№ 347
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000298 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно - по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 22004 от 17.01.2022 година, постановено по т. дело №
12/2021 година по описа на Окръжен съд – К., е обявена за недействителна
на основание чл. 647, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „ С. Г.“ /в несъстоятелност/, ЕИК
***, представляван от С. Г. Г., ЕГН **********, безвъзмездна сделка с
недвижими имоти, извършена с нотариален акт за дарение на недвижими
имоти № 25 от 22.02.2018 г., том *, рег. № ***, нот. дело № ** г. на нотариус
Е.К. с рег. № **, вписан в Служба по вписвания - гр. К. с дв. вх. рег. № 799 от
22.02.2018 г., акт № **, том 3, дело № 516/2018 г., с който С. Г. Г., ЕГН
********** е дарил на своите родители Г. М. Г., ЕГН ********** и П. П. Г.,
ЕГН ********** следните недвижими имоти: 1. поземлен имот с
идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
К., с площ 2 402 кв. м., с трайно предназначение на територията
урбанизирана, с начин на трайно ползване: за стопански двор, с номер по
1
предходен план имот **, ведно с всички подобрения и приращения към него;
2. поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., с площ 496 кв. м., с трайно предназначение
на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване: за стопански двор,
с номер по предходен план имот ***, ведно с всички подобрения и
приращения към него; 3. поземлен имот с идентификатор № *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., с площ 255 кв. м., с
трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно
ползване: за стопански двор, с номер по предходен план: имот **9, ведно с
всички подобрения и приращения към него.
Отхвърлен е предявеният иск от синдика на ЕТ „ С. – С. Г.“ /в
несъстоятелност/, ЕИК ***, с правно основание чл. 649, ал. 1 във връзка с чл.
135 от ЗЗД, за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на ЕТ „ С. - С. Г.“ /в несъстоятелност/, ЕИК ***, на
възмездна сделка с недвижим имот, извършена с нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот ** от 28.05.2018 г., том *, рег. ***, нот. дело
**/2018 г. на нотариус Е.К. с рег. № **, вписан в Служба по вписвания - гр. К.
с дв. вх. рег. № *** от 28.05.2018 г., акт № **, том 7, дело № ** г., с която Г.
М. Г., ЕГН ********** и П. П. Г., ЕГН **********, са продали на „Е.“
ЕООД, ЕИК **, поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. К., с площ 2 402 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за
стопански двор, с номер по предходен план: имот **, ведно с всички
подобрения и приращения към него, като неоснователен.
Обявена е за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на ЕТ „С. –С. Г.“ / в несъстоятелност/, ЕИК ***,
възмездна сделка, извършена с нотариален акт за прехвърляне на недвижими
имоти срещу задължение за издръжка № 48 от 08.05.2020 г., том *, рег. № **,
дело № 47/2020 г. по описа на нотариус К.З., с рег. **, с която Г. М. Г., ЕГН
********** и П. П. Г., ЕГН **********, са прехвърлили на П. С. Г., ЕГН
**********, правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1.
поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., с площ 496 кв. м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за стопански двор,
с номер по предходен план: имот ***, ведно с всички подобрения и
2
приращения към него и 2. поземлен имот с идентификатор № *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., с площ 255 кв. м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: за стопански двор, с номер по предходен план: имот **9, ведно с
всички подобрения и приращения към него, срещу задължение за издръжка
на прехвърлителите.
Обявена е за недействителна на основание чл. 649, ал. 1 във връзка с
чл. 135 от ЗЗД, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С.
–С. Г.“ / в несъстоятелност/ , ЕИК ***, сделка с недвижими имоти, извършена
чрез внасяне /апорт/ в капитала на „И.“ ЕООД, ЕИК ** , с която П. С. Г.,
ЕГН **********, едноличен собственик на капитала на дружеството,
апортира /внася/ в капитала следните два недвижими имота:1. поземлен имот
с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. К., с площ 496 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: за стопански двор, с номер по
предходен план: имот ***, ведно с всички подобрения и приращения към него
и 2. поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., с площ 255 кв. м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за стопански двор,
с номер по предходен план: имот **9, ведно с всички подобрения и
приращения към него.
Отхвърлен е предявеният иск от синдика на ЕТ „ С. – С. Г.“ /в
несъстоятелност/, ЕИК ***, квалифициран като такъв с правно основание чл.
649, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 34 от ЗЗД, против „Е.“ ЕООД, ЕИК **, за
връщане в масата на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ / в
несъстоятелност/, ЕИК ***, на поземлен имот с идентификатор № *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., с площ 2 402 кв. м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: за стопански двор, с номер по предходен план: имот **, ведно с
всички подобрения и приращения към него, като неоснователен.
Отхвърлен е предявеният иск от синдика на ЕТ „ С. – С. Г.“ / в
несъстоятелност/, ЕИК ***, квалифициран като такъв с правно основание
чл. 649, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 34 от ЗЗД, против „И.“ ЕООД, ЕИК **, за
връщане в масата на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ / в
3
несъстоятелност/, ЕИК ***, на следните недвижими имоти: 1. поземлен
имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. К., с площ 496 кв. м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за стопански
двор, с номер по предходен план: имот ***, ведно с всички подобрения и
приращения към него и 2. поземлен имот с идентификатор № *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., с площ 255 кв. м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: за стопански двор, с номер по предходен план: имот **9, ведно с
всички подобрения и приращения към него, като неоснователен.
Осъдени са Г. М. Г., ЕГН **********, П. П. Г., ЕГН **********, П.
СЛ. Г., ЕГН ********** и „ И.“ ЕООД , ЕИК **, да заплатят в полза на масата
на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ /в несъстоятелност/,ЕИК ***,
направените по делото разноски от ищеца в размер на 4 200 лева,
представляващи половината от общо направените такива от ищеца по делото.
Осъден е ЕТ „ С. – С. Г.“ / в несъстоятелност/ ЕИК ***, да заплати на „
Е.“ ЕООД, ЕИК **, направените по делото разноски в размер общо на 3 700
лева, от които 3 600 лева - заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС и 100
лева - възнаграждение на вещо лице.
Осъдени са Г. М. Г., ЕГН **********, и П. П. Г., ЕГН **********, да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд -
К., държавна такса в размер на 802.17 лева за предявения иск с правно
основание чл. 649, ал. 1 във връзка с чл. 647, ал. 1, т. 1 от ТЗ, касаещ поземлен
имот с идентификатор № ***, поземлен имот с идентификатор № *** и
поземлен имот с идентификатор № ***, всички по КККР на гр. К..
Осъден е ЕТ „С. – С. Г.“ / в несъстоятелност/, ЕИК ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - К.,
държавна такса в размер на 637.47 лева за предявения иск с правно
основание чл. 649, ал. 1 във връзка с чл. 135 от ЗЗД, касаещ поземлен имот с
идентификатор № *** по КККР на гр. К..
Осъдени са Г. М. Г., ЕГН **********, П. П. Г., ЕГН ********** и П.
СЛ. Г., ЕГН **********, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Окръжен съд - К., държавна такса в размер на 164.70 лева за
предявения иск, с правно основание чл. 649, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 135 от
4
ЗЗД, касаещ поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с
идентификатор № ***, предмет на нотариален акт **/28.05.2018 г.
Осъдени са П. СЛ. Г., ЕГН ********** и „И.“ ЕООД, ЕИК **, да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд
- К., държавна такса з размер на 164,70 лева за предявения иск с правно
основание чл. 649, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 135 от ЗЗД, касаещ поземлен
имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор № ***,
апортирани в капитала на „ „И.“ ЕООД.
Осъден е ЕТ „С. – С. Г.“ /в несъстоятелност/, ЕИК ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - К.,
държавна такса в размер на 637.47 лева за предявения иск, посочен като такъв
с правно основание чл. 649, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 34 от ЗЗД, касаещ
поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. К..
Осъден е ЕТ „С. – С. Г.“ / в несъстоятелност/, ЕИК ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - К.,
държавна такса в размер на 164.70 лева за предявения иск, квалифициран като
такъв с правно основание чл. 649, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 34 от ЗЗД,
касаещ поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с
идентификатор № ***, двата по КККР на гр. К..
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство – синдика на ЕТ „С. – С. Г.“ / в
несъстоятелност/ А.Н. в следните части: в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за обявяване на недействителността по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на сделката, сключена с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот **/28.05.2018 година, имаща за
предмет поземлен имот с идентификатор № *** от КККР на град К., по която
приобретател е „Е.“ ЕООД; в частта, с която е отхвърлен искът против „Е.“
ЕООД за връщане в масата на несъстоятелността на описания недвижим
имот ведно с подобренията и приращенията към него, както и в частта, с
която е отхвърлен искът на синдика против „И.“ ЕООД за връщане в масата
на несъстоятелността на поземлени имоти с идентификатори № *** и № ***
по КККР на град К., ведно с подобренията и приращенията към тях.
Оплакванията са за неправилност, противоречие с материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения при
5
постановяване на първоинстанционното решение в обжалваните части.
Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че приобретателят на
единия от процесните имоти – „Е.“ ЕООД е бил добросъвестен, че не е знаел,
че с извършената сделка се увреждат кредиторите на несъстоятелността.
Твърди се, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
може да се направи извод за недобросъвестност на приобретателя „Е.“ ЕООД.
Посочени са доказателствата, с които се установявало, че продажната цена
на имота е по-ниска от действителната му стойност, като изводът на съда, че
това обстоятелство нямало отношение към недобросъвестността, бил
неправилен. Въз основа на него можело да се приеме, че сделката е сключена
не с обичайната цел на продажбата, а за да бъдат увредени интересите на
кредиторите. Второто обстоятелство, което според жалбоподателя сочело на
недобросъвестност на приобретателя „Е.“ ЕООД било това, че сделката е
сключена много бързо – около три месеца, след като прехвърлителите по нея
Г. и П. Г.и са придобили имота по дарение от С. Г. на 22.02.2018 година, като
преди това самите те били дарили имота на С. Г.. Твърди се също, че към
датата на сключване на сделката – 28.05.2018 година, върху имоти на
длъжника, различни от процесните, находящи се в село М., вече имало
вписани възбрани от ЧСИ за непогасени негови задължения към „П.“ ЕАД,
като вписването в имотния регистър на това обстоятелство имало
оповестително действие за всички трети лица. Оспорен е изводът на
първоинстанционния съд, че с тази продажба не се увреждат интересите на
кредиторите на несъстоятелността на едноличния търговец, тъй като става
дума за имот, който не е включен в търговското му предприятие, а за такъв,
принадлежащ на физическото лице. По тези съображения се поддържа
основателност както на иска за прогласяване недействителността на сделката
с „Е.“ ЕООД по отношение на кредиторите на несъстоятелността, така и на
обусловения осъдителен иск за връщане на имота в масата на
несъстоятелността.
Във въззивната жалба, касаеща отхвърлянето на осъдителния иск за
връщане в масата на несъстоятелността на придобитите от „И.“ ЕООД два
недвижими имота се твърди, че решението е необосновано и в противоречие с
материалния закон и постановено в нарушение на процесуалните правила.
Според жалбоподателя от значение била не собствеността на имота, която
безспорно принадлежала на „А.“ ЕООД, а фактът на владението върху
6
имотите. В тази връзка жалбоподателят се позовава на допуснатото
изслушване по реда на чл. 176 от ГПК на управителя на „И.“ ЕООД П. СЛ. Г.
по въпросите за упражняваното владение и неявяването му в съдебно
заседание, за да отговори на тях. Според жалбоподателя в този случай
следвало да се приложи разпоредбата на чл. 176 ал. 3 от ГПК и да се приемат
за доказани обстоятелствата, за които е допуснато изслушването, а именно че
владението се упражнява от „И.“ ЕООД.
По тези съображения се иска отмяна на решението в обжалваните части
и постановяване на ново по същество, с което да се уважат предявените
искове.
Пред въззивната инстанция е направено доказателствено искане с
въззивната жалба, което е оставено без уважение с мотивирано определение в
проведеното по делото открито съдебно заседание.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ответника „Е.“
ЕООД с изразено становище за нейната неоснователност в частта, касаеща
решението за отхвърляне на предявените искове срещу дружеството.
Изложени са подробни съображения за неоснователност на доводите на
жалбоподателя.
Останалите ответници не са подали писмен отговор. Те не са изразили
становище по въззивната жалба и в проведеното по делото открито съдебно
заседание пред въззивната инстанция.
Апелативният съд, като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес от въззивно обжалване, а именно от ищеца в
първоинстанционното производство - синдик, срещу решението в частите, с
които са отхвърлени предявените от него искове. При подаването на
въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259 ал. 1 от ГПК двуседмичен
срок.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части.
Първият иск, решението по който е предмет на обжалване в настоящото
производство, е искът на синдика на ЕТ „С. – С. Г.“ / в несъстоятелност/,
срещу ответниците Г. М. Г. и П.П. Г. в качеството им на продавачи и „Е.“
7
ЕООД като купувач по сключената на 28.05.2018 година сделка покупко-
продажба на недвижим имот №*** по КККР на град К., за която е съставен
нотариален акт **, том 1, рег. ***, нотариално дело **/2018 година по описа
на Нотариус с рег. № ** от НК.
В исковата молба се твърди, че продавачите по тази сделка са
придобили собствеността върху недвижимия имот – неин предмет, както и
върху още два недвижими имота - ПИ с идентификатор № *** и поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на град К. по безвъзмезден начин – с
дарение, извършено с нотариален акт № 25 от 22.02.2018 година, том 1, рег.
№ ***, дело № ** година на Нотариус с рег. № **. Имотите им били дарени
от техния син С. Г. Г..
Тези обстоятелства, изложени в исковата молба, са установени с
представените по делото писмени доказателства, по-конкретно с цитираните
нотариални актове. От писмените доказателства по делото, както и от
справката в ТРРЮЛНЦ по партидата на ЕТ „С. –С. Г.“ / в несъстоятелност/ се
установява, че с решение № 49/02.03.2020 година, постановено по т. дело №
1/2020 година по описа на ОС – К., образувано по молба на кредитора „Г.т“
ЕООД, подадена на 09.01.2020 година, е обявена неплатежоспособността на
едноличния търговец с начална дата 26.01.2018 година и е открито
производство по несъстоятелност. С решение № 20196/03.12.2020 година по т.
дело № 1/2020 година на ОС – К. ЕТ „С. – С. Г.“ е обявен в несъстоятелност,
постановена е обща възбрана и запор, лишен е длъжникът от правото да
управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността и е постановено започване на осребряване на имуществото,
включено в масата на несъстоятелността.
Първият от исковете, който е предявен по т. дело № 12/2021 година по
описа на Окръжен съд – К. с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 1 от ТЗ за
прогласяване недействителността по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ / в несъстоятелност/ на дарението на
трите недвижими имота, сключено с нотариален акт № 25 от 22.02.2018
година, том 1, рег. № ***, дело № ** година на Нотариус с рег. № **,
предявен от синдика срещу ответниците С. Г., Г. М. Г. и П. П. Г. е уважен,
като постановеното решение по този иск не е обжалвано и е влязло в сила.
Последващата сделка, сключена между Г. и П. Г.и като продавачи и „Е.“
8
ЕООД на 28.05.2018 година за поземлен имот № *** по КККР на град К., за
която е съставен нотариален акт **, том 1, рег. ***, нотариално дело **/2018
година по описа на Нотариус с рег. № ** от НК, е предмет на предявения от
синдика иск по същото дело за прогласяване на относителната й
недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Правното основание на този иск е чл. 649, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 135 от
ЗЗД.
Обстоятелствата, касаещи недействителността на тази сделка по
отношение на кредиторите на несъстоятелността, изложени в исковата молба,
са идентични с тези, които се поддържат във въззивната жалба и които бяха
изложени по-горе.
Безспорно е, че сделката покупко-продажба е сключена три месеца след
дарението, легитимиращо продавачите като собственици, чиято
недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността е
прогласена с влязло в сила съдебно решение. Дарението е от дата 22.02.2018
година, а продажбата – от дата 28.05.2018 година.
Безспорно е, а и от приетото от първоинстанционния съд заключение
на вещото лице Д„ се установява, че процесният недвижим имот с
идентификатор *** по КККР на град К. не е включван като актив и не е бил
част от търговското предприятие на ЕТ „С. – С. Г.“ / в несъстоятелност/. С. Г.
е притежавал имота като физическо лице и като физическо лице го е дарил на
родителите си Г. и П. Г.и. Въз основа на това обстоятелство обаче не могат да
се правят каквито и да било изводи, свързани с недействителност на
първоначалната сделка дарение, както и на последващите възмездни сделки.
Едноличният търговец не е самостоятелен правен субект, различен от
физическото лице, а е правна форма, под която физическото лице
осъществява търговска дейност. Поради това цялото имущество,
включително това, което не е актив в търговското предприятие на
едноличният търговец, включително една втора част от вещите, правата върху
вещи и паричните влогове – съпружеска имуществена общност / чл. 614 ал. 2
от ТЗ/, се включва в масата на несъстоятелността и служи за
удовлетворяване на кредиторите на длъжника. В този смисъл
обстоятелството, че С. Г. е притежавал и е дарил имотите като физическо
лице е без значение за основателността на исковете в настоящото
9
производство.
Ответникът „Е.“ ЕООД е придобил поземления имот с идентификатор
№ *** по КККР на град К. за сумата от 65 000 лева, която е вписана като
продажна цена в нотариалния акт, като е отразено, че продавачите Г. и П. Г.и
са я получили напълно и в брой от купувача по банков път в деня на
сделката.
Във връзка с доводите на ищеца, че имотът е закупен на цена,
значително по-ниска от пазарната такава, по делото пред първата инстанция
са допуснати и изслушани съдебно технически експертизи – първоначална,
изготвена от вещото лице И. Н. и повторна комплексна експертиза,
допусната след оспорване на първото заключение от ищеца . Според
първоначалното заключение действителната стойност на процесния
недвижим имот, ведно с всички подобрения и приращения в него, е 82969
лева. В това заключение, изготвено след оглед на имота, са посочени като
налични подобрения метална ограда върху бетонен фундамент и два броя
метални врати, както и двойна портална плъзгаща метална врата, които са
оценени. Отразено е, че в имота има трайни насаждения – овощни и лозови,
които не са оценени от вещото лице поради липса на правоспособност за
това. Несъгласието на ищеца при изслушването на вещото лице, дало
основание за допускане на повторната комплексна експертиза, е свързано с
непълнота на заключението поради липса на оценка на трайните насаждения,
с необходимостта от специални знания на инженер за оценка на
подобренията – ограда и метална входна плъзгаща врата, както и с
неяснотата и необосноваността на приложените коефициенти при определяне
на пазарната цена на имота.
От заключението на повторната комплексна техническа експертиза,
също изготвена след оглед на място на имота, е видно, че общата му пазарна
цена е 82503,67 лева към датата на сключване на процесната разпоредителна
сделка – 28.05.2018 година. От тях 70327 лева е цената на недвижимия имот, а
12176,67 лева – цената на наличните подобрения в него, включващи трайни
насаждения и съоръжения. И повторната комплексна експертиза е посочила,
че установените от нея и оценени подобрения в имота са трайните
насаждения, оградата и вратите - две метални и една двойна портална
плъзгаща врата.
10
Комплексната експертиза е приета от първоинстанционния съд без
възражения от страните, включително от синдика А.Н. и процесуалния й
представител, в проведеното открито съдебно заседание на 03.12.2021 година.
При тези процесуални действия, извършени от страните и съда в
първоинстанционното производство, изложените във въззивната жалба
доводи, свързани с пазарната стойност на недвижимия имот, надхвърляща
според жалбоподателя установената от комплексната експертиза пред
първата инстанция, са неоснователни. Тези доводи се основават на
изготвена извънсъдебна оценъчна експертиза, по която пазарната стойност на
имота е значително по-висока от определената от вещите лица по делото,
както и на обстоятелството, че вещите лица не са оценили намиращо се в
имота водосъбирателно съоръжение.
Възможността да се излагат такива доводи едва пред въззивната
инстанция, при наличие на допусната по искане на ищеца, неоспорена от него
и приета от съда комплексна експертиза, е преклудирана, поради което съдът
не дължи произнасяне по тях. При изясняване на фактическата обстановка
съдът преценява събраните по делото по правилата на ГПК доказателства.
Извънсъдебно изготвените експертни оценки са недопустимо доказателствено
средство по смисъла на ГПК и въз основа на тях не могат да се предприемат
процесуални действия от съда, включително допускането на нова експертиза
пред въззивната инстанция при наличие на приета и неоспорена такава по
делото. Предклудирана е и възможността да се въвеждат твърдения за
наличие на неоценени подобрения при прието заключение, изготвено след
оглед на имота, в което са описани всички открити от вещите лица
подобрения, което не е оспорено от страните. Отделен е въпросът, че
жалбоподателят не е посочил никакви конкретни данни за водосъбирателното
съоръжение, чиято оценка според него не е включена в общата пазарна цена
на имота, даващи основание на съда да приеме, че то е приращение по
смисъла на чл. 92 от ЗС. Съгласно чл. 92 от ЗС собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго.
По тези съображения съдът намира, че правните му изводи следва да
бъдат изградени на база на заключението на приетата от
първоинстанционния съд комплексна експертиза за пазарната цена на
11
процесния недвижим имот към момента на процесната сделка – 28.05.2018
година, а именно сумата от 82503,67 лева.
Неоснователен е и доводът, че към датата, на която е сключена сделката
– 28.05.2018 година вече е имало вписани възбрани върху други имоти на
едноличния търговец, находящи се в село М., различни от процесния, поради
което приобретателят „Е.“ ЕООД е разполагал с възможността да разбере за
тези възбрани от справка в имотния регистър, респ. за наличие на кредитори
на едноличния търговец, в чиято полза те са наложени. Следва да се
отбележи, че имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на
територията на Република България, включващ партидите на отделните
имоти. В него се вписват актовете, с които се признава, прехвърля, изменя
или прекратява правото на собственост или друго вещно право върху
недвижим имот, включително възбраните и ипотеките. По делото е
безспорно, че за процесния имот, придобит от „Е.“ ЕООД към датата на
сделката не е имало вписани възбрани и ипотеки. За приобретателя по
сделката е от значение за установи състоянието на имота, който придобива
след последното вписване, както и да проследи хронологично промените във
вписаните обстоятелства, както и вписаните актове, касаещи конкретния
имот. Това става със справка в Имотния регистър на място в службите по
вписванията в страната след заплащане на такса или чрез Интернет след
регистрация на потребителя. Т.е. за приобретателя на имота не е
съществувала възможност да разбере за наличието на възбрани върху други
имоти на едноличния търговец, находящи се на друго място – в село М., без
да е поискал нарочна справка. Такива данни по делото липсват. Освен това
приобретателят не би имал каквото и да е основание да се интересува от
състоянието на други имоти, различни от този, който придобива.
Въз основа на направения по-горе анализ на събраните доказателства и
обстоятелствата, изложени от ищеца, съдът намира, че не може да бъде
направен извод за недобросъвестност на „Е.“ ЕООД в качеството му на трето
лице, придобило имота по възмезден начин. Недобросъвестността е
необходима предпоставка, за да бъде прогласена за недействителна по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ сделката
покупко-продажба, по която дружеството е купувач с продавачи Г. и П. Г.и.
Доказването на факта на знанието и на недобросъвестността на „Е.“ ЕООД в
качеството на приобретател по последващата възмездна сделка, е в тежест на
12
синдика – ищец, предявил иска в защита на интересите на кредиторите на
несъстоятелността. То следва да бъде осъществено при условията на пълно и
главно доказване, при липса на данни за приложение на презумпцията по чл.
135, ал. 2 от ЗЗД.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото не може да се
приеме наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл. 135
ал. 1 от ЗЗД, а именно знанието за увреждане на кредиторите от
приобретателя „Е.“ ЕООД към датата на прехвърляне на собствеността върху
недвижимия имот. Периодът от малко повече от три месеца между
безвъзмездната сделка и последващата възмездна сделка, с която имотът е
придобит от „Е.“, не говори за спешност на разпоредителните действия,
каквато се поддържа от синдика и за каквато би могло да става дума при
сделки, извършени в рамките на няколко дни. Заплатената по сделката сума
от купувача от 65 000 лева, макар и по-ниска от действителната пазарна цена
с около 20 %, също не установява знание за увреждане при липса на други
доказателства, а следва да се приеме като проява на договорната свобода на
страните при определяне на продажната цена. По делото не са установени
обстоятелства, които преценени наред с цената и с факта на сключването на
процесната сделка в период от три месеца след безвъзмездната такава, да
водят до извода за знанието на купувача. Необходимо е наличието и на
други, макар косвени доказателства, които в своята взаимна връзка да водят
до несъмнения извод за наличие на знание у приобретателя, че в резултат на
сделката ще се възпрепятства удовлетворяването на кредиторите на
несъстоятелния длъжник от стойността на имота, каквито в случая липсват.
В подкрепа на извода за добросъвестност на приобретателя е и фактът,
че сделката е сключена преди да е инициирано производство по
несъстоятелност. Това е станало едва на 09.01.2020 година, когато е
подадена молбата от кредитора „Г.т“ ООД за откриване на производство по
несъстоятелност на ЕТ „С. - С. Г.“.
По тези съображения съдът намира, че предявеният от синдика иск за
прогласяване по отношение на кредиторите на ЕТ „С. – С. Г. / в
несъстоятелност/ на недействителността на сделката покупко-продажба,
сключена между Г. и П. Г.и и „Е.“ ЕООД на 28.05.2018 година, намиращ
правното си основание чл. 649 ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 135 от ЗЗД, е
13
неоснователен. Първоинстанционното решение, с което този иск е отхвърлен,
следва да бъде потвърдено.
Уважаването на този иск обуславя уважаването и на осъдителния
иск, предявен от синдика срещу „Е.“ ЕООД, за връщане на имот с
идентификатор № *** по КККР на град К. в масата на несъстоятелността на
ЕТ „С. – С. Г.“. Обусловеният иск не може да бъде уважен при
неоснователност на иска за прогласяване недействителността на сделката,
легитимираща „Е.“ ЕООД като собственик, по отношение на кредиторите в
производството по несъстоятелност на едноличния търговец. Следва да се
посочи, че първоинстанционният съд е квалифицирал осъдителния иск за
връщане на имота в масата на несъстоятелността като такъв с правно
основание чл. 649, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 34 от ЗЗД. Точната правната
квалификация на този иск според настоящия съдебен състав, а и според
преобладаващата съдебна практика, е чл. 649, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 108
от ЗС. Въпреки неточната правна квалификация обаче крайният извод на
първоинстанционния съд за неоснователност на иска за връщане на имота в
масата на несъстоятелността е правилен и неговото решение следва да бъде
потвърдено.
Следва да бъде потвърдено решението и в останалата обжалвана част,
с която е отхвърлен осъдителният иск по чл. 649 ал. 2 от ТЗ във връзка с чл.
108 от ЗС / а не както е посочено от първоинстанцинния съд чл. 34 от ЗС/, за
осъждане на „И.“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността двата
недвижими имота, придобити с последващи възмездни сделки. Става дума
за поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор
№ *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К..
Първоинстанционното решение № 22004 от 17.01.2022 година,
постановено по т. дело № 12/2021 година по описа на Окръжен съд – К., е
влязло в сила в частите, с които са уважени предявените искове по чл. 649 ал.
1 във връзка с чл. 135 от ЗЗД и са обявени за недействителни по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. –С. Г.“ / в несъстоятелност/,
поредица от две последващи възмездни сделки след дарението, сключено с
нотариален акт № 25 от 22.02.2018 г., том *, рег. № ***, нот. дело № ** г. на
нотариус Е.К. с рег. № **, чиято недействителност по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 647 ал. 1 т. 1 от ТЗ е
14
прогласена с влязлото в сила решение. Става дума за възмездна сделка,
извършена с нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти № 48 от
08.05.2020 г., том *, рег. № **, дело № 47/2020 г. по описа на нотариус К.З., с
рег. **, с която Г. М. Г. и П. П. Г. са прехвърлили на П. С. Г. правото на
собственост върху двата недвижими имота с идентификатори *** и *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К. срещу задължение за
издръжка на прехвърлителите. Втората възмездна сделка с тези недвижими
имоти, обявена за недействителна на основание чл. 649, ал. 1 във връзка с
чл. 135 от ЗЗД, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С.
–С. Г.“ / в несъстоятелност/, е внасянето им / апорта/ в капитала на „И.“
ЕООД от едноличния собственик на капитала на дружеството П. С. Г..
Въпреки основателността на иска по чл. 649 ал. 1 от ТЗ във връзка с чл.
135 от ТЗ, с който е прогласена недействителността на апорта на
недвижимите имоти в капитала на „И.“ ЕООД по отношение кредиторите на
ЕТ „С. – С. Г.“ / в несъстоятелност/, обусловеният иск по чл. 649 ал. 2 от ТЗ
във връзка с чл. 108 от ЗС не може да бъде уважен по следните съображения:
С нотариален акт за продажба на недвижим имот ** том първи рег. №
** дело № ** година от 26.02.2021 година на Нотариус с рег. **, „И.“ ЕООД
е продало на трето неучастващо по делото лице „А.“ ЕООД множество
недвижими имоти, сред които са и процесните два поземлени имота с
идентификатори *** и *** по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. К.. В раздел VІ от нотариалния акт е посочено, че продавачът ще
предаде владението върху недвижимите имоти на купувача до датата
15.03.2021 година. Уговорено е между страните, че продажната цена от
250 000 лева за всички недвижими имоти ще се заплати в срок до дванадесет
месеца от датата на подписване на нотариалния акт.
С постановеното от първоинстанционния съд определение по чл. 374 от
ГПК, по искане на ищеца, е задължен на основание чл. 176 от ГПК
управителят на „И.“ ЕООД П. СЛ. Г. да се яви лично в съдебно заседание на
15.09.2021 година и да отговори на въпросите владее ли дружеството
процесните два недвижими имота, както и предало ли е имотите на купувача
„А.“ ЕООД, кога и къде.
Сам по себе си фактът, че задължението по чл. 176 от ГПК не е
изпълнено и П.Г. като управител на „И.“ ЕООД не се е явил в съдебното
15
заседание, за да отговори на въпросите, не е достатъчен, за да се приеме, че
двата процесни имота се намират във владение на това дружество. Вярно е,
че съгласно чл. 176, ал. 3 от ГПК съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е
отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала
уклончиви или неясни отговори. В случая обаче тази разпоредба не може да
се приложи. По делото са представени писмени доказателства, по-конкретно
обсъдения по-горе нотариален акт, установяващ прехвърлянето на правото на
собственост на трето лице. Отложеното плащане на уговорената сума за срок
от една година не се отразява на вещно-правния ефект, който настъпва със
сключването на сделката, изразяващ се в загубването на правото на
собственост у продавача и преминаването му у купувача, като реалното
предаване на владението, за което в случая е уговорен срок до 15.03.2021
година, е във връзка с промяната на собствеността. Владението не е
самостоятелно субективно право от категорията на ограничените вещни права
върху чужда вещ, а произтича от правото на собственост като негов елемент и
е едно от правомощията на собственика. По тези съображения не може да се
приеме, че след продажбата на имотите на „А.“ ЕООД „И.“ ЕООД е запазило
владението върху процесните имоти.
Освен това с оглед на начина, по който са зададени въпросите по чл.
176 от ГПК, по-конкретно втория въпрос, а именно предадено ли е
владението на купувача „А.“ ЕООД, кога и къде, при липсата на отговор не
може да се приеме на основание чл. 176, ал. 3 от ГПК, че владението не е
предадено от „И.“ ЕООД на купувача „А.“ ЕООД.
При тези доказателства съдът намира, че обусловеният осъдителен иск
за връщането на имотите в масата на несъстоятелността, предявен срещу
„И.“ ЕООД, не може да бъде уважен при наличие на последваща възмездна
разпоредителна сделка с тези имоти в полза на приобретател, който не е
страна в производството по делото и който е придобил собствеността,
елемент от която е и владението.
С оглед изхода на спора и съобразявайки направените от страните
искания за разноски във въззивното производство, съдът намира, че такива се
дължат на ответника „Е.“ ЕООД. Претендираните разноски са в размер на
2400 лева адвокатско възнаграждение, ведно с ДДС. Синдикът А.Н. е
16
направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че възражението за прекомерност е неоснователно. Адвокат
П. е осъществила пред въззивната инстанция защитата на „Е.“ ЕООД по
въззивната жалба срещу постановеното решение по два иска – по чл. 649 ал. 1
от ТЗ във връзка с чл. 135 от ЗЗД и по чл. 649 ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 108
от ЗС. Процесният недвижим имот, предмет на тези искове с идентификатор
*** по КККР на К., е с данъчна оценка 63747,16 лева, която определя и
тяхната цена съгласно чл. 69 ал. 1 т. 2 от ГПК. При тази цена на всеки един от
двата обективно съединени иска, минималния размер на адвокатското
възнаграждение, определен съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на по
2442,41 лева по всеки един от исковете, без включен ДДС, какъвто се
дължи, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.
Разноските следва да бъдат присъдени в тежест на ЕТ „С. – С. Г.“ / в
несъстоятелност/ от масата на несъстоятелността.
Следва да се присъди и държавна такса за въззивното производство,
дължима от масата на несъстоятелността от ЕТ „С. – С. Г.“ в размер на 2%
върху 1/4 от общата цена на исковете, решението по които е предмет на
въззивното производство. Първите два иска срещу „Е.“ ЕООД са с цена от по
63747,16 лева, а третият срещу „И.“ ЕООД с цена 16469,63 лева, или общо
143963,** лева, определена от данъчната оценка на имотите. Дължимата
държавна такса за производството пред въззивната инстанция е 719,82 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22004 от 17.01.2022 година,
постановено по т. дело № 12/2021 година по описа на Окръжен съд – К., В
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, С КОИТО:
- е отхвърлен предявеният иск от синдика на ЕТ „ С. – С. Г.“ /в
несъстоятелност/, ЕИК ***, с правно основание чл. 649, ал. 1 във връзка с чл.
135 от ЗЗД, за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на ЕТ „ С. - С. Г.“ /в несъстоятелност/, ЕИК ***, на
възмездна сделка с недвижим имот, извършена с нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот ** от 28.05.2018 г., том *, рег. ***, нот. дело
17
**/2018 г. на нотариус Е.К. с рег. № **, вписан в Служба по вписвания - гр. К.
с дв. вх. рег. № *** от 28.05.2018 г., акт № **, том 7, дело № ** г., с която Г.
М. Г., ЕГН ********** и П. П. Г., ЕГН **********, са продали на „Е.“
ЕООД, ЕИК **, поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. К., с площ 2 402 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за
стопански двор, с номер по предходен план: имот **, ведно с всички
подобрения и приращения към него;
-е отхвърлен предявеният иск от синдика на ЕТ „ С. – С. Г.“ /в
несъстоятелност/, ЕИК ***, по чл. 649, ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 108 от ЗС,
против „Е.“ ЕООД, ЕИК **, за връщане в масата на несъстоятелността на ЕТ
„С. – С. Г.“ / в несъстоятелност/, ЕИК ***, на поземлен имот с
идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
К., с площ 2 402 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: за стопански двор, с номер по
предходен план: имот **, ведно с всички подобрения и приращения към него,
като неоснователен;
- е отхвърлен предявеният иск от синдика на ЕТ „ С. – С. Г.“ / в
несъстоятелност/, ЕИК ***, с правно основание чл. 649, ал. 2 от ТЗ във
връзка с чл. 108 от ЗС, против „И.“ ЕООД, ЕИК **, за връщане в масата на
несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ / в несъстоятелност/, ЕИК ***, на
следните недвижими имоти: 1. поземлен имот с идентификатор № *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., с площ 496 кв. м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: за стопански двор, с номер по предходен план: имот ***, ведно с
всички подобрения и приращения към него и 2. поземлен имот с
идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
К., с площ 255 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
с начин на трайно ползване: за стопански двор, с номер по предходен план:
имот **9, ведно с всички подобрения и приращения към него, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ „ С. – С. Г.“ / в несъстоятелност/, ЕИК ***, да заплати
по сметка на бюджета на съдебната власт, за производството по делото пред
Апелативен съд – Пловдив, държавна такса в размер на 719,82 лева от масата
18
на несъстоятелността.
ОСЪЖДА ЕТ „ С. – С. Г.“ / в несъстоятелност/, ЕИК ***, да заплати
на „Е.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление град К., ул. „Д.“
13 разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на 2400
лева адвокатско възнаграждение от масата на несъстоятелността.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19