РЕШЕНИЕ

 

Номер    260951                        Година  2021                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                          VІІІ граждански състав

 

На 24.03                                                                                        Година 2021

В публично заседание на 18.02.2021 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: ВЕЛИЧКА ДИНКОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  16319 по описа за   2020    година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.240 и чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.99 от ЗЗД, и – при условията на евентуалност- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът “Кредитреформ България” ЕООД – гр. София, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата 800 лева – главница, дължима по Договор за кредит № ******* г. и и Договор за прехвърляне на вземания № ****** г., заедно със законната лихва върху главницата, а – при условията на евентуалност, ако отхвърли тези искове – да осъди ответницата да му заплати сумата 800 лева, като получена от нея без правно основание, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба и в писмено становище съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата П.Н.Г. *** оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмено становище съображения. Прави възражение за погасяване на претенциите на ищеца по давност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между ответницата и „4 финанс“   ЕООД – гр. София е бил сключени Договор за кредит № ******** г., по силата на който ответницата е получила потребителски кредит в размер на 800 лева, със задължение да ги върне на Кредитодателя до 27.05.2016 г., като сумата е била изплатена на ответницата чрез системата за електронни плащания И-пей на същата дата – ******* г. С Договор за прехвърляне на вземания № *******г. Кредитодателят е прехвърлил вземанията си по Договора за кредит на ищцовото дружество. От ищеца до ответницата е било изпратено на адреса, който самата ответница е посочила в Договорите и на който адрес продължава да живее и до момента, Уведомление за прехвърлянето на вземанията по Договора за кредит с препоръчано писмо с обратна разписка, което препоръчано писмо е било върнато невръчено като непотърсено, поради което съдът намира, че ответницата следва да се счита за редовно уведомена за извършената цесия (като дори и да се приемат за основателни доводите й, че не е била редовно уведомена за цесията, със самото връчване на преписа от исковата молба на П.Г., тя се явява редовно уведомена за цесията и на това основание). Ответницата твърди, че правила вноски за погасяване на задължението си, но от приложената към отговора на исковата молба Разписка е видно, че на 16.08.2016 г. тя е заплатила на ищеца сумата 76, 80 лева, но не за погасяване на отпуснатия й потребителски кредит, а за удължаване на срока за връщане на сумата по отпуснатия й кредит при условията на т.11 от Общите условия към Договора за кредит, а доказателства, че е заплащала вноски за погасяване на отпуснатия кредит ответницата не е ангажирала до приключване на устните състезания по делото. Както вече бе посочено, кредитът е бил отпуснат на ответницата на 27.04.2016 г., със срок за връщане до 27.05.2016 г. (впоследствие удължен), а исковата молба е била подадена в съда на 07.12.2020 г.- т.е. в рамките на приложимия в конкретния случай 5-годишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, поради което съдът намира за неоснователно направеното от ответницата възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца за неоснователно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 07.12.2020 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 50 лева – платена ДТ, а на основание чл.78, ал.8 от ГПК - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА П.Н.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С. ул. “******, представлявано от Управителя Р. Х. В., СУМАТА 800 лева– главница, дължима по Договор за кредит № ********. и и Договор за прехвърляне на вземания № ********* г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 07.12.2020 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 50 лева И юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 150 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала.

Секретар: Н.Н.