Решение по дело №16463/2014 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

гр.София, 30.03.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Таня Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16463 по описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 403 от ГПК.

Ищецът „А.” ЕООД твърди, че ответникът В.В.В. е завел вътрешно арбитражно дело №541/2012 пред Арбитражен съд при БТПП, като за обезпечаване на претендираната сума с определение №2658/12.12.2012 г. по ч.гр.д. №4539/2012 г., I състав, на Софийски апелативен съд, е било допуснато обезпечение – възбрана върху негови недвижими имоти, както следва: Магазинен етаж, състоящ се от четири броя магазини за промишлени стоки, намиращи се на приземния етаж, на сграда с идентификатор 05815.303.54.1, находяща се сграда в гр. Ботевград, бул. „*********; Цех за алуминиева, PVC дограма и стъклопакети, представляващ самостоятелно обособена част от сграда с идентификатор 05815.303.54.1, находяща се сграда в гр. Ботевград, бул. „*********, както и върху Пристройка с площ от 214,12 кв.м. към сграда – Цех за алуминиева и PVC дограма и стъклопакети, находяща се в горепосочената сграда.

Излага, че с решение от 30.06.2014 г. исковете по арбитражното дело са били отхвърлени. Поддържа, че на 15.01.2013 г. между „А.” ЕООД, „А.“ ЕООД и Т.В.Й. е сключено тристранно споразумение, по силата на което „А.” ЕООД се е задължило да продаде на „А.“ ЕООД гореописаните недвижими имоти за сумата от 900 000 лв., като част от продажната цена от 869 372,20 лв. купувачът е следвало да плати на Т.В.Й. и така да погаси задължение на продавача към нея. Твърди, че поради наложената възбрана купувачът е развалил, сключеният с него предварителен договор, претендирайки и неустойка в размер на 300 000 лв., а това от своя страна е довело до невъзможност „А.” ЕООД да погаси задължението си към Т.В.Й., поради което възникнало задължение за законна лихва. Предвид това, ищецът претендира от ответника заплащането на причинените му имуществени вреди от неоснователно наложената възбрана върху процесните недвижими имоти, изразяващи се в: сумата от 300 000 лв. – дължима на „А.“ ЕООД неустойка поради развален предварителен договор; сумата от 16 792,67 лв.  – обезщетение за дължима мораторна лихва върху неустойката от 300 000 лв., за периода 04.01.2014 г. – 18.10.2014 г.; сумата от 41 000 лв., представляваща частична претенция от общо 133 308,12 лв. – пораждане на задължение за заплащане на законна лихва към кредитора на ищеца - Т.В.Й. за периода 15.04.2013 г. – 22.10.2014 г. върху главницата 869 372,20 лв.;

Ответникът В.В.В. оспорва исковете  по основание с твърдения, че липсва противоправно деяние, тъй като заведеното арбитражно дело е било прекратено по отношение на „А.” ЕООД, поради липса на арбитражна клауза, а не поради неоснователност на иска. Поддържа, че не са настъпили  вреди, тъй като не е доказано претендираните суми да са реално заплатени. Сочи, че предмет на сключения между двете дружества предварителен договор са не само процесните сгради, но и машини, които не са били предмет на обезпечението и са достатъчни за покриване на задължението към Т. Й..

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предвидената в чл. 403 ГПК отговорност за вреди, причинени от допуснато обезпечение, е основана на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД и доколкото в тази норма липсва изрична регламентация относно вредите, съответно приложими по отношение на тях следва да се считат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

За да бъде уважен иска по чл. 403 ГПК ищецът следва да докаже, че притежавано от него имущество е било предмет на допуснато обезпечение на иск, предявен от ответника по настоящото дело, че обезпеченият иск не е навременно предявен, бил е отхвърлен или делото е прекратено, както и че са настъпили вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с допуснатото обезпечение. Тъй като за разлика от  отговорността по чл. 45 ЗЗД, тази по чл. 403 ГПК  е обективна, вината не е елемент от фактическия ѝ състав.

Не е спорно между страните по делото, а и видно от приложените доказателства, че В.В.В. е завел арбитражно дело №541/2012 пред Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата – гр. София срещу „А.П.“ ЕООД, „А.“ ООД и „Г.“ ООД, във връзка с което с определение №2657/12.12.2012 г. по ч.гр.д. №4539/2012 г., I състав, на Софийски апелативен съд, е било допуснато обезпечение – възбрана върху собствени на „А.о“ ООД недвижими имоти, както следва: Магазинен етаж, състоящ се от четири броя магазини за промишлени стоки, намиращи се на приземния етаж, на сграда с идентификатор 05815.303.54.1, находяща се сграда в гр. Ботевград, бул. „*********; Цех за алуминиева, PVC дограма и стъклопакети, представляващ самостоятелно обособена част от сграда с идентификатор 05815.303.54.1, находяща се сграда в гр. Ботевград, бул. „*********, както и върху Пристройка с площ от 214,12 кв.м. към сграда – Цех за алуминиева и PVC дограма и стъклопакети, находяща се в горепосочената сграда. Въз основа на издадената на 15.01.2013 г. обезпечителна заповед, на същата дата е вписана възбрана с вх. рег. №34/15.01.2013 г., том I, №7 в Служба по вписванията – гр. Ботевград.

От представеното по делото удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот от 08.03.2013 г., се установява, че върху процесните имоти към тази дата е била наложена и възбрана от  04.09.2012 г. по искане на Т.В.Й..

Видно от Решение от 30.06.2014 г. на Арбитражния съд при БТПП – гр. София, делото е прекратено по отношение на „А.о“ ООД поради липса на компетентност, тъй като е било установено, че не е налице арбитражна клауза, позволяваща спорът да бъде отнесен до арбитражен съд. Ето защо, противно на твърденията на ответника В., ищецът по настоящото дело е доказал първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 403 ГПК – делото, по което е било допуснато обезпечение е прекратено.

Със споразумение от 15.01.2015 г., подписалите го страни „А.” ЕООД, „А.“ ЕООД и Т.В.Й. са постигнали договорка „А.” ЕООД да сключи с „А.“ ЕООД предварителен договор, по силата на който първото дружество продава на второто гореописаните недвижими имоти за сумата от 900 000 лв., а купувачът „А.“ ЕООД се е задължил част от продажната цена от 869 372,20 лв. да плати на Т.В.Й., с което да погаси задължение на продавача „А.” ЕООД към нея. В чл. 4 от споразумението е предвидено, че ако задължението към Т.В.Й. не бъде погасено в тримесечен срок, то „А.” ЕООД ще дължи законна лихва, считано от изтичането на третия месец от подписването на предварителния договор.

Представен е и предварителен договор от 11.02.2013 г., по силата на който „А.” ЕООД се задължава в тримесечен срок от сключването на договора да прехвърли на „А.“ ЕООД собствеността на процесните имоти, както и подробно описани в предварителния договор машини и три броя автомобила за обща продажна цена от 900 000 лв. В чл. 5, ал. 2 е предвидено, че при виновно неизпълнение, на което и да е от задълженията на продавача или ако се окажат права на трети лица върху имотите, или ако същите се окажат под възбрани или други правни ограничения в резултат на действията или бездействията на продавача, той възстановява на купувача платения задатък от 30 000  лв., както и всички виновно причинени вреди и загуби, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора, като му заплаща и неустойка в размер на 300 000 лв.

Видно от приложената по делото нотариална покана от 04.11.2013 г., връчена на „А.” ЕООД на 08.11.2013 г., последният е уведомен от „А.“ ЕООД, че продавачът не е изпълнил задължението си за прехвърляне на недвижимите имоти, предмет на предварителния договор от 11.02.2013 г. поради вписани върху имота възбрани от В.В. и Т. Й., като дава двумесечен срок за изпълнение, с предупреждение, че след този срок ще счита договора за прекратен, а „А.” ЕООД ще му дължи връщането на платения аванс, както и неустойка от 300 000 лв.

Представена е и покана от 20.05.2013 г., получена от „А.” ЕООД на 23.05.2013 г., с която последния е уведомен от Т.В.Й., че не са ѝ изплатени никакви суми по подписаното тристранно споразумение от 15.01.2013 г., поради което разваля споразумението и кани да заплати сумата от 869 372 лв, заедно със законната лихва, считано от 15.04.2013 г.

С исковата молба ищецът „А.“ ЕООД претендира причинени му имуществени вреди, под формата на претърпяна загуба. По отношение иска за вреди от неизпълнение на предварителния договор и пораждане на задължение за заплащане на неустойка, съдът намира за неоснователен. Видно от предварителен договор от 11.02.2013 г., „А.” ЕООД се задължава в тримесечен срок от сключването на договора да прехвърли на „А.“ ЕООД собствеността върху процесните недвижими имоти, както и подробно описани в предварителния договор машини и три броя автомобила за обща продажна цена от 900 000 лв. В чл. 5, ал. 2 е предвидено, че при виновно неизпълнение, на което и да е от задълженията на продавача или ако се окажат права на трети лица върху имотите, или ако същите се окажат под възбрани или други правни ограничения в  резултат на действията или бездействията на продавача, той възстановява на купувача платения задатък от 30 000 лв., както и всички виновно причинени вреди и загуби, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора, като му заплаща и неустойка в размер на 300 000 лв. От съдържанието на неустоечната клауза е изводимо, че неустойка се дължи не във всички случаи на възбрана, а само ако е „в резултат на действията или бездействията на продавача, негови представители или правоприемници“. Ето защо и наложената по искане на В.В.В. възбрана от 15.01.2013 г. не би могла да породи задължение за неустойка по предварителния договор, тъй като вписването ѝ се дължи на поведението на трето лице, а не на самия продавач. Дори да се приеме обратното, неустойката е уговорена за неизпълнение на предварителния договор, а не и в случаите на развалянето му, каквото се твърди от ищеца и се установява от приложената по делото нотариална покана от 04.11.2013 г.. За неизправната страна „А.” ЕООД се поражда задължение за плащане на неустойка по разваления двустранен договор само в хипотезата, когато неустойката е уговорена за случай на разваляне на договора с цел да обезщети изправната страна за вредите от развалянето, и които вреди не са тъждествени с тези от договорното неизпълнение (в този смисъл Решение № 102/23.07.2015 г., по т. д. № 1680/2014, II т.о.).

Липсва и причинно-следствена връзка между наложената обезпечителна мярка от ответника и задължението за неустойка, тъй като видно от нотариалната покана от 04.11.2013 г., отправена от купувача „А.“ ЕООД, причина за неизпълнението на задължението за прехвърляне собствеността на имота не е единствено вписана възбрана от страна на настоящия ответник, но и от лицето Т.В.Й. (наложена на 04.09.2012 г.), която сам ищецът признава, че е негов кредитор.

С оглед гореизложеното съдът намира, че искът за заплащане на вреди от задължение за неустойка е неоснователен, което обуславя и неоснователност на иска за причинени вреди, произтичащи от начисляването на законна лихва върху самата неустойка.

С исковата молба се претендира и сумата от 41 000 лв., частичен иск от общо 133 308,12 лв., която според ищеца представлява причинена му вреда, изразяваща се в осуетена възможност от незаплащането на законна лихва към кредитора на Т.В.Й. за периода 15.04.2013 г. – 22.10.2014 г. върху главницата 869 372,20 лв. и която законна лихва не би се дължала ако процесните недвижими имоти са били продадени на „А.“ ЕООД, а с продажната цена – погасени задълженията му към кредитора Й., съгласно чл. 4 от подписното тристранно споразумение от 15.01.2013 г. Освен това, липсва и пряка причинно-следствена връзка между наложената от ответника възбрана и непогасяването на дълга, тъй заплащането на задължението е било поставено в зависимост от поведението на едно трето лица – купувача по предварителния договор от 11.02.2013 г. „А.“ ЕООД, а и както се посочи по-горе, неизпълнението на предварителния договор не е било в резултат от поведението на ответника, респективно непогасяване на задължението на „А.“ ЕООД към кредитора Т. Й., чрез превеждане на продажната цена от страна на купувача „А.“ ЕООД не е обусловено от допуснатото в полза на В.В. обезпечение.

Недоказването от страна на ищеца на настъпили вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с допуснатото обезпечение, обуславя неоснователност на ищцовите претенции и същите подлежат на отхвърляне.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от последния разноски в настоящото производство, в общ размер на  8 724,85 лв., от които 15 лв. за три броя съдебни удостоверения, 24 лв. за справка ЕСГРАОН и 8685,85 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, чийто размер е намален, предвид направеното от ищеца възражение за прекомерност, до минимално предвидения размер в Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ, предявените от „А.” ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, чрез управителя П.Д.П., срещу В.В.В. с ЕГН **********,***, чрез адв. Н. Л., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 403 ГПК за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в резултат от допуснато в полза на ответника обезпечение с определение №2658/12.12.2012 г. по ч.гр.д. №4539/2012 г., I състав, на Софийски апелативен съд, чрез налагане на възбрана, вписана в Служба по вписванията – гр. Ботевград с вх. рег. №34/15.01.2013 г., том I, №*върху собствени на ищеца недвижими имоти, както следва:

-     иск за сумата от 300 000 лв. – обезщетение за възникнало в тежест на ищеца задължение за заплащане на неустойка на „А.“ ЕООД, на основание чл. 5, ал. 2 от подписан между „А.“ ЕООД и „А.“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти и движими вещи от 11.02.2013 г.;

-     иск за сумата от 16 792,67 лв.  – обезщетение за дължима от ищеца на „А.“ ЕООД мораторна лихва върху гопепосочената неустойка от 300 000 лв., за периода 04.01.2014 г. – 18.10.2014 г.;

-     иск за сумата от 41 000 лв., представляваща частична претенция от общо 133 308,12 лв. – обезщетение за дължима от ищеца към кредитора му Т.В.Й. законна лихва за периода 15.04.2013 г. – 22.10.2014 г. върху главница от 869 372,20 лв., дължима въз основа на сключено тристранно споразумение на 15.01.2013 г. между „А.” ЕООД, „А.“ ЕООД и Т.В.Й.;

ОСЪЖДА А.” ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, чрез управителя П.Д.П., да заплати на В.В.В. с ЕГН **********,***, чрез адв. Н. Л., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за настоящото производство в общ размер на 8 724,85 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                      

СЪДИЯ: