ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Търговище, 12.05.2021г.
Административен съд - Търговище, втори състав, в закрито
съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. д. № 61 по описа на АдмС – Търговище за
2021г., при преценка на редовността и допустимостта на производството, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Постъпила е молба от процесуален представител на „Сортови
семена“ АД със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Цар Симеон“ №
4, представлявано от Б. М., чрез а.. Д. Д. ***, за изменение на определение №
126 от 09.04.2021г. в частта за разноските. С искането се възразява, че съдът
неправилно е приел, че уговореният и платен хонорар в размер на 700лв. е
прокомерен, както и че в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
няма специален текст, който да урежда минималните възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по частни административни дела.
Обосновава се, че уговореният хонорар в размер на 700лв. е съобразен с правната
и фактическа сложност на спора. Сочи се, че според актуалното разбиране на
съдебната практика, прекомерност на уговореното възнаграждение е налице, когато
двукратно се надвишава минималните размери по Наредбата, а тя от своя страна
съдържа специален текст, който урежда минималното адвокатско възнаграждение по
дела по ЗПЗП в размер на 500лв., т.е. претендираният размер е 50% по-висок от
минималния. Отделно от това се излагат съображения, че по-същество няма искане
за намаляване на възнаграждението от насрещната страна и това е сторено по инициатива
на съда, доколкото становището на насрещната страна е, че претендираният
хонорар е прекомерен, като е обективирала искане само за намаляването му до
установения от закона минимум от 500лв. По тези съображения се иска съдът да
измени обсъжданото определение в частта за разноските и присъди на дружеството
изцяло претендирания хонорар в размер на 700лв. В условията на евентуалност се
прави искане хонорарът да бъде присъден в размер на 500лв., какъвто е минимумът
по дела по ЗПЗП, предвиден от Наредбата.
Ответникът, чрез процесуален представител оспорва
основателността на направеното искане за изменение на постановеното
определение, като изразява становище, че присъденият хонорар отговаря напълно
на дейността, заетостта и ангажираността на пълномощника по делото.
Съдът приема молбата за допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна. Съображенията за този извод са следните.
С определение № 126 от 09.04.2021г. по делото съдът е отменил
по жалба „Сортови семена“ АД - гр. Търговище, ул. „Цар Симеон“ № 4,
представлявано от Б. М., чрез а.. Д. Д. ***, Заповед № 03-РД/340 от 28.01.2021
г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - София, с която е било
постановено спиране на административното производство по подадено заявление за
подпомагане на земеделски производители за кампания 2019г.
Със същото определение съдът е осъдил ДФЗ – София да
плати на „Сортови семена“ АД разноски по делото в размер на 250лв., от които
50лв. за държавна такса и 200лв. за адвокатски хонорар. Съдът е приел, че
уговореното и платено възнаграждение в размер на 700лв. е прекомерно, предвид
предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, като го е редуцирал
до размер от 200лв., на основание чл. 78, ал.5 от ГПК и § 1 от ДР във връзка с
чл. 7, ал.1, т. 7 и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).
Служебно известно е на съда и на страните в настоящото
производство, видно от справка в деловодната система на АС - Търговище, че в
рамките на по-малко от седмица от процесуалния представител на жалбоподателя
има заведени три еднотипни жалби срещу еднотипни заповеди на изпълнителния
директор на ДФЗ за спиране на административните производства по заявления за
подпомагане за кампания 2019 г. на трима различни търговци, чийто законен
представител е законният представител на дружеството жалбоподател по настоящото
дело. По всички тези дела е уговорен самостоятелен хонорар в размер на
700лв.
В контекста на тези обстоятелства хонорар от 700лв. само
по настоящото производство, предвид правната и фактическа сложност на делото,
която не е висока, съдът приема за прекомерен.
Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК дава възможност на съда –
по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата.
Тълкуването на нормата сочи, че искането на насрещната
страна по съществото е искане за присъждане на по-нисък размер на разноските от
тези, които се претендират. При възражение за прекомерност насрещната страна
може да сочи колко според нея е обоснованият размер на разноските, които следва
да се присъдят, но това становище не обвързва съда. Съдът преценява според
действителната правна и фактическа сложност на делото какъв размер на
разноските да бъде присъден.
На следващо място производството по адм. дело № 61/2021г.
не е по Закона за подпомагане на земеделските производители, а по АПК. То е
образувано по жалба срещу заповед за спиране на административното производство
и е административно дело от частен характер. Наредбата не съдържа уредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за такива дела. Съгласно § 1
от ДР, за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по
аналогия. Съдът намира, че най-близко до настоящия случай и респ. аналогията
следва да се направи с уредбата на възнагражденията по чл. 7, ал.1, т. 7 за граждански
дела в производства по частни жалби. Посочената норма предвижда минимален размер
на възнаграждението за тези дела - 1/3 от минималния размер за една инстанция
според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от
предвиденото в чл. 11. Делата по ЗПЗП са с минимален размер на уговореното
възнаграждение в размер на 500 лв., същото важи и за делата без определен
материален интерес извън посочените в чл. 8, ал. 2 от Наредбата категории,
следователно при приложението по аналогия на чл. 7, ал.1, т. 7 във връзка с чл.
11 от Наредбата, съдът приема, че минималният размер на хонорара по настоящото
дело, приключващо в едно закрито съдебно заседание, следва да се определи в
размер на 200лв.
Ако се приеме, че минималният размер на възнаграждението
по настоящото дело, предвиден от Наредбата е в размер на 500лв., то следва да
се посочи следното:
Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е
справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено,
че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва
да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато
се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те
следва да се обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на
извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се
приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и
справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва
да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния
административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения - решение № 9273 от
27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от
2.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. №
1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на
Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т.
47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения: "В случая разглежданата в главните
производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който
би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални
размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане
на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било
условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд
(България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят
по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана
правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване
на качеството на предоставяните услуги.".
Следователно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, когато предвижда определяне на последните без да
отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на
адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като определените
съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и
обосновани. Противоречието на подзаконов нормативен акт със закона води до
приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА и определяне на дължимите възнаграждения по
справедливост. Страните по договорите за правна защита и съдействие естествено
са свободни да уговарят какъвто желаят размер на адвокатските възнаграждения,
независимо в каква степен той надхвърля минималния размер по наредбата и
независимо от това, дали той е съобразен с действителната фактическа и правна
сложност на делата. Адвокатският труд е от изключителна важност за правната
сигурност в правовата държава и целта на настоящото решение в никакъв случай не
е той да бъде омаловажен. Това положение и свободната воля на страните обаче не
може да се противопоставят на лицето, спрямо което се реализира отговорността
за разноски. Отговорността за разноски не може да бъде основание за злоупотреба
с право. При реализиране на тези отговорности, тежестта, която загубилата
делото страна или съответната държавна или общинска администрация понасят,
трябва да отговаря на критериите за пропорционалност и справедливост – така Решение
№ 1518 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1191/2020 г., на ВАС, Решение № 2308
от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7312/2020 г., Решение № 451 от 14.01.2021
г. на ВАС по адм. д. № 7099/2020 г.
По тези съображения и предвид естеството на делото и
липсата на открито съдебно заседание по него, съдът намира, че справедливият
размер на разноските, които следва да бъдат възложени в тежест на ДФЗ за
платения адвокатски хонорар по делото, е 200лв. Предвид изложеното, искането за
увеличение на присъдените в полза на жалбоподателя разноски за адвокатски
хонорар е неоснователно и следва да се отхвърли.
По изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Сортови семена“ АД със седалище и адрес на
управление гр. Търговище, ул. „Цар Симеон“ № 4, представлявано от Б. М., чрез а..
Д. Д. ***, за изменение в частта за разноските на определение № 126 от
09.04.2021г., постановено по ч. адм. д. № 61/2021г. по описа на Административен
съд - Търговище.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: