О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 28.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в закрито заседание на ддвадесет
и осми май две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3183 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
По делото е постъпила молба от ищеца „Т.” АД, с която прави отказ от предявения
иск. Тя е подадена от пълномощник, който е изрично упълномощен с правото да
направи изявление за отказ от иска, поради което и съдът следва да се счита
надлежно десезиран от неговото разглеждане.
С оглед на горното налице са предпоставките на чл. 233 ГПК и делото следва да бъде
прекратено.
Ищецът е
направил искане съдът да присъди с акта, с който прекратява делото, направените
от него в хода на производството разноски, което искане следва да бъде
разгледано.
В чл. 78 ГПК
са уредени хипотезите, при които ответникът следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски в производството. Такива се дължат, когато
делото е решено по същество и искът е уважен – чл. 78, ал. 1 ГПК, както и
когато ответникът признае иска, но с поведението си е станал повод за завеждане
на делото – чл. 78, ал. 2 ГПК, в която хипотеза отново делото приключва с
решение по същество на спора. В чл. 78, ал. 4 ГПК е предвидено изрично, че при
прекратяване на делото единствено ответникът има право на разноски, като такава
възможност не е уредена в закона за ищеца. След като няма специално правило в
чл. 78 ГПК, то винаги при прекратяване на делото направените от ищеца разноски
си остават в негова тежест и не се възлагат за заплащане на ответника. В този
смисъл е и практиката на ВКС – Определение № 489/ 30.12.2008 г., постановено по
ч.т.д. № 361/2008 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.
Ето защо и в
случая доколкото настоящото исково производство е прекратено, трябва да се
приеме, че не е налице нито една от предвидените в закона хипотези, при които
ответникът „ЕП Комерс” ООД следва да бъдат осъден да заплати направените от „Т.”
АД разноски. Те остават в тежест на ищеца.
Освен
изложените съображение, следва да се посочи, че в случая не може да се приеме,
че ответникът е страната, която със своето поведение е станала повод за
завеждане на настоящото делото и следователно няма правен принцип, който да
може да се приложи и в негова тежест да се възложи да понесе разноските,
направени от ищеца. Това е така, защото още от изложените в исковата молба факти
е видно, че не е налице хипотезата на вписване в търговския регистър по партидата
на „ЕП Комерс” ООД на несъществуващо обстоятелство
по учредяване на особен залог върху търговското предприятие на дружеството в
полза на заложните кредитори Е.П.и Г.П.и следователно предявеният иск по чл.
29, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ е неоснователен. Ищецът не твърди, че не е осъществен фактическия състав, при който се учредява особен залог върху
търговското предприятие на дружеството „ЕП Комерс” ООД, а сочи, че сключеният
договор за особен залог, с който той е учреден, е недействителен спрямо него на
основание чл. 135 ЗЗД, която недействителност е обявена с влязло в сила съдебно
решение, постановено по т.д. № 216/ 2015 г. по описа на Бургаски окръжен съд. Решението,
с което се уважава конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД, има за последица
обявяване на увреждащото действие за относително недействително само спрямо
кредитора, който е упражнил това потестативно право пред съда, т.е. в случая
обявяването на относителната недействителност на сделката би имало действиe
само спрямо ищеца, който е лицето, предявило иска по чл. 135 ЗЗД, но не и
спрямо което и да е друго лице, тъй като в отношенията между него и страните по
договора за особен залог тази сделка е действителна. След като по делото не се
твърди договорът за особен залог да страда от порок, който да го прави
абсолютно нищожен и доколкото при уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД той остава
действителен спрямо всички кредитори на „ЕП Комерс” ООД и други трети лица, то осъществяването
на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД не би било основание да се признае, че
особеният залог на търговско предприятие не е учреден валидно и съответно, че
неговото вписване в търговския регистър по партидата на дружеството залогодател
представлява вписване на обстоятелство, което не е възникнало. Доколкото с упражняването
на потестативното право по чл. 135 ЗЗД не би се засегнала действителността на
договора за особен залог, то не може да се отрече и възможността на заложния
кредитор да извърши и да се ползва от действието на вписването, предвидено в
чл. 12, ал. 1 и ал. 3 вр. 21, ал. 2 ЗОЗ, спрямо всички трети лица, различни от кредитора,
предявил иска по чл. 135 ЗЗД и съответно да може да им противопостави правата,
които тази сделка му дава.
Предвид всичко
изложено следва да се заключи, че в случая липсва основание направените от
ищеца разноски да бъдат възложени в тежест на ответника с настоящото
определение за прекратяване на образуваното съдебно производство.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
на
основание чл. 233
ГПК производството по т.д. № 3183/ 2015 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI – 17
състав, поради отказ от предявените искове.
Определението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: