№.............град Шумен, 24.11.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при участието на секретаря Св.
Атанасова,
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова адм.д. №260 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по
реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.24б ал.7 от Закона за акцизите и
данъчните складове /ЗАДС/, образувано въз основа на жалба от „Автомагистрали –
Черно море“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.
Константинов №8, представлявано от изп. директор Д. Д., чрез пълномощник
юрисконсулт И. Д., против Решение №32-257205/02.08.2022 г. на Директора на ТД
Митница - Русе, с което на дружеството е отказано издаване на удостоверение за
освободен от акциз краен потребител.
В жалбата се твърди, че административният акт е незаконосъобразен поради
противоречие с материалния закон и в частност с чл.4 т.37 и чл.24 ал.2 т.4 от ЗАДС.
Навеждат се аргументи, че енергийните продукт „газьол“
и „природен газ“, за които е отказано издаването на удостоверение за освободен
от акциз краен потребител, се използват в производствения процес в обекта на
дружеството „Асфалтова база – с.Кралево“, а имено за сушене на инертни
материали /фракции/ в сушилен барабан посредством горелка, която чрез изгаряне
на газьол или природен газ нагнетява горещия въздух в сушилния барабан. Тези
продукти се изразходват изцяло за сушене на инертен материал, част от
технологичния процес за производство на асфалтови смеси. Несъобразявайки, че
отделяната по гореописания начин топлина се създавала и служела само за
обезпечаване на протичането на процесите по производство на асфалтови смеси,
издалият оспореното решение административен орган не достигнал до верни изводи,
респ. не е приложил правилно относимия материален закон. В тази насока се навеждат
аргументи също, че газьолът и природният газ участват в процес, свързан с
отделяне на топлина, но тази топлина не се използва непосредствено или чрез
преносна среда в основната й функция - за отопление на помещения, а се използва
единствено в производствения процес за получаването на асфалтовите смеси. Сочи
се, че съгласно чл.24 ал.2
т.4 от ЗАДС, от акциз се освобождавали енергийните продукти използвани за цели, различни от
моторно гориво или гориво за отопление и след като в случая газьолът
и природният газ се използват единствено за производство на асфалтови смеси, а не се
използват "за отопление", неправилно е прието, че не са налице условията
на чл.24 ал.2
т.4 от ЗАДС. С оглед на това жалбоподателят моли съда да постанови
съдебно решение, с което да отмени като незаконосъобразно атакуваното Решение и
да му присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Директор на ТД Митница –
Русе, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпил е
писмен отговор по жалбата, депозиран от процесуален представител гл.
юрисконсулт Г. С., редовно упълномощена, в което е изразено становище за
неоснователност на жалбата и се отправя искане съдът да я отхвърли като такава,
както и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Производството пред Директора
на ТД Митница - Русе е започнало въз основа на искане с вх.№32-131939 от 21.04.2022
г., препратено по компетентност от ТД Митница – Варна с писмо от 27.04.2022 г.,
с което дружеството-жалбоподател е поискало на основание чл.24а ал.4
от ЗАДС да му бъде издадено удостоверение
за освободен от акциз краен потребител /ОАКП/. За
отстраняване на констатирани нередовности по искането на жалбоподателя е
изпратено писмо изх.№32-151357/11.05.2022 г. от ТД Митница – Русе, като в
указания срок дружеството е представило исканите документи, с писмо вх.№32-169952/26.05.2022
г., а с писмо вх.№ 32-215847 от 29.06.2022 г. жалбоподателят е уточнил, че
искането му за ОАКП е по чл.24 ал.2 т.4 от ЗАДС - „използване за цели, различни
от моторно гориво или гориво за отопление”.
Във връзка с така депозираното искане и съгласно
разпоредбите на чл.24б ал.1 от ЗАДС е извършена проверка на място на обекта,
констатациите от която били отразени в Протокол за извършена проверка на място №22BG40000А000625/16.06.2022 г. При проверката било установено, че предметът на
дейност на дружеството е производство на асфалтови смеси в обект
„Асвалтосмесител Benninghoven“ тип „ТВА 4000“ с
технологична инсталационна линия и съоръжение за производство на асфалтови
смеси, находящ се в Асфалтова база и кариера за инертни материали в землището
на с.Кралево, област Търговище. При проверката било проследено движението на
енергийните продукти газьол и природен газ. Установено е било, че в момента на
проверката се извършва производствен процес, като дружеството потребява
компресиран във бутилки природен газ, който се доставя със специализирани
полуремаркета. Газьолът ще се използва за сушене на инертни материали – фракции
в сушилен барабан, посредством горелка, която чрез изгаряне на газьола
нагнетява горещ въздух във сушилнята. Работещата на природен газ горелка е
комбинирана и има възможност да работи и с газьол. В Протокола за проверката е
отразено, че дружеството не разполага с автоматизирана система за отчет, която
да извършва в реално време контрол на количествата енергийни продукти, които се
използват в обекта, съгласно разпоредбата на чл.24а ал.3 т.8 от ЗАДС. Също е
отразено, че дружеството не разполага с инсталирани точки на контрол, съгласно
изискванията на чл.46а ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба №Н-1/22.01.2014 г.
Протоколът от проверката е връчен на служител на дружеството Йордан Георгиев –
енергетик на 16.06.2022 г.
Въз основа на констатациите,
обективирани в Протокол за извършена проверка на място
№22BG40000А000625/16.06.2022 г., както и представените от жалбоподателя
доказателства и искане, Директорът на ТД Митница - Русе приел, че използването
на енергийните продукти газьол с маркиран код по КН 27101943 и природен газ в
газообразно състояние с код по КН 27111100 е свързано с тяхното изгаряне, в
резултат на което се отделя топлина, която се използва независимо от крайното и
предназначение, а именно за производствени нужди. С оглед на това е изведен
извода, че тези енергийни продукти се използват като „енергиен продукт за
отопление” по смисъла на чл.4 т.37 от ЗАДС
и следователно не попадат в обхвата на чл.24 ал.2 т.4
от ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергийни продукти. С оглед на
това е направен извод, че не са изпълнени условията на чл.24 ал.2 т.4 от ЗАДС и
е издадено оспореното решение - предмет на настоящото съдебно производство, с
което е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен
потребител.
Процесното решение е връчено на дружеството
на 04.08.2022 г. Недоволно от него дружеството – жалбоподател е подало жалба до
АдмС град Шумен, чрез административния орган, на 18.08.2022 г. по пощата,
съгласно приложените документи за изпращане и доставка от „Български пощи“ ЕАД.
В хода на съдебното производство по
искане на жалбоподателя бе назначена СТЕ. От заключението на вещото лице по
назначената СТЕ, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установи по категоричен начин, че енергийните продукти газьол с
код по КН 27101943 и природен газ в газообразно състояние с код КН 27111100 в
производството на битумни смеси на базата на природен асфалт се използват: 1.за
изсушаване и подгряване на инертни /каменни/ фракции и 2.за подгряване на
битум, като и в двата случая горенето е в горелки – една за сушилня и подгревен
барабан и една за подгревателя на термично масло. Основната цел на
производствения процес е топлинна подготовка на компонентите на асфалтовата
смес преди същинското им смесване и хомогенизация. Вещото лице категорично е
посочило, че производственото оборудване не позволява използването на
процесните енергийни продукти за други цели. От заключението на вещото лице
също се установи, че производствената технология предполага отделянето на
топлина в резултат на изгаряне на горивата – газьол и прироредн газ, като голямата
част от тази топлина се използва за производствения процес, друга се губи в
околното пространство, като технологически не е възможно производството без
такова отделяне на топлината. Вещото лице е посочило, че цялата произведена и
оползотворена топлина от изгарянето на горивата е за подгряване на асфалтовата
смес и е само за производствени нужди. Процесната инсталация е за производство
на битумни смеси и не е отоплителна инсталация, като офисите и
административните помещения в Асфалтовата база на дружеството в с.Кралево се
отопляват с електричество – климатици и електрически радиатори. От заключението
на вещото лице също се установи, че процесните енергийни продукти се използват
в обекта на дружеството изключително за производствени нужди и не се използват
за отопление.
От така установеното фактическо и правно
положение и спазвайки разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът
приема, че жалбата е допустима, тъй като е подадена от активно легитимирана
страна, имаща право и интерес от оспорването, доколкото с оспореното решение по
неблагоприятен начин се засягат нейните права и законни интереси. Жалбата е
подадена и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването на решението. Разгледана
по същество съдът приема, че жалбата е и основателна, поради следните
съображения:
Процесното Решение е издадено от компетентен
орган, съгласно чл.24б ал.4
от ЗАДС, в законоустановената форма и при спазване на
административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон
и целта на закона.
На първо
место следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните. Спорът е
правен и касае приложение на материалния закон и в частност разпоредбата на чл.24 ал.2
т.4 от ЗАДС, регламентираща освобождаване от облагане с акциз на
енергиен продукт.
Съгласно чл.24 ал.2
т.4 от ЗАДС, от облагане с акциз се освобождават енергийни продукти,
използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Законова
дефиниция на понятието енергиен продукт за отопление се съдържа в чл.4 т.37 от ЗАДС, съгласно която: „енергиен продукт за отопление е продукт, участващ в процес, свързан с
отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна
среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването
му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление
включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената
топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително
използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а)
за цели по т. 10 и 33; б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за
отопление.“.
От съдържанието на протокола за извършена проверка става ясно, че процесните
енергийни продукти – газьол и природен газ участват в производствен процес за
производство на асфалтови смеси - чрез изгарянето им се отделя топлинна
енергия, която се използва за нагряване на инертни материали и битум за
приготвяне на асфалтови смеси, тоест, тези продукти се използва за производство
на топлинна енергия, явяваща се част от технологичния процес. Тези констатации,
се потвърждават и от заключението на вещото лице по извършената СТЕ. От заключението
на вещото лице по категоричен начин се установи, че газьол с код по КН 27101943
и природен газ в газообразно състояние с код КН 27111100 в производството на
битумни смеси на базата на природен асфалт се използват за изсушаване и
подгряване на инертни /каменни/ фракции и за подгряване на битум, като и в
двата случая горенето е в горелки – една за сушилня и подгревен барабан и една
за подгревателя на термично масло. Основната цел на производствения процес е
топлинна подготовка на компонентите на асфалтовата смес преди същинското им
смесване и хомогенизация, като производственото оборудване не позволява
използването на процесните енергийни продукти за други цели. Вещото
лице е посочило, че цялата произведена и оползотворена топлина от изгарянето на
горивата е за подгряване на асфалтовата смес и е само за производствени нужди,
като отоплението в сградите на базата е с климатици и радиатори. Следва да се
посочи, че констатациите на вещото лице са направени както
въз основа на приложените по делото доказателства, така и от извършена проверка
на място в обекта „Асфалтова база с.Кралево“ на дружеството и запознаване с
действащата към момента технология за производство на асфалтови смеси, както и
с практическото използване на газьол и природен газ в инсталациите за основните
производства.
Въз основа на горното съдът приема, че енергийните
продукти газьол и природен газ се използват в производствената база на жалбоподателя за цели, различни от моторно гориво или гориво за
отопление. Топлината, отделена при изгарянето на продуктите, не се използва
непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция по смисъла на
чл.4 т.37 от ЗАДС - за отопление, в смисъл поддържане
на необходима температура на въздуха в работни и обществени помещения, както и
с цел при изгаряне получената топлина да се използва независимо от крайното й
предназначение, включително в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини. По
безспорен начин се установи, че газьолът и природният газ се използват
единствено в технологията на производствения процес за получаване на нови
продукти - асфалтови смеси и е неразделна негова част, както и че в
предприятието няма изградена система за отвеждане на излишната топлинна
енергия до други консуматори.
Приемайки, че топлината, отделена при
изгарянето на газьолът и на природния газ, се използва извън производствения
процес, началникът на Митница Варна, е формирал неправилния извод, че посочените
енергийни продукти са енергийни продукти за отопление по смисъла на чл.4 т.37 от ЗАДС. За да се приеме, че даден вид гориво е
енергиен продукт за отопление по смисъла на посочената разпоредба е необходимо
отделяната топлина при използването му да се употребява в основната й функция.
От това, че при изгарянето на горивото се отделя топлина, не следва непременно,
че тя се използва за отопление или за друга цел, извън производството. В случая
от доказателствата по делото безспорно се установи, че целта за използване на
отделяната топлинна енергия при изгарянето на газьола и природния газ е за производството
на асфалтови смеси и за нищо друго. Безспорно е установено и че газьолът и природният
газ не се използват като и моторно гориво в предприятието на жалбоподателя. Ето
защо, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.24 ал.2
т.4 от ЗАДС, даваща основание за освобождаване на енергийните
продукти от облагане с акциз. Налице са материалноправните предпоставки за
издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на дружеството
– жалбоподател „Автомагистрали – Черно море“ АД.
Само за изчерпателност следва да се посочи, че не е коректно
позоваването на митническия орган на решение С – 240/01 на СЕС, отнасящо се до
тълкуване на чл.2 ал.2 от Директива 92/81/Е., тъй като тази директива се отнася
за хармонизиране на структурата на акцизите върху минералните масла, т. е.
тълкуването държи сметка единствено за минералните масла без да се отчитат
особеностите на другите видове енергийни продукти, посочени в Директива
2003/96/ ЕО (арг. т. 1 от преамбюла на последната директива). Допълнително
следва да се отбележи, че казусът по обсъжданото решение С – 240/01 на СЕС се
отнася за минерални масла, инжектирани в доменни пещи с цел химическа редукция
като добавка към кокса, използван като основно гориво, т. е. добавка на
енергиен продукт – минерални масла към друг енергиен продукт – кокс, което означава,
че този специфичен казус следва да се ограничи само до приложението на
Директива 92/81/Е..
С оглед
гореизложеното съдът приема, че оспореният акт в настоящото производство е
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема
обаче, че актът е издаден в противоречие на материалния закон и целта на
закона, поради което се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде
отменен. При условията на чл.173 ал.2
предл. трето от АПК, делото като административна преписка, следва да
се върне на Директора на ТД Митница - Русе за ново произнасяне по искането на
жалбоподателя при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на ЗАДС и
ППЗАДС, дадени в мотивите на настоящото решение, като на основание чл.174 от АПК на административния орган следва да се
определи 30-дневен срок за произнасяне и издаване на административен акт.
С оглед изхода на спора и направеното
своевременно искане от жалбоподателя за присъждане на разноски, с представен
списък на разноските, съдът приема, че такива се дължат, поради което Агенция
„Митници“ – Териториална Дирекция Митница Русе следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените по делото разноски общо в размер на 600.00
лв., от които внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 50.00
лв., внесен и изплатен депозит за вещо лице в размер на 450.00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
ОТМЕНЯ Решение
№32-257205/02.08.2022 г. на Директора на ТД Митница - Русе, с което на „Автомагистрали
– Черно море“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.
Константинов №8, представлявано от изп. директор Д. Д., е отказано издаване на
удостоверение за освободен от акциз краен потребител.
ВРЪЩА административната
преписка на Директора на ТД Митница - Русе за издаване на административен акт
по искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител с
вх.№32-136360/27.04.2022 г. на „Автомагистрали – Черно море“ АД, при спазване
на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на настоящото съдебно решение.
ОПРЕДЕЛЯ 30-дневен срок за
издаване на административния акт, считано от съобщаването.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ – Териториална Дирекция Митница Русе да заплати на „Автомагистрали –
Черно море“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.
Константинов №8, представлявано от изп. директор Д. Д., направените по делото
разноски общо в размер на 600.00 /шестстотин лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Р. България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: