Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
По НОХД № 5249/2011
г. на СГС, НО, 28 състав
Днес, 1.04.2015 г., А.А., съдия - докладчик по
НОХД 5249/2011 г., в хода на запознаването ми с материалите по
делото, с оглед упражняване на правомощията по чл. 248, ал. 1 от НПК, намерих
следното:
Делото ми е възложено, след като с протокол за
избор на докладчик от 20.02.2015 г., подписан от заместник-председател на
Софийски градски съд и ръководител на Наказателно отделение, същото е било
преразпределено. Преди преразпределянето на делото, същото е било разглеждано
от съдебен състав, председателстван от съдия Р. Ч., който е дал ход на
съдебното следствие и е провел множество открити съдебни заседания. Делото е
преразпределено на основание Заповед № 445/19.02.2015 г. на
заместник-председател на СГС и ръководител на Наказателно отделение. В
заповедта административното разпореждане делото да бъде възложено на нов
съдия-докладчик е мотивирано с решението на Висшия съдебен съвет от
22.01.2015г., с което съдия Ч. е отстранена от длъжността съдия в СГС за срок
от шест месеца по образувано срещу нея дисциплинарно производство, обуславящо
неяснота относно възможността тя да продължи участието си в разглеждането на
делото след този срок и с оглед процесуалното изискване за разглеждането му в
разумен срок. При така извършеното преразпределяне на делото и определянето ми
като настоящ съдия-докладчик, с оглед принципа на неизменност на съдебния
състав, установен в чл. 258 от НПК, делото в съдебната му фаза следва да започнe отначало, т. е. в стадия на упражняване на правомощията по
чл. 248, ал.1 от НПК за решаване на въпросите подсъдно ли е делото на Софийски
градски съд, има ли основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство, допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо нарушение
на процесуалните правила и от това - ограничаване на процесуалните права на
страните, налице ли са основания за разглеждане на делото по предвидените в
процесуалния закон диференцирани процедури.
След като се запознах с материалите по досъдебното
производство, в хода на извършването на така възложената ми от процесуалния
закон проверка, намерих, че делото не е подсъдно на Софийски градски съд, а на
Специализирания наказателен съд.
С внесения от Софийска градска прокуратура
обвинителен акт са повдигнати следните обвинения:
-
за
извършено престъпление по чл.
321, ал. 3, пр. 1, 2 и 4, т. 1, вр. ал 1
от НК – срещу А.И.П., М.М.Д., Я.Ц.П. и А.К.П.;
-
за
извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 3, т. 2 и т. 1, вр.
ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 4, т. 2, пр. 2, вр. ал. 3, т. 2 и т. 6, вр. ал. 2, т.
1, пр. 1, т.2 и т. 6 от НК – срещу А.И.П.;
-
за
извършено престъпление по чл.
214, ал. 2, т. 1, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 6, вр. ал. 2,
т. 4 от НК – срещу А.И.П. и К.Б.Т.;
-
за
извършено престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т.
1, пр. 1, т.3, пр. 1, т.6, вр. ал. 1 от НК
– срещу А.И.П.;
-
за
извършено престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. ал.1
от НК – срещу А.И.П.;
-
за
извършено престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 5, пр. 1 и 2, вр.
ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК – срещу А.И.П., М.М.Д. и Я.Ц.П.;
-
за
извършено престъпление по чл. 357, ал. 1, пр. 1 от НК – срещу А.И.П.;
-
за
извършено престъпление по чл. 214,
ал. 2, т. 1 и 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2, т. 5, пр. 1, т. 6, вр.
ал. 2, т. 5 от НК – срещу М.М.Д.;
-
за
извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и
2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 5, пр. 1, вр. ал. 2, т. 5 от НК –
срещу М.М.Д.;
-
за
извършено престъпление по чл. 213а,
ал. 3, т. 5, пр.1, вр. ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4. и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК – срещу М.М.Д. и Я.Ц.П.;
-
за
извършено престъпление по чл. 203, вр. чл. 201,
вр. чл. 93, т. 1, б. ”б”, пр. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК – срещу М.М.Д.;
-
за извършено
престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НК – срещу М.М.Д.;
-
за извършено
престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НК – срещу М.М.Д. и
-
за извършено
престъпление по чл. 288, пр. 2 от НК – срещу Ц.М.Й..
От така инкриминираните
четиринадесет отделни престъпления, обвиненията за седем от тях са предметно
подсъдни на Специализирания наказателен съд съгласно разпоредбите на чл. 411а,
ал. 1 и ал. 2 от НПК: по чл. 321, ал. 3, пр. 1, 2 и 4, т. 1, вр. ал 1 от НК – срещу А.П., М.Д., Я.П. и А.П.; по чл.
214, ал. 2, т. 3, т. 2 и т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 4, т. 2, пр. 2, вр.
ал. 3, т. 2 и т. 6, вр. ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 6 от НК – срещу А.П.; по
чл. 214, ал. 2, т. 1, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал.
3, т. 2 и т. 6, вр. ал. 2, т. 4 от НК – срещу А.П. и К.Т.; по чл. 213а, ал. 3, т.
5, пр. 1 и 2, вр. ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК – срещу А.П., М.Д. и Я.П.; по чл. 214, ал. 2, т. 1 и 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т.
2, т. 5, пр. 1, т. 6, вр. ал. 2, т. 5 от НК – срещу М.Д.; по чл. 214,
ал. 2, т. 1 и 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 5, пр. 1, вр. ал. 2,
т. 5 от НК – срещу М.Д. и по чл. 213а, ал. 3, т. 5, пр.1, вр. ал. 2, т.
1, пр. 1, т. 4. и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – срещу М.Д. и Я.П..
Обвинението за извършено престъпление по
чл. 288, пр. 2 от НК, повдигнато срещу Ц.М.Й., е подсъдно на Софийски градски
съд, съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НПК, с оглед тезата на
прокуратурата, че това престъпление е извършено от Й. в качеството му на лице с
имунитет – прокурор, завеждащ отдел „Следствен“ при Върховната касационна
прокуратура.
Обвиненията за останалите престъпления,
инкриминирани в обвинителния акт, са предметно подсъдни на окръжен съд, като
първа инстанция, съгласно чл.35, ал.2 от НПК и доколкото според обвинителния
акт тези престъпления са извършени в съдебния район на Софийски градски съд, те
са подсъдни на настоящия съд.
При така установената предметна подсъдност
на Специализирания наказателен съд по отношение на обвиненията за седем от
четиринадесетте престъпления, посочени в обвинителния акт и на подсъдността на
Софийски градски съд по отношение на останалите повдигнати обвинения, следва да
се установи как процесуалният закон решава въпроса на кой от тези два съда е
подсъдно настоящето дело. Този въпрос не е стоял при насрочването на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание от предходния съдия-докладчик Р. Ч.,
доколкото към момента на насрочване на делото от нейна страна с разпореждането
от 28.11.2011 г. не са били влезли в сила създадените със ЗИДНПК ДВ, бр. 13 от
При решаването на въпроса на кой съд е
подсъдно дело, по което са повдигнати обвинения за престъпления, подсъдни на
различни съдилища, на първо място следва да се съобрази характерът на
разпоредбите, установяващи различните подсъдности. В този смисъл и следва да се
отчете, че подсъдността на Специализирания наказателен съд е предметно
установена с разпоредби /чл. 411а, ал. ал. 1 и 2/, които по своето естество са
особени правила по смисъла на Част V, глава 31а от НПК. Както и по отношение на
особените производства, предмет на останалите глави от посочената част от
процесуалния закон, така и спрямо особените правила за разглеждане на дела,
подсъдни на специализираните наказателни съдилища, е в сила принципът, че
особените правила изключват приложението на съответните процесуални разпоредби,
които представляват общи правила и са установени в предходните части на НПК. В
същото време разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НПК, установяваща подсъдност на
Софийски градски съд, като първа инстанция, на делата за престъпления от общ
характер, извършени от лица с имунитет, систематически е норма от общите правила,
уреждащи въпросите по подсъдността на наказателните дела. В съответствие с
посочения принцип на изключване на приложението на нормите, установяващи общи
правила, от разпоредбите, представляващи особени правила за разглеждане на
определени дела, разпоредбите на чл. 411а, ал. 1 и сл. от НПК следва да
изключат приложението на представляващата част от общите правила норма на чл.
35, ал. 3 от НПК. Такова разрешение Върховният касационен съд, ІІІ наказателно
отделение е дал с Определение № 155 от 27.11.2012 г. по ч. н. д. № 2140/2012 г.
по отношение на дело, по което е било повдигнато обвинение срещу прокурор от
Военно окръжна прокуратура. Решавайки въпроса на кой съд делото е подсъдно, ВКС
в посочения казус е приел, че разпоредбата на чл. 396 от НПК, като част от
особените правила за разглеждане на подсъдните на военните съдилища наказателни
дела, изключва приложението на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НПК. Няма
основания по настоящето дело да бъде възприето различно решение, доколкото както
и подсъдността на делата, разглеждани от военни съдилища, установена в чл.396,
Глава 31 от НПК, така и подсъдността на делата, разглеждани от специализираните
наказателни дела, е установена в особени правила – тези на чл. 411а, ал.1 и
сл., Глава 31а от НПК.
На следващо място, при решаването на
въпроса дали настоящето дело е подсъдно на Софийски градски съд или на
Специализирания наказателен съд, следва да се отчете дали и как процесуалният
закон урежда хипотезите на конкуренция на подсъдност при наличие на повдигнати
обвинения за други престъпления, наред с тези, изрично подсъдни на тези две
съдилища. Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НПК не урежда хипотезите, при които
по дело, по което е повдигнато обвинение за извършено престъпление от лице с
имунитет, са повдигнати и обвинения за други престъпления срещу други лица,
подсъдни на различни съдилища. Уреждането на тези хипотези не е било необходимо
и доколкото с оглед на правилата на чл. 38, чл. 40 и чл. 41 от НПК, Софийски
градски съд, представлявайки окръжен съд, се е явявал компетентен да разглежда
делата, по които наред с обвинение срещу лица с имунитет, са повдигнати
обвинения и срещу други лица, както в случаите когато тези обвинения са били за
престъпления, подсъдни на окръжен съд, така и когато са били повдигнати
обвинения за дела, подсъдни на районните съдилища. С влизането в сила обаче от
1.01.2012 г. на особените правила за разглеждане на дела, подсъдни на
специализираните наказателни съдилища, установени в Глава 31а от НПК,
уреждането на такава конкуренция е било задължително, доколкото
Специализираният наказателен съд, съгласно нормата на чл. 100а, ал. 2 от Закона
за съдебната власт, е приравнен на окръжен съд, като само на него е възложена
компетентност на разглежда делата за престъпления, посочени в чл. 411а, ал.1 и ал.2
от НПК. В този смисъл и законодателят е установил правила за решаването на
въпроса с конкуренцията на подсъдност по отношение на обвинения за
престъпления, подсъдни на Специализирания наказателен съд и на други съдилища,
като с разпоредбите на чл. 411а, ал. 5 и ал. 6 от НПК е предвидил, че при
такава конкуренция делото следва да се разгледа именно от Специализирания
наказателен съд, с едно единствено изключение, установено изрично в чл. 411а,
ал.7 от НПК – при наличие на обвинение за престъпление, подсъдно на военен съд.
Според цитираните разпоредби на чл. 411, ал. 5 и ал. 6 от НПК, на
Специализирания наказателен съд са подсъдни делата, по които наред с
обвиненията за извършени престъпления по чл. 411а, ал. ал. 1 и 2 от НПК има и
обвинения за други престъпления, по реда на обединяване на наказателните
производства, имащи връзка помежду си, или при повдигане на обвинения и за
различни от посочените престъпления срещу едно или различни лица, при връзка
между тези обвинения и обвиненията за престъпленията, подсъдни на
Специализирания съд. По настоящето дело е налице хипотезата на чл. 411а, ал. 6
от НПК, уредена от цитираното законодателно решение, доколкото в хода на
наказателното производство, образувано първоначално за извършено престъпление
по чл. 321, ал. 1 и ал. 2 от НК, за каквото са били привлечени като обвиняеми А.П.,
А.П., М.Д. и Я.П., органите на досъдебното производство са счели, че са събрали
доказателства и за останалите престъпления, посочени в обвинителния акт, за които,
като обвиняеми са били привлечени А.П., М.Д., К.Т. и Я.П., както и за
престъпление по чл. 288, пр. 2 от НК, за което е бил привлечен като обвиняем Ц.Й..
Според изложената в обвинителния акт теза, налице е връзка между престъпната
дейност по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 от НК, за извършването на каквато
е повдигнато обвинение срещу обвиняемите А.П., А.П., М.Д. и Я.П., и
извършването на останалите престъпления, за които са повдигнати обвинения,
включително и престъплението по чл. 288, пр. 2 от НК, за което Ц.Й. е обвинен.
В този смисъл и обвиненията за тези престъпления са подсъдни на Специализирания
наказателен съд, доколкото със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 321, ал.3, вр. ал. 1 и ал. 2 от НК, което му е подсъдно. На
изричната норма на чл. 411а, ал. 6 от НПК не може да бъде противопоставена
тезата за „изключителна” компетентност, следваща се от разпоредбата на чл. 35,
ал. 3 от НПК, на Софийски градски съд по отношение на разглеждането на делата
за престъпления от общ характер, извършени от магистрати, доколкото също
„изключителна” се явява компетентността на Специализирания наказателен съд,
като единствен от съдилищата, да разглежда дела, образувани по повдигнати
обвинения за извършени престъпления, изброени в чл. 411а, ал. 1 и ал. 2 от НПК,
като същевременно са налице и изричните разпоредби на чл. 411а, ал. 5 и ал. 6
от НПК, установяващи компетентност на същия съд да разглежда и останалите
обвинения по дело, по което е повдигнато обвинение за престъпление, което му е
предметно подсъдно.
Наличието на единственото изключение на
установените правила по чл. 411а, ал. 5 и ал. 6 от НПК, предвидено в
разпоредбата на чл. 411а, ал. 7 от НПК, според което, в случаите на конкуренция
на подсъдност между Специализирания наказателен съд и военен съд, компетентен
да разгледа делото е военният съд, на първо място по еднозначен начин сочи, че
необходимостта от уреждането на това изключение произтича от принципното
обхващане от приложното поле на нормите на чл. 411а, ал. 5 и ал. 6 от НПК не
само на обвинения за престъпления, предметно подсъдни на различни от
специализираните съдилища, но и на обвинения за престъпления, чиято специална
подсъдност е установена с оглед на качеството на дееца, а такава е подсъдността
на военните съдилища и установената в чл. 35, ал. 3 от НПК подсъдност на
Софийски градски съд по отношение на
престъпления, извършени от лица с имунитет или членове на Министерския съвет /в
този смисъл и мотивите по т. І. 3. от Решение № 10/15.11.2011 г. на КС по к. д.
№ 6/2011 г./. В противен случай не би било необходимо такова изключение да се
предвижда от законодателя. На следващо място, обхватът на това изключение –
само по отношение на делата, по които са повдигнати обвинения за престъпления,
подсъдни на военните съдилища, обуславя и извод, че са приложими разпоредбите
на чл. 411а, ал. 5 и ал. 6 от НПК в случаите на конкуренция между подсъдност на
Специализирания наказателен съд и на Софийски градски съд по обвинение за
извършено престъпление от извършител, сред посочените в чл. 35, ал. 3 от НПК.
По изложените съображения считам, че към
момента на извършване на настоящата проверка по чл. 248, ал. 1 от НПК делото е
подсъдно на Специализирания наказателен съд. В случая е налице хипотезата на §
9, ал. 1 от ПЗР на ЗИДНПК, ДВ бр. 13/2011 г., доколкото обвинителният акт по
делото е бил внесен преди влизане в сила на посочената разпоредба, като при
действието й предстои започване на съдебното следствие по настоящето дело
отначало.
Тъй като делото е
подсъдно на Специализирания наказателен съд, съдебното производство по него
пред настоящия съд следва да бъде прекратено, като делото бъде изпратено на Специализираната
прокуратура.
Въз основа на изложеното
и на основание чл.248, ал.2, т.1, вр. чл.42, ал.2 от НПК и § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗИДНПК, ДВ бр.
13/2011 г.
Р А З П О
Р Е Ж Д А М :
ПРЕКРАТЯВАМ
СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО НОХД № 5249/2011 г. по описа на СГС, НО, 28 състав и
ИЗПРАЩАМ ДЕЛОТО на Специализираната прокуратура.
Разпореждането
не подлежи на обжалване и протестиране.
Съдия
в СГС: