Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, девети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и
девети април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1567/2020 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод подадена искова молба от П.Т.К. против М.Н.И. и Л. Д.Т. за установяване
право на собственост.
В исковата молба /първоначално
подадената и предявената по последващо заявен от ищеца установителен иск за
собственост, съединен за общо разглеждане/, се твърди, че с решение на Общинска
служба „Земеделие” /преди Поземлена комисия/ Т.на наследниците на Т. Л.Т. е
възстановена ливада в местността „Л., землището на с. Р., с площ от 1,041 дка.,
девета категория, съставляващ имот № 07017 по картата на землището, при
граници: имот № 078013 на А. Н. П., имот № 078017 на С. Л.Т., кад. № 000579 –
дъвпороизводителна площ и имот № 078016 на наследниците на Г. Л.Т.. Съгласно
действащата кадастрална карта на с. Р., одобрена със Заповед №
РД-18-1/12.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, се твърди, че имота
съставлява поземлен имот с идентификатор ******, находящ
се в местността „Л.”, с площ от 1,041 кв. м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория при
неполивни условия – 9-та, с номер по предходен план 078017, при съседи имоти с
идентификатор: *********.
Твърди се, че с договор за
дарение, обективиран в нотариален акт № 111 от 2016 г., брата на ищеца ѝ
е прехвърлил част от правата в съсобствеността върху процесния имот.
От момента на възстановяване
на собствеността през 1995 г. ищецът твърди, че сам и заедно с брат си до
момента, в който той ѝ е прехвърли правата върху съсобствеността през
2016 г., са владели имота, а след сключването на сделката дарение тя, като по
отношение на него не е имало спорове. Твърди се, че границите на процесния имот
са установени със съседите на съседните имоти - наследниците на Г. Л.Т. /имот №
078016/ и бащата на ответника, като на терена между имота си поставени и
вкопани камъни, които обозначават границата.
Твърди се, че в същата
местност е възстановен имот на наследниците на Д.Т. П., като той е заснет в
действащата кадастрална карта с идентификатор ******/с предишен номер по
кадастралната карта 078014/ с площ от 4,904 дка.
Ищецът твърди, че до 2018 г.
той и праводателите му са владели спокойно имота в границите съгласно скица,
приложена към молбата. През лятото на същата година ответникът И. започнал да
огражда имота си, като тогава ищецът разбрала, че по действащата карта имота
ѝ и този на наследниците на Г. Л.Т., е заснет реално като част от имота
на ответниците, като заявява, че в картата действителните положение на имота
неправилно е отразено – в граници, в които ищецът и неговите праводатели никога
не са ползвали.
Отправя се искане до съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците,
че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на село Р., одобрени със Заповед №
РД-18-1/12.01.200 9 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
местността „Л.“, с площ от 1 041 дка съгласно решение за възстановяване на
собственост и скица от СГКК Ловеч, а по скица от кадастрално заснемане от 980
кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: ливада, категория на земята при неполивни условия 9-та , с номер по
предходен план 078017, при съседи имоти с идентификатор 62579.213.100,
62579.78.16, 62579.79.13 и 62579.79.18 на основа реституция, наследство,
дарение и давностно владение, като е налице грешка в кадастралната карта на с. Р.,
изразяваща се в неправилното заснемане на имота в имота на ответниците с
идентификатор 62579.79.14 по КККР на с. Р., съгласно скица от кадастрално
заснемане от „ДД“ ООД Т.. Заявено е искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
По делото са депозирани
отговори /по първоначално подадената искова молба, основание за образуване
производството по гр. д. 1081/2018 г. и по подадената от ищеца, повод за
образуване на гр. д. № 235/2019 г., прекратено е присъединени към гр. д. № 1081/2018
г., всички на РС Т./ от ответника М.Н.И., в който той оспорва заявената
претенция, като твърди, че той и втория ответник са собственици на имот
62579.78.14, като основава правата си на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт за дарение № 54, том I, рег. № 286, дело № 14/2009
г. Оспорва ищецът да е ползвал части от имот 62579.78.14, като заявява, че той
се ползва изцяло от него. Оспорва процесния имот да е част от неговия имот.
Ответникът Л.Д.Т. не е ангажирал
в срок отговор на исковата молба.
В хода на производството ищецът участва лично и с адв.
Х., който по същество излага становище за основателност на заявената претенция
и съображения за това, които доразвива в писмени бележки.
Ответникът Л. Дочев Т. не взема лично участие в хода
на производството, представлява се от ад. С.. Адв. С. представлява и ответника М.И.,
който участта лично, а по същество излага становище за неоснователност на
заявената претенция, като излага съображения, които доразвива в писмени
бележки.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид доводите, изтъкнати от
представителите им, приема за установено следното от фактическа страна:
На
основа влязло в сила решение на Поземлена комисия - Т.№ РР396/25.07.1995 г. Т.
Л.Т. е признат за собственик на четири недвижими имоти, находящи се в землището
на с. Р., община Т., област Ловеч, след които ливада в местността „Л.“, с площ
от 1 041 ска, девета категория, съставляваща имот № 078017 по картата на
землището при граници и съседи: имот № 078013 на Атанас Николаева Поев, имот №
078018 на С. Л.Т., кад. № 00579 – дървопроизводителна площ, имот № 078016 на
наследниците на Г. Л.Т., което се установява от нотариален акт за собственост
на недвижими имоти, възстановени по реда на Закона за собствеността и
ползването на земеделски земи, № 23, том V, дело № 1345/1996 г. /пункт втори на коментирания
нотариален акт/.
На
05.09.2011 г. Т. Л.Т. е починал и оставил за свои наследници по закон
низходящите – П.Т.К. /дъщеря/ и Л.Т. Л. /син/, видно от удостоверение за
наследници изх. № 177/13.07.2018 г., издадено от Община Т., с. Р..
Между
Л. Т. Л.от една страна и П.Т.К., от друга страна, е постигнато съгласие и
сключен договор, по силата на който Л. дарява на К., а тя приема с благодарност
½ ид. част от правото на собственост върху недвижим имот, придобит по
наследство от Т. Л.Т., находящ се в землището на с. Р., обл. Ловеч,
представляващ поземлен
имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
село Р., одобрени със Заповед № РД-18-1/12.01.2009 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в местността „Л.“, с площ от 1 041 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, с
номер по предходен план 078017, при съседи имоти с идентификатор *********, за
което е издаден нотариален акт за дарение на недвижим имот № 111, том II, рег. №
1148, дело № 150 от 2016 г.
С решение № Р455 от 03.01.1993 г., постановено по
преписка по заявление вх. № Р318/22.01.1992 г. на Д.Т. П. е възстановено
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху
четири имоти, като в пункт 2-ри е посочена ливада от 5,000 дка., находяща се в землището
на с. Р., местността „Нейковото“, при граници, посочени в молба декларация за
членство в ТКЗС242/57 г. /в описана декларация към заявлението е посочен ливада
с площ от 5,000 дка, местността „Н.“с граници Г. Л., Т. Л./.
С
решение № РР301 на Общинска служба „Земеделие“ Т.от 25.07.1995 г., постановено по преписка по
заявление вх. № Р318/22.01.1992 г., на Д.Т.
П. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници е възстановено правото на
собственост върху пет ливади, сред които ливада, с площ от 4,904 дка, девета
категория, местността „Л.“, имот № 078014 по картата на землището, при граници
/съседи/: № 078015 – ливада на наследниците на Т. Л.П., 078016 – ливада на
наследниците на Г. Л.Т., № 078013 – ливада на А. Н. П., № 213033 –
дървопроизводителна площ на ДАГ-ДГС; № 213100 – дървопроизводителна площ на
ДАГ-ДГС.
В
заключението на вещото лице също са описани коментираните по-горе решения за
възстановяване имоти на Д.Т. П., начина на заявяването им и постановените
решения по възстановяване, като направен извод, че един от имотите, възстановен
с решение № РР301 е имот 078014 /процесният, в който попада претендирания от
ищеца/ с площ от 4,904 дка. В местността „Л.“.
Д.Т.
П. е починал на 16.09.1999 г. и оставил за свои наследници по закон преживяла
съпруга – М. Д.П.а, починала на 23.11.2013 г. и низходящи Л.Д.Т. /син/ и Н. Д.
Н. /дъщеря/, което се установява от представено по делото удостоверение за
наследници изх. № 36/26.02.2019 г., издадено от Община Т., с. Р..
Между
Н. Д. Н. и М. Д.П.а от една страна и М.Н.И., от друга страна, е постигнато
съгласие и сключен договор, по силата на който първите даряват на втория, които
приема с благодарност, по 2/3 ид. части от седем недвижими имоти, сред които
неурегулиран поземлен имот /ливада/, с площ от 4,904 дка., девета категория, находящ
се в местността „Л.“, съставляващ имот № 078014 по картата на землището, при
граници и съседи: № 078015 – ливада на наследниците на Т. Л.П., 078016 – ливада
на наследниците на Г. Л.Т., № 213033 – залесена територия на МЗГ - ДЛ; № 213100
– залесена територия на МЗГ – ДЛ и № 078013 – ливада на А. Н. П., за което е
издаден нотариален акт за дарение на недвижим имот ********От показанията на
разпитаните в хода на производството свидетели се установява, че страните имат
имоти, възстановени им в м. „Л.“ с предишно наименование „Нейковото“. Преди
обобществяването на имотите имотът на ищеца бил част от имота, принадлежал на
тримата братя, които имали и сестра. След връщането на имотите те го разделили
на три, а сестра им получила имот по-долу в местността. В началото на 90 – те
години на миналия век бащата и чичото на ищеца показали на ищеца и брат й –
свидетеля Л. Л., къде е имота им в местността и границите му. Този начин на
идентифициране на имоти бил обичаен, поради което хората не са търсили
геодезист да им посочи границите на възстановените им имоти. Граничите на
имотите се посочвали от старите хора и всеки започвал да обработва. През
1992/1993 г. в имота наследодателя на ищеца, свидетелите Л. и Л.и други хора от
селото положили основите на бунгало /фундамент от камък бетон/, а бунгалото,
изработено от дърво /дъски/, донесли от друга местност /местността „Черната река“ в землището на
селото/, където
било монтирано. Бунгалото монтирали в горната половина на имота, който има форма на
правоъгълник – ширина около десет метра и дължина около 100 метра, като
прекарали до него вода и електричество. Източно от него /от имота с бунгалото/
се намира имота на наследниците на Г.Л., а след него този на ответниците – Л. и
М.. Западно е разположен имота на наследниците на С.Л., който от години не се
ползва. На юг имота достигал до гората.
Докато бил жив бащата на ищеца имотът се използвал за
трева. След това бунгалото и земята около него се ползвала от ищеца и
семейството на единия й син /свидетеля Лалев/ за отдих. Зад бунгалото те
напрали зеленчукова градина. В имота имало стари плодни дървета, като засадили
и нови.
Спорът между страните започнал през 2018 г. Ответникът
И. започнал да огражда имота си, като заявили, че ползвания от ищеца, е негов.
До този момент никой не е оспорвал правата на ищеца и не го е канил да премахне
бунгалото, изградено в него.
От изслушаните в хода на производството заключения по
допусната съдебно-техническа експертиза се установява местонахождението на
имота, възстановен на наследодателя на ищеца и на имота, за който ищецът е
заявила претенции и е описан от свидетелите на място, ведно с изградената в
него барака. Местоположението на имотите е отразено на комбинирана скица.
Съгласно решението за възстановяване на земеделски имоти /съдържанието на
решението е възпроизведено в констативен нотариален акт, издаден въз основа на
него/ възстановения имот е с идентификатор ****** и стар № 078017, находящ се в
местността „Л.“, с площ от 1 041 кв. м., като съгласно решението той
граничи с имот с кад. № 00579 – дървопроизводителна площ, който съставлява
негова южна граница. Местонахождението на възстановения имот вещото лице е
отразило и върху едромащабна карта от 1971 г. Възстановеният имот, който е
нанесен в кадастралната карта на с. Р. с № ******, експертът е установил, че се
намира на 13,20 метра западно от претендирания от ищеца, който е идентичен с
посочени в представения по делото проект за заснемане на реални граници.
На комбинирана скица към допълнително заключение
вещото лице е посочило границите на имота № 14, по границите на който при
огледа са били набити акациеви колове. При разпита вещото лице уточнява, че
отразените граници на имота в изготвената комбинирана скица, съвпадат с
границите на имот № 78.14, възстановена на Д.Т. П., съгласно действащата
кадастрална карта.
Ангажираните по делото заявление за подпомагане за
периода 2017-2019 г. не се ползват от съда при очертаване на фактите, тъй като
те не установяват такива, включени в предмета. Заявленията установяват
единствено факта, че за имоти, находящи се в землището на д. Р., в това число
имот № 14, ответникът И. е подал заявление за подпомагане пред ДФ „Земеделие“,
но не и, че фактически си е служил с него.
Описаната фактическа обстановка съдът установява на
база приетите по делото писмени доказателства, които не са оспорени от
страните, ангажираните гласни, които са последователни и непротиворечиви
относно съседите на имота на ищеца, фактическото му ползване във времето и
поставянето бунгало в имота, за който ищецът е заявил права. Свидетелите Т. и
Николов отричат да се виждали ищецът в имота, но те са посещавали имота
спорадично, поради което съдът не приема, че те имат преки впечатления във
връзка с ползването му. В хода на производството съдът е допуснал поставянето
на въпроси по реда на чл. 176 ГПК от ищеца към ответника Т.. В хода на
производството обясненията на Т. не са събрани, но по причини, които не стоят у
него. От данните по делото се установява, че през 2019 г. Т. е лекуван във
връзка с изхимичен мозъчен инсулт, а в края на м. ноември 2019 г.
освидетелстван с диагноза последици от мозъчен инфаркт, като е констатирана
централна десностранна хемипареза и частична моторна дисфазия. За това, че
състоянието на Т. не е добро и към момента свидетелстват и показанията на
свидетеля С., събрани в рамките на последното по делото открито съдебно
заседание. Данните по делото не дават основание на съда да приеме, че ответника
Т. е създал пречки по събиране на допуснати гласни доказателства /обяснения на
страна/, за да приеме, че фактите, за установяването на които те са допуснати,
са доказани.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Съдът
е сезиран с иск за установяване право на собственост обусловен от грешка в
кадастралната карта правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Целта
на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е да
отстрани непълноти или грешки на данните в кадастралната карта или кадастралния
регистри, свързани със спор за материално право върху имот, който е заснета към
съседен имот или за цял имот, който не е заснет като самостоятелен, а е включен
в съседен имот. За да се установи дали е допусната непълнота или грешка в
кадастралната карта е нужно да бъде установен пространствения обхват на правото
на собственост. С оглед на изложеното в хода на производството в тежест
на ищеца е да установи фактическия състав на придобивното основание, от което
черпи правата, и начина на заснемане на имота, респ. на част от имота от
момента на първото му заснемане, а на ответника възраженията си относно
границите на имота му. Изводът налице ли е непълнота или грешка към определен
релевантен момент е правен и се прави от съда въз основа на всички събрани
доказателства и при прилагане на правните норми, свързани със способите за
придобиване, респ. изгубване право на собственост, кадастралното заснемане на
имотите към съответния минал момент.
Ищецът
претендира, че е носител на правото на собственост на конкуриращи се основания
- реституция, наследство и сделка дарение и давностно владение, върху поземлен имот
с идентификатор ******, с посочени граници, за чието местоположение се
поддържа, че неправилно е отразено в действащата КК на с. Р..
Местонахождението
на недвижим имот, като част от земната повърхност, се определя от неговите
граници /посочване на съседните имоти/. Границите на недвижими имот не е
необходимо да са трайно материализирани, като те са определят от юридическите
актове, които ги пораждат, посочени в чл. 77 ЗС. Площта
на имота е функция от посочване на границите му, т. е. тя е определяема, поради
което не е негов съществен белег.
В хода на производството е установено, че с решение на Поземлена
комисия Т.от 25.07.1995 г. на наследодателя на ищеца е възстановено правото на
собственост върху четири земеделски имоти, находящи се в землището на с. Р.,
сред които процесния ******. Границите на
имота са посочени в решението на ПК, възпроизведени в издаден въз основа на
него констативен нотариален акт, като посредством тях се идентифицира и
местонахождението му. След смъртта на наследодателя на ищеца, той е придобил по
трансмисия ½ идеалната част от правото на собственост върху
възстановените имоти, в частност процесния, а чрез сделка дарение, другия
низходящи на общия наследодател, през 2016 г., му е прехвърлил правата върху
останалата 1/2 ид. част от имота. В полза на наследодателя на ищеца правото на
собственост е възстановено върху имота с граници, описани в решението за
възстановяване, по трансмисия част от правата върху него в същите граници са
преминали върху ищеца, а върху останалата част чрез сделка дарение.
От
изслушаното по делото заключение, съгласно обсъдените по-горе титули за
собственост /решението за възстановяване и договор за дарение/ имотът, с
посочените граници в тях, е ситуиран на мястото, различно от посочено в
изработения по делото проект за заснемане граници на имот. Границите му,
съгласно титулите за собственост, не са част от поземлен имот с идентификатор 62579.78.14,
записан на името на ответника, а се намират на 13,20 метра западно от него.
Според
ангажираните по делото гласни доказателства реституираните собственици са
установили фактическа власт върху имотите в землището на с. Р., в частност тези,
намиращи се в местността „Л.“, преди приключване на процедурите по
възстановяване. След възстановяването на имотите те не са ги идентифицирали,
съгласно издадените им решения от органите по възстановяване, с помощта на
геодезист, което е довело до разминаване между действителното им местонахождение
съгласно титулите за собственост и фактически завладените от тях.
Констатираното разминаване е налице не само по отношение на имота на ищца, но и
на съседните на него от изток и запад имоти.
Видно
от констативния нотариален акт, издадена в полза на наследодателя на ищеца въз
основа на решението за възстановяване правото на собственост, от юг процесният
имот граничи с гора, а частта от имот 14, с която ищецът и неговите близки
поддържат, че фактически си служат и в която са поставили барака в началото на
деветдесетте години на миналия век, граничи с имот, който не е гора, а ливада.
Събраните в хода на производството гласни доказателства /показания на
свидетели/ също установяват, че имота на наследодателя на ищеца от юг е стигал
до гора, което потвърждава, че той е ситуиран на запад от мястото, на което
ищецът поддържа, че се намира.
От
казаното следва, че ищецът е собственик по реституция, наследство и сделка
дарение на имот ******, но по отношение на него не е налице грешка при
отразяването му графично в кадастралната карта. В нея той е отраден, съобразно
границите му по титула за собственост, които определят местонахождението му.
Имотът,
за който ищецът поддържа, че е негова собственост, не е идентичен с имот № ******
и съставлява реална част от имот с идентификатор 62579.78.14. Последният е
възстановено на наследодателя на ответниците, отразен в кадастралната карта,
съобразно титулите за собственост, с които те се легитимират - решение за възстановяване
и договора за дарение и е записан на тяхно име. Тази реална част не е предмет
на заявената претенция за собственост, тъй като тя не е идентична с имот ******
с граници, описани в титулите за собственост, ангажирани от ищеца. Реалната
част не е предмет и на заявената претенция са собственост, основана на давност,
с оглед дадената й индивидуализация в исковата молба /претенцията, основана на
давностно владение, касае също имот ******, с граници, съгласно решение за
възстановяване право на собственост/.
Ищецът
е направили искане за разноски, което при изхода на спора не следва да се
уважава.
Ответниците
също са направили искане за разноски. По делото са ангажирани доказателства за
сторени разноски от ответника И. в размер на 200,00 лв. – платено адвокатско
възнаграждение. Доказателства за други, сторени разноски, не са представени.
При изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на ищеца.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Т.К., с ЕГН **********, с адрес: *** против М.Н.И., с адрес: *** и Л.Д.Т., с адрес: ***, ж. к. „П.“, бл. „Е.“, *****иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване право на собственост върху поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., одобрени със Заповед № РД-18-1/12.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Л.“, с площ от 1 041 дка., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята при неполивни условия 9-та, с номер по предходен план 078017, при съседи имоти с идентификатор ********* и за установяване на грешка в КК на с. Р., изразяваща се в неправилното му заснемане, като част от поземлен имот с идентификатор ******по КК на с. Р..
ОТХЪВЛЯ искането на П.Т.К., с горните данни, за присъждане на сторените разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П.Т.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М.Н.И., с адрес: *** разноски в размер на 200,00 лв. /двеста лева/.
Решението
може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен
съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: