Определение по дело №343/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 337
Дата: 19 май 2022 г. (в сила от 7 юни 2022 г.)
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20227240700343
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№337                                              19.05.2022г.                               град Стара Загора

 

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                              СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

   

при секретар                                                                         

и с участието на прокурор                                                                               

като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 343 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:  

 

Производството е по реда на чл.60, ал.5 от Административно-процесуалния кодекс  /АПК/.

Образувано е по жалба на „АНИМАЛС ЕКСПРЕС-75“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Мъглиж, ул. “Лев Попов“ № 84, подадена чрез пълномощника адв. С. Г., против Разпореждане за допускане на предварително изпълнение по чл. 60, ал.1 от АПК във вр. с чл. 28, ал.3 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-95-0449717/ 15.04.2022г., издадена от И.Д. Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното разпореждане, по съображения за постановяването му при неправилно приложение на материалноправната разпоредба на чл.28, ал.2 от ЗАРИДСНПНП и в противоречие с целта на закона. Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане по чл.60, ал.1 АПК за допускане на предварително изпълнение на ПАМ, наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-95-0449717/ 15.04.2022г. и на основание чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК се иска да бъде постановено от съда спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на направеното искане за отмяна на допуснатото по реда и на основание чл.60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-95-0449717/ 15.04.2022г и взе предвид изложените в тази връзка доводи, приема за установено следното:

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-95-0449717/ 15.04.2022г., издадена от И.Д. Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, в която е обективирано и обжалваното разпореждане за предварителното изпълнение на заповедта, е връчена на жалбоподателя на 16.05.2022г., видно от отразеното на приложената към заповедта разписка. Жалбата против разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на заповедта е постъпила в Административен съд – Стара Загора на 18.05.2022г., поради което оспорването е направено в преклузивния срок по чл.60, ал.4 от АПК, от легитимирано лице с правен интерес и като такова е процесуално допустимо.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-95-0449717/ 15.04.2022г., издадена от И.Д. Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.28, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, на „АНИМАЛС ЕКСПРЕС-75“ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бензиностанция № 1, находящ се в ******, стопанисвана от „АНИМАЛС ЕКСПРЕС-75“ЕООД с ЕИК ********* и преустановяване на дейността – търговия на дребно с продукти от нефтен произход до регистрацията на лицето за извършване на дейността. В заповедта е обективирано разпореждане за предварителното й изпълнение, на основание чл.28, ал.3 от ЗАРИДСНПНП и чл.60 от АПК.

Съгласно специалната разпоредба на чл.28, ал.3 от Закона за административното регулиране на дейностите, свързани с нефт и продукти от нефтен произход,  жалбата срещу заповедта за налагане на принудителни мерки, издадена на основание чл.28, ал.1 от същия закон, не спира изпълнението на ПАМ. След като предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона – чл.28, ал.3 от ЗАРИДСНПНП, предварително изпълнение на заповедта не може да бъде предмет на разпореждане от административния орган по реда и при условията на чл.60, ал.1 от АПК.  В случая издателят на подлежащата по силата на закона на предварително изпълнение Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-95-0449717/ 15.04.2022г., не е имал материална компетентност да постановява разпореждане за предварителното изпълнение на заповедта, като разпореденото при прилагането на чл.60, ал.1 от АПК предварително изпълнение на акта е лишено от основание и от предмет – с издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл.28, ал.1 от ЗАИДСНПНП, по силата на чл.28, ал.3 от с.з. тази заповед подлежи на предварително изпълнение. С оглед на което обективираното в Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-95-0449717/ 15.04.2022г изрично разпореждане на административния орган за допускане на предварителното изпълнение на заповедта, е нищожно. В този смисъл е и трайната съдебна практика.

            Ето защо жалбата в частта й, с която се оспорва като незаконосъобразно и е направено искане за отмяна на разпореждането на И.Д. Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП за допускане на предварително изпълнение по чл. 60, ал.1 от АПК на Заповед за прилагане на ПАМ № № ФК-95-0449717/ 15.04.2022г., се явява основателна.

 Както вече беше посочено, поради допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесната заповед, същата е от категорията индивидуални административни актове, по отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания в чл.166, ал.1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба. Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В ал.2 на чл.166 от АПК е регламентирано, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. При тази нормативна регламентация следва извода, че подаване на жалба с оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт, предварителното изпълнение на който е допуснато по силата на закона, е не само предпоставка за допустимост на искането за спиране на предварителното му изпълнение, но и определящо обстоятелство за реда, по който се разглежда основателността на искането. Нормата на чл. 166 от АПК не допуска образуването на самостоятелно съдебно производство по особеното искане за спиране, като постановява, че то се разглежда в хода и в рамките на вече висящия съдебен спор по оспорването на административния акт. В случая обаче с подадената жалба се оспорва единствено разпореждането за допускане на предварително изпълнение по чл. 60, ал.1 от АПК във вр. с чл. 28, ал.3 от ЗАРИДСНПНП на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-95-0449717/ 15.04.2022г, но не и самата заповед.

 При липса на подадена жалба против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №  ФК-95-0449717/ 15.04.2022г. и съответно на образувано съдебно производство по такова оспорване, направеното искане за спиране на допуснатото по силата на закона изпълнение на заповедта се явява процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

 Искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски /50 лева – внесена държавна такса и 600 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат/, следва да бъде уважено съответно на изхода на делото, като ЦУ на НАП гр.София бъде осъдено да заплати на „АНИМАЛС ЕКСПРЕС-75“ЕООД сумата от 325 лева – разноски по делото.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.60, ал.5 от АПК и 166, ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.28, ал.3 от ЗАРИДСНПНП, съдът

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОБЯВЯВЯ ЗА НИЩОЖНО по жалба на „АНИМАЛС ЕКСПРЕС-75“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Мъглиж, ул.“Лев Попов“ № 84, Разпореждане за допускане на предварително изпълнение по чл. 60, ал.1 от АПК във вр. с чл. 28, ал.3 от ЗАРИДСНПНП на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-95-0449717/ 15.04.2022г., издадена от И.Д. Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „АНИМАЛС ЕКСПРЕС-75“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Мъглиж, ул.“Лев Попов“ № 84, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-95-0449717/ 15.04.2022г., издадена от И.Д. Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, като недопустимо.

ОСЪЖДА Централно управление на Национална агенция за приходите гр.София да заплати на АНИМАЛС ЕКСПРЕС-75“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Мъглиж, ул.“Лев Попов“ № 84, сумата от 325 /триста двадесет и пет/ лева – разноски по делото.         

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от  съобщаването му на страните.

 

                                  

 

                                                                        СЪДИЯ: