№ 147
гр. Варна , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100503124 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от ГД „Гранична
полиция” при МВР гр. София срещу решение № 3812/10.08.2020 г постановено
по гражданско дело № 16402 по описа за 2019 год,по описа на ВРС,с което се :
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР ГД
„Гранична полиция“ при МВР с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 да
заплати на Е. Н. Г. с ЕГН ********** сумата от общо 637,95 лева за положен 105 часа
извънреден труд в периода от 15.10.2016г.- 01.05.2018г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, като за отделните
тримесечни периоди е в размери, както следва: месеци 10. – 12.2016г. – за 13 часа
извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 76,83 лв.; за м.01.-03.2017г. за 15 часа
извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 90,08 лв; за м.04.2017г. – 06.2017г. – за
22 часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 132,11 лв.; за м. 07.2017г. –
09.2017г. за 25 часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 150,13 лв.; за м. 10.
– 12.2017г. за 17 часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 102,09 лв.; за
месеци 01.- 03. 2018г. за 12 часа извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 79,40
лв.; за месец 04.2018г. за 1 час извънреден труд от приравнени часове нощен труд – 7,31
лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата
1
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД ГД „Гранична полиция“ при МВР с адрес гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 да заплати на Е. Н. Г. с ЕГН ********** сумата
от общо 137,13 лева – сбор от обезщетенията за забава дължими върху всяка от
присъдените суми за главница по тримесечия за период от първото число на месеца следващ
съответното тримесечие до 10.10.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ГД „Гранична полиция“ при МВР с адрес
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 да заплати по сметка на Районен съд Варна в
полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 250 лева, представляваща разноски
за дължима държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ГД „Гранична полиция“ при МВР с
адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 да заплати на Е. Н. Г. с
ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски
направени в първоинстанционното производство за платено адв. възнаграждение..
Твърди се,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно по
подробни изложени във въззивната жалба съображения, поради което моли неговата отмяна
и постановяване на друго,с което предявения иск бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за
неоснователност на депозирана въззивна жалба. Претендира присъждане на разноски
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК вр. чл. 357 и сл.
КТ.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от Е. Н. Г., с която се
2
претендира ГД „Гранична полиция” при МВР гр. София да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 527,49 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 15.10.2016г.- 01.05.2018г., общо 90,94 часа, получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 11.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението; 100 лв. – сбор от обезщетенията за забава върху
всяко от дължимите допълнителни възнаграждения за извънреден труд, считано от първото
число на месеца следващ тримесечието, за което се дължат до 10.10.2019г.
В исковата молба се сочи, че между страните е съществувало служебно
правоотношение, като за периода 15.10.2016г.- 01.15.2018г. ищецът е заемал
длъжността „полицай” в ГПУ- Летище Варна към в РДГП- Аерогари. В този период е
работил на смени, при сумирано изчисляване на работното време и е отработил общо 636
часа нощен труд посочен по отделни месеци. Счита, че така положеният труд следва да бъде
преизчислен с коефициент 1.143, което води до общо 90,94 часа извънреден труд, който не
му е заплатен. Твърди, че доколкото е налице празнота в специалния ЗМВР, то приложение
следва да намерят специалните закони и в частност КТ и чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на РЗ. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
В постъпилия от ответника отговор по чл. 131 ГПК се оспорва предявения
иск. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагала труд при него по служебно
правоотношение. Оспорва доводите, че в случая по отношение възможността за
преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Излагат се
подробни доводи относно приложимост към възникналото с ищеца служебно
правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР касателно дължимите допълнителни
възнаграждения на служителите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Безспорно между страните е, че ищецът е държавен служител
за процесния периоди е бил в служебно правоотношение с ответника,като в периода от
15.10.2016 г. до 01.05.2018 г. е изпълнявала длъжността „полицай“ в ГД „Гранична
полиция” при МВР,гр.София
3
Спорният по делото въпрос е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен труд, така както претендира ищецът, умножавайки го с кое-
фициент 1.143 и следва ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР посочва, че брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения.Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд - чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период
- чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното
работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните
работи. Във връзка с тази разпоредба са действали -Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ,
бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015
г).,Наредба 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г, и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г).
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В нормата на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от
2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и №
8121з-776/29.07.2016г, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Доколкото в последните две Наредби е посочено, че отново се касае за сумарно
отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице празнота и следва да се приложи
субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, тоест 1,143. Обратното разбиране
би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.Ето
4
защо исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание.
По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на извънреден
труд за процесния период, както и за лихва за забава, се явяват доказани по основание и по
размер, видно от приетата ССчЕ,а в обобщение, решението на ВРс, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция въззивникът следва да
заплати на въззиваемия направените по делото пред въззивната инстанция разноски в
размер на 360 лв, с ДДС, което е в рамките на минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което съдът не го намалява, с оглед направеното възражение за
прекомерност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3812/10.08.2020 г постановено по гражданско дело
№ 16402 по описа за 2019 год,по описа на ВРС
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ГД „Гранична полиция“ при МВР с
адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 да заплати на Е. Н. Г. с
ЕГН ********** сумата от 360 лева, представляваща разноски направени във въззивното
производство за платено адв. възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС,на осн.чл.280
ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5