Решение по дело №2668/2017 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2195
Дата: 18 декември 2017 г. (в сила от 17 април 2018 г.)
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20177040702668
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

     2195                                 18.12.2017г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря И. Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 2668 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Административното дело е образувано по искова молба от П.Т.К., ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.К. *** против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - БУРГАС с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 400.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по нахд № 7124/2016г. на РС Бургас и кнахд по описа на АС Бургас за 2017г., за отмяна на наказателно постановление № 16-0769-003706/23.11.2016г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2017г. до окончателното й плащане.

С исковата молба се претендират разноски, като е представен и списък на същите.

В съдебно заседание ищецът П.Т.К., редовно и своевременно призован, не се явява, а изпраща за представител адвокат С.К., който поддържа исковата молба и претендира за присъждане на направените в настоящото производство разноски, като представя списък на същите.

За ответната страна ОД на МВР - Бургас, редовно и своевременно призована, се явява главен юрисконсулт Д., която оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Заявява, че поддържа представения писмен отговор на исковата молба, в който се излагат съображения за неоснователността й и се прави алтернативно искане за отхвърляне на исковата претенция за сумата над 300.00 лева като прекомерна. Претендират се и разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище, че исковата претенция е частично основателна и следва да бъде уважена в по-нисък размер поради прекомерност на договореното и платено  възнаграждение на адвоката.

         Съдът, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства по реда и условията на чл.154, ал.1 и чл.235, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, ведно с доводите  и изразените становища прие за установено от фактическа страна следното:

         На основание  Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г668643/16.09.2016г., съставен от К. С. Х., на длъжност младши автоконтрольор към ОДМВР - Бургас, във връзка с извършено от жалбоподателя нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, било издадено Наказателно постановление № 16-0769-003706/14.11.2016г. от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, с което на П.Т.К., ЕГН **********, с адрес *** било наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото НП К. подал жалба до съда, във връзка с която било образувано НАХД № 7124 по описа на Районен съд – Бургас за 2016г. С решение № 551/03.04.2017г. на РС - Бургас, обжалваното НП № 16-0769-003706/14.11.2016г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас било отменено.

        Настоящият съдебен състав намира, че неправилното изписване на датата на отмененото НП в цитираното решение на РС – Бургас, а именно 23.11.2017г. е в резултат на допусната техническа грешка.

        ОД на МВР – Бургас обжалвал решението на въззивния съд пред Административен съд - Бургас, във връзка с което било образувано КНАХД № 1102 по описа на съда за 2017г. С решение № 1250/06.07.2017г. Бургаският административен съд оставил в сила решение № 551/03.04.2017г. на РС – Бургас, постановено по НАХД № 7124/2016г.

         От приложените по делото НАХД № 7124 по описа на Районен съд – Бургас за 2016г. и КНАХД № 1102 по описа на Административен съд – Бургас за 2017г. се установява, че ищецът П.К., тогава жалбоподател, е бил представляван пред първоинстанционния и касационния съд от адвокат С.К. от БАК. По административнонаказателното дело е приложено пълномощно от 10.01.2017г., с което К. е упълномощил адв. К. да го представлява, заедно с Договор за правна защита и съдействие, с който е определено възнаграждение в размер на 400.00 лева, като е отразено, че посочената сума е платена реално в брой.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.

Исковата молба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество исковата молба е основателна поради следните съображения:

Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от действия или бездействия на техни органи или длъжности лица при или при повод на изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, тя се състои в претърпяване на загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането". Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяваща се в претърпяване на болки и преживявания на страдания.

Отговорността на държавата или на общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Отговорността възниква при наличие на няколко кумулативни предпоставки – неимуществена и/или имуществена вреда /причинена загуба или пропусната полза/; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата /или общината/; вредата да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност, както и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общината по посочения ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС на РБ – ОСС от I и II колегии постановено по тълкувателно дело № 2/2016г. при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.

В настоящото съдебно производство наведените от ищеца фактически основания за предявения иск са претърпените от него имуществени вреди от направените разноски във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 7124 по описа на Районен съд - Бургас за 2016г. По делото е приложено пълномощно, с които настоящият ищец П.К. е упълномощил адв. С.К. да го представлява пред първоинстанционната и касационната инстанция, заедно с Договор за правна защита и съдействие, с който е определено възнаграждение в размер на 400.00 лева, като е отразено, че посочената сума е платена реално в брой.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по делото и изложените от представителя на ОП – Бургас съображения за прекомерност на определеното и заплатено адвокатско възнаграждение с оглед разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай е налице фактическият състав за реализиране на отговорността на ОД на МВР - Бургас по отношение на заявената от ищеца претенция за причинени му имуществени вреди, тъй като са налице всички необходими  елементи и предпоставки за осъществяването й съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. По делото са представени категорични доказателства за реално изплатено възнаграждение на адвокат по НАХД № 7124 по описа на Районен съд - Бургас за 2017г., съобразно което следва да бъде определен размера на претендираното обезщетение.

Предвид изложените съображения съдът намира, че исковата претенция на П.Т.К., ЕГН ********** да бъде осъдено ОД на МВР - Бургас да заплати сумата от 400.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по нахд № 7124/2016г. на РС Бургас и кнахд по описа на АС Бургас за 2017г., за отмяна на наказателно постановление № 16-0769-003706/23.11.2016г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2017г. до окончателното й плащане, е доказана и основателна, поради което следва да бъде уважена.

При този изход на делото съдът счита, че искането на представителя на ищеца за присъждане на направените по делото разноски за  възнаграждение на адвокат е основателно и следва да бъде уважено, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, като размерът на възнаграждението следва да бъде определен съобразно представения по делото Договор за правна защита и съдействие с дата 14.09.2017г. и в съответствие с разпоредбата на чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.1, ал.2  от ЗОДОВ, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Бургас заплати на  П.Т.К., ЕГН ********** *** сумата от  400.00 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по нахд № 7124/2016г. на РС Бургас и кнахд по описа на АС Бургас за 2017г., за отмяна на наказателно постановление № 16-0769-003706/23.11.2016г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2017г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Бургас заплати П.Т.К., ЕГН ********** ***  направените по делото разноски за внесена държавна такса и възнаграждение на адвокат общо в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: