Р Е Ш Е Н И Е
№ 2918/28.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на тридесет
и първи май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16687 по описа за 2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени от Д.Р.М., ЕГН **********; Р. Р. М.,
ЕГН ********** и Д.Х.М., ЕГН ********** ***, срещу Д.М.К., ЕГН ********** *** ИСК с
правно основание чл. 134, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД за
упражняване в качеството на кредитор на „Е. БГ“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес на
управление,*** на правата на последното да се иска прогласяване за нищожен,
поради нарушение на добрите нрави на договор за продажба на право на строеж
оформен с нотариален акт № 85, том 4, рег. №14678, нот.дело №606/2011г. на
нотариус В.Г.сключен между дружеството и ответницата; в условията на евентуалност при отхвърляне иска по чл. 134, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД ИСК с
правно основание чл. 134, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД за упражняване в качеството на кредитор на „Е.
БГ“ ЕООД на правата на последното да иска разваляне поради неизпълнение на
договор за продажба на право на строеж оформен с нотариален акт № 85, том 4,
рег. №14678, нот.дело №606/2011г. на нотариус В.Г.сключен между дружеството и
ответницата и в условията на
евентуалност при отхвърляне исковете по чл. 134, ал. 1 ЗЗД ИСК с правно основание чл. 135, ал. 1, вр.
ал. 3 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на
ищците, като увреждащ ги, на договор за продажба на право на строеж оформен с
нотариален акт № 85, том 4, рег. №14678, нот.дело №606/2011г. на нотариус В.Г.сключен
между Е. БГ“ ЕООД с ЕИК ********* и Д.М.К., ЕГН **********.
Излага се в исковата молба, че ищците са кредитори на „Е. БГ“ ЕООД с ЕИК
********* по парична претенция за обезщетение по чл. 79 ал. 2 ЗЗД в общ размер
на 8095.24 лева, която за всеки един от ищците разделно възлиза на сумата от
2698,41 лв. главница. Твърди се, че вземането им към прехвърлителя-търговец
произтича от неизпълнение от негова страна на задължения за извършване
допълнителни СМР в собствените на ищците
ап. № * и ап. № *, уговорени в т. 21 раздел III на предварителен договор за
учредяване право на строеж и строителство на жилищна сграда от 06.06.2011г.
сключен между него и ищците. Излагат в тази връзка, че размерът на вземанията
им към търговското дружество е установен в производство по обезпечение на
доказателства проведено пред Варненския районен съд по гр.дело № */*г. на *
с-в. излагат също, че изискуемостта на вземането им в общ размер на 8095.24
лева е настъпила на 01.01.2015г., тъй като съобразно т. 21 от раздел III на
договора от 06.06.2011г. след изтичане на шест месечен период от снабдяване на
сградата с удостоверение за ползване.
Твърдят нищожност на договора за продажба между ответниците, оформен
с нотариален акт № 85, том 4, рег.
№14678, нот. №606/2011г. на нотариус В.Г., с аргумент, че уговорената между
страните цена е няколкократно по-ниска от действителната пазарна такава, поради
което уговорката по същата, съответно договорът за продажба противоречат на
добрите нрави, при наличие хипотезата на чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД.
В евентуалност твърдят и неизпълнение от страна на купувача по договора
за продажба на право на строеж Д.М.К. за заплащане на цената по същия, поради
което за ищците е налице правен интерес да упражнят правата на продавача -
техен длъжник разваляне по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД на договора оформен с нотариален акт № *, том 4, рег. №*,
нот. №*/* г. на нотариус В.Г. поради
неизпълнение.
Налагат се твърдения, че извършеното от длъжника „Е. БГ" ЕООД
правно действие е увреждащо интересите на ищците и е извършено по повод
неговото задължение по т. 21 от раздел III на договора от 06.06.2011г. за
извършване на допълнителни СМР, като прехвърлянето на вещни права с договора за
продажба на правото на строеж на ответника Д.М.К. е извършено в полза на лице,
с което управителят на дружеството прехвърлител по сделката, е живял и
понастоящем живее на съпружески начала.
Моли се за уважаване на предявените в евентуалност искове при изложени в
исковата молба аргументи и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът Д.М.К. депозира
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете,
като ги намира за недопустими и неоснователни.
Оспорва се активната
процесуална легитимация на ищците с твърдения за липса на тяхно съществуващо
или бъдещо вземане срещу ответното дружество. В тази връзка оспорват възникване
на задължение по т. 21 от раздел III на
договора от 06.06.2011г. за ответника, с твърдения за липса на настъпили
обстоятелства налагащи извършване на допълнителни СМР. Евентуално твърдят липса
на такава уговорка в окончателния проект на сградата, липса на разрешение на
компетентните органи за извършване на такива СМР, съответно противоречие на
уговорките със строителните правила и норми на ЗУТ и подзаконовите нормативни
актове водещо до нищожност на същата уговорка – чл. 26, ал. 1, пр. І-во ЗЗД.
Оспорват се и твърденията
за противоречие на уговорката в договора за продажба от 28.12.2011 г. с добрите
нрави с твърдения за съпоставимост на уговорената при продажбата цена и
пазарните цени на подобни права за периода. Твърди се също, че уговорената с
договора от 28.12.2011 г. цена в размер на 13358,00 лева е заплатена от
ответницата на 29.12.2011 г. по банков път.
Оспорва твърденията на
ищеца за наличието на увреждане интересите на кредитора-ищец, като твърди, че в
случая не е налице и субективната предпоставка за надлежното упражняване на
правото на кредитора по чл. 135 ЗЗД, а именно знанието, че се уврежда
кредитора, както по отношение на длъжника, така и на третото лице-преобретател,
като се оспорва наличието на твърдяната от ищците връзка по смисъла на чл. 135,
ал. 2 ЗЗД.
„Е. БГ“ ЕООД с ЕИК
*********, чрез назначения ликвидатор депозира отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК, с който счита исковете за основателни и признава иска
по чл. 135 ЗЗД.
Съдът, като прецени по реда
на чл. 12 и чл. 235 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите
и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С предварителен договор от 06.06.2011г. за учредяване право на
строеж и строителство на
жилищна сграда в поземлен имот ищците се съгласяват да прехвърлят на „Е.
БГ“ ЕООД (към този момент „Е.Б.“ ООД) имот с идентификатор 10135.2557.73,
находящ се в гр. В., *, срещу задължение на последното да застрои имота с
жилищна сграда в която ищците да получат право на собственост спрямо самостоятелни
обекти в сградата, представляващи апартаменти с № 8 и № 9 т.21. В раздел III от
договора от 06.06.2011г. „Е.Б.“ ООД е поело и задължението да извърши
допълнителни СМР в ап. № 8 и № 9, представляващи остъкляване на терасите на
апартаментите в шестмесечен срок след получаване на акт 16 и полагане на
хидроизолация на покривната конструкция на терасите.
С договор за учредяване право на строеж, оформен с нотариален
акт № 90 том 3 peг. № 10865 от нот. Дело №437/2011г. на нотариус В.Г.ищците
извършват обещаното прехвърляне на правото на строеж върху имот с идентификатор
10135.2557.73, находящ се в гр. В., *съобразно уговорките постигнати с
предварителен договор от 06.06.2011г. за учредяване право на
строеж и строителство на
жилищна сграда в поземлен имот.
С договор за учредяване право на строеж, оформен с
нотариален акт № 85 том 4 peг. № 14678 от нот.дело № 606/2011г. на нотариус В.Г.„Е.Б."ООД
учредява възмездно на ответника Д.М.К. правото
на строеж върху апартамент № 10, на трети етаж, със застроена площ от 40.26
кв.м., състоящ се от: дневен тракт с кухня и място за хранене, спалня,
баня-тоалет, склад, коридор и тераса, при граници: ап. № 7, стълбище, ап. № 9,
както и 5.3009 % идеални части от общите части на сградата в която се ситуира
апартамента, която сграда към 28.12.2011г е следвало да бъде изградена в
поземлен имот находящ се в гр. В., ул. „С.“ № 3 с идентификатор * с площ по
предходен документ за собственост от 290 кв.м., а по кадастралната карта на гр.
В. с площ от 281 кв.м., с номер по предходен план 21, кв. 682, парцел IX-10,
съставляваш съгласно предходен документ за собственост ПИ № 21, в кв. 682 по
плана на втори подрайон на гр. В.. Уговорената между страните цена е в размер
на 13538,00 лева, еквивалентна по стойност на данъчната оценка на имота.
Видно е от представената с отговора по исковата
молба справка от банкова сметка *** „Е. БГ“ ЕООД, разкрита при Банка ДСК ЕАД за
периода 01.09.2011-31.12.2011г. (л. 97-100) е че сумата в размер на 13538,00
лева е платена, чрез банков превод от купувача Д.М.К. на 29.12.2011г.
С Констативен акт от дата 14.06.2013 г. за установяване годността за приемане на
строеж - обр. Приложение 15 към чл.7, ал.3, т.15 за строеж "Жилищна
сграда, състояща се от 14 бр. апартаменти, магазин и гараж, открит паркинг,
сградни водопроводно и канализационно отклонения и сградно електрозахранване от
ШК 4А до табло тип ТЕПО – л.109-119 се установява, че датата на която е
извършено строителството на сградата в имот с идентификатор 10135.2557.73,
находящ се в гр. В., *е 14.06.2013 г.
От представения по делото Изпълнителен лист
№489/24.10.2018 г. по ЧГД№402/2018 г. по описа на РС Пирдоп – копие (л. 197) се
установява, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение ищците се легитимират, като кредитори на „Е. БГ“ ЕООД със сумата
20380 лева ( по 6793,33 лв. за всеки от ищците).
Представено е по делото Удостоверение рег. №
АУ119499ВН/06.12.2018 г. от Община В. (л. 201), от което се установява, че
ответницата Д.М.К., ЕГН ********** и П. Е.Р., ЕГН ********** имат общи деца – К.П.Р.
р. 19.01.2010 г. и Е.П.Р.р. 01.10.2016 г.
Установява се при служебно извършена справка
в търговския регистър, воден при АВ, че към 28.12.2011г., П. Е.Р., ЕГН **********
е бил съдружник в "Е.Б." ООД (сега "Е. БГ" ЕООД).
От заключението по допуснатата тройна СОЕ се
установява, че пазарната стойност на правото на строеж на апартамента с № 10 към
28.12.2011г. е 14 730 лева.
Св. П. в изложението си установява, че познава Д.М.К. и П. Е.Р.. С Д.К.
били приятелки повече от десет години. Знае за апартамента във В. на ул. С.4,
на 3-тия етаж. Ответницата била в майчинство, когато придобила същия. Детето
ѝ по него време било на две години, не ходело на ясла. Споделила, че иска
да си купи жилище, тъй като имала спестени
пари и решила да ги вложи в покупката на имот. Познава П. Е.Р., като съпруг на Д.К.,
с когото живеят на семейни начала. Уточнява
изрично, че по това време, когато ответницата придобила апартамента те били
разделени. Имат общо дете, но половин година след като се родило детето Крис,
се били разделили и тя живеела по него време при майка си във Владиславово.
Точно към него момент, според показанията на свидетелката били скарани и не се
виждали.
При така установените факти и обстоятелства по
делото, съдът възприе следните правни изводи:
Между страните липсва спор, че ответницата Д.М.К., ЕГН ********** и П. Е.Р.,
ЕГН ********** имат общи деца – К.П.Р. р. 19.01.2010 г. и Е.П.Р.р. 01.10.2016 г.
Съдът счита за надлежно установено качеството на ищците, като кредитори
по поетото с предварителен договор от 06.06.2011г. за учредяване право на
строеж и строителство на
жилищна сграда в поземлен имот ищците се съгласяват да прехвърлят на
ответното дружество „Е. БГ“ ЕООД (към този момент „Е.Б.“ ООД) имот с
идентификатор 10135.2557.73, находящ се в гр. В., *, задължение на последното
да извърши допълнителни СМР в ап. № 8 и № 9, представляващи остъкляване на
терасите на апартаментите в шестмесечен срок след получаване на акт 16 и
полагане на хидроизолация на покривната конструкция на терасите. Когато това
задължение не бъде изпълнено, то за кредитора възниква правото да иска
изпълнение на това задължение, евентуално обезщетение за неизпълнение. Освен това,
качеството на ищците, като кредитори
на „Е. БГ“ ЕООД бе потвърдено от представения по делото Изпълнителен лист №489/24.10.2018 г. по
ЧГД№402/2018 г. по описа на РС Пирдоп. Установи се, че същите се легитимират
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение.
Следователно качеството кредитори по паричното вземане за обезщетение за вреди
от неизпълнение задължението на „Е. БГ“ ЕООД да извърши уговорените допълнителни
СМР е налице по отношение на прехвърлителите. Тяхното качество е налице от
момента на възникване на задължението, а не от момента на предявяване на исковете
по чл. 134 и 135 ЗЗД, респ. вписване на исковата молба или влизане в сила на
решението, с което този иск е уважен /в т.см. е и константната съдебна практика
по чл.290 ГПК – Р № 79/2010г. по гр.д. № 3356/2008г. на І г.о. на ВКС; Р №
121/2010г. по гр.д. № 3118/2008г. на ІІІ г.о. на ВКС; Р № 100/2016г. по гр.д. №
3071/2015г. на ВКС/.
На първо място се поддържа от кредитора-ищец, че договор за учредяване
право на строеж, оформен с нотариален акт № 85 том 4 peг. № 14678 от нот.дело №
606/2011г. на нотариус В.Г.е нищожен, като накърняващ добрите нрави.
Основанието е уредено като такова за нищожност на договорите в нормата на чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Основният мотив на ищеца да счете поддържаното основание за
осъществено, е липсата на еквивалентност на престациите на сключилите договора
страни.
Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват
като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. В
практиката на ВКС се приема, че нееквивалентността на престациите е пример за
нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД.
По делото се установи, че „Е. БГ“ ЕООД е прехвърлило на Д.М.К. правото
на строеж върху недвижимия имот за сумата от 13538.00 лева, съответстваща на
данъчната оценка на имота. От неоспореното заключение на тройната СОЕ стана
ясно, че към датата на сключване на сделката, реалната пазарна цена на
недвижимия имот е била 14730,00 лева, т.е. с малко над 10% повече от цената по
сделката. Разликата между действителната пазарна оценка на правото на строеж и
уговорената между страните по договора цена е практически незначителна от
гледна точка на еквивалентността на престациите. Така уговорената цена, макар и
по-ниска, напълно съответства на прокламираната в чл. 9 ЗЗД свобода на
договарянето. Същата по никакъв начин не противоречи на добрите нрави. В
настоящия случай следва да се съобрази обстоятелството, че купувачката и
съдружникът в дружеството-продавач П. Е.Р. са живели във фактическо съжителство
и имат общо дете, т.е. в близки отношения са, между които може да се постигне
договорка за цена, различаваща се от средната пазарната стойност на имота. Следва
да се има предвид също, че в съдебната практика е даден отговор на въпроса кога
нееквивалентността на престациите води до нищожност на договор за продажба
поради противоречие с добрите нрави. Приема се, че само наличието на
нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно, за да се стигне до
извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави (Решение №24
от 09.02.2016г. на ВКС по гр.д.№2419/2015г., III г. о., ГК). Според цитираната
практика на ВКС по чл. 290 ГПК, известна обективна нееквивалентност е
допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за
равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес.
При най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова
съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако
сделката не е симулативна, като прикриваща дарение, тя е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. С други думи, за да е налице нищожност на
поддържаното основание - значителна и явна нееквивалентност на насрещните
престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави,
неравностойността би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса
на престация. Настоящият случай не е такъв.
От горното следва, че в разглеждания казус покупко-продажбата на правото
на строеж за цена по-ниска от пазарната стойност на имота не попада в хипотеза
та на чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД и следователно не може да се счита за нищожна,
поради накърняване на добрите нрави. Искът против ответника Д.М.К. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
В условията на евентуалност при отхвърляне иска по чл. 134, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД ИСК ищците са предявили иск с правно основание
чл. 134, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В подкрепа на същия твърдят неизпълнение
от страна на ответника Д.М.К. на задължението за заплащане на уговорената в
нотариален акт № 85 том 4 peг. № 14678 от нот.дело № 606/2011г. на нотариус В.Г.цена
от 13538.00 лева.
Срещу тези твърдения на ищците ответникът Д.М.К. представя извлечение от
банковата сметка на продавача „Е. БГ“ ЕООД, от което се установи пълно и
главно, че Д.М.К. е заплатила по банков път цената от 13538.00 лева на 29.12.2011г.
Посоченият документ не е оспорен от ищцовата страна, поради което удостоверява
надлежно извършеното плащане на цената. В този смисъл не е неизпълнение на
поетото от нея задължение да плати цената за придобитото от купувачката право
на строеж. И този иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При този изход от спора по предявения иск за разваляне на договора,
поради сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие подлежи на разглеждане
предявения в евентуалност иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
На първо място законът изисква налично валидно вземане. Това вземане
може да е парично или непарично ( ППВС № 1/29.03.1965 г. по гр.д. № 7/64 г. на
ВС); това вземане да не е прекратено или погасено по давност, чрез изпълнение
или чрез други правни способи, като според съдебната практика не е нужно да
бъде ликвидно и изискуемо, нито да бъде установено със СПН, освен ако не е
отречено с влязло в сила решение, обвързващо съда и страните. Така изброените
предпоставки обосновават качеството кредитор на ищеца, т.к. само той има правен
интерес от завеждането на такъв иск.
В случая ищците се легитимират, като кредитори на „Е. БГ“ ЕООД, с твърдения за уговорено в
раздел III от предварителния договор за учредяване право на строеж и
строителство на жилищна сграда в поземлен имот от 06.06.2011г. непарично
задължение на „Е.Б.“ ООД да извърши допълнителни СМР в ап. № 8 и № 9,
представляващи остъкляване на терасите на апартаментите в шестмесечен срок след
получаване на акт 16 и полагане на хидроизолация на покривната конструкция на
терасите. Изпълнението на така уговорените между ищците и „Е.Б.“ ООД допълнителни
СМР, страните по договора от 06.06.2011г. са поставили под отлагателно условие
и срок, като предвидили това да стане в шестмесечен срок след получаване на акт 16 (разрешението за
ползване).
Страните не спорят, че сградата е въведена в експлоатация на 01.07.2014
г. и че това е станало с удостоверение за ползване на сградата № 79 от същата
дата. В последствие, поради неизпълнение, непаричното задължение за извършване
на допълнителни СМР се е трансформирало в парично такова, под формата на
обезщетение за неизпълнение. Този факт се установи посредством представен по
делото Изпълнителен лист №489/24.10.2018 г. по ЧГД № 402/2018 г. по описа на РС
Пирдоп.
По принцип вземането на кредитора трябва да е възникнало преди
извършването на действието, което се атакува, защото кредиторът е разчитал на
онова имущество, което длъжникът е имал в момента на възникването на вземането
и от което би се удовлетворил при евентуално неизпълнение. Обратното би
злепоставило третите лица, договаряли с прехвърлителя преди да стане длъжник.
Обявяването за относително недействителна на всяка сделка, сключена преди
възникване на вземането би нарушило неоснователно правната сигурност на
гражданския оборот и би представлявало намеса в чужда правна сфера. Затова
единственото изключение от правилото е уредено в чл. 135, ал. 3 ЗЗД и касае
хипотеза, в която длъжникът и лицето, с което той е договарял са действали с
цел да увредят кредитора.
Съдът приема, че в настоящия случай вземането на ищците е възникнало още
от момента на сключване на предварителния договор - 06.06.2011г. на която дата
страните по договора са уговорили задължението на „Е.Б.“ ООД да извърши
определени допълнителни СМР. Именно от този момент за дружеството-длъжник е
налице знание относно съществените параметри на задължението, условията при
които същото следва да бъде изпълнено и срокът в който следва да се извършат уговорените
СМР. Поради това без значение, с оглед момента за възникване на задължението ще
са обстоятелствата, относно по-късния момент на изискуемостта му, или това че в
последствие същото, поради неизпълнение е преобразувано в парично.
Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите
актове на длъжника възниква при наличието на следните предпоставки: наличие на
вземане, извършване на действие от длъжника, което да уврежда кредитора и
субективния елемент, в случай, когато действието е възмездно, лицето, с което е
договарял, да е знаело за увреждането.
Неоснователни са доводите на ответницата, че с извършеното прехвърляне
не се уврежда кредиторовия интерес. Предмет на притезанието по иска с правно
основание чл. 135 ЗЗД е възможността на кредитора, да се удовлетвори от
имущество, което вече не се намира в патримониума на прехвърлителя по договора.
Това означава, че самият факт на отчуждаването му, осуетява възможността за
неговото удовлетворяване, като без значение е материалното състояние на
длъжника след извършеното разпореждане. А знанието, че е длъжник по такова
вземане предоставя и знанието за увреждане.
Увреждащата сделка е възмездна, преобретателят по тази сделка е живял
във фактическо съжителство със лице, което е съдружник в дружеството
отчуждител. Съдружникът в дружеството-продавач и купувачът по сделката не са
съпрузи, но от събраните доказателства се установява, че са живели на
съпружески начала. От съвместното си съжителство имат и общо дете. В последващ
сделката момент същите имат още един низходящ. Макар събраните гласни
доказателства да сочат, че точно в момента на сделката страните не са живеели
заедно, от тези показания не може да се установи че отношенията им са били влошени.
По аргумент за противното следва, че към датата на сключване на възмездната
сделката са били в отношения, които са достатъчно близки, за да се счита за
доказан фактът за знание и у двамата за увреждането на кредиторите – ищци.
Както по-горе се посочи, качеството кредитор на непаричното вземане за извършване
на допълнителни СМР е било налице за всеки ищец от момента на сключването на
предварителния договор, а не от момента на изискуемостта на това задължение,
нито от момента, в който поради неизпълнение същото се е трансформирало в парично.
Предвид изложеното дотук, съдът приема за положителен отговорът на
спорния въпрос за знанието на втория ответник Д.М.К. за увреждането на
кредитора. В решение № 13 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4606/2014 г., IV
г. о. са изложени мотиви, че за да е налице знание за увреждане, не е
необходимо лицето, с което длъжникът е договарял, да познава кредитора и
длъжника, да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е
съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да
е наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото
лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора.
Обстоятелствата, от които произтича вземането, винаги са известни на по-тесен
или по-широк кръг лица от обкръжението на длъжника, но то се предполага до
доказване на противното само за съпруга, низходящите, възходящите и братята и
сестрите на длъжника. Презумпцията за знание на третото лице, което се намира в
определена близка връзка с длъжника също се установи от събраните по делото
доказателства. Макар и да не е налице сключен граждански брак между единият от
съдружниците в продавача и преобретателката, двамата са били във фактическо
съжителство, от което имат две ненавършили пълнолетие деца от които едното е
родено преди атакуваната сделка, а другото след това. Уредената в чл. 135, ал. 2 ЗЗД презумпция може да се тълкува разширително и е приложима и по отношение на
лицето, с което длъжникът се намира във фактическо съжителство. По този начин въпреки,
че една от страните по атакуваната сделка е юридическо лице, презумпцията за
знание за увреждането намира приложение, тъй като съгласно практиката на ВКС
приложението на презумпцията се разшири до лица, които представляват или са
собственици на юридически лица – страни по атакуваната сделка и се намират в
родствени отношения с лица от посочените в нормата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД – в
този смисъл: Решение № 163/27.07.2011 г. по гр. д. № 672/2010 г. на ВКС 3-то
г.о.; Решение № 967/08.03.2010 г. по гр. д. № 3336/2008 г. на 1-во г.о.;
Решение 219/17.02.2010 г. по т.д. № 752/2009 г. на 2-ро т.о.
Приложена към настоящия случай, горната съдебна практика обуславя извод
за знание от страна на Д.М.К. за увреждането на кредитора. Ответниците са били
във фактическо съжителство, полагали са общи грижи и са издържали съвместно
детето си, а след това имат и второ дете. Естеството на фактическата близост –
съвместно съжителство и отглеждане на общо дете, определя знанието на К. за
горните обстоятелства.
Предприетите действия за намаляване на имуществото на ответника „Е. БГ“
ЕООД, чрез извършената сделка са увредили кредиторите му - ищци.
Следователно, налице са всички предпоставки от фактическия състав на
нормата на чл. 135 ал. 1 вр. ал. 2 ЗЗД – ищецът е кредитор на прехвърлителя „Е. БГ“ ЕООД по атакуваната от него сделка,
същата го уврежда, за което страните по нея знаят. С оглед на това и отчитайки
обема на правата му, съдът намира, че предявеният иск за обявяване за
относително недействителен по отношение на ищеца сключения между ответниците
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 85, том 4, рег.
№14678, нот.дело №606/2011г. на нотариус В.Г.на основание чл. 135 ЗЗД е
основателен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски под формата на платено адвокатско възнаграждение (3500,00 лв.),
депозит за вещи лица (600,00 лв.), за държавни такси за предявяване на иска и
вписване на исковата молба (2525,77 лв.).
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Произнасяйки се по искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
във всички случаи е длъжен да съобрази правната и фактическа сложност на
производството по делото. Същото, съобразено с минималния размер на
възнаграждението, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно
сумата 2953,22 лв. за тримата ищци (по 984,41 лв. за всеки ищец, при цена на
иска от 61416,90 лв.), съдът приема, че възражението за прекомерност е неоснователно,
тъй като претендираният размер на адвокатското възнаграждение е 3500,00 лева. При
преценка за прекомерност в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е задължен
да намали размера на хонорара до минималните размери посочени в НМРАВ, а да го
определи съобразно правната и фактическа сложност на делото. По делото са
предявени три субективно и обективно съединени искове, проведени са множество
съдебни заседания (5 бр.), проведени са експертизи и разпити на свидетели,
поради което делото не се характеризира с ниска правна и фактическа сложност.
Не на последно място, предвид броя на съдебните заседания, в случая намира
приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 8 НМРАВ, поради което възнаграждение в размер от 1166,67
лв. за всеки от ищците не се явява прекомерно. Предвид изложеното, размерът на
адвокатския хонорар на ищците не следва да се приема за прекомерен.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на чл. 134 ЗЗД от Д.Р.М., ЕГН **********; Р. Р. М., ЕГН ********** и Д.Х.М., ЕГН ********** ***
срещу Д.М.К., ЕГН ********** *** и 2 в качеството им на кредитори на „Е. БГ“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес на
управление,*** иск срещу Д.М.К., ЕГН ********** *** и 2 с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за
покупко-продажба на право на строеж, обективиран в нотариален акт № 85, том 4,
рег. №14678, нот. дело № 606/2011г. на нотариус В.Г., сключен между „Е. БГ“
ЕООД с ЕИК ********* и Д.М.К., ЕГН **********, поради накърняване на добрите
нрави, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на чл. 134 ЗЗД от Д.Р.М., ЕГН **********; Р. Р. М., ЕГН ********** и Д.Х.М., ЕГН ********** ***
срещу Д.М.К., ЕГН ********** *** и 2 в качеството им на кредитори на „Е. БГ“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес на
управление,*** иск срещу Д.М.К., ЕГН ********** *** и 2 с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на Договор за покупко-продажба на
право на строеж, обективиран в нотариален акт № 85, том 4, рег. № 14678, нот. дело
№ 606/2011г. на нотариус В.Г., сключен между „Е. БГ“ ЕООД с ЕИК ********* и Д.М.К.,
ЕГН **********, поради неизпълнение на задължението на купувача да плати цената,
като неоснователен.
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на кредиторите-ищци Д.Р.М., ЕГН **********; Р. Р. М., ЕГН ********** и Д.Х.М., ЕГН ********** ***,
сключения между ответниците
„Е. БГ“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес на
управление,*** и Д.М.К., ЕГН **********
*** и 2, Договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт № 85, том
4, рег. № 14678, нот. дело № 606/2011г. на нотариус В.Г., с който, ответникът „Е.
БГ“ ЕООД с ЕИК ********* е продало на Д.М.К., ЕГН ********** на право на
строеж, върху апартамент № 10, на трети етаж, със застроена площ от 40.26 кв.м.,
състоящ се от: дневен тракт с кухня и място за хранене, спалня, баня-тоалет,
склад, коридор и тераса, при граници: ап. № 7, стълбище, ап. № 9, както и
5.3009 % идеални части от общите части на сградата в която се ситуира
апартамента, която сграда към 28.12.2011г е следвало да бъде изградена в
поземлен имот находящ се в гр. В., *с идентификатор 10135.2557.73 с площ по
предходен документ за собственост от 290 кв.м., а по кадастралната карта на гр.
В. с площ от 281 кв.м., с номер по предходен план 21, кв. 682, парцел IX-10,
съставляваш съгласно предходен документ за собственост ПИ № 21, в кв. 682 по
плана на втори подрайон на гр. В., на основание чл. 135 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.М.К.,
ЕГН ********** *** и 2 и „Е. БГ“ ЕООД с ЕИК ********* с адрес на управление,***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА ищците Д.Р.М., ЕГН **********; Р. Р. М.,
ЕГН ********** и Д.Х.М., ЕГН ********** *** сумата от 6625,77 лв. (шест хиляди шестстотин двадесет
и пет лева и 77 ст.), представляваща направените по делото съдебно деловодни
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: