Решение по дело №1580/2017 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 февруари 2018 г. (в сила от 17 май 2018 г.)
Съдия: Мариела Викторова Йосифова
Дело: 20171320201580
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 43

 

гр. Видин, 23.02.2018 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският районен съд, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЕЛА ЙОСИФОВА

 

в присъствието на съдебния – секретар К. Илиева като разгледа докладваното от съдия Йосифова н.а.х. дело № 1580 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания / ЗАНН /.

Образувано е по жалба на Б.Т.Б. ***  срещу наказателно постановление № 244501-0269656 / 06.02.2017 година на Началник сектор «Оперативни дейности» Веалико Търново при дирекция ФК при  ЦУ на НАП с което на основание чл. 278б ал.1  от ДОПК му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00 / хиляда / лева за нарушение на чл. 13, ал. 2, т.2 от ДОПК.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Моли съда да го отмени изцяло.

Въззиваемата страна редовно призована изпраща процесуален представител , който моли за потвърждаване на обжалваното НП. 

Настоящият съдебен състав на Районен съд - Видин намира за установено от фактическа и правна страна следното :

С обжалваното Наказателно постановление на  жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00лв.  на осн. чл. 278б, ал.1 вр. с чл.13, ал.2,т.2 от ДОПК за това, че при извършен на 20.01.2017год. фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на фискален контролен пункт ГКПП «Дунав мост2» от орган по приходите в Дирекция „Фискален контрол“, не е представил транспортен документ , касаещ вида на превозваната стока. 

За деянието е съставен АУАН фабр. Серия АА  № 0269656 от 20.01.2017г.,в който е отбелязано, че при извършената проверка е установено , че водачът превозва стока – пластмасови компоненти , която не е стока с висок фискален риск /СВФР/.

 В съдебното заседание са разпитани проверяващия данъчен служител, както и служител на ГД „Гранична полиция“ , които потвърждават констатациите в АУАН и НП, вкл., че водачът на товарния автомобил е отказал да предостави  документ за вида ня превозваната стока – ЧМР , като същия е заявил , че превозваната от него стока не е СВФР и такъв документ се представя само на органи на Агенция Митници, след което е последвала проверка на МПС, при която се установило , че действително заявеното от жалбоподателя пред проверяващите , че превозва пластмаса за Германия отговаря на истината.

И двамата разпитани свидетели дават показания , че при проверката и в последствие жалбоподателя се е държал арогантно , агресивно , заплашвал.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на разпитаните  свидетели и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Противно на поддържаното в жалбата и от защитника, при издаване на наказателното постановление не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Твърдяното от наказващия орган административно нарушение е надлежно описано. Посочени са обстоятелствата, при които нарушението е извършено, и доказателства, които го потвърждават. Посочена е датата на извършване на нарушението. Актосъставителят и наказващият орган са били компетентни съответно да съставят акта и да издадат наказателното постановление. Административнонаказателното производство е образувано преди изтичане на давностните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН, наказателното постановление е издадено преди изтичане на давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, а към датата на настоящото произнасяне не е изтекъл срокът на абсолютната давност за административнонаказателно преследване, регламентиран в чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН.

Неоснователно е и оплакването за нарушено право на защита на наказаното лице поради  и за допуснато нарушение на чл. 43 от ЗАНН. Установи се ,че нарушителя е отказал да подпише акта и това е удостоверено по предвидения в Закона ред, след което Акта е предявен.  По този начин са били създадени необходимите гаранции за упражняване в пълен обем на правото на защита на жалбоподателя в стадиите по установяване на административното нарушение и по налагане на административното наказание.

 Не на последма място следва да се отбележи , че разпоредбата на чл.13, ал.2, т.2 от ДОПК, посочена като нарушена, изрично посочва спрямо кого следва да бъде ангажирана административно наказателната отговорност, която разпоредба на чл.13, ал.2 от ДОПК вменява задължения единствено на водача на транспортното средство. Никакво значение няма дали водачът е в трудово или в каквото и да е друго правоотношение с получателя на стоката.

Предвид изложеното съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

Не така стои въпросът с материалната законосъобразност на постановлението.

Съдът приема, че не е налице съставомерно деяние –  нарушителят не е превозвал стоки с висок фискален риск, респ. не  е осъществено движение на стоки с висок фискален риск, при извършване на фискален контрол върху което водачът да е задължен да представи документ за вида на превозваната стока на органа по приходите съгласно изискванията на чл.13, ал.2, т.2 от ДОПК. Безспорно установено, от събраните писмени и гласни доказателствени средства, е обстоятелството, че управляваното от жалбоподателя  превозно средство е било  товар който не е СВФР , поради което не е реализирано движение на стоки с висок фискален риск по списъка, утвърден от министъра на финансите по чл.127а ал.7 от ДОПК и за водача не е възникнало задължение да представи на органа по приходите документ за вида на товара. Действително  на последния не е могло да бъде известно горното обстоятелство преди да спре процесния автомобил за проверка и в този смисъл са основателни доводите на ответника за законосъобразност на действията по спиране на същия като част  от процедурата  за финансовия контрол / арг. чл.127б, ал.1 от ДОПК/.  В противоречие със законовите правила обаче са последващите действия на органа по приходите. Съобразно нормативно установената в чл.127б, ал.1 от ДОПК последователност на същите,  фискалният контрол се осъществява чрез спиране на транспортното средство, проверка  дали превозваната стока е с висок фискален риск и едва  тогава проверка на документите.  В случая е безспорно, че водачът на МПС не е превозвал стоки с висок финансов риск, поради което за него не е възникнало задължението по чл.13, ал.2, т.2 от ДОПК. Доколкото такъв се осъществява върху движението на стоки с висок финансов риск, то отсъствието на стоки от посочения вид, дисквалифицира деянието на нарушителя като административно нарушение по чл.278б, ал.1 от ДОПК. Както се посочи, санкционираният водач не е извършвал движение /превозване/ на стоки с висок финансов риск  и не е субект на задължението по чл.13, ал.2, т.2 от ДОПК, както и на нарушението по чл.278б, ал.1 от ДОПК.  Издаденото срещу него наказателно постановление е незаконосъобразно.

За пълнота на изложението и с оглед доводите в жалбата, следва да се посочи, че съдът счита че в случая не е приложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Доводите в тази насока са голословни и не са подкрепени с доказателства за по-ниска степен на обществена опасност  на деянието,още повече предвид поведението на жалбоподателя при извършената проверка. 

В този смисъл Съдът следва да отбележи , че така описаното в с.з. поведение на Б.Б. е укоримо , но не е предмет на обсъждане в рамките на настоящото производство.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

             ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 244501-0269656 / 06.02.2017 година на Началник сектор «Оперативни дейности» Велико Търново при дирекция ФК при  ЦУ на НАП с което на Б.Т.Б. *** на основание чл. 278б ал.1  от ДОПК му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000.00 / хиляда / лева за нарушение на чл. 13, ал. 2, т.2 от ДОПК.

 Решението  не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд Видин от страните  в 14-дневен срок  от получаване на съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: