Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 409
15.06.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на осемнадесети
май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Антоанета Митрушева
Биляна
Икономова
при секретаря Светла Иванова
и в присъствието на прокурора Антон
Стоянов,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 229
по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от Директора на Агенция за държавна финансова
инспекция - гр. София, против Решение № 6 от 17.01.2022 г., постановено по АНД №
20215640201120 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 г.
В жалбата се
твърди, че в противовес на направените изводи от въззивния съд, в
административнонаказателното производство не били допуснати съществени
нарушения при приложението на процесуалния и материалния закон. НП било
законосъобразно и от материалноправна гледна точка.
Посочва се,
че извършеното нарушение е в достатъчна степен подробно и ясно описано от
фактическа страна и не било налице противоречие при неговата квалификация и при
определяне на санкционната норма, тоест не било нарушено правото на защита на
санкционираното лице, тъй като в акта и в НП били описани ясно фактическа
обстановка, стойност и дата на нарушението. Това било така, защото на
посочената дата - 31.10.2019 г. била възложена обществена поръчка за услуга, с
която се надвишавал стойностния праг по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, като в
процесния случай посочената стойност била в размер на 84 857,31 лв. без ДДС.
Тази стойност попадала в стойностния праг по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, който
към тази дата задължавал възложителя по чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП да приложи
процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 или 13 за възлагане на обществената поръчки,
което не било направено.
Не намирал
опора в закона и в доказателствената съвкупност по делото извода, че услугите
не били систематично свързани, по смисъла на § 2, т. 29 от ДР на ЗОП. Съгласно
дадената легална дефиниция в този текст, „обособена позиция“ била такава част
от предмета на обществената поръчка, която въпреки че може да бъде
самостоятелен предмет на обществена поръчка, е систематично свързана с другите
позиции от предмета на обществената поръчка.
На следващо
място, противно на приетото от въззивния съд, административно- наказващият
орган отчел стойността на действително извършените разходи по сключените
договори и фактури. За последните се съдържали данни в АНП, видно от доказателствата
по делото и обстоятелствената част на АУАН и НП.
След като било
безспорно доказано по делото, че на посочената в АУАН и НП дата - 31.10.2019 г.
и място възложителят осъществил от обективна и субективна страна вмененото му
административно нарушение, то на същия законосъобразно било наложено
административно наказание на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП, в редакция към
ДВ, бр. 86 от 2018 г.
Приобщените
доказателства не установявали годно наличие на обстоятелство, налагащо
неприлагане на разписания ред по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП. В хода на
проверката, а и понастоящем, не били представени доказателства, които да
удостоверят конкретни факти и обстоятелства, независещи от волята на
възложителя, наложили директното възлагане на обществената поръчка. Посоченото
задължение било скрепено със санкционната норма на чл. 256, ал. 1 от ЗОП,
предвиждаща санкция за възложител, който възложи поръчката при по-облекчен ред
от предвидения в закона съобразно нейната стойност - глоба в размер 2 на сто от
стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор - 2
на сто от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход,
но във всички случаи не повече от 10 000 лв. В този смисъл била и трайно
установената практика.
Като
текстово описание визираното в АУАН и НП административно нарушение напълно
съответствало на цифрово изписаната му част и фактическото описание на деянието
кореспондирало с приложената санкционна норма. Несъмнено било ясно за какво по
вид деяние била потърсена административнонаказателна отговорност от
възложителя, наложена била и санкция според предвиденото в приложимата
нормативна разпоредба по чл. 256, ал. 1 от ЗОП, мотивирано в оспорения
санкционен акт.
Самото НП било
издадено от компетентен орган за деяние, осъществено и доказано от фактическа
страна, като описанието му съответствало на правната норма, посочена като
нарушена. Наложената санкция била във вида и размера, предвиден от законодателя
за този вид нарушение.
С оглед на
така изложеното, се моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното
Решение № 6/17.01.2022 г., постановено по АНД № 20215640201120/2021 г. и бъде
потвърдено НП № 11-01-284 от 15.09.2021 г., издадено от Директора на Агенция за
държавна финансова инспекция - София.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, чрез процесуалния си представител,
поддържа изложеното в жалбата. Моли оспореният съдебен акт да бъде отменен, а
НП – потвърдено.
Ответникът –
Т.Р.М., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО изразява становище за основателност на
жалбата. Споделя изложените в касационната жалба мотиви и намира, че решението
на РС – Хасково е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а
разгледана по същество – за неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд
– Хасково е отменил Наказателно постановление № 11-01-284/15.09.2021 г. на
Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на
основание чл. 256, ал. 1, вр. чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки,
на Т.Р.М. е наложено административно наказание - глоба в размер на 2 036.58
лева за нарушение по чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, т. 2, вр. чл.176, вр.
чл. 3, aл. 1, т. 3 от ЗОП.
За да постанови решението си,
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че в хода на
извършена от АДФИ проверка било установено, че в периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г., въз основа на Договор № 50/01.12.2006 г., сключен с „Ипей“ АД
гр.С., били извършени разходи в общ размер на 24 982,60 лв. без ДДС (29 979,12
лв. с ДДС), и в размер на 31,20 лв. без ДДС (37,44 лв. с ДДС) за автоматични
банкови преводи. На 29.07.2015 г. Т.Р.М. - управител на „ВиК“ ЕООД гр.Х. сключил
Договор № 51 с „Български пощи“ ЕАД гр.С., разходите по който през 2019 г. възлизали
на 32 001,70 лв. без ДДС (38 402,04 лв. с ДДС). На 09.10.2019 г. бил сключен Договор
№ ФУ-14-17/09.10.2019 г. с „Български пощи“ ЕАД, гр.С.и извършени разходи по
договора в общ размер на 27 873,01 лв. без ДДС (33 447,61 лв. с ДДС). По
сключените договори, въз основа на 24 броя фактури, през 2019 г. били извършени
разходи в общ размер на 84 857,31 лв. без ДДС (101 828,77 лв. с ДДС). Имайки
предвид горното, извършващите проверката приели, че сумата от 84 857,31 лв.
попада в стойностния праг на чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП (за услуги от 70 000
лв. без ДДС до 860 000 лв. без ДДС), като в съответствие с чл. 17, ал. 1 от
същия закон възложителят бил длъжен да
приложи реда за възлагане чрез процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 или 13 -
„публично състезание“ или „пряко договаряне“. При извършената проверка се
установило още, че през предходните 12 месеца (в периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г.) във „ВиК“ ЕООД гр.Х. били
отчетени разходи за „услуги“ по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП за
инкасиране в размер на 69 766,64 лв. без ДДС, извършени въз основа на
сключените договори с „Йпей" АД гр.София и „Български пощи“ ЕАД гр. София
и издадени фактури. От изложеното било видно, че действителната обща стойност
на услугите за инкасиране през предходните 12 месеца, осъществени чрез
сключените договори с „Ипей" АД и „Български пощи" ЕАД е в размер на
69 766,64 лв. без ДДС и представлява база за определяне на реда за възлагане на
обществена поръчка през 2019 г. Последната попадала в стойностните прагове по
чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, съгласно който възложителите прилагат реда за
възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица, когато
обществените поръчки имат прогнозна стойност: при доставки и услуги, с
изключение на услугите по приложение № 2 - от 30 000 лв. до 70 000лв. без ДДС. Така
проверяващите достигнали до извода за извършено нарушение от страна на
жалбоподателя по чл. 17, ал. 1 от ЗОП, във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП,
във връзка с чл. 176, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП.
При така установените факти съдът
е приел, че деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно
наказание, е обявено от закона за наказуемо. Посочил е, че не са допуснати
нарушения на чл. 40 от ЗАНН във връзка със съставянето на акта в присъствие на
лицето, а с предявяване и връчването му лично на жалбоподателя била изпълнена
целта на закона на същия да бъде осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него. Приел е за неоснователни
отправените възражения за несъобразяване с давностните срокове по чл. 261, ал.
1 от ЗОП, приложими в конкретната хипотеза, предвид квалификацията на
нарушението.
От друга страна, съдът е приел,
че процесният АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно
необходимите реквизити. Не били изпълнени изискванията твърдяното нарушение да
е описано откъм необходимите признаци, характеризиращи го от обективна страна,
и да са налице ясни и безпротиворечиви твърдения за датата и мястото на
извършване на деянието, както и за начина на осъществяването му, а също и
дадената правна квалификация да е съобразена с вида и характера на твърдяното
нарушение. В случая при формулиране на административнонаказателното обвинение посочената
правна квалификация била за нарушение по чл. 17, ал. 1 от ЗОП, предвиждаща
задължение за възложителите да приложат предвидения в закона ред за възлагане
на обществена поръчка, когато са налице основанията за това с използване на
законовата привръзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, но не били съобразени
спецификите на това деяние. От обективна страна съставът на нарушението по чл.
17, ал. 1 от ЗОП се осъществявал чрез бездействие - непредприемане на действия
за провеждане на обществена поръчка, прилагайки разписания ред, при наличие на
основанията за това, без да се сочи момент, до който най-късно такава следвало
да бъде проведена, тоест дата на визираното нарушение. В случая било дадено
описание на друго деяние - извършване на разходи с определен размер, в което се
изразявала и констатираната вътрешна непоследователност, залегнала в
съдържанието на санкционния акт. В тази връзка съдът е приел, че е налице
непълно и неточно описание на нарушението от гледна точка на посочване на дата
и място на извършване на нарушението, както и на точното му описание.
Последното поставяло нарушителя в невъзможност да разбере в какво се изразява
неправомерното поведение, за което е наказан - за това, че не е предприел
правнодължимо действие или напротив, предприел е действие в противоречие с
установените за това правила, пряко засягащо правото му на защита.
На следващо място, съдът е приел,
че е налице противоречие с оглед правната квалификация на нарушението по чл. 17
от ЗОП, където нарушението се осъществявало чрез бездействие, и приложената
санкционна разпоредба на чл. 256, ал. 1 от ЗОП, в редакцията й към датата на
деянието. Съгласно последната разпоредба била реализирана отговорността за
деяние, наказуемо за възлагането на поръчка при по-облекчен ред от предвидения.
Това нарушение се извършвало чрез действие, като ирелевантно за
съставомерността, но не и за размера на санкцията, било дали за целта бил сключен
или не писмен договор, което било различно от нарушението по чл. 17, ал. 1 от ЗОП.
Тоест налице било още едно противоречие между нарушената норма и приетата от
наказващия орган санкционна норма, което също било съществено процесуално
нарушение, а и такова по приложението на материалния закон.
Съдът е счел още, че е налице
неправилно приложение на материалния закон, доколкото разпоредбата на чл. 256,
ал. 1 от ЗОП била приложима в хипотезите, когато възложителят проведе
обществена поръчка при по-облекчен ред от предвидения в закона, съобразно
нейната стойност, а сключването на договор без провеждане на процедура по
възлагане на обществена поръчка при наличие на основания за това било наказуемо
съобразно разпоредбата на чл. 256, ал. 2 от ЗОП. Отделно от това, съдът е
намерил, че е налице неяснота относно размера на наложената от АНО
административна санкция, с оглед механизма за определянето й, регламентиран в
текста на чл. 256, ал. 1 от ЗОП. Не било съобразено, че съгласно санкционната
норма на чл. 256, ал. 1 от ЗОП глобата е в размер 2 на сто от стойността на
сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор - от извършения
разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не повече от 10
000 лв. Такива договори в случая били сключени и посочени в НП, но по тях нямало
записана конкретна стойност на договора. В този случай следвало да се приложи
чл. 257 от ЗОП във връзка със съответната санкционна разпоредба. Липсвало
изрично посочване как е определен размерът на наказанието, като не била
посочена и разпоредбата на чл. 257 от ЗОП, като явно същата не била взета под
внимание при определяне на наказанието. Това водело до невъзможност да се
определи и размера на наказанието, защото само ако нямало писмени договори,
глобата се определяла съобразно извършения разход или от поетото задължение за
извършване на разход, но не повече от 10 000 лв. Тоест налице била
необоснованост и в този аспект от дейността на наказващия орган - при
определяне размера на административната санкция, произтичащ от общата
непоследователност и противоречивост още на етапа на излагане на
обстоятелствата и формулиране на административнонаказателното обвинение,
обуславящ наличието на основание за отмяна на наказателното постановление.
При осъществената касационна
проверка настоящата инстанция намери, че не са налице наведените касационни
основания и така постановеното решение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено. Изложената от районния съд фактическа обстановка и правни
изводи изцяло се споделят от настоящия състав. При спазване на процесуалните
правила районният съд е събрал необходимите и относими доказателства и е
анализирал същите от правна страна, като е изложил подробни мотиви, въз основа
на които е формулирал крайния си правен извод за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. В тази връзка касационната инстанция споделя изцяло
изложените мотиви относно това, че в случая липсва
посочване на всички елементи от обективната и субективна страна на нарушението.
На първо място, не се установява коя е датата на извършване на съставомерното
по чл. 6 от ЗАНН деяние, доколкото веднъж се сочи, че нарушението е извършено
на 31.10.2019 г. (датата на превишаване на стойностния праг по чл. 20, ал. 3,
т. 2 от ЗОП съгласно фактури от същата дата), и втори път се сочи период
01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., в който са извършени разходи в общ размер 84
857,31 лева без ДДС (101 828,77 лева с ДДС) по сключени договори с различен
период на действие. Липсата на дата и период, в който се осъществява деянието,
е предпоставка за отмяна на НП поради допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Препятства се
проверката на съда за спазване на 3-годишния срок от извършване на нарушението
по чл. 261, ал. 1 ЗОП, както и изтекъл ли е срокът за абсолютната погасителна
давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Съгласно чл. 17,
ал. 1 ЗОП, „възложителите са длъжни да приложат предвидения в закона ред за
възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това“.
Съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП, „възложителите прилагат реда за възлагане
чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица, когато
обществените поръчки имат прогнозна стойност: 2. при доставки и услуги, с
изключение на услугите по приложение № 2 - от 30 000 лв. до 70 000 лв.“. В
конкретния случай не се оспорва, че Т.Р.М. е имал качеството възложител, поради
което и за него са възникнали разписаните в ЗОП задължения. Не се оспорва също,
че сключените от него договори, в качеството му на представляващ
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, са с предмет – услуги.
Съгласно чл.
256, ал. 1 ЗОП (редакция ДВ, бр. 13/2016 г.), „възложител, който възложи поръчката при
по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно нейната стойност, се наказва
с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а
когато няма писмен договор - глобата е 1 на сто от извършения разход или от
поетото задължение за извършване на разход, но във всички случаи не повече от
10 000 лв.“. Тоест към момента на извършване на нарушението, съобразявайки
гореизложеното и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 на ЗАНН, наказанието „глоба“ се
налага на възложител, който възложи поръчката при по-облекчен ред от
предвидения в закона съобразно нейната стойност.
Към настоящия
момент разпоредбата на чл. 256, ал. 1 ЗОП (в сила от 01.01.2020 г.) има
следното съдържание: „възложител, който възложи обществена поръчка,
като сключи договор или извърши разходи или поеме задължение за извършване
на разходи, с което се достига или надвишава минималния стойностен праг по чл.
20, ал. 1 или 2, без да приложи процедура по чл. 18, ал. 1 съобразно стойността
на поръчката при наличие на основания за това, се наказва с глоба в размер 2 на
сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен
договор - от извършения разход или от поетото задължение за извършване на
разход, но не повече от 50 000 лева“. В случая е безспорно, че Т.Р.М. е сключил
договори, въз основа на които са извършени разходи, с които е надвишен
съответния стойностен праг, но, както се сочи и от контролните органи,
възлагане чрез обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява или покана до
определени лица в този случай е разписано в разпоредбата на чл. 20, ал. 3, т. 2
от ЗОП, а не в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП, съобразно препращането на чл. 256,
ал. 1 ЗОП (в сила от 01.01.2020 г.).
Съгласно чл.
256, ал. 2 от ЗОП (редакция ДВ, бр. 13/2016 г.), „възложител, който сключи
договор, без да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка при
наличие на основания за това, или не спази изискването по чл. 99, се наказва с
глоба в размер 10 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но
не повече от 50 000 лева“. Тази норма е отменена към настоящия момент, но с
оглед предвидения в нея размер на административното наказание, същата не е
приложима по аргумент от чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Съгласно чл.
256, ал. 2 от ЗОП (в сила от 01.01.2020 г.), „възложител, който възложи
обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или поеме
задължение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава
минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 3, без да приложи предвидения в
закона ред за възлагане на обществената поръчка съобразно стойността на
поръчката при наличие на основания за това, се наказва с глоба в размер 1 на
сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен
договор - от извършения разход или от поетото задължение за извършване на
разход, но не повече от 10 000 лева“. Безспорно е в случая, че Т.Р.М. е сключил
договори, въз основа на които са извършени разходи и се надвишава съответния
стойностен праг, но извършеното нарушение, противно на твърденията на
контролните органи, следва да бъде подведено под санкционната разпоредба на чл.
256, ал. 2 от ЗОП, а не - на чл. 256, ал. 1 от ЗОП.
Съответно правилно
РС – Хасково е формирал извод за допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи възможността на лицето да разбере в какво се изразява неговото
неправомерно поведение и да организира защитата си. Не се установяват по
безспорен начин съставомерното по чл. 6 от ЗАНН деяние, както и елементите от
субективната и обективната страна на нарушението. Поради неяснота относно
осъществилата се в действителност фактическа обстановка се препятства и
проверката на съда дали същата е подведена под релевантния по време, място и
лица материален закон, включително и под правилната санкционна разпоредба.
В допълнение
следва да се посочи, че понятието „възложи поръчката при по-облекчен ред от
предвидения в закона съобразно нейната стойност“ по смисъла на чл. 256, ал. 1 от
ЗОП (ДВ, бр. 13 от 16 Февруари 2016 г.) е инкорпорирано в съдържанието на
понятието „сключи договор или извърши разходи или поеме задължение за
извършване на разходи, с което се достига или надвишава минималния стойностен
праг по чл. 20, ал. 3 ЗОП, без да приложи предвидения в закона ред за възлагане
на обществената поръчка съобразно стойността на поръчката при наличие на
основания за това“ /чл. 256, ал. 2 от ЗОП – в сила от 01.01.2020 г./. В чл.
256, ал. 2 от ЗОП е добавено изрично сключването на договор, което е
съществувало като предпоставка за ангажиране на отговорност по чл. 256, ал. 2 от
ЗОП, в редакцията, действала към датата, на която се твърди, че е осъществено
нарушението. В нито една от двете алинеи на чл. 256 от ЗОП (редакция ДВ, бр. 13/2016
г.) не се съдържа като основание за налагането на административно наказание –
извършването на разходи. Последното се изследва единствено при определяне
размера на глобата.
Законодателят е
разграничил хипотезите на неприлагане на „предвидения от закона ред“. От
историческото и систематичното тълкуване на чл. 256 от ЗОП (във всичките й
редакции) се обуславя извод за неяснота относно приложимостта на нейните две
алинеи (редакция ДВ, бр. 13/2016 г.) - „възложи поръчката при по-облекчен ред
от предвидения в закона съобразно нейната стойност“ и „сключи договор, без да
проведе процедура за възлагане на обществена поръчка при наличие на основания
за това“. От словесното описание на нарушението в оспореното НП е видно, че в
случая обществена поръчка за извършването на услуги през 2019 г. изобщо не е
проведена от Т.Р.М., тоест нарушението е извършено чрез бездействие - не са
предприети предписаните от закона действия по провеждане на обществена поръчка
„чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица“, при наличие на
основанията за това, което, от своя страна, води до приложимост на нормата на
чл. 256, ал. 2 от ЗОП (редакция ДВ, бр. 13/2016 г.). В случая се твърди, от
една страна, че ответникът по касация не бил възложил обществена поръчка за
услуги по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗАП – не е приложил предвидения от закона ред,
а всъщност е санкциониран за това, че е възложил поръчка, но при по-облекчен
ред от предвидения в закона. В този смисъл са изложени и доводи за отмяна на НП
от РС – Хасково, които настоящата съдебна инстанция споделя изцяло и поради
това не намира за необходимо да преповтаря.
Доколкото
направените от Районен съд - Хасково изводи съответстват на фактическата
обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 348
от НПК, то съдът констатира, че касационната жалба е неоснователна, а
постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода
от спора, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените от
същия разноски в касационното производство, възлизащи на сума в размер на 300
лева – адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът не възприема наведеното
от процесуалния представител на касационния жалбоподател възражение за
прекомерност на възнаграждението, доколкото същото е под минималния предвиден
размер, съобразно разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 6
от 17.01.2022 г., постановено по АНД № 20215640201120 по описа на Районен съд –
Хасково за 2021 г.
ОСЪЖДА
Агенция за държавна
финансова инспекция – гр.София да заплати на Т.Р.М., ЕГН : ********** ***,
сумата от 300 (триста) лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за касационната
инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.