РЕШЕНИЕ №
гр. Нова Загора, 03.08.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря: Валентина Колева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ гр. дело № 121 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр. София, бул.„Д-р П. Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис № 4
чрез пълномощник юрисконсулт В.П.Л.
срещу П.Р.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, като длъжник в размер на 1691.37 лв., представляващо
неизплатено задължение по Договор за паричен заем № 2254835/24.02.2015 г.
В исковата молба
ищецът твърди, че на 01.03.2016г. било подписано Допълнително
споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на „Изи
Асет Мениджмънт” АД от П.Р.Г., произтичащо от Договор за паричен заем № 2254835/24.02.2015 г. било прехвърлено
в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството-кредитор.
Разяснява,
че „Изи Асет Мениджмънт” АД упълномощило
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. от свое
име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия - посредством
изрично пълномощно от изпълнителния директор на дружеството.
Посочва,
че по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника от страна на „Изи Асет
Мениджмънт” АД било изпратено уведомително писмо с Изх. №
УПЦ-П-ИАМ/2254835/08.03.2016 г. за станалата продажба, посредством „Български
пощи” ЕАД с известие за доставяне на посочения в договора за заем адрес, което
писмо се върнало в цялост. На 15.01.2020 г. му било изпратено и второ
уведомление за извършената цесия с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/2254835 от 07.08.2019 г.,
чрез куриер – товарителница № 68730693, което писмо също се върнало в цялост.
Ищецът е представил копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/2254835 от
15.01.2020 г., което да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл.290 и
291 от ГПК Решение № 3/16.04.14
г. по т.д. № 1711/2013 г. на I т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/09 г. на II т.о., съгласно
които, ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и същото следва
да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес и съобщението бъде надлежно връчено по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не
е погасено, моли съдът да приеме, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Сочи, че уведомлението по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД било предвидено в полза на
длъжника, с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение и
длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия, само
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на
посоченото счита, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не
е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се
установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока било Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение М173/15.04.2004 г. на ВКС по гр.дело
788/2013 г., ТК.
Посочва се, че на 24.02.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД -
Заемодател и П.Р.Г. - Заемател бил сключен Договор за паричен
заем с № 2254835, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и
на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на
договора Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в
размер на 700.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на заема. Редът и условията,
при които заемодателят бил отпуснал заем на заемателя, се уреждали от Договора,
като съгласно клаузите му, в чл.3 страните постигнали съгласие, че договорът за
заем има силата на разписка, видно от което
заемната сума по договора била предоставена от Заемодателя на Заемателя при
подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на
сключване на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в
договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявало изпълнение на
задължението на Заемодателя да предостави заема и създавало задължение на
Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в Договора.
Погасителните вноски, които Заемателят
се задължил да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя,
като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност
на плащанията по заема била договорена в размер на 834.60 лева. Така, договорната
лихва по заема е уговорена от страните в размер на 134.60 лева.
Съгласно разпоредбите на Договора за
паричен заем, Заемателят се задължил да върне заема в срок до 21.12.2015 г. на 10 равни месечни погасителни
вноски, в размер на 83.46 лева всяка, като падежът на първата погасителна
вноска е 26.03.2015 г., а падежът на последната погасителна вноска е 21.12.2015
г.
С подписването на Договора за заем
Заемателят удостоверил, че Заемодателят го
е уведомил подробно за всички клаузи
от договора, съгласил се с тях и желае договорът да бъде сключен.
Разяснява се, че на основание чл.8, ал.1
от сключения договор, в случай, че Заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9.00 лева. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки
следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е
забавено с повече от 30 календарни
дни, като всички такива начислени разходи не можели да надхвърлят 45.00 лева.
На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса
разходи за събиране на вземането в
размер на 45.00 лева.
Твърди се, че съгласно чл.4, ал.1 от
договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем, да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора,
а именно: 1) две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000.00 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт”
АД; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР
към БНБ 1 година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като
поръчителите подпипсват договор за поръчителство или 2) банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.
Предвид обстоятелството, че ответника не
представил нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от
страните в чл.4, ал.1 от договора, на основание чл.4, ал.2 от същия му била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 778.70 лева, която страните
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка в размер
на 77.87 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Посочва се, че начислената неустойка била с конкретно определен
размер в договора за заем, като не била изчислена в процентно съотношение и
така погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят е в общ размер на 161.33
лева.
На основание Закона за потребителския
кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
26.04.2015 г. до датата на подаване
на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 295.07 лева и
представлявал съвкупност от лихвите
за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Твърди се, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем
към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента била в размер на 262.00
лева и с нея била погасени, както следва: неустойка за неизпълнение в размер на
151.54 лева, такса разходи в размер на 27.00 лева, договорна лихва в размер на
23.33 лева и главница в размер на 60.13 лева.
Посочва се, че срокът на договора
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 21.12.2015 г., и
същият не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Във връзка с гореизложеното за „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД подало на заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника П.Р.Г., като Заемател по
Договор за паричен заем, сключен на 24.02.2015 г. с № 2254835. Съдът уважил претенцията му за сумите, както следва: главница в размер на 639.87 лева, договорна лихва в
размер на 111.27 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на
входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението, неустойка за неизпълнение в размер на 627.16 лева, обезщетение за забава
в размер на 295.07 лева и такса разходи в размер на 18.00 лева или обща сума в размер
на 1691.37 лева и по образуваното ч.гр.д. 1458/2019 г., ГК, II състав по описа на Районен съд - Нова Загора била издадена Заповед
за изпълнение. Длъжникът не бил
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което от своя страна
обуславяло правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба.
Моли съдът да признае за установено по
отношение на ответника П.Р.Г., с ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
сумите, както следва: главница в размер на 639.87 лева; договорна
лихва в размер на 111.27 лева за периода от
25.04.2015 г. до 21.12.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска);
такса разходи в размер на 18.00 лева; неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 627.16 лева за периода
от 25.04.2015 г. до 21.12.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска);
обезщетение за забава в размер на 295.07 лева за периода от
26.04.2015 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Моли да им бъдат присъдени разноските,
направени в хода на заповедното производство на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Моли да
им бъдат присъдени разноските, направени в хода на настоящото производство -
заплатената от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350.00 лева на основание
чл.78, ал.8 от ГПК.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е
представил писмени доказателства и моли
съдът да ги приеме.
Отправил е към съда доказателствени искания:
Моли да бъде приложено към настоящото
дело горепосоченото ч.гр.д. 1458/2019 г., ГК, II състав по описа на Районен съд - Нова Загора, а в случай, че
ответникът по настоящото дело оспори обстоятелствата, въз основа на които
претендират вземането си, моли съда да назначи съдебно-счетоводна
експертиза.
Моли, в случай, че в първото по делото
съдебно заседание не се яви представител на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, да бъде даден ход и делото бъде разгледано в тяхно отсъствие.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор
по предявения срещу него иск.
На откритото съдебно
заседание проведено на 15.07.2020 г. в Районен съд – Нова Загора е постъпила
молба от ищеца с която се поддържа иска и се моли в случай, че ответника не се
яви, не упълномощи представител по делото и не направи искане делото да се
гледа в негово отсъствие, то съдът да постанови неприсъствено решение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
За
установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като
писмени доказателства: Договор
за паричен заем с № 2254835 от 24.02.2015 г.; Тарифа
на „Изи Асет Мениджмънт” АД; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД
и „Агенция за събиране на вземания”
ООД; Потвърждение за
сключена цесия на основание чл.99,
ал.3 от ЗЗД; Извлечение
от Приложение № 1 от 01.03.2016 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД с данните на ответника; Пълномощно от изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт” АД, с което „Агенция за събиране на вземания” АД е упълномощено да уведомява длъжници от името на „Изи Асет Мениджмънт” АД за извършената цесия; Уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез „Агенция за
събиране на вземания” АД
с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2254835 от 08.03.2016 г.
за извършената цесия,
ведно с известие за доставяне и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на
уведомлението за извършената цесия до ответника; Уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания” АД с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/2254835 от 15.01.2020 г. за извършената цесия, ведно с товарителница
№ 68730693 и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на уведомителното
писмо за извършената цесия до ответника; Копие
от пълномощно в полза на юрисконсулт; Платежен документ за внесена по сметка на съда държавна такса.
Посочва се, че на 24.02.2015 г.
между „Изи Асет Мениджмънт” АД - Заемодател и П.Р.Г. - Заемател бил сключен Договор за паричен
заем с № 2254835,
Видно от приетите доказателства по делото, между „Изи Асет Мениджмънт” АД /Заемодател/ и П.Р.Г. /Заемател/ на 24.02.2015
г. е сключен Договор за паричен заем № 2254835, с който Заемодател отпуснал на ответника сума в размер на 700.00 лв. Въз
основа на сключения Договор за паричен заем на същата на ответника в настоящото производство му е преведена
посочената сума, с което Заемодателят изпълнил задължението си да предостави на
заемателя сумата, предмет на договора.Лихвеният процент бил фиксиран и така
била уговорена лихва в размер на 134.60 лв. На ищеца не било предоставено нито
едно от двете обезпечения, за представянето на които е имал срок, поради което
дължал неустойка в размер на 778.70 лв.
По
силата на Рамков договор вземането на „Изи
Асет Мениджмънт” АД е прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на вземания”
ООД в негова собственост. Ищецът е уведомил ответника за това обстоятелство на
посочения от него адрес за кореспонденция.
Ответникът
не е изпълнил задълженията си по договора /имал е само частични плащания/,
което принудило ищцовото дружество след изтичане на падежа и на последната
договорна вноска, с което заемът е станал изцяло изискуем, да потърси
реализация на правата си в заповедното производство е подало Заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Районен
съд – Нова Загора е образувал ч.гр.д. 1458/2019 по описа си и е издал исканата
заповед № 1013/03.10.2019 г., която била връчена при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, чрез залепване на уведомлението, което обуславя правния интерес на
ищцовото дружество да предяви настоящия иск.
Ищцовото дружество моли
съдът да признае за установено по отношение на ответника П.Р.Г., с ЕГН **********, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
сумите, както следва: главница в размер на 639.87 лева;
договорна лихва в размер на 111.27 лева за периода от 25.04.2015
г. до 21.12.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска);
такса разходи в размер на 18.00 лева; неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 627.16 лева за периода
от 25.04.2015 г. до 21.12.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска);
обезщетение за забава в размер на 295.07 лева за периода от
26.04.2015 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
ответника не е депозирал отговор на исковата молба и не е изразил становище по предявения срещу
него иск.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковата
молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно
стойността на неизплатени суми по Договор за паричен заем с № 2254835 от 24.02.2015 г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт”
АД и П.Р.Г., вземанията по който са били прехвърлени с договор за
цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и включват главница, договорна лихва, неустойка, такса
разходи и лихва за забава, като правното основание на исковете е по чл.99 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Наред с
това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.238,
ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по делото и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна
ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на
неприсъствено решение против ответника.
На страните са указани последиците
от неспазване на сроковете и от неявяването им в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти
обосновават в достатъчна степен основателността на исковата претенция и се
подкрепят от представените писмени доказателства, досежно факта на дължимостта на търсените
суми.
Ето защо, съдът намира предявения
иск за вероятно основателен, поради което постановява настоящото решение,
основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, без да мотивира решението по същество.
Исковата претенция следва да се уважи
изцяло, така както е предявена.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.
Така разноските, които следва да бъдат присъдени са в размер в общ размер на 383.83 лв., от които 33.83 лв.
държавна такса и 350.00 лв. юрисконсулстско възнаграждение.
Съгласно
съдебната практика, съдът разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от
спорното исково производство, дължи на ищеца и сторените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1458/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора,
разноски в размер на 183.83 лв. общо, от които 33.83 лв. държавна такса и
150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, по отношение на П.Р.Г., с ЕГН **********,***, в качеството му на
заемател по Договор за паричен заем № 2254835/24.02.2015 г., сключен със заемодателя
„Изи Асет Мениджмънт” АД с ЕИК *********,
ЧЕ
ДЪЛЖИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, бул.„Д-р П. Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”,
ет.2, офис 4, чрез пълномощника В.П.Л. - юрисконсулт, В КАЧЕСТВОТО МУ НА
ЦЕСИОНЕР, СУМА в общ размер
на 1691.37 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и един лева и тридесет и седем стотинки/,
от които: главница - 639.87 лв. /шестстотин
тридесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/, договорна лихва - 111.27 лв. /сто
и единадесет лева и двадесет и седем стотинки/ за периода
от 25.04.2015 г. до 21.12.2015
г. (падеж на последната погасителна вноска), такса разходи - 18.00 лв. /осемнадесет
лева/, неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 627.16 лв. /шестстотин двадесет и седем лева и шестнадесет стотинки/ за периода от 25.04.2015 г. до 21.12.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска); обезщетение за забава
в размер на 295.07 лв. /двеста деветдесет и пет лева и седем стотинки/ за периода от 26.04.2015 г. до 30.09.2019
г. - датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в
Районен съд – Нова Загора до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.Р.Г., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: *********, направените по делото разноски в размер на 383.83 лв. /триста осемдесет и три
лева и осемдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.Р.Г., с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: *********, направените
разноски по ч.гр.д. № 1458/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в размер на 183.83 лв. /сто осемдесет
и три лева и осемдесет и три стотинки/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: