Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осми
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 14896 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на С.Н.Н. срещу „Д.з.“
АД за осъждането му да й заплати сумата от 32 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 19.09.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищцата твърди в подадената от нея искова молба, че на
19.09.2017 г. в гр. Търговище, водачът на л.а. „Рено“, модел „Еспейс“ с ДК № *****МТ
П.А.П.предприел маневра движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен, при което блъснал със задна дясна част
пешеходеца С.Н..
На същата дата пострадалата била приета в „МБАЛ –
Търговище“ АД с болка, оток и патологична подвижност в областта на дясното
бедро. След извършените изследвания се установило пертрохантерно счупване
вдясно закрито. На 20.09.2017 г. се извършила оперативна интервенция за открита
репозиция с последваща вътрешна фиксация с плака с 4 вътрешни отвора и два
динамични винта.
На 27.09.2017 г. Н. била изписана от болничното заведение
за продължаване на лечението в домашни условия. Ищцата не можела да се обслужва
сама и за това ангажирала близките си. Възстановителният период продължавал и
до момента, като се налагало провеждане и на физиотерапия. Предстояла и
повторна оперативна интервенция за отстраняване на металните импланти в костта.
Получените увреждания се отразили и на психиката на Н.,
която проявявала нервност, страдала от безсъние, притеснявала се за бъдещото си
здравословно състояние.
Гражданската
отговорност на водача П.П.била застрахована при ответното дружество, поради
което следвало да се ангажира отговорността на „Д.з.“ АД за обезщетяване на
търпените от ищцата неимуществени вреди.
На 16.10.2017
г. ищцата предявила претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение и
на 11.12.2017 г. дружеството заплатило 18 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди и 1 656.98 лева – за имуществени вреди. Обезщетението в размер на
18 000 лева било крайно недостатъчно да обезщети търпените от Н. болки и
страдания. Счита, че справедливият размер на обезщетението е 50 000 лева,
поради което моли ответникът да бъде осъден да й заплати допълнително
32 000 лева, ведно със законните лихви от датата на подаването на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва иска с
твърдения, че заплатената от него сума в размер на 18 000 лева е
достатъчна да репарира получените от Н. болки и страдания от увреждания,
получени при процесното ПТП. Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, която нарушила правилата за движение по пътищата, тъй
като пресичала на място, непредназначено за движение на пешеходци. Счита
претендираният размер на обезщетението за завишен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на исковете е предявяване на претенцията пред застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищцата е предявила претенцията си
пред ответното дружество на 16.10.2017 г., а на 11.12.2017 г. „Д.з.“ АД заплатил
на Н. определеното от него обезщетение за неимуществени вреди в размер на
18 000 лева.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
Не се
спори между страните в производството, че за управлявания от П.А.П.лек
автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с ДК № *****МТ е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „Д.з.“ АД към 19.09.2017
г.
В случая
отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана при наличие на
предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна
връзка между получените увреждания и противоправното поведение на виновния
водач.
С влязло
в сила на 30.03.2018 г. решение № 59/14.03.2018 г. по АНД № 136/2018 г. П.А.П.е
признат за виновен в това, че на 19.09.2017 г. в гр. Търговище, при управление
на лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с ДК. № ********нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2,
изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.Н.Н.,
изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост в най-горната й трета с
разместване на костните фрагменти, което й е причинило трайно затрудняване на движението на десния долен крайник –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б „б“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 129 от НК и
чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.
Вината
на водача за извършеното противоправно деяние, изразяващо се в нарушение на
правилата за движение по пътищата се потвърждава и от заключението на приетата
по делото авто-техническа експертиза.
Нарушаването
на правилата за движение е една от причините за произшествието, което обуславя
извода за ангажиране на отговорността на застрахователя на гражданската
отговорност на причинителя на телесните уврежданията на С.Н..
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
От
заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в причинно-следствена връзка с процесното ПТП е получената от пострадалата
ищца травма на дясна тазобедрена става. След оперативното лечение се наложила
имобилизация на крака за около 2-3 месеца. Предвид възрастта на Н., при благоприятно
протичане на оздравителния процес възстановяването следвало да настъпил за
около 4-6 месеца. Независимо от проведеното лечение, възможни било при
натоварване и рязка промяна на времето пострадалата все още да изпитва болка.
Не било възможно и настъпване на пълно възстановяване на състоянието отпреди
получаване на травмата. Като трайни последици вещото лице сочи намалени по обем
и сила на движение в крайника, съпроводени с болки при натоварване. Н. имала и
белези от оперативната рана, които нямало изгледи да изчезнат.
итН.Б.травма в областта на лява подбедрица,
изразяваща се в счупване на големия пищял в средната му част. Проведено е било
оперативно лечение за открито наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове. След изписването е била назначена
антикоагулатнта терапия за период от 20 дни. При нормално протичане на лечебния
процес без усложнения срокът на възстановяване при увреждане от този вид било
7-8 месеца. При извършен личен преглед на пострадалия Н.Б.вещото лице д-р С.е
установил, че ищецът е ползвал патерици в продължение на пет месеца, а при
студено време се оплаквал от болки в областта на счупването. По предната страна
на лява подбедрица се виждал оперативен белег с дължина 6 см, а по вътрешната
страна – четири надлъжни белега по 1.5 см от входните отвърстия на заключващите
винтове. В лява колянна и глезенна стави обемът на движение бил запазен.
Металната остеосинтеза не е извадена, като отстраняването й се извършвало при
наличие на медицински причини или желание на пациента.
В
проведеното на 12.07.2018 г. по гр.д. № 2188/2018 г. по описа на СРС, 79 състав
съдебно заседание вещото лице д-р Гатев е пояснил, че е извършил личен преглед
на Н. и е установил, че проведеното лечение не е ефикасно и поставената метална
остеосинтеза не е довела до очаквания ефект. Това счупване довело до
по-продължително обездвижване. Установили се налични към 29.06.2018 г.
ограничения на движенията в тазобедрената става, съпроводени със силна болка.
Промени имало и в двете коленни стави, поради преимуществено натоварване на ляв
крак. Липсата на срастване обаче било възможно да се дължи и на остеопороза. Н.
страдала и от астма, лекувана е с кортикостероиди и това вероятно оказало
влияние върху оздравителния процес.
Събрани са
и гласни доказателства чрез разпит на С. С., син на ищцата, който разказва, че майка
му започнала раздвижване на втория месец след операцията с помощта на
проходилка. В момента се придвижвала с бастун. Клякането било невъзможно, а
качването по стълби – затруднено. Страхувала се не само да се движи сама навън,
но и претърпяла емоционален срив.
Актуалното
здравословно състояние на ищцата не е напълно възстановено. Освен белези от
оперативни интервенции и чести болки във травмираната област, налице е вероятност
от продължаващи оплаквания и ограничения в обема на движение в тазобедрената
става.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 73 г. към датата на процесното ПТП,
тежестта на уврежданията, изпитаните болки и страдания от проведената оперативна
интервенция, промененият начин на живот, остатъчни явления с траен характер и изпитаните
негативни емоции от преживяното, съдът намира, че 30 000 лева е справедлив
размер на обезщетението. За да определи обезщетението на тази стойност, съдът
взе предвид лимитите на застрахователните суми и конкретните икономически
условия към релевантния за определяне на обезщетението момент – 19.09.2017 г.,
когато е настъпилото процесното ПТП, от което са произтекли вредите.
Ответникът
- застраховател е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, която пресичала на необозначено за целта място и не
съобразила поведението си с останалите участници в движението.
Пешеходна
пътека или функциониращ светофар, позволяващ на Н. да пресече пътното платно,
не е имало. Нормата на чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП предвижда възможност за
пешеходците, когато в близост до тях няма пешеходна
пътека, да пресичат пътното платно за движение по двулентовите двупосочни
пътища в населените места и извън определените за това места, но преди да
предприемат пресичането следва да се съобразят с разстоянията до приближаващите
се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане и да не спират без необходимост на платното
за движение и не преминават през ограждения от парапети или вериги.
В случая С.Н.
не е изпълнила изискванията на закона. Без да се съобрази с движещия се пред
нея на заден ход автомобил, съобразявайки се единствено с желанието си да
премине на отсрещния тротоар, ищцата е предприела пресичане на улица на място,
където не е имало обозначена пешеходна пътека. Н. не се е убедила, че няма
превозни средства, които да застрашат безопасността й.
За да счете възражението на
ответника за основателно и доказано, съдът съобрази задължителните указания в
т. 6, б. „г“ на ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС,
според което е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пешеходец, ако той не се е съобразил с ограниченията на чл. 113, ал. 1, т.
1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП и задължението да отиде на пешеходна пътека, когато
в близост има такава.
Нарушението от страна на Н. се
установява и от заключението на вещото лице Й., според което ищцата е имала
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е изчакала
преминаването на л.а. „Рено“ и след това е продължила пресичането на пътното
платно. Рискованото пресичане на ул. „Спиридон Грамадов“ в гр. Търговище от страна
на С.Н. обосновава наличие на принос за настъпване на процесното ПТП, поради
което определеният размер на обезщетението следва да бъде намален с 1/3, или с
10 000 лева.
Ответникът
е заплатил на Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000
лева, поради което следва да бъде осъден за заплати допълнително 2 000 лева.
Тъй като са налице предпоставките ищцата да бъде
освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото, ответникът следва
да заплати по сметка на СГС допълнително сумата от 30 лева държавна такса.
На ищцата се дължат разноски съразмерно на уважената част
от исковете. Неоснователно е направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатения от С.Н. адвокатски хонорар в размер на 1 720
лева. Определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004
г., хонорарът възлиза на сумата от 1 788 лева. На ищцата се следват
разноски в размер на 183.13 лева.
Ответникът
има право на разноски в размер на 543.75 лева, съразмерно на отхвърлената част
от съдебно предявената претенция.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „Д.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на С.Н.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 19.09.2017
г., ведно със законната лихва от 10.01.2018 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до 32 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Д.з.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 30 лева държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Д.з.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 183.13 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Д.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 543.75 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: