№ 691
гр. Варна, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20243100500733 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 10506/07.02.2024 г. от „Палма Лайф” АД,
ЕИК *********, действащо чрез редовно упълномощен процесуален
представител, с която се отправя искане за отмяна на влязлото в сила
Решение № 3877/29.11.2023 г., поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с
Решение № 663/01.03.2024 г., и двете постановени по гр. д. № 3879/2023 г. на
ВРС, и връщане на делото на друг състав на ВРС за повторно разглеждане на
спора, доколкото дружеството е било лишено от възможността да участва в
производството поради неуведомяването му за неговите образуване и ход.
Твърди се, че е разбрало за спора едва на 03.01.2024 г. с получаването на
Решение № 3877/29.11.2023 г.
Молителят излага, че седалището и адресът му на управление се
намират в апартхотел „Палма”, който е част от сграда, състояща се от две,
функционално свързани помежду си, тела, едното от които представлява
хотелска част, а другото жилищна такава. Според молителя, разликата в
предназначението им е ясно видима, доколкото забележима е не само
рецепцията на хотела, но и неговото наименование, обозначено над входа му.
Освен това се твърди, че макар в процеса на разглеждане на делото от ВРС,
хотелът да не е работил с туристи, всеки работен ден в него е имало
работници, извършващи ремонтни дейности, като са присъствали и неговите
управител и служители.
В тази връзка, дружеството счита, че връчителят на съобщенията не е
извършил надлежно действията по уведомяване, предвидени в чл. 50, ал. 4
1
ГПК, доколкото, макар в ТРРЮЛНЦ да са били ясно посочени седалището и
адресът му на управление, уведомленията по чл. 50, ал. 4 ГПК вр. чл. 47, ал. 1
ГПК са били залепвани на погрешната част от сградата, до която се твърди, че
служителите на дружеството нямат пряка видимост, за да ги забележат, и
която не се контролира от тях. Бланкетно се възразява срещу връчването и
във връзка с ненамиране на някой, съгласен да получи съобщението. В
евентуалност, молителят сочи, че връчителят не е извършил всички действия
по удостоверяване, че дружеството е напуснало посочените в ТРРЮЛНЦ
седалище и адрес на управление, необходими за прилагане на фикцията по чл.
чл. 50, ал. 2 ГПК, за което цитира съдебна практика, която намира за
относима.
В указания й от съда срок, насрещната страна „Виваком България” ЕАД,
ЕИК ********* – ищец по гр. д. № 3879/2023 г. на ВРС депозирала отговор, с
който моли молбата по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК да бъде оставена без уважение,
доколкото счита че процедурата по връчване на книжата по делото и
уведомяването на молителя за производството е била извършена редовно.
Като недоказани оспорва твърденията, че съобщенията по делото са били
залепвани на вход, различен от този на хотела. Настоява се, че не е оборена
материалната доказателствена сила на съобщенията, представляващи
официални документи. В евентуалност поддържа, че дори съобщенията да се
били залепвани на входа на жилищната част на сградата, то не са налице
процесуални нарушения, доколкото тя се стопанисва от молителя, като той е
имал достъп и до двата й входа. Подчертава се и, че в ТРРЮЛНЦ не е
посочен конкретен вход на зданието, в което се намират седалището и
адресът му на управление.
С молба с вх. № 27270/03.04.2024 г. „Палма Лайф” АД поддържа
изложеното в първоначално депозираната молба и по отношение на Решение
№ 663/01.03.2024 г., явяващо се неразделна част от Решение №
3877/29.11.2023 г., постановени по гр. д. № 3879/2023 г. на ВРС. Въпреки
предоставената на въззиваемото дружество „Виваком България“ ЕАД за
изразяване на становище по молбата, такова не е постъпило до първото
открито съдебно заседание.
В съдебно заседание въззивникът „Палма Лайф” АД, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, поддържа молбата, с която е
сезиран настоящият състав и моли за отмяната на атакуваното неприсъствено
решение.
Въззиваемата страна „Виваком България“ ЕАД не изпраща
представител и не изразява становище по същество на спора.
Съдът, след като прецени, че е сезиран с редовни и допустими за
разглеждане молби, подадени от лице, легитимирано с правен интерес от
обжалване актовете на ВРС, които съдът приема за валидни и допустими, и
като съобрази доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 13.02.2023 г. ВОС е бил сезиран от „Виваком България“ ЕАД с
искова молба, с която срещу „Палма Лайф“ АД са били предявени множество
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. Доколкото цената на
всеки от тях е била под 25 000 лв., на основание чл. 103 вр. чл. 104, т. 3 ГПК
съдът е преценил, че родово компетентен да се произнесе по тях е ВРС,
поради което е прекратил производството пред себе си и е изпратил същото
на ВРС.
2
С Разпореждане № 12669/04.04.2023 г., постановено по гр. д. №
3879/2023 г., ВРС е разпоредено на ответника да бъде изпратен препис от
исковата молба, като със същото е указана възможността за подаване на
отговор по нея на основание чл. 131 ГПК, респ. последиците от неподаването
на такъв по чл. 133 ГПК и възможността за постановяване на неприсъствено
решение при условията на чл. 238 ГПК.
Видно от съобщение № 202331134866 (л. 12), призовкарят при ВРС е
посетил посочения в ТРРЮЛНЦ адрес на управление на „Палма Лайф“ АД –
гр. Варна, район „Приморски“, курортен комплекс „Златни пясъци“, хотел
„Палма“ - на 06.04.2023 г., 20.04.2023 г. и на 03.05.2023 г. Отразил е, че
адресата не е открит, оставени са съобщения за наличие на книжа по делото,
но никой не се е явил в канцеларията на съда, да получи исковата молба и
приложенията към нея. Връчителят е посочил и че е нямало никой от когото
да получи информация дали дружеството все още се помещава на въпросния
адрес. Сградата на хотела, намиращ се на въпросния адрес е била заключена и
е нямало жива охрана, също е част от съдържанието на върнатото в цялост
известие.
С Разпореждане от 12.05.2023 г. съдът е указал да бъде залепено
уведомление на основание чл. 50, ал. 4 ГПК. Видно от Уведомление №
202331149602 и разписката към него (л. 17) в изпълнение на дадените
указания, призовкарят С. е посетил адреса на 17.05.2023 г. и е залепил същото
на „вратата на хотела“. Не е пуснал екземпляр от него в пощенска кутия на
дружеството, тъй като такава е липсвала. Отразил е, че представител на
адресата или негови служители, вкл. жива охрана, отново не са били открити,
хотелът отново е бил заключен, поради което и призовкарят още веднъж не е
могъл да събере сведения дали дружеството се помещава на адреса.
Доколкото в предоставения на основание чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 и 2
ГПК двуседмичен срок, представител на „Палма Лайф“ АД не се е явил в
съда, за да получи книжата, с Разпореждане от 06.06.2023 г., съдът е приел, че
исковата молба и нейните приложения са редовно връчени при условията на
чл. 50 ГПК (л. 18).
По тази причина съдът е пристъпил към подготовка на делото за
разглеждане на спора в открито съдебно заседание на основание чл. 140 ГПК.
Съгласно посоченото в разписката към призовка № 202331180599 (л.
24), за уведомяването на молителя за първото открито съдебно заседание,
призовкарят С. е посетил адреса на дружеството на 16.08.2023 г., 25.08.2023 г.
и 05.09.2023 г. Видно от отразяването, представител на дружеството отново
не е бил открит, поради което са били оставяни известия. В разписката
призовкарят е посочил, че /цитат/: „…. хотел Палма се управлява от фирма
„Палма Тур“ от 2019 година. Освен хотелска част има и жилищна и
предполагат, че може те да я управляват….“ /край на цитата/.
Факт е, че представляващ или друго упълномощено от дружеството
лице не е получило нито съобщенията, респективно призовките, нито се е
явило в първо по делото заседание, видно от отразеното в съдебния протокол.
В проведеното на 21.11.2023 г. първо по делото открито съдебно
заседание, ВРС е приел, че уведомяването на ответника „Палма Лайф“ АД е
редовно. Съдебният състав е обявил и че счита, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което е поставил и атакуваното с настоящата
молба неприсъствено Решение № 3877/29.11.2023 г., поправено по реда на
3
чл. 247, ал. 1 ГПК с Решение № 663/01.03.2024 г., и двете постановени по гр.
д. № 3879/2023 г. по описа на ВРС. Решение № 3877/29.11.2023 г. е било
връчено на молителя, чрез пълномощник В.Б. (л. 35), на адреса на
дружеството на 03.01.2024 г. от призовкар, а Решение № 663/01.03.2024 г. – на
18.03.2024 г., чрез процесуален представител.
От показанията на разпитания в настоящото производство, в качеството
му на свидетел, призовкар С., които съдът кредитира като последователни,
пълни и вътрешно непротиворечиви, се установява, че при посещенията си на
адреса на молителя е открил сграда - хотел, разполагаща с два входа,
отстоящи един от друг на около 15 м. На един от тях, който свидетелят
описва като централен, е имало обозначение с указани името на ответното
дружеството, неговият ЕИК и имената на управителя му. Макар входът да е
бил достъпен, същият е бил заключен. При поглед през него изглеждало
сякаш хотелът е в ремонт. Не е могъл да намери и служители на дружеството,
макар и да е звънял на звънеца, като единствено при едно от посещенията си е
успял да говори с другия разпитан по делото свидетел – В.Б., който е бил
съгласен да получи съобщението, но не е успял да намери пълномощното, с
което да се легитимира, поради което го е получил след няколко дни в
канцеларията на съда. Същият е информирал призовкаря, че другото
дружество, което той представлява е наело хотела от „Палма Лайф“ АД и
стопанисва същия. Заявява свидетелят също така, че поради невъзможността
за достъп до канцеларията и връзка със служителите на молителя, е лепил
известията и уведомлението по делото именно на въпросния централен вход.
От показанията на свидетеля В.Б., които съдът кредитира частично, се
потвърждава казаното от свидетеля С. относно предназначението на сградата
- хотел, с пояснението, че същата освен хотелска част има и жилищна такава;
посоченото относно броя на входовете й и определянето на този на хотелската
част като централен; изложеното относно обозначаването на
идентификационните данни на „Палма Лайф“ АД на входа на хотела;
обстоятелството, че Б. е представляващ друго дружество, което е наело
хотела от „Палма Лайф“ АД. Става ясно, че на входа на хотелската част са
посочени и телефони за връзка на свидетеля. В съответствие с обясненото от
С. е и посоченото от Б. във връзка с наличието на охрана на обекта, доколкото
Б. заявява, че с физическа охрана хотелът разполага само през летния сезон, а
през останалата част от годината той се охранява от сигнално-охранителна
техника (СОТ), управлявана от друго дружество, която обаче не е включена,
когато свидетелят и служителите на дружеството или лицата, извършващи
ремонтни дейности в хотела, са там. Установява се и че офисът на „Палма
Лайф“ АД се намира на първия етаж на хотела, зад неговата рецепция, като
има съответно обозначение на фирмата на дружеството. Според свидетеля, в
другата част на сградата няма офиси, а само жилищни апартаменти.
Свидетелят също така заявява, че хотелът отваря врати за туристи в началото
на м. юни.
Противоречие в показанията на свидетелите се установява относно
залепването на съобщения и уведомление по делото на входа на хотела, тъй
като свидетелят Б. твърди, че не е виждал такива по конкретното дело, а
свидетелят С. - че е залепвал такива и че при последващите си посещения на
адреса не е установявал предходно залепените да са налични. В тази част,
настоящият състав кредитира показанията на свидетеля С. поради възможната
заинтересованост на свидетеля Б. от изхода на делото с оглед твърдените от
него извършени вложения в хотела, предстоящата негова покупка, желанието
4
му дружеството да има минимум задължения, както и поради
обстоятелството, че същият е лице за контакт на молителя на основание чл.
63, ал. 4, т. 3 ЗМСИП – обстоятелство, което се установява от служебна
справка по партида на „Палма Лайф“ АД в ТРРЮЛНЦ.
При тази фактическа установеност, съдът достига до следните правни
изводи:
В случай на постановяване на неприсъствено решение, законодателят е
предвидил възможност за защита на негативно засегнатото лице чрез
отправянето на искане до въззивната инстанция за отмяна на решението при
условията на чл. 240, ал. 1 ГПК. Хипотезите в тази норма обхващат случаите,
в които страната е била лишена от възможността да участва в производството
поради допуснати от съда процесуални нарушения – чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК,
или поради други обстоятелства, създаващи обективна невъзможност за
осъществяване на ефектна защита на нейните законни права и интереси – чл.
240, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Молителят „Палма лайф“ АД се позовава на нарушения, допуснати от
съда при връчването му на исковата молба и уведомяването му за първото
съдебно заседание по делото – чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК.
На първо място, следва да бъде отбелязано, че от преимуществено
значение е обстоятелството че молителят е юридическо лице – търговец, за
което приложими при връчването на книжа и уведомяване са правилата на чл.
50 ГПК. Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК мястото на връчване на търговец е
последният посочен в ТРРЮЛНЦ негов адрес. В настоящия случай, видно от
доказателствата по делото, призовкарят Силверов е посещавал именно
адресът на дружеството, обявен в ТРРЮЛНЦ, който, както се потвърждава и
от показанията на свидетеля Б., е актуалният такъв на юридическото лице.
Факт е, че съдът при връщане на съобщенията не е посочил коя от
хипотезите на чл. 50 от ГПК приема за изпълнена – дали тази по чл. 50 ал.2
или съответно по ал.4 на същия текст.
При все това, настоящата инстанция не споделя аргументите на „Палма
лайф“ АД относно неправилното приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК от страна
на първоинстанционния съд, тъй като видно е, че не на тази фикция се е
позовал ВРС, ако се изхожда от нееднократно посоченото от призовкаря в
изготвените от него разписки за връчването на исковата молба и призовката
за първото съдебно заседание, че не е успял да събере данни дали
дружеството все още се помещава на адреса, посочен в ТРРЮЛНЦ или е
напуснало същия. Напротив, след трите посещения на призовкаря с цел
връчването на исковата молба, съдът е осигурил кумулативно изпълнение на
предпоставките по чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК след изрични указания на
съдията-докладчик за залепване на уведомление.
В този смисъл, преценката за наличието на нарушения, опорочили
постановяването на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 ГПК, следва да
бъде извършена с оглед спазването на процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК.
Относно първата от предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК – връчването
на исковата молба, съдът счита, че процесуалното действие е било
осъществено надлежно. При трите посещения на адреса на дружеството,
връчителят не е успял да намери достъп до канцеларията на дружеството или
лице съгласно да получи книжата. С оглед невъзможността за събиране на
данни дали търговецът е напуснал адреса, посочен в ТРРЮЛНЦ, той е
5
залепил уведомление по чл. 47, ал. 2 ГПК във връзка с получаването на
книжата. Нещо повече, съобразявайки че процедурата по чл. 47 вр. чл. 50, ал.
4 ГПК се прилага съответно, а не пълно, то въпреки че е необходимо
призовкарят да е посетил адреса само веднъж в рамките на работната
седмица, той е сторил това още три пъти, като едва при четвъртото си
посещение е залепил уведомлението. В този смисъл, първоинстанционният
съд е извършил повече от необходимото по закон, за гарантиране
процесуалните права на молителя в процеса.
Анализът на гласните доказателства сочи и че констатираното при
посещенията е именно отразеното във върнатите съобщения. Посещенията са
преди началото на туристическия сезон и очевидно при неотворен обект за
посещения – на дати 06.04., 20.04, 03.05. и 17.05.2023 г. Обектът не е
разполагал с жива охрана. Това дали има включена СОТ е ирелевантно, тъй
като не препятства достъпа до входната врата на хотела, която е била
заключена. Молителят не установи, че именно на горепосочените дати, т.е.
при конкретните посещения е имало лице – служител на дружеството, което
да получи книжата. При заключен хотел – достъп до офис/канцелария е
очевидно невъзможен. Както се установи и от непротиворечивите показания
на двамата свидетели в тази част – именно на вратата на хотела са
идентификационните данни на дружеството. Именно там е залепено
уведомлението по чл. 47 ал.1 от ГПК, а съдът вече посочи защо не кредитира
показанията на свидитетеля Б. относно това дали е било лепено или не
уведомление.
Следователно, материалната доказателствена сила на официалния
свидетелстващ документ, съставен от длъжностното лице по призоваването
при връчването на исковата молба и документите към същата, не е оборена.
В случаите, при които са налице обстоятелствата по чл. 50 ал. 4 ГПК и е
поставено веднъж уведомление със съдържанието по чл. 47 ал. 2 ГПК за
налични книжа на разположение на страната, бездействието й при
получаването им от канцеларията на съда не обуславя задължението на съда
да извършва отново процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК и да залепва ново
уведомление за последващите процесуални действия в хода на
производството. В този случай съобщенията се прилагат по делото и се
считат за връчени, което следва от чл. 50 ал. 4 ГПК, съгласно която норма
„второ уведомление не се залепва", както и от разпоредбата на чл. 43 ал.
2 ГПК предвид изчерпателно регламентираните с нея начини за връчване. /в
този смисъл Решение № 803/13.01.2011 г. по гр. д. № 1236/2010 г. на ВКС, III
ГО, Решение № 169/31.10.2016 г. по т. д. № 670/2016 г. на ВКС, I ТО,
Решение № 108/30.04.2013 г. по гр. д. № 1949/2013 г. на ВКС, III ГО,
Определение № 407/25.09.2019 г. по ч. т. д. № 1985/2019 г. на ВКС, I ТО и др.
/. Въпреки това призовкарят отново е посетил адреса на молителя три пъти, за
да направи опит за връчване на призовка за първото открито съдебно
заседание. По тези причини настоящият състав счита, че молителят е бил
надлежно уведомен и за първото съдебно заседание по делото, по което е
постановено атакуваното решение.
На база гореизложеното, съдът счита молбата за отмяна по реда на чл.
240, ал. 1, т. 1 ГПК на Решение № 3877/29.11.2023 г., поправено по реда на чл.
247, ал. 1 ГПК с Решение № 663/01.03.2024 г. и двете постановени по гр. д.
3879/2023 г. на ВРС, за неоснователна.
При изхода от спора, разноски на молителя не се следват, а от
6
насрещната страна не се претендират.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна, молбата на Палма
Лайф” АД, ЕИК *********, гр. Варна за отмяна по реда на чл. 240, ал. 1, т. 1
ГПК на неприсъствено Решение № 3877/29.11.2023 г., поправено по реда на
чл. 247, ал. 1 ГПК с Решение № 663/01.03.2024 г., и двете постановени по гр.
д. № 3879/2023 г. по описа на ВРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7