Р Е Ш Е Н И Е
№ 236/06.07.2021 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на петнадесети юни, две хиляди двадесет и
първа година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа
докладваното от председателя административно дело № 223 по описа на съда за 2021
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по жалба на ЕТ „ВИЛИ-ГЮЛДЕЛ А.“,
ЕИК ххххххх, със седалище и адрес на управление в гр.ххххххх, представляван от Г.Я.А.,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 117 от
11.05.2021г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ –Варна към
ГД“Фискален контрол“ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговки
обект, магазин за дрехи в гр.Добрич, ул.“Гоце Делчев“ №1 и забрана за достъп до
обекта за срок от 14 дни
Жалбоподателката не е съгласна с наложената й
административна мярка. Твърди, че при проверката се е случил инцидент, който е
следствие на влошеното й здравословно състояние, непосредствено преди
проверката. Прилага Експертно решение на ТЕЛК с дата 29.11.2017г., че има
установена намалена работоспособност, поради астма с преобладаващ алергичен
компонент. Твърди, че при получаване на
астматични пристъпи в такива моменти затваря търговският обект, защото не е в
състояние да обслужва клиентите. Твърди, че не може да си позволи да назначи
служител на трудов договор. В деня на проверката, въпреки тежкото си здравословно
състояние, решила да обслужи клиентите, които избрали стока и платили. Едва
след като напуснали обекта, жалбоподателката разбрала, че не е издала касова
бележка за продажбата, затова понечила да регистрира продажбата на касовия апарат, но преди да стори това,
клиентите се върнали в търговския обект и се легитимирали, като служители на НАП.
Жалбоподателката твърди, че мярката е непосилна на нея, тъй като стопанисвания
магазин е източник на доходи, от който се препитава, за да допълни пенсията си
за инвалидност в размер на 287,50 лв., която е крайно недостатъчна. Твърди, че
е изряден данъкоплатец и други нарушения не е извършвала. Моли заповедта да
бъде отменена.
Ответникът - началник отдел "Оперативни
дейности" -Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП, представляван от Стоян Ж. – старши юрисконсулт оспорва жалбата. Изразява
становище, че са налице материално-правните предпоставки за издаване на заповедта,
че същата е законосъобразна и не страда от пороци, обосноваващи отмяната й. Относно
срока на наложевната мярка, предоставя същия на преценката на съда. Моли
жалбата да се отхвърли и да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият състав на съда съобрази данните по делото и
доводите на страните и приема за
установено следното:
Със Заповед за налагане на ПАМ № 117-ФК от 11.05.2021
г., издадена от началник-отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, на оспорващия едноличен
търговец, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ от Закон за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ),
състояща се в запечатване на търговския обект – магазин за дрехи в гр.ххххххххххххххх,
стопанисван от ЕТ “Вили-Г.А.“ и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.
Според мотивите на заповедта, принудителната административна
мярка е наложена за това, че при проверка на 30.04.2021 г. в 13,45 в търговския
обект на жалбоподателя, контролните органи не получили касов бон за сумата от
55 лева при извършване на контролна покупка на екип на стойност от 55 лв.
От данните в Протокол за извършена проверка серия АА №
0434829/30.04.2021 г. и Акт за установяване на административно нарушение № F611334 от 12.05.2021г., се установява, че
инспекторите по приходите са констатирали, че за сумата от 55 лева не била
издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство, нито
същата покупка била регистрирана във ФУ.
Жалбоподателят не оспорва констатациите от проверката,
нито представя доказателства за различна фактическа обстановка.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
приема, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Заповедта
е правилна и законосъобразна.
Налагането на ПАМ е обосновано с вредата от
нарушенията но чл. 118 от ЗДДС и чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. за фиска,
изразяващо се в неиздаване на касова бележка за документиране на продажба.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен
орган. Спор по този въпрос няма между страните. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част
от административната преписка е приложена Заповед № ЗЦУ –1148/ 25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за НАП и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК са определени
началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ "запечатване на
обект" по чл. 186 от ЗДДС.
Жалбоподателката, в качеството си на лице по чл.118,
ал.1 от ЗДДС, е длъжна да регистрира и отчита извършените от нея
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Неиздаването на касов бон от функциониращото в обекта
касово устройство за сумата от 55 лева
безспорно установява наличието на хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Органът по приходите при условието на обвързана компетентност е бил
длъжен да приложи принудителната административна мярка „запечатване на обект за
срок до 30 дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
Законодателят е предоставил правомощието на
административния орган да прецени в условията на оперативна самостоятелност
какъв ще е подходящият срок за налагане на мярката до допустимия максимум от 30
дни, визиран от нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС. При тази преценка
административният орган е определил 14 дневен срок за запечатването на обекта.
В настоящия случай, в оспорената заповед е налице
описание на фактическите основания, обуславящи издаването ѝ, доколкото се
касае за едно констатирано бездействие - неиздаване на фискален бон от ЕКАФП.
Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, като в
оспорения акт е налице препращане към събраните доказателства – Протокол за
извършена проверка и дневен отчет. Същевременно административният орган е
изложил подробни съображения за определената продължителност на срока на ПАМ.
При определяне на продължителността на мярката са взети под внимание
извършеното нарушение и констатираната разлика в касовата наличност от 70 лева.
От жалбоподателя не са представени каквито и да е доказателства, които да
опровергават констатацията на административния орган за издаване на заповедта
за прилагане на ПАМ.
Срокът е правилно обоснован с необходимостта от защита
на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Определеният срок съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН
позитивна правна уредба на ПАМ, като в този смисъл неоснователно е възражението
на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН принудителните
административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции:
превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната
ПАМ и предпоставките за налагането ѝ я определят като превантивна и
преустановителна. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при
постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, както и на материалния закон, които
да водят до нейната незаконосъобразност. Същата е съобразена и с целта на
закона, предвид което възраженията на жалбоподателя се явяват неоснователни и
недоказани.
С оглед изхода на спора и изрично стореното от
процесуалния представител на ответника в тази насока искане, на основание чл.
143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ
съдът следва да присъди на ответника разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2
от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС, Административен съд - Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „ВИЛИ-ГЮЛДЕЛ А.“ срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 117-ФК/11.05.2021 г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД“Фискален контрол“
при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ „ВИЛИ-ГЮЛДЕЛ А.“, ЕИК ххххххххх, със
седалище и адрес на управление в гр.Добрич, ул.“Изгрев“ № 8а, представляван от Г.Я.А.
ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП - Варна съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен
административен съд на РБ с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: