Р
Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр. Пловдив, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
декември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Дарена Йорданова и с участието
на прокурора Гинка Лазарова, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД №
2683 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на директор на дирекция“Обслужване“ при ТД на НАП-Пловдив,
против Решение № 1521/29.08.2023г., постановено по АНД № 1468/2023 г. по описа
на Районен съд -Пловдив, VIII н. с., с което е отменено Наказателно постановление №
677845-F677974/24.11.2022 г., с което на „Ц. 2020“ЕООД,ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул. “***“№35,ет.3,ап.4,представлявано от Д. Р.
Ц. , ЕГН **********, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС, е наложено
административно наказание- "имуществена санкция" в размер на 500 лева
за нарушение на чл.125 ал.5 във връзка с чл.125 ал.1 от ЗДДС.
Касаторът
счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Претендира се
отмяна на обжалваното съдебно решение, като по същество се иска постановяване
на решение, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендират се
съдебни разноски за двете инстанции.
Ответникът
, „Ц. 2020“ЕООД редовно призован, не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита касационната жалба за неоснователна.
Съдът,
като обсъди наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата
на страните и, като извърши, на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Пред
районен съд е обжалвано Наказателно постановление № № 677845-F677974/24.11.2022
г.,издадено от директор на дирекция“Обслужване“ при ТД на НАП-Пловдив, с което
на „Ц. 2020“ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. “***“№35,ет.3,ап.4,представлявано
от Д. Р. Ц. , ЕГН **********, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС, е наложено
административно наказание- "имуществена санкция" в размер на 500 лева
за нарушение на чл.125 ал.5 във връзка с чл.125 ал.1 от ЗДДС
От
фактическа страна е установено, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП
на 16.08.2022 г. е констатирано, че „Ц. 2020“ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице,
не е спазило установения от закона срок за подаване на справка-декларация по
смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП за данъчен период 01.07.2022
г. – 31.07.2022 г. до 15.08.2022, включително. Справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС е подадена на 23.09.2022г. в ТД на
НАП-Пловдив по електронен път.
За
да отмени НП, районният съд е приел, че от събраните доказателства не се
установява по несъмнен начин, че дружеството е осъществило административно
нарушение по смисъла на чл.125 ал.5 ЗДДС, защото законодателят е посочил, че
справка – декларация се подава заедно с отчетни регистри, поради което не може
при условията на чл.18 ЗАНН да се приеме, че неподаването на
справка-декларация е самостоятелно административно нарушение. Допълнително се е
обосновал, че санкционирането поотделно на две самостоятелни административни
нарушения - неподаване на справка–декларация и, отделно, на отчетни регистри
води до непропорционалност на наложената санкция и тя се явява като такава в
двоен размер, което неоснователно влошава материалното състояние на нарушителя.
Изхождайки от анализа на посочената правна норма и отнасяйки ги към
разпоредбата на чл.125 ал.1 от ЗДДС, районният съд е формирал извод за
липса на основания за прилагане на чл.18 ЗАНН и за наличие на основание да отпадне
административнонаказателната отговорност поради това, че за едно и също
административно нарушение са определени и наложени две самостоятелни
административни наказания. Затова съдът е направил извод, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Решението
е правилно.
При
постановяване на решението си въззивният съд подробно е изследвал спорните
въпроси. В мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от
доводите на касатора и тези правни изводи на РС се споделят от настоящата инстанция.
Районният
съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да
бъде оставен в сила,като с оглед нормата
на чл.221 ал.2 пр.2 от АПК настоящият касационен състав препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
При
този изход на спора и предвид претенциите на касатора за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такива не се следват.
Воден от горното,
Административен съд – Пловдив, XXVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1521/29.08.2023г., постановено
по АНД № 1468/2023 г. по описа на Районен съд -Пловдив, VIII н. с
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.