Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 1651               Година  2021, 04.08.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 28.06.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

 

при участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело но­мер 824 по описа за 2021 годи­на и като обсъди :

                            Производство пред първа инстанция.      

Постъпила е искова молба от С.С.П. *** срещу Агенция по заетостта със седалище в гр.София, бул. „Дон­дуков“№3 за присъж­дане на обез­­ще­­те­ние в размер на 4 170 лева, представ­ляващо обезвреда за при­чи­не­ни­те и иму­ществени вреди, предс­тав­ляващи нап­равените разходи за месечно възнаграждение за периода 01.03.2019г. – 31.10. 2019г. по сключен граждански договор №1 от 01.03.2019г., настъпили в сферата и поради издаден индивидуален административен акт – уведомително писмо №РЗР-2-06-09-1205#11 от 01.07.2019г. на Директор на ДБТ – Панагюрище, отменен като незаконосъобразен със съдебно Решение №377 от 12.02.2020г. по адм. дело №2300/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, а също така и сумата от 1 000 лева, представляваща причинени неимуществени вреди – неприятни изживявания, свързани с чувство за несправедливост, разо­чарование, борба с администрацията, безпокойство е безсъние за същия пе­риод от време, като последици и в резултат на отменения незаконосъобразен акт, ведно законните лихви върху посочените главници, начиная 29.07.2020г. (влизане в сила на съдебното решение). Претендира раз­нос­ки.

Ответникът – Агенция по заетостта – София счита така предяве­ната иско­вата пре­тен­­ция с основание в чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на дър­жа­ва­та и об­щи­­ни­­те за вреди /ЗОДОВ/ за неоснователна. Претенди­ра разноски.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за осно­вателност на исковата претенция.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните, че със съдебно решение №377 от 12.02. 2020г. по адм. дело №2300/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив е б­ил от­менен като незаконосъобразен издаден индивидуален администра­тивен акт от Директор на Дирекция бюро по труда/ДБТ/ – Панагюрище – уведо­мително писмо №РЗР-2-06-09-1205#11 от 01.07.2019г., с което е отказано включ­ването на П. в качеството и на управител на „Акаунт макс“ООД по нейно заявление с рег. №РЗР-2-06-09-1205 от 22.02.2019г. по проект BGО5М 90РО01-1.024-0001 „Родители в заетост“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

С цитираното съдебно решение е прието, че издаденият неблагоприятен индивидуален административен акт е незаконосъобразен при липса на мотиви (фактически и правни основания за издаването му), поради което съдът е отме­нил акта и е изпратил(върнал) преписката на същия административен орган – за ново произнасяне, съобразно задължителните указания в мотивите на съдеб­ното решение.

В тази връзка следва да се посочи, че настоящият състав намира претен­цията за имуществени вреди за недопустима за разглеждане по няколко причи­ни.

На първо място следва да се посочи, че ЗОДОВ урежда хипотези на реа­ли­зиране на специална деликтна отговорност на държавата(в лицето на съот­ветните държавни учреждения, имащи и качеството на юридически лица) за причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на осъществяване от тях административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

Поначало при деликтната отговорност се засяга сферата на трети лица (чрез посочените актове, действия или бездействия), като се увреждат техни материални(имуществени) или нематериални(неимуществени)блага. Затова и обезвредета, която се търси по реда на ЗОДОВ има за цел да овъзмезди така засегнатите субекти от незаконосъобразната административна дейност, пос­редством присъждане на обезщетение за неправомерното засягане на правна­та им сфера. Същественото е на това обезщетение, че то е един сурогат, една заместваща облага, целяща да възстанови накърнените субективни права от патримониума на лицата.Поради тази причини присъждането на такава замест­ваща облага е допустимо само, ако титулярът не може да възстанови самото накърнено право(обекта му).

В дадения случай П. претендира именно такова овъзмездяване в размер на сумата от 4 170 лева, която тя сочи, че е направила, за да отглежда детето си за исковия период по сключен договор с трето лице, тъй като тя неза­коносъобразно е била лишена от включване по посочената програма, по която е кандидатствала за одобрение чрез ДБТ – Панагюрище. Пита се дали произ­водст­вото по решаване на въпроса за участието и в програмата е бил оконча­телно решен с акта на съда по приложеното адм. дело.

Както се посочи и по-горе всъщност със съдебното решение е прието, че издаденото административно решение на Директор ДБТ – Панагюрище е неза­коносъобразно, поради липса на мотиви, поради което е и отменено и препис­ката е била изпратена за ново решаване на искането, направено със заявле­нието. Или висящността на административното производство е била възстано­вена, още повече че на съда законът в случая не е предоставил възможността сам да реши въпроса по същество.

От получените документи и сведения от органа, пред който производство е висящо, се установява, че към датата на входиране на исковата молба по това дело – 30.03.2021г. по това заявление липсва акт, който да приключва произ­водство било прекратявайки го или решавайки отново въпроса по същество. Установи се(от представеното ново Уведомително писмо с дата 21.06.2021г. на Директор ДБТ – Панагюрище, че П. е отпаднала от проекта за избор на детегледач, поради нейн последвал изпращане преписката от съда отказ). Този акт обаче е постановен само седмица преди приключване на съдебното дирене по това дело, същият безспорно  засяга правната сфера на П., поради кое­то и подлежи на оспорване пред съд(макар че в писмото не е посочен нито срок, нито съд, пред който това следва да се случи).

Или следва да се обобщи, че към настоящия момент(релевантната за това производство крайна дата 28.06.2021г. липсва приключващ акт на производст­вото по подаденото на 22.02.2019г. заявление на П. съобразно решение­то на съда).

Това обстоятелство е от особено съществено значение за допустимостта на претенцията за имуществени вреди на същата, тъй като обезщетението(за­местващата облага, сурогата) може да се търси само, ако лицето не може вече да претендира първоначално(основно) дължимото.

В тази връзка е и правилото на чл.8 ал.2 ЗОДОВ, че когато съществува друг ред, то този закон не се прилага. Или след като производството по заявле­нието за включване в програмата очевидно, по една или друга причина, е все още висящо(неприключило), то няма как симултантно(едновременно) да се пре­тендира присъждане и на една заместваща облага, след като не е ясно дори дали лицето има право на първоначалната такава.

Следва в тази връзка да се посочи, че със съдебното решение на П. не е признато правото на включване в програмата, а отказът е отменен на про­це­суално основание. В настоящото производство съдът няма как да преценява дали лицето отговаря или не на изискванията за включване в програмата, при положение, че все още въпросът не е решен със стабилен административен акт(и това е независимо от напр. очевидните факти, свързани с възрастта на детето или приключване на програмата към настоящия момент, тъй като отго­во­рът с акта на Директор ДБТ следва да се даде към момента на кандидатст­ване).

Или следва да се обобщи, че исковата претенция за имуществени вреди се явява и преждевременно предявена(при подобен случай така Определение №8876 от 27.07.2021г. по адм. дело №3741/2021г. на ВАС на РБ, III-то отд.).

Изложеното обосновава извода на съда – за оставяне исковата молба в тази и част без разглеждане, респ. прекратяване на съдебното производство по нея, като недопустимо.

Що се отнася до претенцията за неимуществени вреди, то тя е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Като всяка искова претенция, то и настоящата съдържа определени факти (обстоятелства), които представляват основанието и. Именно по това основа­ние се формира и силата на пресъдено нещо.

В случая П. е заявила като основание на претенцията си, че в иско­вия период е търпяла освен имуществени, и неимуществени вреди, описани като неприятни изживявания, свързани с чувство за несправедливост, разоча­рование, борба с администрацията, безпокойство е безсъние за същия период от време, като последици и в резултат на отменения незаконосъобразен акт.

Според настоящия състав на съда “неудобството” на даден субект да е страна в правен спор и да очаква разрешаването му/в една или друга посока/ е заложено като допустимо и нормално да се търпи от всяка страна, за да може да се осъществява правосъдието в Държавата.

То обаче не може да е основание само по себе си за възникване по пра­во/ipso jure/на някаква специална хипотеза на обезвреда, затова че лицето е би­ло принудено, вкл. и по съдебен ред да отстоява правата си – по отношение на неиму­­ществените вреди/като описаните от П. в обстоятелствената част на исковата му молба/.

В този ред на мисли не може да се сподели тезата на П., че необ­ходимостта на водене на съдебно обжалване и диском­форта, причинен от това, чрез който се осъществява правораздаването, следва да се овъзмездява като се приеме, че участието в едни такива производства съставомерно причинява неимуществени вреди на едната страна затова, че същият е упражнил правото на проверка на издаден неблагоприятен за него акт по съответния ред, респ. в производството жалбата е била уважена и актът на администрацията отменен като незаконосъобразен. В обрат­ния случай/при отхвърляне на оспорването/ по тази логика би следва да са търси обезвреда за неоснователно упражнено пра­во на жалба.

В така очертаните граници според настоящия състав следва да се пре­ценя и основателността на претенцията на ищеца.

В разглеждания казус обаче не се разкриват някакви индивидуални обс­тоя­­телства, които да обосновават ангажиране отговорността на ответника за посоченото засягане на цели комплекси от изградени психо-емоционални връз­ки, довели например и до здравословни проблеми, доколкото не се установи нито уми­съл, нито “груба небрежност” при упражняване на властническото пра­вомо­щие от длъж­ностните лица на ответното юридическо лице, нито е извър­­шено предва­ри­телно изпълнение на акта, т.е. стояла е само опасността от евен­туалното та­кова в случай на отхвърляне жалбата на физическото лице.

Освен това в случая ищецът не събра достатъчно убедителни доказа­телства в подкрепа на твърденията си за причинените по обем и въздействие увреждания на психиката или здравето си.

В тази насока по делото беше разпитан в о.с.з. на 28.06.2021г. свидете­лят Н..

От показанията на същия научаваме, че поведението на П. след отка­за се променило, станала затворена, изпаднала в депресия, имала и фи­нан­сови затруднения.

Някакви други(писмени) доказателства обаче за здравословните пробле­ми или настъпили финансови несгоди(получени пари назаем) по делото не се ангажираха от страна на ищеца.

При това положение следва да се приеме, че в случая фактът на от­мяната на акта на Директор ДБТ е красноречив, но сам по себе си не може да обуслови ангажирането на отговорността на Държа­вата в посочената насока. По друг начин казано, отмяната на един администра­тивен акт, поради неговата незаконосъобразност, не презюмира отговорност на Държавата за настъпили­те от него вреди. Необходимо е да се докаже настъп­ването на тези вреди, кои­то да са реално претърпени, за да се определи техния паричен еквивалент. Това обаче също не е достатъчно, а следва вредите да са пряка и непосредствена последица, т.е. да са настъпили като естествен резу­лтат от незаконосъобраз­ния акт.

С оглед на изложеното тази искова претенция на П., като недока­зана при условия­та пълно главно доказване, подлежи на отхвърляне.

Само за пълнота следва да се посочи, че може би друг би бил „погледа“ на съда по подобна искова претенция, но с друго основание(обстоятелства), касаещи напр. периода след изплащане на преписката от съда за ново произ­на­сяне(станало още август 2020г.), респ. обективираният едва през месец юни 2021г. нов акт, но в случая основание за търсене на обезвреда от бездействия на администрацията в посочения период(като основание на претенцията за неиму­ществени вреди в това производство не са заявени с исковата молба, както се посочи и по-горе основанието по тази претенция се черпи единствено от незаконосъобразния акт на Директор ДБТ – Панагюрище).

По разноските.

С оглед изхода от спора и на основание чл.10 ал.4 ЗОДОВ на ответника са дължат разноски за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 100 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ предявената от С.С.П. *** срещу Агенция по заетостта със седалище в гр.София, бул. „Дон­дуков“№3 претенция за присъж­дане на обез­­ще­­те­ние в размер на 1 000 лева, представляваща причинени неимуществени вреди – неприятни изживявания, свързани с чувство за несправедливост, разочарование, борба с администра­цията, безпокойство е безсъние за същия период от време, като последици и в резултат уведомително писмо №РЗР-2-06-09-1205#11 от 01.07.2019г. на Дирек­тор на ДБТ – Панагюрище, отменено като незаконосъобразно със съдебно Реше­ние №377 от 12.02.2020г. по адм. дело №2300/2019г. по описа на Адми­нистративен съд – Пловдив, ведно законните лихви върху посочената глав­ница, начиная 29.07.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената от С.С. П. от гр.Пловдив, ул.„Щип“№15 срещу Агенция по заетостта със седалище в гр.София, бул. „Дондуков“№3 претенция за присъж­дане на обез­­ще­­те­ние в размер на 4 170 лева, представляващо обезвреда за при­чи­не­ни­те и иму­ществени вреди, предс­тав­ляващи направените разходи за месечно възнаграж­дение за периода 01.03.2019г. – 31.10.2019г. по сключен граждански договор №1 от 01.03.2019г., настъпили в сферата и поради издаден индивидуален адми­нистративен акт – уведомително писмо №РЗР-2-06-09-1205#11 от 01.07. 2019г. на Директор на ДБТ – Панагюрище, отменен като незаконосъобразен със съдебно Решение №377 от 12.02.2020г. по адм. дело №2300/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, ведно законните лихви върху посо­чената главница, начиная 29.07.2020г. и ПРЕКРАТЯВА производството по де­ло­то в тази му част.

ОСЪЖДА С.С.Пенкова от гр.Пловдив, ул.„Щип“№15 да заплати на Агенция по заетостта със седалище в гр.София, бул. „Дондуков“№3 разноски за това производство в размер на 100/сто/ лева за осъществената защита от юрисконсулт.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, а в ЧАСТТА, с която производството по делото е прекратено(с характер на определение) – с частна жалба пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до страните.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :