РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е № 478/17.3.2022г.
гр.Пловдив, 17 . 03 . 2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на седми март през две хиляди
двадесет и втора година в състав :
Административен съдия : Здравка
Диева
С участието на секретаря Г.Г., като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 10/2022г., за да се произнесе , взе
предвид следното :
Производство по реда на чл.124 ал.1
във вр. чл.121 ал.1 т.1 и чл.106 ал.1 т.6 от Закона за държавния служител
/ЗДСл./.
Д.Б.Р.,***, с пълномощник адв.В.П. оспорва Заповед рег.№ ЛС – 01 –
35 от 22.12.2021г. на Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район”
при МОСВ, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл.106
ал.1 т.6 от Закона за държавния служител /ЗДСл./, за длъжност Младши експерт –
контрол в Дирекция Контрол в Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район, с
ранг V младши, считано
от 23.12.2021г.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна с
искане за отмяна и присъждане на направените по делото разноски. Заявено е, че
Д.Р. е служил в МВР в продължение на повече от 22 години
/22.08.1992г.-22.10.2014г./ и впоследствие, по подадено от него заявление му е
била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж, считано от 02.10.2014г.
Служебното му правоотношение в МВР е било прекратено на 02.10.2014г. на
основание чл.226 ал.4 ЗМВР, по собствено желание. Въз основа на заявление от
03.11.2014г., с разпореждане № **********/19.03.2015г. му е била отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.12.2014г., на основание
чл.69 ал.2 КСО. В посоченото разпореждане е вписано, че към 26.02.2015г. Р. е
имал навършена възраст 45 години и 11 месеца, поради което следва, че пенсията
му е била отпусната единствено при наличието на необходимия му осигурителен
стаж, но „технологично е било изписано, че е отпусната и за възраст, каквото
изискване по това време не е имало в нормативната уредба”. С позоваване на
текста на чл.69 ал.2 КСО в редакция към 26.02.2015г. се поддържа, че към датата
на отпускане на пенсията на Р. – 02.10.2014г., съгл. чл.69 ал.2 КСО, не се е
изисквало навършването на определена възраст, а само наличието на осигурителен
стаж, какъвто той е притежавал /общо приравнени към III категория труд – 43
години, 7 месеца и 25 дни/. Със Заповед рег.№ ЛС-01-23/01.06.2020г. на Директора
на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район” /БДИБР/, жалбоподателят е
назначен след конкурс на длъжност Младши експерт-контрол в Дирекция Контрол в
БДИБР с ранг V младши. Счита се, че оспорената заповед не съдържа мотиви, тъй
като е отразено единствено „за упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст”. Твърди се, че констатацията на административния орган е необоснована
и не е основание за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото
правно основание – чл.106 ал.1 т.6 ЗДСл., тъй като жалбоподателят е назначен
след конкурс след като е бил придобил и упражнил преди това правото си на
пенсия, но само за осигурителен стаж, а не и за възраст, с арг. от чл.69 ал.2 КСО в редакция към м.02.2015г. – разпоредбата не е изисквала възраст. Посочено е,
че за придобиване правото на пенсия, изискванията към държавните служители от
органите на МВР са били те да имат само съответния осигурителен стаж,
независимо от възрастта им. Твърди се, че Д.Р. е бил придобил и упражнил
правото си на пенсия само за осигурителен стаж, но не и за възраст, поради
което не е отговарял на условията за прекратяване на служебното му
правоотношение, регламентирани в чл.106 ал.1 т.6 ЗДСл. С позоваване на съдебна
практика на ВАС е посочено, че „Предпоставките, предвидени в нормата на чл.106
ал.1 т.6 от ЗДСл. са кумулативни и отсъствието на всяка една от тях разкрива
противоречие със закона и е основание за отмяна на административния акт” –
Решение № 7478/2015г. по адм.д.№ 12358/2014г.; Решение № 2246/2015г. по адм.д.№
7220/2014г.; Решение № 6344/2016г. по адм.д.№ 7024/2015г. Посочените съдебни
решения са постановени при действие на чл.106 ал.1 т.6 ЗДСл. в редакция на
нормата към ДВ бр.98 от 15.12.2015г., но са относими изцяло и по отношение
настоящата редакция – ДВ бр.57 от 22.07.2016г. Счита се, че за да се прекрати
служебното правоотношение, следва да са били налице условията, визирани в чл.68
ал.1 КСО – в сила от 01.01.2016г. – т.2, тоест, за да се придобие и право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст към 22.12.2021г., служителят освен
необходимия осигурителен стаж е следвало да е навършил възраст 64 години и 4
месеца. Към 22.12.2021г. Р. е
навършил 53 години, 1 месец и 24 дни. Следователно, не са били налице
предпоставките на чл.106 ал.1 т.6 ЗДСл., тъй като жалбоподателя е притежавал
необходимия осигурителен стаж, но не и необходимата възраст, изискуема на
основание чл.68 ал.1 т.2 КСО. Поддържа се, че оспорената заповед е издадена и в
противоречие с целта и духа на закона и в нарушение на разпоредбата на чл.6
ал.1 АПК.
В писмено становище по същество се поддържат
съображенията, изложени в жалбата и е цитирана съдебна практика на ВАС –
Решение № 1614/2018г. по адм.д.№ 13487/17г., 5 чл.с-в; Решение № 16867/2019г.
по адм.д.№ 8473/2019г., 5 чл.с-в; Решение № 14992/2019г. по адм.д.№
13787/2018г.; Решение № 5404/2019г. по адм.д.№ 4850/2018г.
- Ответникът Директора на Басейнова Дирекция
„Източнобеломорски район”, процесуално представен от Д.П. /служител с
юридическо образование и правоспособност – директор на дирекция АФПД при БДИБР/,
оспорва жалбата. Счита, че не е основателна и следва да бъде оставена без
уважение. По същество поддържа, че нормата на чл.106 ал.1 т.6 ЗДСл. обхваща и
частния случай на пенсиониране по чл.69 ал.2 КСО, при което заповедта за прекратяване
на служебното правоотношение е законосъобразна.
- Окръжна прокуратура – Пловдив се
представлява от Прокурор К.Димитров и счита жалбата за неоснователна.
Жалбата е допустима, подадена в
предвидения 14 дневен срок от адресат на неблагоприятен административен акт.
Върху заповедта е удостоверена дата на връчване на оспорващото лице -
22.12.2021г. /л.29/, жалбата е постъпила в АС-Пловдив на 04.01.2022г.
1. С оспорената Заповед рег.№ ЛС – 01 – 35 от 22.12.2021г.
на Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район” е прекратено
служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл.106 ал.1 т.6 от
Закона за държавния служител /ЗДСл./, за длъжност Младши експерт – контрол в
Дирекция Контрол в Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район, с ранг V младши, считано от 23.12.2021г.
Заповедта е издадена от компетентен административен орган
– Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район”, орган по
назначаването в служебно правоотношение, възникнало със заповед № ЛС-01-23 / 01.06.2020г.
/л.30/, с която Д.Р. е назначен за държавен служител на длъжност Младши експерт
– контрол в дирекция Контрол, работно място – Пловдив в БДИБР, на основание
чл.9 ал.1 вр. с чл.10 ал.1 и чл.12 ал.1 изр.1 ЗДСл.
Съобразно чл. 108 ал.1 от ЗДСл. –
актът е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития
на държавна служба ранг и дължими обезщетения.
Заповедта е мотивирана от фактическа и
правна страна : издадена е на основание чл.106 ал.1 т.6 ЗДСл. във вр с писмо
вх.№ РД-10-301/22.10.2020г. на ТП на НОИ – Пловдив за упражнено право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст от лицето – адресат на административния акт. В
посоченото писмо /л.38/ е отразено, че по повод на запитване, приложено в
преписката /л.37/ - на основание чл.106 ал.5 ЗДСл., ТП – Пловдив уведомява на
основание чл.106 ал.5 ЗДСл., че Д.Р. е упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст с начална дата 02.10.2014г.
Според приложеното правно основание :
чл.106 ал.1 т.6 ЗДСл. – „Органът по
назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно
предизвестие в следните случаи: т.6 (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от
18.06.2010 г., доп., бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., изм. и доп.,
бр. 57 от 2016 г.) когато служебното правоотношение е възникнало след като
назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия
за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от
Кодекса за социално осигуряване.”.
Във формуляр за оценка на изпълнението
на длъжността относно период за оценяване от 01.06.2020г. до 31.12.2020г. /л.32
и сл./ е отразена годишна оценка на изпълнението – „Изпълнението напълно
отговаря на изискванията”. Положителен е и коментара на оценяващият ръководител
във формуляр за междинна среща – 30.07.2021г.
2. Съобрази се, че прекратителен
служебното правоотношение административен акт се преценява само по конкретните
основания, възприети от органа по назначаването. В съдебното производство е
прието заверено копие от Разпореждане с протокол № 01079/26.02.2015г. за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, л.42.
Същото е приложено и към жалбата, в която неточно са посочени номер и дата на
разпореждането. Според служебна бележка от ОД МВР – Пловдив /л.14, представена
с жалбата/ - Д.Р. е бил на работа в МВР от 22.08.1992г. до 02.10.2014г.
В случая фактическата установеност не
е спорна и възраженията на жалбоподателя касаят правните изводи, обосновали
издаването на заповедта на основание чл.106 ал.1 т.6 ЗДСл.
С Разпореждане с протокол № 01079/26.02.2015г.
за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 02.10.2014г., пожизнено по чл.69
ал.2 КСО, по заявление, подадено на 03.11.2014г. при навършена възраст 45г. и
11 месеца. В разпореждането е отразено, че на основание чл.104 КСО – общ
осигурителен стаж, превърнат към III категория труд е 43 години, 7 месеца и 25
дни, като заявлението е подадено на 03.11.2014г. при навършена възраст 45г и 11
месеца. В служебна бележка от ОД МВР – Пловдив - Д.Р. е удостоверено, че е бил
на работа в МВР от 22.08.1992г. до 02.10.2014г. Според доказателствата по
делото - към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение
- 22.12.2021г., оспорващото лице получава пенсия за осигурителният стаж и
възраст, като е упражнило правото си на нея преди назначаването му на длъжността,
по отношение на която е прекратено служебното правоотношение. При посочената
фактическа установеност следва да бъде прието, че спрямо служителят е
осъществен фактическия състав на чл. 106
ал. 1 т. 6 ЗДСл. в приложимата редакция /ДВ, бр. 57 от 2016г./. Предпоставка за
прилагане нормата на чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСл. е възникнало и упражнено право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обхваща и частния случай на пенсиониране
по чл. 69 ал. 2 КСО, която норма създава привилегия за правоимащите лица с
оглед специфика на работата им. С нормата на чл. 69 ал. 2 КСО е дадено право на
пенсиониране за осигурителен стаж и възраст само на основание установяване на
отработено време на посочените длъжности, като е създаден облекчен ред, при
който не се изисква навършването на възрастта по чл. 68 от КСО, но посоченото
не означава придобиване на различен вид пенсия от пенсията за осигурителен стаж
и възраст по чл. 68 КСО, а само установява привилегирован състав за нейното
придобиване по отношение на определени категории служители. Фактическият състав
на чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСл. изисква
придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и упражняване
на това право да са налични едновременно преди възникване на прекратеното
служебно правоотношение, което в случая е налице - правото на пенсия по чл. 69
ал. 2 от КСО е възникнало на 02.10.2014г. и е упражнено с подаване на заявление
за отпускане на пенсия на 03.11.2014г. Прекратеното с оспорената заповед служебно
правоотношение е възникнало въз основа на заповед за назначаване № АС – 01 -
23/01.06.2020г. на ИД Директор на БДИБР.
Нормата на чл.69 ал.2 КСО в редакция
към изменението с ДВ бр. 14 от 2015г. се намира
в Глава шеста Задължително Пенсионно Осигуряване, Раздел I, Пенсии за
осигурителен стаж и възраст и касае Придобиване право на пенсия от военнослужещите
по Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България и от държавните служители по Закона за Министерството
на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, и следователите. Посоченото
означава, че според систематическото си място чл. 69 ал. 2 КСО не установява
различен вид пенсия от пенсията за осигурителен стаж и възраст, а регламентира
придобиването на право на пенсия от определени категории държавни служители.
Тоест, следва извод, че в хипотезата на чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСл., като
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се включва и придобитото
право на пенсия по чл. 69 КСО. В
разпоредбата на чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСл. е използвано общото понятие за пенсия
за осигурителен стаж и възраст, като същото обхваща видовете пенсии за
осигурителен стаж и възраст с оглед различните професионални качества на
лицата, които са упражнили правото си на пенсия и различната категория труд,
които те са полагали. Изводът не е отречен от текста на чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСл., който предвижда
изрично възможността за прекратяване на служебното правоотношение, включително,
когато лицето е упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
намален размер по чл. 68а КСО. При съобразяване с изложеното, не следва да бъде
прието, че ако законодателят е имал предвид текста на чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСл. да обхваща и лицата
по чл. 69 КСО, би регламентирал включването на тези лица по начина, по който е
включил лицата по чл. 68а КСО - с изричното посочване на чл.69 КСО. Съгл. чл.69 ал.2 т.2 в редакция- ДВ бр.
14 от 2015г.: „Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните
работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от
Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по
охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт,
следователите и младши следователите при освобождаване от служба придобиват
право на пенсия независимо от възрастта им и при осигурителен стаж, както
следва: 2. от 1 януари 2012 г. - 27 години общ
осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни
служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална
сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили
на Република България или като следователи и младши следователи.“. Цитираната норма с основание е
съобразена от административния орган при издаване на оспорената заповед, тъй
като за да бъде приложена нормата на чл.
106 ал. 1 т. 6 ЗДСл., следва служебното правоотношение да е възникнало след
като служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, което обхваща и случая на пенсиониране по чл. 69 ал. 2 КСО.
Д.Р. е упражнил правото си на пенсия
по заявление от 03.11.2014г., като с разпореждане от 26.02.2015г. му е била
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 02.10.2014г. на
основание чл. 69 ал. 2 КСО. Неоснователно в жалбата се поддържа, че в случая се
касае за специален вид пенсия, която се полага само за придобит стаж без да е
изпълнено условието за навършване на определена възраст, респект. без да е
изискуемо – налице е специална норма, която е привилегироваща по отношение
предпоставките за възникването на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст от лица, работили в МВР, които по силата на цитираната разпоредба, в
редакцията й действала към момента, в който жалбоподателят е упражнил това си
право, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж от 27 години общо
осигурителен стаж, от които две трети като държавен служител в МВР, независимо
от възрастта им /в тази насока : Решение № 1270 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 1315/2019 г., V о.; Решение № 10021 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. №
6473/2021 г., V о.; Решение № 7843 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. №
3420/2020 г., V о.; Решение № 7272 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. №
2647/2020 г., V о.; др./. По отношение на цитираната съдебна практика в ход по
същество следва да бъде посочено, че не е относима към спора, тъй като касае
предпоставките за прилагане на чл.106 ал.1 т.5 ЗДСл., а от друга страна - с
изменението на нормата на чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСл., действащо към датата на
издаване на заповедта, изискването е лицето да е придобило и упражнило правото
си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без законодателят да е визирал
единствено основният състав на нормата на чл. 68 КСО за това. Доколкото правата
на лицата по чл. 69 КСО са свързани с правото им да получават пенсия за
осигурителен стаж и възраст, но при облекчени условия, следва да бъде прието,
че в случая е изпълнен фактическият състав на нормата на чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСл. в нейната актуална
редакция. В допълнение се отбелязва, че нормата на чл.69 КСО е специална, като
създаваща привилегироващ режим за посочените в нея лица, но отново става дума
за пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно хипотезата попада в
приложното поле на чл. 106 ал. 1 т. 6
ЗДСл. „В този смисъл ирелевантна е възрастта на държавния служител към момента
на оспореното прекратяване на служебното правоотношение, в това число и дали е
достигната възрастта за пенсиониране по общия ред по чл. 68 от КСО. В този
смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВАС по сходни казуси
- например решение по адм. дело № 1315/2019 г., решение по адм. дело № 2769/18
г. петчленен състав и др.“ - Решение № 7272 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 2647/2020 г., V о. Възприето е, че фактическият състав на приложимата норма
– чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСл., изисква
лицата, чието служебно правоотношение се прекратява, да са придобили и
упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и не поставя условия,
свързани с възрастта им.
Не е налице несъответствие на
административния акт с целта на закона, тъй като законът е предвидил
възможност, при която е допустимо прекратяване на служебното правоотношение на
служителя при придобито и упражнено право на пенсия, преди възникване на
служебното правоотношение, което е прекратено. В тази вр. се отбелязва, че
Конституционният съд в решение № 13 от 13.10.2012г. по к.д. № 6 от 2012г.
приема, че целта на закона е особено важна за преценката на законосъобразността
на административните актове по повод съдебното им обжалване, защото
несъответствието с целта на закона е една от предпоставките за
незаконосъобразност на административните актове. В мотивите си Конституционният
съд посочва, че целта на закона е отправна точка и за преценката спазен ли е
принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, който е неразривно свързан с
преследваната цел. Правната теория приема, че самият избор на административния
орган е правно регулиран от чл. 4 ал. 2 и чл. 6 АПК и предписва определен
алгоритъм на преценка. В случая не се установява нарушаването на тези правила,
поради което административният акт не може да бъде определен като несъответен
на целта на закона.
Във вр. с аргументите в жалбата за
справяне на Р. с функционалните му задължения и в съответствие с изискванията
на длъжностната му характеристика и нормативните актове, регламентиращи
дейността му, се отбелязва, че от една страна – приложеното правно основание,
което е в съответствие с фактическото, не налага преценка на административния
орган по критерии за справяне с възложената работа, а от друга - не е налице
защитен признак, който да е основа за разграничение в релевантната група от
държавни служители, придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст и въз основа на който неблагоприятното положение под формата на
прекратяване на служебното правоотношение да се приеме за дискриминационно. В
реда на изложеното се съобразява Решение на Съда на Европейския съюз от 15
април 2021г. по дело С-511/19, т. 46, в което е посочено, че забраната за
дискриминация, основана на възраст, трябва да се тълкува и с оглед на правото
на труд, признато в чл. 15, параграф 1 от Хартата на основните права на
Европейския съюз. От това произтича, че следва да се отделя особено внимание на
участието на възрастните работници и служители в професионалния живот.
Интересът от запазването на активността на посочените лица обаче следва да се
взема предвид при зачитане на други, евентуално разнопосочни интереси. Тези интереси
обхващат включително и възможността за прекратяване на служебното
правоотношение на пенсионирани лица, които получават пенсия за осигурителен
стаж и възраст, за да се насърчи заетостта на активното население.
Жалбата се приема за неоснователна. Не
е заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на
Д.Б.Р.,***
против Заповед рег.№ ЛС – 01 – 35 от 22.12.2021г. на Директора на Басейнова
Дирекция „Източнобеломорски район”.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Административен съдия :