Р Е Ш Е Н И Е № 592
гр. МОНТАНА, 3 октомври
2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание
на 14 09 2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ПЕТЯ ВИДОВА като
разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав, Адм.д. № 411 по
описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на „Булитрейд“
ООД, ЕИК * , седалище гр. Вършец, ул. „Дончо Станчев“ № 34, представлявано от А.К.Ч.,
чрез адв. Р.П.П. – САК, служебен адрес ***, партер срещу Решение №
2153-11-45/25.05.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана, с което са
потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-11-01333705/31.03.2023 г., издадени
от Контролен орган на ТП на НОИ – Монтана гл. инспектор П*** Ц*** И*** – Х*** .
В жалбата се твърди, че Задължителните
предписания са издадени при неспазване на установената от закона форма, а
именно: в нарушение изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 7 от АПК, а
именно: наличие на фактически и правни основания за издаване на акта и
посочване пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва.
Задължителните предписания се основават на Констативен Протокол №
КП-5-11-01331940/31.03.2023 г., издаден от контролен орган на ТП на НОИ - П***
Ц*** И*** - Х*** , гл. инспектор, където неправилно се приема, че дружеството
"БУЛИТРЕЙД" ООД е осигурител на А.К.Ч.. Ясно от документацията се
установява, че А.К.Ч. е самоосигуряващо се лице, като съдружник и управител в
Дружеството. Собствениците на търговски дружества подлежат на осигуряване по
реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО имат качество
на самоосигуряващи се лица. За преценка обстоятелството дали управителят на
търговско дружество е осигурено или самоосигуряващо се лице, от значение е дали
същият има сключен писмен договор за управление и контрол и дали получава
възнаграждение за тази си дейност. А.К.Ч. няма сключен договор за управление и
контрол с дружеството. Когато управителите на търговски дружества не получават
възнаграждение за тази им дейност и нямат сключен писмен договор по чл. 141,
ал. 1 от ТЗ със съответното търговско дружество, то същите имат качество на
самоосигурени лица по чл. 5, ал. 2 от КСО, подлежат на осигуряване по реда на
чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, а не по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и
търговското дружество няма качество на осигурител по чл. 5, ал. 1 от КСО. В
този смисъл Решение № 4350/28.03.2014 г. по адм. д. № 14314/2013 г. на ВАС,
Решение № 13770/26.10.2011 г. по адм. д. № 1799/2011 г. на ВАС, Решение № 11057
от 22.07.2013 г. по адм. д. № 5480/2013 г. на ВАС и др. Едноличното дружество с
ограничена отговорност и неговият едноличен собственик и управител са два
различни правни субекта. След като
в случая адресата на процесните Задължителни предписания няма качеството на
"осигурител" по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО по отношение на А.Ч.,
който е самоосигуряващо се лице, то за дружеството не са възникнали задължения
да заличава и коригира подадените данни и удостоверения по т. 1 и т. 2 от
Задължителните предписания. Тежестта да стори това пада върху
самоосигуряващото се лице. В обжалвания
административен акт и в Констативния протокол липсват изложени фактически
съображения защо контролният орган приема, че задължен да извърши
корекции на подадените декларации е дружеството, в качеството му на осигурител,
което е нарушение на чл. 59, ал.
2 от АПК - липса на мотиви. В
тази насока и Решение № 15809 от 21.12.2020 г. по адм. д. № 6671/2020 г., VI
отд. на ВАС, Решение № от 16.11.2018 г. по адм. д. № 451/2018 г. на
Административен съд - Хасково, Решение № от 05.12.2018 г. по адм.
д. № 450/2018 г. на Административен съд - Хасково. Контролният орган не е
изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и
обстоятелствата по случая и неправилно приема, че дружеството не е упражнявало
дейност от 01.01.2020 г. до 24.12.2022 г., съответно А.Ч. не упражнява трудова
дейност за същия период. А.Ч. подава декларацията, вследствие на разговор с П***
Ц*** И*** - Х*** , предвид това, че дружеството не е генерирало доходи, а не че
същото не е упражнявало никаква дейност и че той самият не е упражнявал трудова
дейност в периода от 01.01.2020 г. до 24.12.2022 г. Неправилно трудовата
дейност се разглежда през призмата на ЗСч. Видно от декларацията, подадена в
Търговския регистър към АВп от 22 06 2021 г. по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч.
дружеството не е осъществявало дейност по смисъла на пар. 1, т. 30 от ДР на ЗС
през 2020 г., като за 2021 и 2022 г. няма такава декларация, а срокът за
подаване на годишен финансов отчет за 2022 г. е до 30 09 2023 г., съгласно чл.
38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Дружеството в законния срок, а именно на 13 06 2022 г.,
публикува годишен финансов отчет, от който е видно, че е извършвало дейност
през 2022 г. Подадена е и ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Извършването на
стопанска/търговска дейност се обосновава и с посочените в Решение № 705/25 05
2021 г. по АНД № 743/2021 г. на Административен съд Варна, критерии. Твърди се,
че въпреки липсата на доходи през процесния период, дружеството не е спирало да
търси начини за осъществяване на дейността си. Моли да се вземе предвид, че
периодът от 01.01.2020 г. до 24.12.2022 г. е точно периодът обхванат от
пандемията, обусловена от COVID - 19. Основната дейност на дружеството е
търговия на едро с месо и месни продукти, както е записано и в Констативния протокол.
Предвид пандемията, търговията на месни продукти и придвижването им е било
изключително трудно в този период и дружеството е било възпрепятствано да
сключва сделки и да генерира доходи. Като доказателство за опитите на дружеството
да осъществява търговски сделки е писмената кореспонденция между дружеството и
евентуални контрагенти относно оферти, ценови предложения, транспорт на стоки и
месни продукти и др. Адресът на електронната поща на дружеството е bulittrade17@gmail.com, от която поща е водена кореспонденция
свързана с търсене на начини за осъществяване на дейността и реализиране на
печалба. Дружеството единствено временно прекратява дейността си за два месеца,
а именно от 01.04.2022 г. до 06.06.2022 г., което обстоятелство е надлежно
заявено по законоустановения начин. На 06.06.2022 г. Дружеството възобновява
дейността си, която продължава и към днешна дата без прекъсване. Чрез водене на
кореспонденция и ходене по срещи, А.Ч. упражнява дейност, имаща отношение към
осъществяваната стопанска дейност на Дружеството, в което е съдружник. Личната
трудова дейност не трябва да се отъждествява единствено и само със стопанската
дейност на дружеството. За трудова дейност се приема всяко действие на съдружника
по повод функционирането на фирмата след вписването й в търговския регистър.
Тоест трудовата дейност на лицето в качеството му на съдружник в търговското
дружество включва всяко действие, свързано с осъществяваната дейност от
дружеството и имащо отношение към нормалното функциониране на същото. Съгласно
Решение № 9170 от 25.07.2016 г. по адм. д. № 13411/2015 г., VI отд. на ВАС
"упражняване на трудова дейност е всяко действие на съдружника, имащо
отношение към функционирането на дружеството и извършвано от името на
дружеството - сключване на договори, подписване на финансови документи,
издаване на разпореждания по организацията на работата и т.н". От
аргументацията на АО не става ясно каква точно трудова дейност следва да
извършва А.Ч. като собственик на дружеството, като в тази връзка в ТЗ функциите
на едноличния собственик на капитала не са обвързани с ежедневна трудова
дейност. Позовава се на сключен договор за наем от 25 10 2022 г. на магазин,
където е извършвана продажба на месни и млечни продукти. В магазина има
регистрирано фискално устройство, а в Констативния протокол е записано, че за
месец 12 2022 г. дружеството е отчело продажби чрез фискално устройство в
размер на 2525,05 лв. в търговски обект, което потвърждава факта, че през 2022
г. дружеството е извършвало търговска дейност. Позовава се и на нормата на чл.
1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и
българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), където
е указано, че задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, възниква от деня
на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното
прекъсване или прекратяване. А.Ч. внася осигурителните си вноски за периода от
11.01.2018 г. до настоящия момент, с изключение на периода от 01.04.2022 г. до
06.06.2022 г., когато заявява временно прекратяване на дейността, както е
записано и в Констативния протокол. Поради изложеното, неправилно и
немотивирано е заключението на контролния орган, издал Задължителните
предписания, че дружеството не е извършвало дейност от 01.01.2020 г. до
24.12.2022 г., което обуславя и неправилност на извода, че в този период А.Ч.
не е имал качеството на осигурено лице по смисъла на пар. 1, т. 3 на ДР на КСО.
На следващо място се твърди нарушение на процедурата по издаване на
Задължителните предписания. В тази връзка се позовава на чл. 28 - чл. 30 от
Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен
институт ("Инструкцията") и времето, в което е следвало да приключи проверката,
а именно: на 29.03.2023 г. - 17 работни дни, считано от датата на получаване на
Заповедта, което е 06.03.2023 г. Твърди се и че болничните листове с номера №
Е20222979953, с период от 28.10.2022 г. до 26.11.2022 г. включително и БЛ №
Е20233715060, с период от 27.11.2022 г. до 25.12.2022 г., са неправомерно
анулирани, а Експертното Решение на ТЕЛК при МБАЛ „Христо Ботев"- гр.
Враца № 0069 от 25.01.2023 г. е обжалвано и не е влязло в законна сила,
съответно не може да породи действие, което обуславя необходимостта от отмяна
на задължителното предписание за заличаване на подадените данни. В с.з. адв. П.
поддържа жалбата и моли отмяна на Решение № 2153-11-45/25.05.2023 г. на
Директора на ТП на НОИ – Монтана и потвърдените с него Задължителни предписания
като им се присъдят разноските по водене на делото, съгласно представен списък
с разноски. В писмени бележки излага аналогични съображения.
Ответната страна чрез юрк Л. оспорва
жалбата. В писмено становище излага подробни и аналогични на съображенията
изложени в оспореното решение. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и
им се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Определение от 03.07.2023 г.
настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като
при условията на чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от АПК на страните са дадени
допълнителни указания.
Съгласно Констативен Протокол №
КП-5-01331940/31 03 2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ на дружество „Б*** "
ЕООД ЕИК * е извършена проверка с оглед правилното определяне на периодите за
ползване на осигурителни права от самоосигуряващото се лице А.К.Ч. с ЕГН * като
собственик и управител на дружеството през периодите на упражняване на
търговска/стопанска дейност. В КП подробно са описани извършените действия и
установените при проверката констатации, базирани на получени данни от
информационната система на НОИ, получени данни от НАП и представени, от А.К.Ч.,
в качеството си на управляващ дружество „Б*** " ЕООД, декларации.
Със Задължителни предписания №
ЗД-1-11-01333705 от 31.03.2023 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ -
Монтана, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, осигурителят БУЛИТРЕЙД"
ООД, гр. Вършец е задължен да заличи подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за
периодите 01.01.2020 - 31.03.2022 г. и 06.06.2022 - 31.12.2022 г. за А.К.Ч. с
ЕГН * (т. 1); да коригира представените удостоверения по приложение № 9 за
периода от 2020 г. до месец 12.2022 г., като в Раздел І, т. 1 се отрази, че г-н
Ч. не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство, тъй като не е осигурено
лице по смисъла на осигурителното законодателство (т. 2) и да заличи данните за
периода на анулирани болнични листове (т. 3) За периодите на анулираните
болнични листове от страна на осигурителя следва да се заличат подадените данни
с дни във временна неработоспособност и същите са с прекъсване в осигуряването,
тъй като за този период г-н Ч. е декларирал, че не е упражнявал дейност. Задължителните
предписания са получени на 10 04 2023 г. и са обжалвани по административен ред,
по което е постановено оспореното Решение.
С Решение изх. № 2153-11-45 от 25 05
2023 г. на Директор на ТП на НОИ Монтана жалбата против дадените Задължителни
предписания е приета за неоснователна. АО приема, че А.К.Ч., по данни от
информационната система на НОИ, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, като
съгласно декларирани от него данни упражнява трудова дейност като собственик на
„Б*** " ЕООД ЕИК * , считано от 11.01.2018 г., за която дейност от тази
дата подлежи на осигуряване, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Декларацията е
подадена по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредба за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица (НСЛБГРЧМЛ), като по ал. 3 на чл. 1, г-н Ч. е определил, че считано от
същата дата, вида на осигуряването му ще е за инвалидност поради общо
заболяване за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство. В
последствие с подадени декларации по реда на НСЛБГРЧМЛ лицето е прекъснало
дейност, считано от 01.04.2022 г., като от 06.06.2022 г. А.К.Ч. е декларирал
възобновяване на дейността си като самоосигуряващо се лице - собственик на „Б***
" ЕООД. На 19.01.2023 г. в Търговски регистър е вписана промяна във вида и
името на търговското дружество, а именно от „Б*** " ЕООД в „БУЛИТРЕЙД"
ООД, приет е съдружник, като същото се управлява и представлява от А.К.Ч.. Няма
спор по това, че А.К.Ч. не извършва дейност по договор за управление и контрол
в „Б*** " ЕООД, за която трудова дейност да подлежи на осигуряване по реда
на чл. 4, ал, 1, т. 7 от КСО. Безспорно е изяснено, че лицето извършва трудова
дейност, като едноличен собственик на търговското дружество, за което е
придобил качеството на самоосигуряващо се лице съгласно чл. 1, ал. 1 от НСЛБГРЧМЛ
и за която дейност подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Правилно контролният орган на ТП на НОИ - Монтана е издал задължителните
предписания на „БУЛИТРЕЙД" ООД. Точки 1 и 3 от обжалвания административен
акт определят предприемане на действия по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, във връзка с подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО,
с декларации образец № 1 за А.К.Ч.. Същите съгласно посочения нормативен акт се
представят с Протокол Приложение № 9 към чл. 8, ал. 7, а именно - Декларациите
по ал. 1, т. 1 - 4 на хартиен или електронен носител се подават с протокол
съгласно приложение № 9, подписан от задълженото лице по тази наредба или негов
представител, а за самоосигуряващите се лица - подписан от лицето. Когато се
подава електронен носител, върху него ясно и четливо се означава ЕИК * БУЛСТАТ*
ЕИК * ЗТРРЮЛНЦ. Достоверността на информацията, подадена с електронен носител,
се доказва с подписа върху протокола. Протоколът се подава в два екземпляра,
единият от които остава в компетентната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите. Данните за А.К.Ч., за периодите посочени в Задължителните
предписания, са подадени с ЕИК * , а именно на „Б*** " ЕООД. Не отговаря
на истината, че в Задължителни предписания не се съдържа пред кой орган и в
какъв срок същите могат да се обжалват. Видно от този административен акт, в
абзац последен е посочено „Предписанията могат да се обжалват по реда на глава
осма от КСО, в 14-дневен срок от получаването им". В този връзка, именно с
подадената жалба с вх. № 1012-11-37 от 25.04.2023 г., адресатът на
административния акт е упражнил правото си на обжалване на същия по указания
ред и срок. Обжалваният административен акт е издаден във връзка с извършена
проверка на „БУЛИТРЕЙД" ООД завършила с констативен протокол № КП-5-11-01331940
от 31.03.2023 г. С проверката са изяснени и са разгледани в цялост факти и
обстоятелства касаеща извършваната търговска/стопанска дейност на търговското
дружество относима към трудовата дейност от А.К.Ч. - самоосигуряващо се лице като
едноличен собственик на дружеството. Съгласно данни от Търговски регистър, с
декларация от 22.06.2021 г. по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството,
А.К.Ч. по отношение дейността на „Б*** " ЕООД е декларирал, в качеството
си на представляващ дружеството, а именно „Представляваното от мен предприятие
не е осъществявало дейност по смисъла на § 1, т. 30 от Допълнителните
разпоредби на Закона за счетоводството през отчетния период - 2020 г". С
писмо вх. № 9101-11-22/1 от 25.01.2023 г. е получена информация от ТД на НАП
офис - Монтана, че от „Б*** " ЕООД има подадени декларации по чл. 92 от ЗКПО за отчетните 2018 и 2019 г., че е регистрирано фискално устройство на
20.12.2022 г. и са подадени дневници от продажби до май 2019 г. Законът за
търговския регистър задължава всеки търговец да покаже публично своите
финансови резултати от изминалата година. Същите следва да са подписани от
съставител и ръководител на предприятието и публикувани в Търговския регистър
по партидата на дружеството до 30 юни на следващата година. Законът за
корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) урежда облагането на печалбата и
доходите на местните юридически лица, като декларирането се извършва на
основание чл. 92, ал. 1 от ЗКПО. Разпоредбата на ал. 4 определя, че годишна
данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължени
лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на
Закона за счетоводството. Посоченото от Националната агенция за приходите -
Велико Търново, офис Монтана за липса на данни по отношение на „Б*** "
ЕООД в нейните данъчни регистри за извършвана и отчетена търговска дейност
(годишни данъчни декларация, отчети за приходи и разходи, счетоводни баланси),
се потвърждава от извършената справка в Търговски регистър. Видно от посоченото
и декларираното на 22.06.2021 г. обстоятелство от А.К.Ч. „Б*** " ЕООД през
обжалвания период 2020 и 2022 г. безспорно не е извършвало търговска/стопанска
дейност. Спрямо тази фактическа обстановка административният орган приема, че
за г-н Ч., в качеството му на едноличен собственик и самоосигуряващо се лице в
търговското дружество, липсва основание за трудова дейност, която да е
основание за осигуряването му в това качество. Съгласно данни от
информационната система на НОИ, през 2020 г. А.Ч. е с 33 работни дни във
временна неработоспособност, за което е изплатено парично обезщетение от НОИ в
размер на 2216,22 лв., а през 2022 г. - 85 работни дни, с изплатено обезщетение
в размер на 9773,34 лв. По отношение на представените извадки от кореспонденция
по електронен път, като такива 8 бр. са относими за 2020 г. и 4 бр. за 2021 г.,
с електронен адрес „************@*****.***", по никакъв начин не
индивидуализират А.К.Ч. и предприемани от него действия по отношение търговската
дейност от „Б*** " ЕООД. Представените за 2020 г. разпечатки по никакъв
начин не кореспондират с декларираното от едноличния собственик на 22.06.2021
г., че дружеството не е осъществявало дейност през 2020 г. За спорния период
2020 и 2022 г. „Б*** " е еднолично дружество с ограничена отговорност и А.К.Ч.
е едноличен собственик и управител на същото. От същия не са представени други
относими документи за предприемани от негова страна действия по дейността и
функционирането на дружеството - сключени договори, издавани или подписани
финансови документи и т.н. Това, че лицето, за периода на заявената дейност, по
реда НСЛБГРЧМЛ е внасял дължимите за негова сметка осигурителни вноски, е ирелевантно
към установената фактическа обстановка, а именно неизвършването на дейност от „Б***
" ЕООД през 2020 - 2022 г. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. С посочената правна норма законодателя обвързва
като първо условие за задължението за осигуряване е извършването на трудова
дейност от лицата. По отношение на възраженията за неспазване на сроковете в
Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен
институт, то същите имат инструктивен характер, като евентуално тяхното
неспазване не е свързано с никакви правни санкции. Същото касае извършването на
проверки и ревизии по спазване на осигурителното законодателство. Неоснователно
е твърдението на жалбоподателя, че по отношение анулираните с решение на ТЕЛК
при МБАЛ „Христо Ботев" АД, гр. Враца № 0069 от 25.01.2023 г. болнични
листове с № № Е202222979953 и Е20223715060 производството по обжалване не е
приключило. Съгласно получения екземпляр в ТП на НОИ - Монтана на посоченото
експертно решение на ТЕЛК е положен щемпел със заверка и подпис от РЗИ - гр.
Враца, РКМЕ - „Влязло в сила на 08.02.2023 г.".
Съгласно Писмо изх. № 33-00-19#1 от 25 01 2023 г. на
Директор Офис Монтана при ТД на НАП, по отношение на дружество „БУЛИТРЕЙД"
ЕООД с Булстат ********* в информационната система на НАП е установено, че: има
подадени от дружеството ГДД по чл. 92 от ЗКПО за отчетните 2018 и 2019 г.; има
регистрирано фискално устройство на 20 12 2022 г. за магазин в гр. София, район
Надежда, ул. „Народни будители” № * ; има регистрация по ЗДДС от 12 02 2018 г.
и отразени в дневниците продажби за месеците юни, юли, септември и декември
2018 г.; месец март и май 2019 г. и м. декември 2022 г. През останалите месеци
за периода февруари 2018 г. - ноември 2022 г. са подавани нулеви справки -
декларации по ЗДДС.
Съгласно Писмо изх. № 11-03888#1 от 25
07 2023 г. на Директор Офис Монтана при ТД на НАП за период от 01.01.2020
година до 31.12.2022 година, за физическото лице А.К.Ч. с ЕГН * * *** има
подавани декларации образец 1 за осигуряване като самоосигуряващо се лице; има
подадени декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице за периода, с
дата на прекъсване на дейност 01.04.2022 година и на възобновяване на дейност и
осигуряване като самоосигуряващо се лице от 06.06.2022 година. Декларациите са
подадени по електронен път. Фирма „БУЛИТРЕЙД" ЕООД с Булстат *********,
адрес по чл. 8 от ДОПК - гр. Вършец ул. "Дончо Станчев" № 34 има
подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО само за финансова 2022 година с вх.№
1200И0141688 от 08.06.2023 година по електронен път. За финансова 2020 година и
2021 година няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО от
дружеството. В декларациите от А.Ч. освен, че лицето декларира прекъсване на
своята дейност като самоосигуряващо се лице, той подава и за прекъсване
дейността на дружеството от същата дата, както и възобновяване на дейността на
дружеството.
С Писмо № 05 - 23 -1 / 13 07 2023 г. на
Директор на РЗИ Враца е приложено Експертно решение № 529 от 04 07 2023 г., с
което Болнични листове с номера Е20222979953 и Е20223715060, за периода
октомври - декември 2022 г. издадени на А.К.Ч. с ЕГН * са потвърдени.
Съгласно Декларация по чл. 38, ал. 9, т.
2 от ЗСч., А.К.Ч. декларира, че Б*** ЕООД с ЕИК * , гр. Вършец, не е
осъществявало дейност по смисъла на пар. 1, т. 30 от ДР на ЗСч през отчетния
период 2020 г. /л. 151/
С Декларация до Директор на ТП на НОИ
Монтана, А.К.Ч. декларира, че Булитрейд ЕООД с ЕИК * , гр. Вършец, за периода
2020 - 24 12 2022 г. не е упражнявало дейност, а след 25 12 2022 г. упражнява
дейност и се управлява от съдружника му Е*** И*** . /л. 155/ Към декларацията
са представени дневник за покупки и продажби, както и периодичен отчет на фискално
устройство /л.156-164/
По делото са представени още Заявление за
обявяване на годишни финансови отчети, ведно със същите за 2022 г. /л. 25-33/,
Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г. /л. 34 -42/,
кореспонденция по електронна поща с ел.адрес ************@*****.*** /л. 43 - 78/, договор за
наем на недвижим имот от 25 10 2022 г. за наем на търговско помещение /л. 79
-84/, договор за обслужване на плащания с платежни инструменти чрез POS/mPOS /л. 85/,
удостоверение за актуално състояние на дружество „Булитрейд”, Констативен
Протокол № КП - 5-11-01331940/31 03 2023 г. за извършена проверка от контролен
орган на ТП на НОИ Монтана, Експертно решение, Болнични листи - 2 броя и
фактури за извършвани покупки от дружеството.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена против ИАА, подлежащ
на оспорване, от лице, имащо правен интерес – адресата на акта. Жалбата е входирана
на 15.06.2023 г. с вх. № 2103-11-14 в ТП на НОИ – Монтана, като видно от
допълнително представените доказателства - електронно изявление на Еконт и
касов бон, респ. извлечение от сайта за проследяване на пратка, същата е
подадена на дата 14 06 2023 г. Оспореното решение № 2153-11-45/25.05.2023 г. е
връчено чрез известие за доставяне на адреса на търговското дружество на
31.05.2023 г. /л. 98/, поради което се явява допустима за разглеждане по
същество.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО – Задължително
осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или
съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на
неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7
от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО –
Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски
за своя сметка.
Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО – Осигурителните
вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица
и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и
максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване за съответната година.
Сьгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от КСО -
Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигуряването се прекъсва
през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че
дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица - Задължението за осигуряване за
самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване
- еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД,
физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат
по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите
лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица,
упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква
от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до
нейното прекъсване или прекратяване.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н-13
от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица - Декларация образец № 1 се подава в
съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за
приходите: т. 1. от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения –
за всеки календарен месец: т. 2. от самоосигуряващите се лица.
Съгласно чл. 8, ал. 7 от Наредба № Н-13
от 17.12.2019 г. - Декларациите по ал. 1, т. 1 - 4 на хартиен или електронен
носител се подават с протокол съгласно приложение № 9, подписан от задълженото
лице по тази наредба или негов представител, а за самоосигуряващите се лица -
подписан от лицето.
Сьгласно § 1, т. 30 от ДР на Закона за
счетоводството - "Предприятия, които не са осъществявали дейност през
отчетния период" са предприятия, за които едновременно са налице следните
условия:
а) през отчетния период не са извършвали
сделки по чл. 1, ал. 1 от
Търговския закон;
б) през отчетния период не са възникнали
условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството
и приложимите счетоводни стандарти;
в) не са осъществявали дейност, свързана
с инвестиции, производство и/или продажба;
г) не са осъществявали покупка на стоки
и услуги с цел получаване на доходи и печалби.
Съгласно чл. 92, ал. 4 от ЗКПО - Годишна
данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените
лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на
Закона за счетоводството. Годишна данъчна декларация се подава, когато за
данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за
счетоводството, възникне задължение за корпоративен данък или данък върху
разходите, както и когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни
и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията.
Безспорно е между страните, че А.К.Ч. за
процесния период 2020 - 2022 г. е бил едноличен собственик на дружество „Б*** ”
ЕООД, в последствие преобразувано в дружество с ограничена отговорност с
наименование „Булитрейд” ООД, с което дружество няма сключен договор за
управление. Дружеството започва своята търговска дейност през 2018 г. с
декларирано прекъсване за периода 01 04 2022 - 06 06 2022 г. Не е спорно и
обстоятелството, че съгласно чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. А.Ч. подава декларация
по образец, с която декларира, че представляваното от него предприятие не е
осъществявало дейност по смисъла на пар. 1, т. 30 от ДР на ЗСч през отчетната
2020 г. Няма доказателства и не се спори, че за 2020 г., както и за следващата
2021 г. „Б*** ” ЕООД, няма подавани Годишни данъчни декларации, респ. няма
изготвяни и публикувани годишни отчети за дейността. Безспорно е също така, че на
25 10 2022 г. е сключен договор за наем на търговско помещение в гр. София, а на
20 12 2022 г. е сключен договор за обслужване на плащания с платежни
инструменти чрез POS/mPOS терминал. От дата 10 11 2022 г. са извършвани разходи от името и за сметка
на дружеството, видно от приложените по делото фактури и от дата 21 12 2022 г. същото
реализира приходи, сьгласно представения отчет на фискална памет и дневник за
покупките и продажбите, приложени на л. 156 -164. Обстоятелството по
реализиране на приходи се установява и от данните в Писмо изх. № 33-00-19#1 от
25 01 2023 г. на Директор Офис Монтана при ТД на НАП, както и от подадената в
законоустановения срок ГДД за 2022 година, които обстоятелства също не са
спорни между страните.
Спорно между страните, от една страна, е
дали за дружеството „Булитрейд” ООД е налице правно основание да изпълни
дадените Задължителни предписания, т.е. същото явява ли се задължен, по смисъла
на закона, осигурител да подава данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за
самоосигуряващото се лице А.Ч., негов едноличен собственик на капитала и в тази
връзка да бъде адресат на издадения акт, както и дали са налице фактически
обстоятелства, обосноваващи задължението вменено с тези предписания, а именно да
бъдат заличени подадените данни за периода 01 01 2020 - 31 03 2022 г. и 06 06
2022 - 31 12 2022 г.
С оглед на действащата правна уредба и
установена фактическа обстановка, този състав на съда счита за основателно
възражението на оспорващото дружество, че Задължителните предписания не следва
да бъдат дадени на юридическото лице „Булитрейд” ООД (преобразувано от „Б*** ”
ЕООД през месец януари 2023 г.), тъй като за периода, за който се иска да бъдат
заличени данните за лицето А.Ч., същият не е негов осигурител, поради това, че
е негов управител и едноличен собственик, т.е. има задължение за осигуряване като
самоосигуряващо се лице, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 3 и чл. 5, ал. 2 от КСО,
което качество е безспорно установено и прието за такова от АО. Основанието за
осигуряване за фондовете на ДОО за А.Ч. е именно неговото качество на
самоосигуряващо се лице в търговското дружество „Б*** ” ЕООД, без да има
отношение към обстоятелството, че при подаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО – декларация обр. 1 е посочен ЕИК * търговското дружество. В случая не
търговското дружество подава декларациите, а задълженото лице, което се и
подписва на тези декларации - чл. 8, ал. 7, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 от
Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., поради което и осигуряването няма нищо общо с
дружеството, а е независимо от него. По легални дефиниции в кодекса, осигурител
е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както
и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни
вноски за други физически лица – чл. 5, ал. 1 от КСО; Самоосигуряващ се е
физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка –
чл. 5, ал. 2 от КСО. Регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица
в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните
в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80,
ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – ал.3 на чл. 5 от същия
кодекс. При тези легално дефинирани понятия, безпротиворечиво се установява, че
законодателят безпротиворечиво разграничава задълженията на два отделни и
независими правни субекта – осигурители и самоосигуряващи се лица. Задълженията
на тези два правни субекта са самостоятелни, отделни и независими, каквато е
самостоятелна, отделна и независима и тяхната отговорност, което означава, че дружеството
не може и не отговаря за задълженията на самоосигуряващите се лица, нито
обратното. Това означава, че този, който е задължен да подава съответните декларации е
задължен и да извърши съответните корекции, в случай на неправилното им
подаване.
С оглед на изложеното и само на това
самостоятелно основание Задължителните предписания се явяват незаконосъобразни,
тъй като с тях е задължено лице, което по закон няма задължение да подава
декларации, а от там и задължение да извършва съответни корекции по тях, поради
което следва да бъдат отменени от съда+. Обстоятелството, че основанието за самоосигуряване,
е качеството на лицето в дружеството, няма правно значение, тъй като това задължение
не придава/не създава за същото, качеството на негов осигурител. Дружеството и
неговият управител/собственик на капитала, са различни правни субекта, по
смисъл на цялото бьлгарско законодателство, в това число и по смисъла на КСО и
подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и като такива при
издаване на съответните индивидуални административни актове, с които се
вменяват задължения, административните органи следва да извършват преценка на
надлежния техен адресат.
С цел пълнота на изложението и по
отношение на останалите възражения, този състав счита, че неоснователно се твърди,
че за периода 2020 - 2021 г. и в една част за 2022 г. едноличният собственик на
капитала на дружеството и негов управител има качеството на осигурено лице по
смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2, във вр. с пар. 1 т. 3 от ДР на КСО. За да има
статут на осигурено/самоосигуряващо се лице, последното следва реално и
обективно да осъществява трудова дейност, в случая в качеството си на
собственик и управител на дружество „Б*** ” ЕООД, а като такъв тази негова
дейност е пряко обвързана с осъществяваната от това дружество стопанска дейност.
В тази връзка критериите за липса на осъществявана търговска дейност са
посочени в § 1, т. 30 от ДР на Закона за счетоводството и същите в своята
кумулативност се установяват от доказателствата по делото за дружество „Б*** ”
ЕООД, което за част от процесния период, не установява да има сключени сделки, да
има реализирани приходи, да има осъществени инвестиции и/или покупки на стоки и
услуги, което е същността и предназначението при осъществяване на търговската
дейност. Обратното на осъществяване на дейност, е неосъществяването на такава,
а от там и липсата на извършвана трудова дейност от лицето, което е негов
собственик, респ. негов представляващ – в случая А.Ч.. В подкрепа на този извод
е и подадената от самия А.Ч., в качеството си на едноличен собственик и
управител на Б*** ” ЕООД, декларация за 2020 г., която се подава еднократно и в началото на периода, съгласно
чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч., в която лицето недвусмислено декларира липсата на
търговска дейност от страна на Б*** ” ЕООД, а неосъществяването на дейност от
дружеството обуславя и липса на упражнявана дейност от страна на неговия
едноличен собственик. Законът за счетоводството е този, който определя относимите критерии, по
които може да се определи кога едно предприятие осъществява или не дейност, а
от там и правото, респ. задължението, на неговите собственици/представляващи -
в случая собственик и управител на ЕООД, за осигуряване и в тази връзка по
придобиване качеството на осигурено лице. С оглед на това и предвид
представената електронна кореспонденция, българското законодателство не
предвижда правно основание, с което трудов и осигурителен стаж да може да се
установява с такава или друга кореспонденция, респ. от това да се извежда
основание за придобиване на осигурителни права. Търсенето на контрагенти и
възможности за започване на дейност остава в сферата на подготовката за
започване на дейност и не се отъждествява с обективното осъществяване на
такава. Като пълнота в тази връзка следва да се отбележи и че, представената в
легализиран превод кореспонденция няма конкретна дата и по никакъв начин не се
обвързва с електронната кореспонденция от изпратените електронни адреси; няма и
удостоверяване, че електронният адрес bulittrade17@gmail.com се използва именно от
лицето А.Ч.. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена
в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
й. Върховният административен съд многократно е постановявал, че от
съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от
условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за
осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО (решение № 314/2016 г. по а. д. № 3171/2015 г. на
ВАС, решение № 211/2016 г. по а. д. № 3681/2015 г. на ВАС, решение №
292/11.01.2017 г. по а. д. № 14312/2015 г. на ВАС, решение № 220/2014 г. по а.
д. № 12497/2013 г. на ВАС и други). В тази връзка следва да се има предвид, че
неподаването на декларация за прекъсване дейността на дружеството, респ. на
самоосигуряването, няма правно значение при решаване на въпроса за
осигурителните права, предвид законовата уредба, че осигуряването се
прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо
че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
При наличие на надлежно подадена
декларация при условията на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч и поради недеклариране
прекъсване в осигуряването на неговия собственик, правно-релевантният въпрос е,
от кога следва да се счита, че дружеството възобновява своята дейност, а от там
се възобновява задължението за самоосигуряване на неговия собственик/съдружник
и управител. В случая от доказателствата по делото се установява, че
дружеството от месец ноември (18 11 2022 г.) извършва разходи за дейността, а
от месец декември 2022 г. генерира и приходи, а именно 2525.05 лв. продажби,
регистрирани чрез фискално устройство в търговски обект, в който смисъл е Писмо
изх. № 33-00-19#1 от 25 01 2023 г. на Директор Офис Монтана при ТД на НАП и
съгласно представените дневници за покупки и продажби. Видно от представената
по делото фактура на Метро от дата 18 11 2022 г. /л. 256/ и отразяването й в
дневника за покупки /л. 163/, се установява, че една от закупените от
дружеството стоки е месомелачка, която стока съответства на предмета на дейност
на дружеството, както и на неговата основна дейност, за която е сключен договор
за наем на 25 10 2022 г. Самият договор за наем, без да има осъществено плащане
единствено установява и е доказателство за подготовка започването на стопанска
дейност, но не и обективното извършване на такава. Следва да се отбележи, че не
АО следва да аргументира каква точно е трудовата дейност, която е извършвал А.Ч.
като собственик на дружеството, а лицето е това, което следва да удостовери с
надлежни по закон доказателства какво точно е извършвал във време, в което
дружеството не е осъществявало дейност. Действително в ТЗ, функциите на
едноличния собственик на капитала, не са обвързани с ежедневна трудова дейност,
но това не означава, че такава се презумира, когато дадено дружество не
упражнява дейност. Тези изводи са в съответствие и с цитираните в жалбата
съдебни Решения, като под всяко действие на съдружника, имащо отношение към
функционирането на дружеството, за което се приема, че се упражнява трудова
дейност, следва да се има предвид, че това са именно тези действия, които са
свързани с функционирането на дружество, т.е. при действителното осъществяване
на стопанската му дейност. Предвид това и сьгласно даденото, в § 1, т. 3 от
Закона за ограничаване на административното регулиране и административния
контрол върху стопанската дейност, понятие за "стопанска дейност", действително,
за да се счете извършването на такава, не се изисква и не е необходимо реализирането
на печалба от това дружество, но самата стопанска дейност изисква извършването
на определени действия като съвкупност, т.е. свършването на определен вид работа,
каквато в случая за 2020, 2021 и частично за 2022 г., дружество „Б*** “ ЕООД не
е извършвало или за периодите 01.01.2020 - 31.03.2022 г. и 06.06.2022 – 17.11.2022
г. подадените данни по реда и условията на чл. 5, ал. 4 от КСО са неправилно
подадени, а за периода 18 11 2022 - 31 12 2022 г. - правилни.
Доколко за въпросните периоди са внасяни
осигурителни вноски, е ирелевантно обстоятелство, тъй като същите са внесени
без наличието на правно основание и поради липсата на такова, тези вноски могат
да бъдат поискани да бъдат възстановени, съгласно установения в закона ред и
при условията в него.
Ирелевантни за спора, касаещ правото,
респ. задължението за социално осигуряване, както и притежаването на качество
на осигурено лице, са и въпросите свързани с настъпилата временна
неработоспособност за процесния период, както и споровете около правомерността
на издадените болнични листове, респ. тяхното потвърждаване или отмяна. Това
означава, че основанието за заличаване на данните за тези периоди не произтича
от обстоятелството дали Болничните листи са анулирани или не, а от това, че за
съответния период лицето няма качеството на осигурено лице. В тази връзка,
въпреки че по делото се установи обстоятелството, че към момента на последното
проведено по делото о.с.з. няма окончателно влязло в сила решение на
компетентния АО или съд за отмяна на Болнични листове с номера № Е20222979953,
с период от 28.10.2022 г. до 26.11.2022 г. включително и БЛ № Е20233715060, с
период от 27.11.2022 г. до 25.12.2022 г., то това обстоятелство, както се
отрази по-горе, остава ирелевантно, тъй като качеството на осигурено лице не е
свързано с правилността или неправилността на тези болнични листи, а единствено
с осъществяването на трудова дейност за процесния период или в случая от кога
дружеството, на което лицето е едноличен собственик е възобновило упражняването
на своята дейност след прекъсването през 2020 г.
С оглед на обстоятелството, че лицето А.Ч.
няма качеството на осигурено лице, то и данните в Раздел І, т. 1 на подадените Удостоверения
по Приложение № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване, са неправилни.
Този състав счита за необходимо да
отбележи и, че възражението за нарушаване на чл. 28 - чл. 30 от Инструкция № 1
от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт и времето, в
което е следвало да приключи проверката, е неоснователно, тъй като това не е
съществено процесуално нарушение, а само съществените такива, т.е. тези, които водят
до промяна в крайния правен извод на АО, са основание за отмяна на издаден акт.
Неоснователно е и възражението за липса на фактически и правни основания за
издаване на акта този състав счита, че такива в оспорения акт са налични. Видно
от същия, както и от Констативен Протокол № КП-5-11-01331940/31.03.2023 г.,
издаден от контролен орган на ТП на НОИ - П*** Ц*** И*** - Х*** , гл.
инспектор, са изложени конкретни и подробни фактически обстоятелства, от които
АО извежда своите правни изводи, за да постанови издаденият и оспорен ИАА. Посочено
е и пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, което
обстоятелство, е ирелевантно към законосъобразността на акта, тъй като има отношение
единствено по въпроса за допустимостта на жалбата.
При този изход на делото и с оглед
установената по-горе неправилност на издадените Задължителни предписания,
касаещи задълженият правен субект, основателно се явява искането на адв. Р.П.
за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева, съгласно
своевременно и надлежно представен списък с разноски и договор за правна защита
и съдействие /л. 287 и 288/. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес и за дела по Кодекса за
социално осигуряване е 500 лв. Исканото възнаграждение е в размер на 600 лева,
поради което този състав не установява неговата прекомерност, тъй като не всяка
договорена между адвоката и клиента сума, която е над минимално установеният в
Наредба № 1/2004 г. размер е прекомерен и следва да се счита за такъв, като същевременно
този размер съответства и на фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК при
отмяна на обжалвания административен акт държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от КСО
второстепенни разпоредители с бюджета на държавното обществено осигуряване в
териториалните поделения на Националния осигурителен институт са техните
ръководители, поради което този АО, разпореждащ се бюджет по закон има
задължение за заплащане на извършените в производството, които в случая са в
размер общо на 650 лева, от които 50 лева държавна такса и 600 лева адвокатско
възнаграждение дължими от Териториално Поделение гр. Монтана при НОИ гр. София.
С оглед на изложеното и предвид
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната форма и при спазване на процесуалните правила, но в
нарушение на материалния закон.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение №
2153-11-45/25.05.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана, с което са
потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-11-01333705/31.03.2023 г., издадени
от Контролен орган на ТП на НОИ – Монтана гл. инспектор П*** Ц*** И*** – Х*** .
ОСЪЖДА Териториално Поделение Монтана
при НОИ ДА ЗАПЛАТИ на „Булитрейд“ ООД, ЕИК * , седалище гр. Вършец, ул. „Дончо
Станчев“ № 34, представлявано от А.К.Ч., разноските в производството в размер
на 650 лева, представляващи 50 лева държавна такса и 600 лева адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен Административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :