
За процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 500
лева /чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа/. Тоест в процесния случай при липса на договор, възнаграждението би
следвало да е в размер на 900 лева, доколкото жалбоподателят М. е бил санкциониран
с административни наказания „Глоба“ в размер на 500 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца.
След приемането на Решение от 25.01.2024 г. по C-438/22 г. съдът вече не е
обвързан с възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Въпреки това по мнение на настоящия съдебен
състав този минимум следва да се приеме като един от ориентирите (незадължителен),
спрямо който да се извършва преценката при разглеждане на претенцията за
присъждане на разноски за процесуално представителство. В процесния случай
участието на процесуалния представител на жалбоподателя М. в настоящото
производство се е ограничило до явяване в две съдебни заседания /19.02.2025 г. и
10
16.05.2025 г./. Отчитайки така изложеното, както и фактическа и правна сложност на
делото, съдът намира, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение се
явява основателно до размера на сумата от 400 лева.
Съобразно изложеното, съдът приема, че административнонаказващият орган
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя Б. М. сумата в размер на 400 лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски
от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Административнонаказващият орган
в настоящия случай е Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Русе, който е част от структурата на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Русе.
С оглед изложеното, Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Русе следва да бъде осъдена да заплати на Б. Г. М. сумата в размер на 400
лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 1
във вр. с чл. 58д, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1085-003126 от 24.09.2024 г.,
издадено от Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с
което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на Б. Г. М., с ЕГН: **********, е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ да заплати на Б. Г. М., с ЕГН: **********, сумата
в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11