№ 384
гр. ХАСКОВО, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
Д.
при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д.
Гражданско дело № 20225600100183 по описа за 2022 година
Гр.дело № 183/2022 г. е образувано по искова молба подадена от
„ТИЯ ЛОГИСТИКС“ ЕООД, гр. Х., чрез адв. Д. А., АК-Хасково против К. Д.
И., с ЕГН **********.
Предявен е иск за сумата от 20 000 евро, представляващи
неустойка дължима съгласно договор за конфиденциалност от 15.07.2021
г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата и разноските по делото.
В исковата молба се твърди,че ответницата е бивш служител на
ищцовото дружество, което е с предмет на дейност : логистика, транспорт,
превозни сделки и спедиция в България и Европа. Ответницата работила при
ищеца на длъжност „спедиционен посредник“ за периода 25.04.2012 г. до
16.07.2021 г. Трудовото правоотношение между страните възникнало по
силата на трудов договор № 27/25.04.2012 г. и било прекратено със заповед №
111/16.07.2021 г. по взаимно съгласие на страните. Твърди се, че ответницата
е постъпила в ищцовото дружество без никакъв опит и била обучена за
„спедиционен посредник“,като е придобила всички необходими знания и
умения за изпълнение на тази длъжност и за спецификите при сключване и
изпълнение на сделките по транспорт и спедиция. Като „спедиционен
посредник“ ответницата имала пълен и неограничен достъп до всички данни
за начина на работа в дружеството, неговата пазарна политика, до цялата му
търговска, техническа и финансова информация, фактически отношения и
информация за всички клиенти на ищцовото дружество, с които е
1
контактувала постоянно.
Между ищцовото дружество и ответницата в качеството й на
„спедиционен посредник“ бил сключен договор за конфиденциалност от
15.07.2021г., с който тя поела задължение в продължение на 3 /три/ години
след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца да пази, да не
разпространява и да не използва посочената в договора конфиденциална
информация, и да не контактува с клиентите на дружеството ищец ако
извършва работа в друга фирма /дружество/ от същия бранш-логистика,
транспорт и спедиция, като при нарушение на договора дължи на ищеца
неустойка в размер на 20 000 евро /двадесет хиляди евро/,за която сума и
двете страни са се съгласили, че не е прекомерна.Твърди се в исковата молба,
че на 28.10.2021г.ответницата е регистрирала в ТРРЮЛНЦ еднолично
дружество с ограничена отговорност с фирма “Лея Логистик“ ЕООД,с ЕИК
*********, с адрес на управление: Община Х., гр. Х., ж.к. „Д.“, вх. А, ет. 2,
ап. 5, като предмета на дейност включвал и комисионни, спедиционни и
превозни сделки, в това число международна спедиция и транспорт, какъвто
бил и предмета на фактическата дейност на ищеца, и което дружество се
явявало конкурент на пазара в България и Европа на ищцовото дружество.
Ответницата като управител на конкурентното на ищеца дружество и
работила в него, като в това си качество извършвала работа в друга фирма
/дружество/ от същия бранш - логистика, транспорт и спедиция по смисъла на
договора за конфиденциалност между страните и използвала цялата
информация за ищеца, с която разполага, включително и за неговите клиенти.
Твърди се в исковата молба, че ответницата в работата си за “Лея Логистик“
ЕООД използвала цялата търговска, техническа и финансова и всяка друга
информация, пазарна политика и методи, всички придобити знания и умения,
и данни за всички клиенти на ищцовото дружество, като контактувала с
клиенти на ищеца, които нейни действия били в пряко противоречие с
подписания договор за конфиденциалност от 15.07.2021 г. и приетите от нея
забрани за това. Твърди се още,че почти всички клиенти на “Лея Логистик“
ЕООД били клиенти и на ищеца „Тия Логистикс“ ЕООД, гр. Х.. Ответницата
след като е предоставила цялата конфиденциална информация за ищеца на
третото лице “Лея Логистик“ ЕООД е нарушила задължението си да не
използва и да не разпространява служебна тайна, конфиденциална и каквато и
да друга информация за ищеца, и да я предоставя на трети лица, включително
на негови клиенти и да не контактува с тях. Считат, че поведението на
ответницата нарушава договора, правилата на конкуренцията. Нелоялната
конкуренция и нелоялното привличане на клиенти водели до загуби за ищеца
поради което и на основание договор за конфиденциалност от 15.07.2021 г.,
ответницата дължала на ищеца неустойка в размер на 20 000 евро /двадесет
хиляди евро/ за нарушаването му, която неустойка и двете страни се
съгласили, че не е прекомерна.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата К. Д. И. е депозирала
отговор на исковата молба, с който не се оспорват твърденията в исковата
2
молба, че между ищеца и ответницата на 25.04.2012 г. е бил сключен трудов
договор, прекратен по взаимно съгласие, считано от 16.07.2021г. Ответницата
работила над 9 години при ищеца на длъжност спедиционен посредник, и за
този дълъг период от време е развила необходимите умения и знания за
изпълняване на длъжността, като тя категорично се е превърнала в нейна
професия. По време на действието на трудовия договор между страните -
работодател и служител е подписан договор за конфиденциалност на
15.07.2021г. След прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца,
регистрирала търговско дружество еднолично дружество с ограничена
отговорност.
Ответницата оспорва поетото с договора задължение за неустойка в
размер на 20 000 евро, на основание сключен между страните договор за
конфиденциалност, като счита всички клаузи в договора за
конфиденциалност от 15.07.2021г. за нищожни. Оспорва валидността на
клаузите за ограничаване извършването на конкурентна дейност и клаузите, с
които се дерогират възражения за прекомерност на търсената неустойка.
Счита,че тези клаузи противоречат на закона и императивните законови
разпоредби, поради което са нищожни. Оспорва се и твърдението, че
ответницата е нарушила валидно договорно задължение, както и че ищецът е
понесъл вреди.Оспорва твърденията на ищеца, че действията на „Лея
Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, са в състояние да ангажират каквато и да
било отговорност на ответницата.Оспорва се твърдението, че ответницата е
използвала по какъвто и да било начин търговска, техническа или финансова
информация за ищеца.Оспорва се и твърдението, че „почти всички (най-
вероятно и всички) клиенти на учреденото от ответницата дружество са
клиенти на ищеца". Това съждение представлявало предположение и не било
подкрепено с нито едно доказателство.Оспорва се твърдението, че
поведението на ответницата представлява нелоялна конкуренция и води до
загуби на ищеца. Твърди се, че договорът за конфиденциалност е сключен
във връзка със съществуващото между страните трудово правоотношение,
като с него се допълват и изменят предварително уговорени с трудовия
договор клаузи, което било видно от съдържанието на договора,като в тази
връзка съдебната практика непротиворечиво приемала,че договорът
представлява анекс /допълнително споразумение към действащ трудов
договор между страните.Ищецът сключвал спедиционни договори със своите
клиенти (както и повечето търговци в този сектор), които са прекратени чрез
изпълнение, и с доставяне на стоките, всички правоотношения между ищеца
и неговите възложители са погасени.
Твърди се в отговора на исковата молба, че КТ изрично и
изчерпателно урежда взаимоотношенията между работодател и служител във
връзка с отговорността на последния, като при констатирани
нарушения,ищецът носи единствено ограничена имуществена отговорност, а
при липси - пълна имуществена отговорност, какъвто не бил настоящият
случай.В тази връзка отговорността на служителя не можела да бъде
3
ангажирана по начин различен от предвидения в КТ, поради което и
предявеният от ищеца иск, с който се търси неустойка за извършване на
конкурентна дейност бил неоснователен.
При условията на евентуалност и ако съдът счете, че клаузите в
подписания договор за конфиденциалност са действителни, ответницата
оспорва размера на неустойката поради прекомерност.Клаузата която
изключвала подобно възражение била нищожна, поради нарушение на
императивни законови норми и противоречие с правните принципи, морала и
добрите нрави.Неустойката била нищожна, доколкото излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Размерът
на търсената неустойка - 20 000 евро според ответната страна противоречи на
добрите нрави и на общо установения принцип на справедливост поради
прекомерния си размер, тъй като същата многократно надхвърля размера на
месечното трудово възнаграждение на ответницата, което е получавала за
работата си при ищеца.
Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск за заплащане на
сумата от 20 000 евро, представляващи неустойка за нарушение на сключен
между страните договор за конфиденциалност от 15.07.2021г., основаващ се
на нищожни клаузи, като неоснователен и недоказан. Претендира да й бъдат
присъдени направените съдебни разноски по делото.
СЪДЪТ като прецени събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, а и се установява от
представените с исковата молба трудов договор № 27/25.04.2012г. и заповед
№ 111/16.07.2022 г., че между тях е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което ответницата е заемала длъжността „спедиционен
посредник“ до 16.07.2021 г., считано от която дата по нейна молба трудовото
й правоотношение с ищеца е прекратено, на основание чл.325, ал.1,т.1 от
Кодекса на труда.
Не се спори по делото,че на 15.07.2021 г. страните са подписали
договор за конфиденциалност. От приетия като писмено доказателство
договор за конфиденциалност е видно,че договорът е подписан от
ответницата в качеството й на служител на длъжност „спедиционен
посредник“ в „Тия логистикс“ ЕООД.
Съгласно договора ответницата в продължение на три години след
прекратяване на трудовото й правоотношение с ищеца се задължава да не
разгласява по никакъв начин конфиденциална информация за дружеството
станала и известна в процеса на работата й във фирма „Тия Логистикс“, като
конфиденциална информация по смисъла на подписания от ответницата
договор от 15.07.2022 г. е всяка търговска, техническа или финансова
информация, получена от писмен, устен или електронен вид, включително
информация относно сделките, деловите връзки и финансовото състояние на
дружеството или неговите партньори.
4
С договора за конфиденциалност ответницата се задължава да не
контактува с клиентите на фирмата в срок от 3 години, ако извършва работа
в друга фирма от същия бранш / т.9/ .При нарушаване на договора дължи
неустойка в размер на 20 000 евро, за която и двете страни по договора са
съгласни,че сумата не е прекомерна.
По делото са приети като писмени доказателства представените по
реда на чл.192 от ГПК от „Лея Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, фактури
издадени от дружеството от датата на неговата регистрация - 28.10.2021 г. ,
изискани с писмена молба от „Лея Логистик“ ЕООД, ЕИК *********,трето
неучастващо в делото лице.Едноличен собственик на капитала на това
дружество е ответницата К. Д. И. Наред с фактурите са били изискани и
обобщени справки по клиенти за издадените на всеки клиент фактури,
извлечение от счетоводните книги за клиентите, справки-декларации за
извършени продажби и доставки по ЗДДС и уведомления за тяхното подаване
в НАП.
Във връзка с разпределената по делото доказателствена тежест, по
искане на ищеца в качеството на свидетел е разпитана С. Г.а И., която работи
във фирма „Тия Логистикс“ ЕООД от 2014 г. като спедиционен посредник,
каквато длъжност е заемала и ответницата.Свид. И. установява,че всички
спедиционни посредници работят в общо помещение и с един общ софтуер
като всички имат достъп до този софтуер, в който се съдържала цялата
информация за клиентите, с които работи фирмата. Всички имали достъп до
телефонните номера на клиентите, имейлите им, имената им, данни за
товарите, откъде докъде трябва да бъдат доставени и на какви цени са
извършени доставките.Достъпът бил неограничен и всички спедиционни
посредници имали неограничен достъп до цялата информация за всички
клиенти. Организирали транспорта като осъществявали контакт с клиента,
който им давал информация за конкретния товар откъде за къде е, като
размери и като всичко. При възникване на проблем относно товара, били
посредници между клиента и превозвача и затова имали достъп до
информацията за транспорта, превозвача и клиента. Всички спедитори
работили с една платформа -„Спедитор нет“, на която се качвали обявите.
Всички спедитори имали достъп до информацията и ако някой отсъствал,
колегите му имали достъп до информацията и работата, която той е работил,
т.е. замествали се. Клиентите на фирмата били постоянни, като имало и
случайни клиенти. Като постоянни клиенти на фирмата, свидетелката
посочва „Ролф Техник“, „Личез“, „Хамат“, „Агрек“. Няколко месеца след
като ответницата напуснала по собствено желание работа свид. И. и колегите
й разбрали от общата платформа,че ответницата има регистрирано
дружество и че по някакъв начин върши същата дейност, която върши и
ищцовата фирма, като работи с клиенти на фирмата. За това,че ответницата
има регистрирано дружество и че по някакъв начин върши същата дейност,
която върши и ищцовата фирма и че работи с клиенти на фирмата свид.И.
разбрала от регистрацията на ответницата в „Спедитор нет“, където излизали
5
всички обяви за фирмите и товарите. Обявите от ответницата били пуснати
по начина по който работили и те – с посочване на по-голям град, където се
товари и докъдето се разтоварва и с бързо плащане.Заявката към клиента със
сумата била валидна за конкретния транспорт,но имало няколко фирми, с
които имали сключен договор и за тях заявката със сумата била за определено
време.С фирма „Баумит“договорите с ищцовото дружество се сключвали на
годишна база и трябвало да им осигуряват постоянно камиона. Ако цената на
превоза не удовлетворявала клиента, търсили друг превозвач и цената, която
той иска да плати.В общата платформа не можело да се види кой изпълнява
превоза,тъй като там се пускали само заявките за товарите. Заявка се пускала
след като се осигури камион, като е видно кой го работи но не може да се
види в платформата „Спедитор нет“ кой е превозвача и коя е фирмата, която
е осъществила транспорта за него.Всеки служител от фирмата имал достъп за
оборота на фирмата и за фактурите, които се издават, защото заявките, които
се правят трябва да имат фактура за транспорта, който се извършва. В този
софтуер който бил достъпен за всички спедиционни посредници били
въведени всички фактури и всеки можел да провери колко са фактурите на
цялото дружество.Свид.И. подписала договор за конфиденциалност след
изтичане на изпитателния й срок, съгласно който ако се премести в друго
дружество, да не работи с клиентите на „Тия Логистикс“ ЕООД.Не знае дали
ответницата е подписала такъв договор. Известно й е ,че фирмата има трайни
търговски отношения с дружества, но не знае да има сключени писмени
договори с тях. Имало случаи ако спедиционните посредници не могат да
осигурят благоприятни условия на клиента, при които той иска да се извърши
превоза, т.е. условия, изгодни за него „Тия Логистикс“ ЕООД да е
извършвала превоза на клиента, ако не може да се намери друг превозвач.
Дори се било случвало и на загуба да се извършва такъв превоз, поради това,
че трябва да се транспортира товара на клиента, за да може да достави
стоката. Във фирмата имало и случаи възложители еднократно да са
ползвали услугите предоставяни от фирмата, но тези случаи били малко.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза неоспорена от страните, основният предмет на
фактическа дейност на ищеца „Тия Логистик ЕООД гр.Х. е транспортна и
спедиторска дейност. Основният предмет на фактическа дейност на „Лея
Логистик“ ЕООД е спедиторска дейност, видно от дневниците за продажби
по ДДС, които са били предоставени на експертизата от дружеството и от ТД
на НАП Пловдив, офис Хасково. Вещото лице посочва в заключението
фирмите на които като клиенти „Лея Логистик“ ЕООД е извършила
доставки/продажби на логистика, спедиция, които фирми са клиенти и на
ищеца в периода в който ответницата е работила при ищеца. Общата
стойност на сделките за спедиция извършени/доставени от „Лея
Логистик“ЕООД с /на клиенти на ищеца за периода от датата на регистрация
на дружеството – 28.10.2021 г. до м.08.2022 г. са в размер на 108 872,85 лв. и
представляват 67,35 % от общите приходи на дружеството, които са
6
161 641,26 лв.. Спедиционните услуги извън клиенти на „Тия Логистик“
ЕООД са в размер на 52 768,41 лв., т.е 32,65 %.
В с.з на 03.10.2022 г. в устния си доклад вещото лице заявява, че е
проверила документите представени от третата страна и въз основа на
информацията от ТД на НАП за представените дневници и справки-
декларации на третото неучастващо лице е установила съответствие по суми
и фирми, след което на тази база и след направена съпоставка между
клиентите на ищеца и клиентите на третото лице е дала заключението.В
констативната част посочвала месец по месец всеки клиент, който се повтаря
от клиентите на ищеца, които са описани в първата таблица, а във втората
част на заключението в таблица за всеки месец – клиентите, данъчната основа
и общата стойност,за да изчисли в края какво е съотношението на оборота на
третото лице към целия оборот, който е извършила фирмата, но съпоставено с
клиентите на ищеца, които съвпадат.
Във втората точка от заключението вещото лице посочвала кои са
фирмите и на едната и на другата страна, а в третата точка е направила
изчисления на стойността на сделките, които са извършени от третото лице в
общия размер на оборота, който фирмата е направила. Те представляват 67,35
% от общите приходи на дружеството „Лея Логистик“ ЕООД. Спедиционните
услуги, които „Лея Логистик“ ЕООД е извършила извън клиентите на „Тия
Логистикс“ са 32,65 %. В заключителната част на заключението, в таблица
посочвала фирмите, които съвпадат и при двете дружества. Тези фирми
проверила за целия период от 28.10.2021 г. до м.08.202 г.,като това са
клиентите, както на ищцовото дружество така и на „Лея Логистик“ ЕООД.
Проверила всички документи, необходими за експертизата - и при ищеца и
при третото неучастващо по делото лице „Лея Логистик“ ЕООД, а това са:
дневник на сметка 410 Клиенти с аналитичност, Дневници за продажба,
Справки-декларации за същия период, Сметка 703 Приходи от услуги,
Сметка 411 Клиенти с аналитичност. В счетоводството на ищеца й
предоставили всички документи поради което за ищеца не искала справка от
ТД на НАП. На НАП се предоставяли само дневниците, в които се виждали
клиентите.В дневниците за продажби се виждали всички фактури, но вещото
лице е прегледало само тези, които имат връзка с „Тия Логистик“.
При така установените факти и обстоятелства се налагат следните
изводи:
Предявеният иск е за заплащане на неустойка, която се претендира
въз основа на сключен между страните договор за конфиденциалност от
15.07.2021 г. От съдържанието на договора за конфиденциалност се
установява, че съгласно договора ответницата се задължава в продължение
на три години след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, да
не контактува с клиентите на фирмата ако извършва работа в друга фирма от
същия бранш и че ако нарушава сключения договор дължи неустойка в
размер на 20 000 евро.
7
В случая се претендира неустойка като форма на договорна
отговорност при неизпълнение на поети от страна на ответницата задължения
и в тежест на ищеца е да установи, че ответницата е нарушила поетите с
договора за конфиденциалност задължения, първото от които да не разгласява
по никакъв начин конфиденциална информация за дружеството станала и
известна в процеса на работата й в ищцовото дружество, както и
задължението да не контактува с клиентите на фирмата в срок от 3 години
след прекратяването на трудовото й правоотношение ако извършва работа в
друга фирма от същия бранш. По делото е установено,че ответницата е
едноличен собственик на капитала на „Лея Логистик“ ЕООД, което
дружество е вписано в ТР на 28.10.2021 г. или само три месеца след като е
прекратено трудовото й правоотношение с ищцовото дружество „Тия
Логистикс“ ЕООД. И двете дружества са с предмет на дейност превоз на
пътници и товари в страната и чужбина, международен транспорт. Видно от
заключението на назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза
двете дружества имат за основен предмет на фактическата си дейност
транспортна и спедиторска дейност, което вещото лице установява от
дневниците за продажби по ДДС предоставени на вещото лице от ищцовото
дружество и от предоставената на експертизата информация от ТД на НАП
-Пловдив офис Хасково по отношение на спедиторската дейност на „Лея
Логистик ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е ответницата К.
Д. И.. След извършена проверка на дневниците за продажби по ДДС, вещото
лице установява,че клиентите на които „Лея Логистик“ ЕООД е извършила
доставки/продажби на логистика и спедиция са клиенти и на ищеца „Тия
Логистик“ ЕООД в периода в който ответницата е работила при ищеца, като
общата стойност на сделките за логистика ,транспорт и спедиция извършени
и доставени от „Лея Логистик“ ООД с /на клиенти на дружеството чийто
едноличен собственик на капитала е ответницата за периода от датата на
регистрация на дружеството „Лея Логистик“ – 28.10.2021 г. до м.08.2022 г.
представляват 67,35 % от общите приходи на дружеството, които са в размер
на 161 641,26 лева ,а спедиционните услуги извън клиентите на „Тия
Логистикс“ ЕООД са 32,65 % или 52 768,41 лева. При тези фактически
данни съдът приема, че поведението на ответницата като непосредствено и
последователно след прекратяване на трудовото й правоотношение с ищеца
представлява нарушение на поетото от нейна страна с договора за
конфиденциалност от 15.07.2021 г. задължение по т.8. С действията си като
едноличен собственик на капитала на „Лея Логистик“ ЕООД ответницата е
нарушила поетото с договора за конфиденциалност задължение като
физическо лице да не контактува в срок от три години с клиентите на
фирмата в която е работила. Основният предмет на фактическата дейност
която ответницата извършва с регистрираната от нея фирма „Лея
Логистик“ ООД е основен предмет и на фактическата дейност на ищеца. На
следващо място като относително голяма тежест при преценка
основателността на исковата претенция следва да се отчете и общата
8
стойност на сделките за спедиция извършени от „Лея Логистик“ ЕООД,
които представляват 67,35 % от общите приходи на дружеството,което води
до чувствително намаление на спедиционните услуги на ищеца.
Относително високият дял на спедиционните услуги следва да се има
предвид и когато се обсъжда възражението за прекомерност на уговорената
между страните неустойка. Възражението за прекомерност съдът намира за
неоснователно,тъй като намаляването на неустойката се осъществява само
при прекомерен размер, а такъв в случая с оглед общата стойност на
сделките за логистика,транспорт и спедиция извършени от фирмата на
ответницата не е налице. Неустойката освен обезщетителна и обезпечителна
функция има и санкционна функция, които функции са за да се обезпечат
вредите, дори когато тези вреди са по –малко от неустойката стига разликата
между реални вреди и неустойка да не е прекомерна, а в конкретният случай
няма такава разлика. Напротив установява се по делото, че от общите
приходи на дружеството „Лея Логистик“ ЕООД в размер на 161 641,26 лв.,
стойността на сделките за спедиция извършени в периода от 28.10.2021 г. до
м.08.2022 г. представляват 67,35 % от общите приходи ,а спедиционните
услуги извън клиенти на ищеца „Тия Логистик“ ЕООД са в размер на
32,65 %.
По изложените съображения искът за неустойка в размер на 20 000
евро се явява основателен и ще следва да се уважи.Ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 20 000 евро –неустойка, дължима
съгласно договор за конфиденциалност от 15.07.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 30.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото основателна е и претенцията за разноските
направени от страна на ищеца, поради което и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и
направените по делото разноски в размер на 4014,67 лева – за ДТ,
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Д. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Х., ж.к
"Д.", бл.6, вх.А,ет.2, ап.5 и с настоящ адрес гр.К., ул.О. № 2, да заплати на
„ТИЯ ЛОГИСТИКС“ ЕООД, с ЕИК ********* гр. Х., ул. „Б.М.“№ 32 сумата
20 000 евро – неустойка, дължима съгласно договор за конфиденциалност от
15.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска – 30.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по
делото разноски в размер на 4014,67 лева – ДТ, адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице.
9
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
10