Определение по дело №765/2020 на Районен съд - Лом

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. Лом, 10.08.2020 год.

 

 

Ломският районен съд, V състав, в закрито съдебно заседание на десети август,  две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

Районен съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 765 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Съдът е на етап ПОДГОТОВКА НА ДЕЛОТО В ЗАКРИТО ЗАСЕДАНИЕ по реда на чл.140 от ГПК:

 

            Предявени са искове от П.Б.Н., ЕГН **********,*** и адрес за призоваване: ******  срещу К.  К.  Н., ЕГН **********,***, за развод  с  правно основание чл. 49, ал.1 от СК по вина на съпруга. С  иска за развод ищцата е съединила искове за предоставяне на родителските права по отношение на роденото от брака дете К. К.Н. с ЕГН **********, за определяне местоживеенето на детето при майката, за заплащане издръжка на детето от бащата, включително такава за минало време преди предявяване на иска. Предявен е и иск по чл.53 от СК за възстановяване на  фамилното име, носено от ищцата преди сключване на брака.

            В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са сключили граждански брак  на 22.10.2005 г. От брака си имат родено едно непълнолетно дете - К. К.Н. с ЕГН **********.  Брачните отношения се влошили преди около две години, когато съпругата узнала за поредна извънбрачна връзка на съпруга. Твърди се, че същият заживял съпружески с друга жена като окончателната раздяла настъпила на 10.02.2020г. След раздялата детето останало да живее с ищцата, а ответникът заживял съпружески със своята приятелка. Ищцата счита, че бракът съществува само формално и е изпразнен от всякакво социално съдържание.

            С молбата се иска да бъде допуснат развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните по вина на ответника. Моли се за постановяване родителските права по отношение непълнолетното дете, родено от брака, Кристиян Н., да бъдат предоставени за упражняване от майката като местоживеенето на детето да бъде определено при нея, а бащата да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300,00 лева, считано от 01.03.2020г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на законни предпоставки за изменение или прекратяване на издръжката. Моли се да бъде възстановено предбрачното фамилно име на ищцата – П.. Претендира деловодни разноски.

            Предявените искове са допустими – за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака и обективно съединените с него искове касателно детето, както и за възстановяване на фамилното име, носено преди брака. Налице е интерес от търсената с тях защита.  Исковете са предявени от и срещу надлежна страна, поради което е налице процесуална легитимация на страните.

            С исковата молба са представени писмени доказателства: Удостоверение за сключен граждански брак; Удостоверение за раждане на дете, Декларация за семейно положение и имуществено състояние; Сведение за съпрузите, Удостоверение от „Аркус“ АД за брутен доход.

            Доказателствени искания, направени от ищеца: Да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане от ищцата трима  свидетели.

 

            Писмен отговор от ответника е постъпил извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК – на 24.07.2020г., като едномесечният  срок за писмен отговор е изтекъл на 23.07.2020г., тъй като преписът от ИМ с приложенията е получен лично от ответника на 23.06.2020г. Поради това съдът не следва да приема и обсъжда същия, а единствено да го приложи за сведение към делото.

            Съдът намира, че писмените доказателства, представени от ищеца, са относими, допустими и  необходими и следва да бъдат приети.

Следва да бъдат уважени и исканията за събиране на гласни доказателства.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

            Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА за разглеждане брачния иск по чл.49, ал.1 СК, предявен  от П.Б.Н., ЕГН **********,*** и адрес за призоваване: ******  срещу К.  К.  Н., ЕГН **********,***,  за прекратяване на брака с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга. Приема обективно кумулативно съединените с него искове касателно детето по чл.59, ал.2 СК и по чл.53 СК за възстановяване на фамилното име, носено от съпругата преди брака.

            НЕ ПРИЕМА писмения отговор от ответника като ПРИЛАГА за сведение същия по делото.

            ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства: Удостоверение за сключен граждански брак; Удостоверение за раждане на дете, Декларация за семейно положение и имуществено състояние; Сведение за съпрузите, Удостоверение от „Аркус“ АД за брутен доход.

 

 

 

СЪОБЩАВА на страните на осн. чл. 140, ал. 3 от ГПК ПРОЕКТА си за ДОКЛАД по делото: 

Предявени са искове от П.Б.Н., ЕГН **********,*** и адрес за призоваване: ******  срещу К.  К.  Н., ЕГН **********,***,  за развод  с  правно основание чл. 49, ал.1 от СК по вина на съпруга. С  иска за развод ищцата е съединила искове за предоставяне на родителските права по отношение на роденото от брака дете К. К.Н. с ЕГН **********, за определяне местоживеенето на детето при майката, за заплащане издръжка на детето от бащата, включително за минало време, считано от 01.03.2020г., преди предявяване на иска. Предявен е и иск по чл.53 от СК за възстановяване на  фамилното име, носено от ищцата преди сключване на брака.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника са сключили граждански брак  на 22.10.2005 г. От брака си имат родено едно непълнолетно дете К. К.Н. с ЕГН **********.  Брачните отношения се влошили преди около две години, когато съпругата узнала за поредна извънбрачна връзка на съпруга. Твърди се, че същият заживял съпружески с друга жена като окончателната раздяла настъпила на 10.02.2020г. След раздялата детето останало да живее с ищцата, а ответникът заживял със своята приятелка. Ищцата счита, че бракът съществува само формално и е изпразнен от всякакво социално съдържание.

С молбата се иска да бъде допуснат развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните по вина на ответника. Моли се за постановяване родителските права по отношение непълнолетното дете, родено от брака, Кристиян Н., да бъдат предоставени за упражняване от майката като местоживеенето на детето да бъде определено при нея, а бащата да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300,00 лева, считано от 01.03.2020г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на законни предпоставки за изменение или прекратяване на издръжката. Моли се да бъде възстановено предбрачното фамилно име на ищцата – П.. Претендират се деловодни разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства: Удостоверение за сключен граждански брак; Удостоверение за раждане на дете, Декларация за семейно положение и имуществено състояние; Сведение за съпрузите, Удостоверение от „Аркус“ АД за брутен доход. Направено е доказателствено искане да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане от ищцата трима  свидетели.

Писмен отговор от ответника е постъпил извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК – на 24.07.2020г. като едномесечният  срок за писмен отговор е изтекъл на 23.07.2020г., тъй като преписът от ИМ с приложенията е получен лично от ответника на 23.06.2020г. Поради това съдът не следва да приема и обсъжда същия, а единствено да го приложи за сведение към делото.

 

 

Предявени са иск с правно основание чл. 49,  ал. 1 СК, включващ искане по чл.49, ал.3 СК за произнасяне по вината, както и обективно съединени с него искове касателно роденото от брака непълнолетно дете - по чл.59, ал.2 СК и иск с правно основание чл.53 СК.  

Не се нуждаят от доказване следните факти и обстоятелства:  че страните по делото са съпрузи и че от  брака си имат родено дете – Кристиан Калоянов Н. като страните за тях не следва да сочат доказателства.

С оглед спора съдът указва на ищеца, че носи пълна и главна доказателствена тежест да докаже твърденията си, от които черпи изгодни за себе си права. Ищецът следва да докаже твърдението си за състоянието на брака – за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и че се дължи на виновно поведение на другия съпруг. С оглед направеното от ищеца искане, съдът дължи произнасяне по въпроса за вината, като указва, че доказателствената тежест за установяване на твърдението, че единствено другата страна носи вина за непоправимото разстройство на брака, е върху страната, която твърди този факт.

УКАЗВА на страните, че твърдените от тях в тяхна полза факти и обстоятелства следва да установят с предвидените в ГПК доказателства.

УКАЗВА на ищеца да ангажира доказателства за фактите, имащи значение за положението на детето след развода – родителския капацитет на майката, жилищни условия за отглеждане на детето, получавани доходи от майката, необходимост от издръжка в претендирания размер, включително предпоставките за търсене на издръжка за минало време преди предявяване на иска и възможност на бащата да я заплаща в искания размер.

Дава възможност на страните на основание чл. 146 , ал. 3 от ГПК до датата на съдебното заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно.

ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане от ищцата трима  свидетели.

 

Съдът УКАЗВА на страните приложимите разпоредби на ГПК за разглеждане на брачни искове:

Чл. 321. (1) В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.

(2) След разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба съдът е длъжен отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

(3) Ако страните постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира.

(4) Всяка от страните може да поиска възобновяване на производството по делото в 6-месечен срок. Ако такова искане не бъде направено, делото се прекратява.

(5) Когато се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие.

(6) Ако страните не постигнат съгласие за процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, разглеждането на делото продължава.

УКАЗВА на страните, че могат да разрешат възникналия правен спор доброволно или чрез спогодба, като им пояснява, че ако сторят това, следващата се държавна такса ще бъде 2%.

Като намира спора за подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействието на медиатор, съдът указва тази възможност на страните. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на споровете, при която трето лице – медиатор, помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по-евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното решение с резултата е само воля на участниците, но не и на медиатора.  Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.

На основание чл.7 от ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл.80 от ГПК.

            ИЗИСКВА служебно от НАП справка за трудовата заетост на страните и за доходите на всеки от тях.

            ВЪЗЛАГА изготвянето на социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Лом с оглед защита интересите на непълнолетното дете.

            Тъй като детето е навършило 10 години, съдът РАЗПОРЕЖДА детето да бъде доведено от майката, за да бъде изслушано.

            Да се уведоми ДСП - Лом за осигуряване на социален работник за изслушване на детето.

            УКАЗВА на страните, че следва да участват лично в първото съдебно заседание, за да бъдат изслушани от съда.

 

            Съдът насрочва делото в открито съдебно заседание на 29.09.2020 год. от 14,00 часа.

 

            Да се призоват страните с преписи от определението, а ищеца – и с препис от отговора на ответника.

 

 

 

Районен съдия: