№ 15054
гр. София, 31.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110100527 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. К. М., чрез адв. Д. Г.,
срещу „Фератум България“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими /неоснователни са доводите на
ответника за недопустимост на предявените искове, тъй като предмет на
производството е установяването недействителността на договор за потребителски
кредит, а не договора за гаранция/, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед
направените от страните доказателствени искания, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл.
140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
24.04.2024 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № 1345434, по
силата на който му била предоставена сума в размер на 3 000 лв., при уговорен лихвен
процент – 23,2%, ГПР – 49,6%, срещу насрещното задължение да върне общата сума
от 3870 лв. на 15 погасителни вноски. Сочи, че едновременно с договора за кредит бил
сключен и договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество – „Multitude
Bank” срещу възнаграждение от 3 030 лв. Поддържа, че договорът за потребителски
кредит е недействителен, тъй като осигуряването на обезпечение се явявало
необходимо условие за получаването на кредитиране, както и поради това, че
кредитополучателят е лишен от правото на избор дали да предостави обезпечение, и в
какво да се изразява то. Допълва, че възнаграждението за поръчителство е пряко
свързано с договора за паричен заем, както и че възнаграждението е дължимо
независимо дали е ангажирана отговорността на дружеството гарант. Твърди, че
заемодателят и поръчителят били свързани лица, а възнаграждението за
поръчителство се явявало допълнително възнаграждение за кредитора под формата на
скрита възнаградителна лихва, поради което уговорката за неговата дължимост била в
противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Релевира доводи за недействителност поради
1
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, тъй като възнаграждението на
гаранта не било включено в размера на ГПР, въпреки че представлявало разход по
кредита и че неговата стойност е изначално известна на кредитодателя. Посочването
на по-нисък размер ГПР от действителния било заблуждаваща търговска практика.
Сочи, че при сключването на договора за кредит е нарушен и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
тъй като е налице неяснота относно общия размер на задължението. Поради
изложените съображения моли договора за кредит да бъде обявен за нищожен. В
условията на евентуалност моли да бъде установена недействителността на чл. 5 от
процесната сделка, регламентираща предоставянето на обезпечение. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Релевира
възражения срещу твърденията, че поръчителството от дружеството гарант е
задължително условие за кредитирането, като се твърди, че ищецът информирано е
избрал тази форма на обезпечение. Оспорва да е налице заблуждаваща търговска
практика, с аргументи, че на всеки етап от сключването на договора ищецът е бил
информиран за последиците. Поддържа, че договорът за гаранция е незадължителна
възмездна услуга, предоставяна от трето лице, поради което възнаграждението за
нейното предоставяне не следва да се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на исковата
претенция. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са при условията на евентуално съединяване: главен установителен
иск за признаване на договора за кредит за недействителен, с правно основание по чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД – противоречие със закона, добрите нрави и
заобикаляне на закона - чл. 10, ал. 2, вр. с чл. 10а, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК за
прогласяване нищожността на договор за кредит № 1345434 от 24.04.2024г., съединен
в условията на евентуалност с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пред. 3 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 2, вр. с чл. 10а, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 143,
ал. 2, т. 10 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора за
потребителски кредит № 1345434 от 24.04.2024 г. като неравноправна.
III. Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства:
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че на 24.04.2024 г. между Г. К. М. и „Фератум България“ ЕООД е
сключен договор за потребителски кредит № 1345434/24.04.2024г., по силата на който
на ищеца била предоставена в заем сумата от 3 000 лв., при лихвен процент – 23,2 %,
годишен процент на разходите – 49,6%, при обща сума за връщане 3870 лв. на 15
погасителни вноски, като безспорно е, че на 25.4.2024г. между ищцата и „Multitude
Bank” е сключен договор за гаранция, по силата на който дружеството е поело
солидарно задължението по договора за кредит, срещу заплащане на възнаграждение,
страните не спорят, че, аритметично, ако сумата от 3 030 лв. се включи в 49,60 %
ГПР, то същият надвишава 50 %.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже при
условията на главно и пълно доказване твърденията си за сключен договор за кредит и
за договор за поръчителство, както и основанията, обуславящи недействителност на
процесния договор за паричен заем.
2
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже твърдението
си, че на потребителя е била предоставена информация за последиците от сключването
на договора за поръчителство, че сключването на договорът за поръчителство не е
задължение условие за отпускането на кредита като за последното не сочи
доказателства.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
СЪОБЩАВА на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи
за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в която връзка
УКАЗВА на страните, че могат в срок до първото о.с.з. да вземат становище.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по
делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.5.2025 г.
от 11,25 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3