РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 843/23.4.2021г.
гр. Пловдив,
23 април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА ПЕТРОВА
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при
секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА и
участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА адм. дело № 349 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството, протеста и становищата
на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Десета, Раздел Трети от АПК.
2. Образувано е по жалба на Фондация
„Гринберг“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, гр. Пловдив 4000,
Район „Централен“, ул. ***представлявана от управителя Г.ИЙ., предявена чрез
адв. И.Г.Й. против чл. 28 от Наредбата
за организация и контрол при паркиране и престой на МПС и безопасност на
движението на превозните средства и гражданите на територията на град
Асеновград, приета с Решение № 1670 по Протокол № 52 от 29.10.2014 г. на
Общински съвет (ОбС) Асеновград с последни изменения и допълнения с Решение №
1637/24.10.2018 г. на ОбС Асеновград.
Поддържа
се, че фондацията има правен интерес от обжалване на нормативния
административен акт, признат по силата на § 1, т. 12 от Допълнителните
разпоредби на Закона за хората с увреждания, с оглед на факта, че дейността ѝ се изразява в предоставяне на правна
помощ на и за хора с увреждания и защита на правата и интересите на последните
с всички допустими от закона средства, в цялата страна, като овластяването за
изпълнението на тази „застъпническа роля”, е по силата на закона.
По
същество се поддържа, че с чл. 28 от Наредба за организация и контрол при
паркиране и престой на МПС и безопасност на движението на превозните средства и
гражданите на територията на град Асеновград, общинският съвет е създал правна
регулация, отнасяща се до хора с увреждания, поради което съобразно изискването
на действалия към датата на приемана на наредбата чл. 8, т. 4 от Закона за
интеграция на хората с увреждания (отм.), проектът на същата е следвало
задължително да бъде съгласуван с Агенцията за хората с увреждания, която
осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с
увреждания и в случая е следвало да даде задължително становище по проекта на
Наредбата. Това според жалбоподателя в случая не е сторено.
Искането
е оспорената разпоредба на чл. 28 от наредбата да бъде отменена, като се
присъдят сторените разноски по производството.
3. Ответният Общински съвет Асеновград, чрез
процесуалния си представител адвокат Д.М., е на становище, че жалбата е недопустима,
тъй като Фондация „Гринберг“ няма правен интерес от обжалването на процесния
подзаконов нормативен акт. Алтернативно се поддържа, че същата е неоснователна,
необоснована и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендират
се направените по делото разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта:
5. Съобразно чл. 187, ал. 1 от АПК,
подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във
времето. При това положение и доколкото жалбата е подадена от лица, имащи право
на оспорване, същата се явява процесуално ДОПУСТИМА за разглеждане.
С
оглед изричното възражение за недопустимост на жалбата поради липса на правен
интерес от оспорване на конкретната норма от процесния нормативен акт, е
необходимо да се посочи следното:
Съгласно
чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите,
организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са
засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения. Жалбоподателят е юридическо лице с нестопанска цел, създаден въз основа
на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписан в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел като фондация, която осъществява дейност в
частна полза. С оглед на това той има качеството на организация по смисъла на §
1, т. 2 АПК.
В
съответствие с Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на ВАС по т. д. №
4/2009 г., правният интерес на юридическите лица с нестопанска цел е обусловен
от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено
породени от предмета на дейност и целите на учредяването им.
Като
цели на фондацията е посочено следното: „Фондацията се създава и ще осъществява
дейност като „организация за хора с увреждания“ по смисъла на §1, т. 12 от ДР
на Закона за хората с увреждания, и целта й е да предостави правна помощ на и
за хора с увреждания, и да поема застъпническа роля от тяхно име в защита на
правата им.“
За
средства за постигане на целите е предвидено: „1. мониторинг върху действащата
нормативна уредба - отнасяща се до хората с увреждания и застъпничество за
правата на хората с увреждания пред всички лица и административни органи и
служби; 2. съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове
или отделни норми в тях - отнасящи се до хората с увреждания, издавани от
Общинските съвети и органите на изпълнителната власт; 3. образуване и водене на
съдебни дела в защита на накърнени нормативно признати права на хора с
увреждания.“.
Засягането
на права или законни интереси при юридически лица с нестопанска цел, е
обусловено от непосредствената връзка между сферата на обществени отношения,
уредена с нормативния акт и предмета на дейност и целите на учредяването на
оспорващия правен субект.
Целите
на фондацията - жалбоподател, така както са формулирани и регистрираните начини
за постигането им, са пряко свързани със съдебно оспорване на незаконосъобразни
подзаконови нормативни актове, отнасящи се до хората с увреждания, които от
друга страна са адресати на оспорения подзаконов нормативен акт. От това
следва, че без правото на жалба против незаконосъобразни подзаконови нормативни
актове, постигането на целите на фондацията за предоставяне на правна помощ на
хората с увреждания и защита на правата им, е сериозно ограничено. Именно
общата формулировка на поставените цели на фондацията и средствата за постигането
им, дава основание да се заключи, че тя има правен интерес да оспори процесната
разпоредба от Наредбата за организация и контрол при паркиране и престой на МПС
и безопасност на движението на превозните средства и гражданите на територията
на град Асеновград.
С
оглед изложеното, по своя предмет на правно регулиране Наредбата безспорно
рефлектира върху целите и предмета на дейност на Фондация „Гринберг“ и може да
засегне законните й интереси, установени от законово регистрираните й цели.
В
този смисъл Определение № 6815 от 08.06.2020 г., постановено по адм. дело № 4939/2020
г. на ВАС.
ІІІ. За фактите:
6. Наредбата за организация и контрол при
паркиране и престой на МПС и безопасност на движението на превозните средства и
гражданите на територията на град Асеновград е приета с Решение № 1670 по
Протокол № 52 от 29.10.2014 г. на Общински съвет Асеновград (публикувано на
интернет страницата на Община Асеновград - https://www.asenovgrad.bg/bg/resheniya/mandat-2011-g-2015-g). Посоченото правно основание е чл. 21, ал. 1, т. 23
и ал. 2 от ЗМСМА, във
връзка с чл. 76, ал. 3 и чл. 79 от АПК, чл. 8
от Закона за нормативните актове.
7. Като преписка по приемане на
Наредбата, по делото са представени:
· Докладна записка от Д.т.-
зам.-кмет на Община Асеновград, относно приемане Наредба за изменение на
Наредба за организация и контрол при паркиране и престой на МПС и безопасност
на движението на превозните средства и гражданите на територията на Община
Асеновград.
· Мотиви за конкретната
необходимост от приемане на Наредба за изменение на Наредба за организация и
контрол при паркиране и престой на МПС и безопасност на движението на
превозните средства и гражданите на територията на град Асеновград.
· Проект - Наредба за организация
и контрол при паркиране и престой на МПС и безопасност на движението на
превозните средства и гражданите на територията на град Асеновград.
Наредбата е публикувана в сайта на Общината: Общински съвет - Нормативни
актове за обсъждане на 21.09.2018 г. /публикация № 142/2018 г./.
· Докладна записка от Д.т.-
зам.-кмет на Община Асеновград с вх. № ДЗ-488/09.10.2018 г.
· Решение № 1637 на Общински съвет
Асеновград, взето на 48-то редовно заседание с протокол № 48 от 24.10.2018 г.
· Наредба за организация и контрол
при паркиране и престой на МПС и безопасност на движението на превозните
средства и гражданите на територията на град Асеновград. Наредбата е
публикувана в сайта на общината на 27.11.2018 г. /публикация № 174 от 2018 г./.
· Протокол на 48-то редовно
заседание на Общински съвет - Асеновград проведено на 24.10.2018 г.
8.
Въпреки дадените от Съда изрични указания и осигурена процесуална възможност, административна
преписка по приемане на процесната
наредба не бе представена. Впрочем, други данни и доказателства (извън описаните в
предходната точка) не се
заявиха и не се представиха по делото, включително и относно участие или даване
на становище от Агенцията за хората с увреждания при изготвянето на проекта за процесната
наредба.
9. Оспорването е съобщено,
чрез публикуване на обявление в бр. 15/19.02.2021 г. на „Държавен вестник“ и в
сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в
сградата на Административен съд - гр. Пловдив. В хода на съдебното производство
не са налице встъпили заедно с административния орган или присъединени към
оспорването страни по смисъла на чл. 189, ал. 2 от АПК.
ІV. За правото:
10. Легална дефиниция на понятието
нормативен административен акт е дадено в разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от АПК.
Правилото обявява за такъв всеки подзаконов административен акт, който съдържа
административноправни норми, отнася се за неопределен и неограничен брой
адресати и има многократно правно действие.
Няма
съмнение и спор, че атакуваната наредба, е нормативен административен акт,
който се отнася за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно
правно действие.
11. Общинските съвети са овластени да
издават подзаконови нормативни актове по силата на чл. 76, ал. 3 от АПК. В този
смисъл, процесната наредба е акт на компетентен орган. Самата наредба е приета
с решение взето съобразно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗМСМА по
отношение на изискуемия кворум – на гласуването са присъствали 31 общински
съветници от общо 33, от които 31 са гласували „за”.
Това
обаче не е достатъчно, за да обоснове извод, че при издаването на процесния
нормативен акт са спазени правилата на процесуалния закон.
12. В случая, при приемането на
разглеждания нормативен административен акт (с Решение № 1670 по Протокол № 52 от
29.10.2014 г. на Общински съвет Асеновград), са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които сами по себе си са самостоятелно
основание за отмяна на оспорената наредба.
12.1. Касае се за нарушаване на
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ред. ДВ, бр. 46
от 2007 г.), приложима в настоящото производството по препращане от чл. 80 от АПК, според която преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или
приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет
страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като
на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения
и становища по проекта.
С
оглед документите, описани в предходната част на настоящото решение, тези
изисквания на закона, не се установи да са били спазени. Казано с други думи,
по делото не се установява съставителят на проекта на нормативния акт да е
публикувал на интернет страницата на Община Асеновград заедно с мотивите,
съответно доклада, още по-малко се установява на заинтересованите лица да е
предоставен най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.
12.2. На следващо място, според чл. 26, ал.
1 от ЗНА, в приложимата редакция, изработването на проект на нормативен акт се
извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и
съгласуваност.
Според
чл. 15, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове,
органът, който отговаря за изготвяне на законопроекта, го изпраща заедно с
мотивите на заинтересуваните министерства, други ведомства или обществени
организации, които организират неговото обсъждане и дават мотивирано становище.
Според
чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (отм., ДВ бр. 105 от
18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г. – действал към момента на приемане на
Наредбата), Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на
държавната политика за интеграция на хората с увреждания, като: участва и дава
задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове,
свързани с хората с увреждания.
Съобразно
чл. 10, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (Oбн., ДВ, бр. 105 от 18.12.2018
г., в сила от 1.01.2019 г.), Агенцията за хората с увреждания е изпълнителна
агенция към министъра на труда и социалната политика, юридическо лице на
бюджетна издръжка със седалище София.
Според
чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за хората с увреждания, Агенцията за хората с
увреждания: участва при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с
правата на хората с увреждания и дава становища по тях.
В
чл. 51, ал. 3 от Конституцията е установен принципа, според който, старите
хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и
лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на
държавата и обществото.
Въз
основа на възведеното в Основния закон правило, както отмененият Закона за
интеграция на хората с увреждания, така и действащият понастоящем Закона за
хората с увреждания, уреждат като основна функция на Агенцията за хората с
увреждания - изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с
увреждания.
В
рамките на така установената в закона компетентност, чл. 8, т. 4 от Закона за
интеграция на хората с увреждания (отм.) и чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за
хората с увреждания, установяват конкретно правомощие (тоест право и
задължение) за Агенцията,
да участва и да дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с
правата на хората с увреждания. Несъмнено е, че и двете норми, както на
отменения, така и на действащия закон са императивни, което ще рече, че
становището на Агенцията по конкретния проект за нормативен акт е задължително,
независимо от това, че в действащия понастоящем закон, то не е изрично
определено като такова. Това разбиране се основава и на текста на чл. 26, ал. 1
от ЗНА, в който „съгласуваността“ е възведена, като принцип в процеса на
изработването на проект на нормативен акт.
В
този смисъл, националното законодателство е съответно на изискванията на чл. 4,
§ 1, б. „а“ от Конвенцията за правата на хората с увреждания (Ратифицирана със
закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г., обн. ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.), според който, държавите - страни по
конвенцията, следва да предприемат необходимите стъпки с оглед гарантиране и
признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за
хората с увреждания без каквато и да било дискриминация по признак на
увреждане. За целта държавите - страни по конвенцията, следва да приемат всички
необходими законодателни, административни и други мерки за прилагането на
правата, признати по настоящата конвенция.
Изпълнението
на държавната политика за интеграция за хората с увреждания има за цел
създаване на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания,
социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им, подкрепа
на хората с увреждания и техните семейства. В контекста на това разбиране,
невземането на становище от Агенцията за хората с увреждания по проекта за процесната
Наредба, следва да бъде квалифицирано като съществено нарушение на административно-производствените
правила, защото оспорената разпоредба има за адресат хората с увреждания.
Впрочем, в случая не се твърди и не се установява, Община Асеновград или
Общински съвет Асеновград дори да са уведомили
Агенцията за хората с увреждания за намерението си да бъде приета
процесната Наредба.
13. Изложените до тук
съображения обосновават крайния извод на съда, че Наредбата за организация и
контрол при паркиране и престой на МПС и безопасност на движението на
превозните средства и гражданите на територията на град Асеновград, е приета при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, което от своя страна е
основание за нейната отмяна в оспорената й част съобразно чл. 146, ал. 1, т. 3
във връзка с чл. 196 от АПК.
V. За разноските:
14. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те се констатираха в размер на 630 лв. – заплатените държавна такса за
образуваното съдебно производство, държавна такса за публикуване на обявление в
Държавен вестник и адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ чл. 28 от Наредбата за организация и
контрол при паркиране и престой на МПС и безопасност на движението на
превозните средства и гражданите на територията на град Асеновград, приета с
Решение № 1670 по Протокол № 52 от 29.10.2014 г. на Общински съвет Асеновград.
ОСЪЖДА Община Асеновград, да заплати на
Фондация „Гринберг“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, гр. Пловдив,
Район „Централен“, ул. ***, представлявана от управителя Г.ИЙ., сумата от 630 лв.,
представляваща извършени разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
страните, с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България.
Решението
да се обнародва в срока и по реда на чл. 194 от АПК, след влизането му в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.