№ 165
гр. Свиленград, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20255620100078 по описа за 2025 година
Производството е по реда на част Трета, глава Двадесет и пета от ГПК –
Бързо производство.
Образувано е по искова молба от А. Н. П., с ЕГН: **********, с адрес:
*********, с която са предявени срещу „Джи И Резортс“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: с. Капитан Андреево, общ.
Свиленград, комплекс „Голдън Ай“ № 1, искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Ищецът иска от съда да признае за незаконно и да отмени уволнението
му, извършено със Заповед № 303/10.12.2024 г. на ответника – работодател, да
го възстанови на заеманата преди уволнението му длъжност „крупие“ в
ответното дружество, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение
по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 21 480,00 лв. за времето от 23.12.2024 г. до
23.06.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаването на исковата молба - 28.01.2025 г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника –
работодател, въз основа на Трудов договор № 197 от 01.12.2023г., по силата на
който заемал длъжността „крупие“, с код по НКПД 42123008. Твърди, че със
Заповед № 303/10.12.2024 г. на работодателя трудовото правоотношение било
прекратено, като му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В
заповедта било посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на
основание чл.195, ал.1, вр. чл.190, ал.1, т.3 и т.7 от КТ, и чл.24, т.4 от Наредба
за общите задължителни игрови условия и правила за видовете хазартни игри
в игрално казино, приети от работодателя, както и разпоредбите на чл.126, т.7,
1
т.10, предложение първо и т.13, предложение първо, трето и четвърто от КТ.
Ищецът счита, че посочената заповед е незаконосъобразна, тъй като
била неясна и немотивирана, той не бил извършил описаните в нея
нарушения, не била налице и сочената в заповедта системност на
извършените нарушения. Не била спазена и процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание, в това число изискването на чл.193 от КТ за
приемане на писмените му обяснения и за срок на налагане на
дисциплинарното наказание – чл.194 от КТ.
Ищецът твърди, не бил извършил визираното в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина на 22.11.2024 г. в 21:01 часа, изразяващо се в изплащане
на чипове на по-малка стойност от тази, която следвало да получи клиента. В
тази връзка посочва, че крупието, макар да извършвал фактическите операции
по раздаване на чипове, карти и събиране на залози, бил подчинен на
инспектора на игралната маса, който му давал конкретни указания по
организиране на игрите. В случая не било налице виновно неизпълнение на
трудовите задължения от страна на ищеца, доколкото той следвал указанията,
дадени му от инспектора на игралната маса.
Ищецът не бил извършил и визираното в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в по-ранно напускане на работното
място на 04.10.2025 г. Не била налице и сочената в заповедта системност на
нарушенията на трудовата дисциплина.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и моли съда
да ги отхвърли. Оспорва твърденията на ищеца, че не бил извършил
посочените в заповедта нарушения, както и че не са му били искани
обяснения. Посочва, че в обясненията по чл.193, ал.1 от КТ ищецът сам
признавал, че извършил нарушение на трудовата дисциплина. Оспорва иска
по чл.344, ал.1, т.3 от КТ и по размер.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните
доводи и възражения, съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК, намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, а и от събраните в процеса
писмени доказателства, в това число Трудов договор № 197/01.12.2023 г., се
установява и съдът приема за доказано, че ищецът А. Н. П. е работил при
ответника „Джи И Резортс“ ЕАД, като е заемал длъжността „Крупие“, с място
на работа – офис на работодателя, намиращ се в с. Капитан Андреево, общ.
Свиленград, обл. Хасково, извън регулация, комплекс „Голдън Ай“ № 1 и с
уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3580,00 лв.
Така съществувалото трудово правоотношение е прекратено едностранно от
работодателя със Заповед № 3103/10.12.2024 г. на В.Т. – член на Съвета на
директорите и представляващ ответното дружество, на основание чл.330, ал.2,
т.6 от КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Трудовото правоотношение е съществувало в периода от 01.12.2023 г. до
23.12.2024 г., на която дата посочената заповед е връчена на работника/
2
служителя (при условията на отказ), съобразно нормата на чл.335, ал.2, т.3 от
КТ.
При налагане на дисциплинарно наказание на определен работник или
служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство.
Същото се състои от няколко етапа: установяване на факта на нарушение на
трудовата дисциплина, определяне вида на дисциплинарното наказание,
издаване на заповед за неговото налагане и връчване тази заповед на лицето,
извършило нарушението.
Съгласно чл.193, ал.1 от КТ, в стадия на установяване на факта на
нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Това е
задължение на работодателя като орган на дисциплинарна власт, а от друга
страна представлява и право на работника или служителя да бъде изслушан
или да даде писмени обяснения. Ето защо, преди започване на
дисциплинарното производство работодателят е длъжен да уведоми
работника или служителя, че е започнал такова производство, като изиска
обяснения относно факта на нарушение. Неспазването на това изискване води
до опорочаване на налагане на дисциплинарното наказание.
Видно от процесната Заповед № 3103/10.12.2024 г., дисциплинарно
производство срещу ищеца е образувано на 14.10.2024 г. и му е наложено
дисциплинарното наказание „уволнение“ за следните нарушения на трудовата
дисциплина:
1/. На 04.10.2024 г. в 23:40 ч. – „служителят напуснал работното си
място и по-специално определената от работодателя игрална маса, без да
уведоми за това прекия си ръководител и без да е поискал от последния
инструкции за изпълнение на възложената му работа, като с това е
препятствал осъществяването на планираната ротация на крупиетата, които по
същото време са изпълнявали длъжността си в игралното казино.“. Посочено е
в заповедта, че нарушението било констатирано на 14.10.2024 г., когато било
образувано и дисциплинарното производство.
2/. На 14.10.2024 г. в 02:15 ч. – „след края на играта, обслужвана от
служителя, последният не е пристъпил към правилното събиране на губещите
залози и по погрешка се е опитал да събере залог върху печеливш сплит
(17/18), докато в ръцете му са се намирали други чипове, в резултат на което е
поставил върху печелившия сплит допълнителни чипове.“. Посочено е в
заповедта, че нарушението било констатирано на 15.10.2024 г. и било
удостоверено в доклад от същата дата.
3/. На 23.11.2024 г. в 21:01 ч. – „по искане на клиент на игралното казино
служителят извършил обмяна на кеш чипове, като срещу предоставените от
клиента чипове на стойност 910,00 лв. предоставил на последния чипове с
левова стойност 728,00 лв., която е със 182,00 лв. по-ниска от стойността на
полагаемите се на клиента чипове.“. Посочено е в заповедта, че нарушението
било констатирано от служител „Видеонаблюдение“ при преглед на
видеозапис, извършен с помощта на видеонаблюдение на казиното, като
сумата била възстановена на ощетения клиент. За нарушението бил съставен
3
доклад от 23.11.2024 г.
По делото е прието представено с отговора „писмо-искане“ за
предоставяне на обяснения във връзка с нарушение на трудовата дисциплина,
от дата 15.10.2024 г., изходящо от работодателя „Джи И Резортс“ ЕАД и
адресирано до работника/ служителя А. Н. П.. Видно от писмото,
работодателят е предоставил възможност на работника/ служителя, в срок до
16.10.2024 г., да даде писмени обяснения, относно констатираното, че на
04.10.2024 г., когато е бил на работа от 16:00 ч. до 00:00 ч., си е тръгнал по-
рано преди края на работната смяна и не е спазил разпределението по работни
позиции. Искането е получено от ищеца на 15.10.2024 г., което е удостоверено
с неговия подпис, положен върху същото.
По делото е прието представено с отговора и второ „писмо-искане“ за
предоставяне на обяснения във връзка с нарушение на трудовата дисциплина,
от дата 18.10.2024 г., също изходящо от работодателя „Джи И Резортс“ ЕАД и
адресирано до работника/ служителя А. Н. П.. Видно от писмото,
работодателят е предоставил възможност на работника/ служителя, в срок до
21.10.2024 г., да даде „допълнителни разяснения“, относно нарушението от
04.10.2024 г., така че да уточни защо не се е консултирал с прекия си
ръководител при липса на информация на работния таблет за графика.
Искането е получено от ищеца на 18.10.2024 г., което е удостоверено с неговия
подпис, положен върху същото.
С т.нар. две „писма-искания“ на работодателя са представени и приети
по делото „обяснение“ с вх. № Д-09/24.10.2024 г. и „допълнително обяснение“
с вх. рег. № Д-12/24.10.2024г. Тези два документа не са подписани, така че
съдът ги третира като неподписани частни документи, които не се ползват с
формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 от ГПК. В тази връзка,
съдът съобрази, че е налице трайна практиката на ВКС, относно т. нар.
„неподписани документи“ (Решение № 26 от 09.04.2020 г. по гр. д. №
1764/2019 г. по описа на I г. о. на ВКС и цитираното в него Решение № 80 от
03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о.). Съгласно нея
документи са не само подписаните и официалните, а още и частните и
неподписаните изявления. Частните свидетелстващи документи, включително
неподписаните, са годни доказателствени средства (допустими според
процесуалния закон, щом няма забрана според действащия по време и мястото
на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които
свидетелстват). Такова доказателствено средство следва да се преценява по
вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото, за
проверката му може да се допускат доказателства, а пълното доказване може
да бъде извършено не само с преки, но и с косвени доказателства. В случая тя
е проверена чрез използваните в процеса доказателствени средства –
показанията на свидетеля Н. Т., от които може да се установи, че това
действително е водената между страните кореспонденция.
От ответника са представени и приети като доказателства по делото и
два броя формуляри за дисциплинарно производство (на английски език с
надлежен превод на български език), относно визираните в процесната
заповед дисциплинарни нарушения, съответно: 1/. Формуляр за
4
дисциплинарно производство от 15.10.2024 г., изходящ от „ръководителя“
Т.Т.Д., относно нарушението от дата 14.10.2024 г., получен от ищеца на
08.12.2024 г., който съдържа ръкописно вписано изявление „Вероятно съм
искал да си помогна със събирането на чипове. В случая съм сгрешил
процедурата по чистене на маса.“; 2/. Формуляр за дисциплинарно
производство от 23.11.2024 г., изходящ от „ръководителя“ Т.Т.Д., относно
нарушението от дата 22.11.2024 г., получен от ищеца на 08.12.2024 г., който
съдържа ръкописно вписано изявление „За да е станала такава грешка трябва
инспекторът ми да е дал чек преди на направя кеш чейнджа. Моля за видео
материал.“.
Въз основа на цитираните по-горе доказателства, съдът приема, че в
процесния случай не е спазена процедурата по налагане на оспорваното
дисциплинарно наказание „уволнение“, тъй като работодателят не е изпълнил
изискването на чл.193 от ГПК.
В случая, работодателят е изискал писмени обяснения от служителя след
образуване на дисциплинарното производство и само относно констатирано
тогава нарушение от дата 04.10.2024 г. Работодателят не е изискал писмени
обяснения от служителя, относно нарушенията от дата 14.10.2024 г. и дата
22.11.2024 г., доколкото приетите два броя формуляри за дисциплинарно
производство не изхождат от него, а от Т.Т.Д. - „ръководител“ на ищеца.
Работодател на ищеца по смисъла на Кодекса на труда е „Джи И Резортс“
ЕАД, представлявано от В.Т. – член на Съвета на директорите и
представляващ ответното дружество, видно от Търговския регистър.
Дружеството, като такова, е дисциплинарнонаказващ орган. Действително,
законът допуска освен работодателят, дисциплинарнонаказващ орган да може
бъде и определено от него лице. В този случай обаче работодателят трябва с
изричен акт да упълномощи това лице да изисква писмени обяснения и налага
дисциплинарни наказания в предоставени от работодателя граници - по
отношение на кръга от лица и на видовете дисциплинарни наказания. По
настоящото дело не са ангажирани доказателства, че Т.Т.Д. - „ръководител“ на
ищеца е надлежно упълномощен от работодателя да изисква писмени
обяснения и налага дисциплинарни наказания, като проява на
дисциплинарната власт, представляваща основна съставна част от
работодателската власт. Следователно, обективираните във формулярите
обяснения са дадени пред ненадлежен орган и доколкото липсват
доказателства да са изисквани такива от работодателя, то следва да се приеме,
че за сочените в обжалваната заповед дисциплинарни нарушения от
14.10.2024 г. и 22.11.2024 г. не са изискани писмени обяснения.
Неизискването на обяснения е съществено нарушение на
дисциплинарната процедура, поради което и разпоредбата на чл. 193, ал.2 от
КТ сочи, че в случаите, когато работодателят не е изслушал предварително
работникът или служителят или не е приел писмените му обяснения, съдът
отменява дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Доколкото работодателят е изискал писмени обяснения за едно от
дисциплинарните нарушения, съдът намира за необходимо да разгледа и
доводите на страните по съществото на спора.
5
В тежест на работодателя е да докаже в процеса по оспорване
законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
извършването на дисциплинарното нарушение.
Ответникът е представил и като доказателство по делото е приет
Констативен протокол за установяване на извършено дисциплинарно
нарушение от 14.10.2024 г., в който е констатирано и удостоверено с подписи
на свидетели – К.И.С. и В.В.Т., двамата на позиция „пит – бос“, че А. Н. П. е
следвало да се яви на работа на 04.10.2024 г. от 16:00 часа до 00:00 часа, но си
е тръгнал по-рано (23:40) преди края на работното време. Така отразеното в
констативния протокол се опровергава от писмените сведения от 18.10.2024г.
от К.И.С. и показанията на ангажираните от ищеца свидетели – Галина Г. Г. и
Тодор Иванов Сотиров. След съвкупната им преценка съдът приема, че
ищецът не е напуснал работното си място преди края на работното време и
съответно не е извършил посоченото в заповедта нарушение от 04.10.2024 г. В
тази част заповедта е необоснована и незаконосъобразно е наложено
наказание за нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ.
По отношение на нарушенията от 14.10.2024 г. и 22.11.2024 г., посочени в
оспорваната заповед за уволнение, работодателят също не проведе пълно
доказване на относимите факти. От показанията на разпитаните по почин на
ответника свидетели – И. С. А. и Н. Т. М., служители на ответното дружество,
не се установява ищецът да е извършил нарушения на трудовата дисциплина,
послужили като основание за налагане на същия на дисциплинарно наказание
„уволнение“, послужило като основание за прекратяване на трудовото му
правоотношение.
На базата на събраните по делото доказателства, съдът намира също, че
работодателят не е приложил адекватно и чл. 189, ал. 1 от КТ, изискващ при
определяне на дисциплинарното наказание да бъде изследвано дали
действително е налице допуснато нарушение, да се вземе предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението
на служителя. В конкретния случай, при липсата на категорични
доказателства за съществуване на връзка на поведението на ищеца със
сочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения по
реда на КТ, несъмнено не са налице достатъчно данни и основание за налагане
на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение".
По изложените съображения съдът намира, че по делото не се доказа
наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на
чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, нито други тежки нарушения на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, послужили като
основание за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание
"уволнение" на ищеца, поради което заповедта е незаконосъобразна и следва
да бъде отменена.
Съдът намира, че са налице и предпоставките за уважаване на иска по
чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, а именно: уволнението да бъде
признато за незаконно, работникът или служителят да е претърпял вреди и
претърпените вреди да се следствие на незаконното уволнение.
6
По делото се установи, че уволнението е незаконно, а от извършената
констатация от трудовата книжка на ищцата в съдебно заседание се установи,
че през исковия период той не е работил на друго място, т.е. претърпял е
вреди, за които има право на обезщетение. Съгласно чл.225, ал.1 от КТ, при
незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6
месеца.
В процесния случай производството е приключило след изтичане на
заявения с иска шестмесечен срок на обезщетението (23.12.2024 г. –
23.06.2025 г.) и с оглед установените по-горе предпоставки за уважаването му,
същият се явява основателен за целия исков период.
Относно размера на исковата претенция по чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл.
225, ал.1 от КТ, по делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза. Видно от заключението, за м. ноември 2024 г. (месеца,
предхождащ уволнението) ищецът е отработил 16 работни дни. С оглед на
това, като се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал.1 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, вещото лице е дало
заключение, че дължимото обезщетение следва да се определи въз основа на
полученото брутно трудово възнаграждение през м. ноември (2841,47 лв.),
като по този начин е определил размера на дължимото обезщетение от
17 541,00 лв. Към заключението си вещото лице е приложил фиш за работна
заплата на ищеца за месец ноември 2024 г., в който е отразено, че от 21
работни дни, са отработени 16, т.е. това не е пълен работен месец.
Заключението е оспорено от ищеца, с позоваване на разпоредбата на чл.228,
ал.1 от КТ, съгласно която за определяне на обезщетенията в т.ч. и по чл. 225
от КТ /по арг. от чл. 228, ал.2 от КТ/ се взема предвид брутното трудово
възнаграждение за последния пълен работен месец преди уволнението.
По делото са приети фишове за работна заплата на ищеца за месеците
септември, октомври, ноември и декември 2024 г. Видно от фишовете,
измежду изброените месеци, предхождащи уволнението, последният пълен
работен месец преди уволнението е м. септември, когато от 21 работни дни
ищецът е отработил 21 дни. Полученото от ищеца брутно трудово
възнаграждение /БТВ/ през месец септември е 3452,22 лв. В отговор на
поставената му допълнителна задача вещото лице е отговорило в съдебно
заседание, че размера на дължимото обезщетение, определено на база БТВ за
месец септември, възлиза на 21 480,00 лв.
С Решение № 665 от 11.01. 2011 г. по гр.д. № 1688/2009 г. на ВКС, III г.о.
е даден отговор на въпроса как следва да се определя обезщетението по чл.
225,ал.1 КТ при положение, че уволненият няма пълен отработен месец преди
уволнението. Прието е в решението, че позоваването на чл. 18, ал.1 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е в нарушение
на материалния закон, доколкото тази разпоредба касае начина на определяне
на дължимото възнаграждение за времето на платения годишен отпуск и
кореспондира с разпоредбата на чл. 177 от КТ, където е предвидено, че за база
при определяне на възнаграждението се ползва месеца преди отпуска, през
7
който работникът или служителят е работил най-малко 10 работни дни.
Прието е също, че разпоредбата на чл.19, ал.1 от Наредбата не може да се
разбира като препращаща към тази на чл. 18 от същата относно начина на
изчисляване на обезщетението по чл. 225 от КТ, доколкото това би било в
противоречие със закона /по - висок по степен нормативен акт/, респ. с чл. 228
от КТ, според който обезщетението се определя на база получено брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението.
Настоящият съдебен състав споделя приетото в горепосоченото решение
и установената в този смисъл съдебна практика, поради което счита, че
дължимото на ищеца обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1
от КТ, следва да се определи въз основа на полученото от него брутно трудово
възнаграждение през м. септември (3452,22 лв.), така че да му се присъди
обезщетение от 21 480,00 лв. Сумата се дължи ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба - 28.01.2025 г., доколкото същата се
счита за покана за плащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски, каквито претендира и които се установиха в размер на
2500,00 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по
делото на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, при което на основание чл.78, ал.6
от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса по
делото, която по уважените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, възлиза на
по 50,00 лв. по всеки от тях, а по иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ – 859,20 лв.,
както и разноските за експертиза в размер на 300,00 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед №
3103/ 10.12.2024 г. на В.Т., действаща като член на Съвета на директорите и
представляващ „Джи И Резортс“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, комплекс
„Голдън Ай“ № 1, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда,
считано от 23.12.2024 г., е прекратено трудовото правоотношение с А. Н. П., с
ЕГН: **********, с адрес: *********, и като такова го ОТМЕНЯ, като
ВЪЗСТАНОВЯВА А. Н. П., с ЕГН: **********, на предишната, заемана
преди уволнението, длъжност – „крупие“.
ОСЪЖДА „Джи И Резортс“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, комплекс
„Голдън Ай“ № 1, да заплати на А. Н. П., с ЕГН: **********, с адрес:
*********, сумата 21 480,00 лв. (двадесет и една хиляди четиристотин и
осемдесет лева), представляваща обезщетение за времето, през което
служителят е останал без работа поради уволнението в периода 23.12.2024 г. -
23.06.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 28.01.2025 г., до окончателното й изплащане.
8
ОСЪЖДА „Джи И Резортс“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, комплекс
„Голдън Ай“ № 1, да заплати на А. Н. П., с ЕГН: **********, с адрес:
*********, сумата 2500,00 лв. (две хиляди и петстотин лева) – разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Джи И Резортс“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, комплекс
„Голдън Ай“ № 1, да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград сумата
959,20 лв. (деветстотин петдесет и девет лева и 20 стотинки) - държавна такса
по делото и сумата 300,00 лв. (триста лева) – разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-
седмичен срок от датата на обявяването му – 08.07.2025 г., на основание
чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9