Протокол по дело №180/2022 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 223
Дата: 20 октомври 2022 г. (в сила от 20 октомври 2022 г.)
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20225150200180
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 223
гр. Момчилград, 20.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
Сложи за разглеждане докладваното от Сунай Юс. Осман Частно
наказателно дело № 20225150200180 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Извърши се разпит на Д. С. К. в качеството му на свидетел по ДП №
142/2022 год. по описа на РУ на МВР - Момчилград, чиито разпит се
извършва при условията на чл.223, ал.1 от НПК от М.Т.М.а – старши
разследващ полицай при ОД на МВР – Кърджали.
На поименно повикване в 13.00 часа се явиха:
Свидетелят Д. С. К. – налице.
На свидетеля се сне самоличността, както следва :
Д. С. К. – роден на 15.08.1979 год. в гр.Хасково, общ.Хасково,
обл.Хасково, български гражданин, с начално образование, безработен,
неженен, адрес за призоваване: с.Долно Белово, общ.Димитровград,
обл.Хасково, неосъждан, с ЕГН:**********.
На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Уведомен/а/ съм за задължението ми при повикване да се явя пред съответните органи и
да изложа добросъвестно и точно всичко, което ми е известно по делото и да отговоря на
поставените ми въпроси, както и да остана на разположение на органа, който ме е призовал
докато това е необходимо, за отговорността, която нося при отказ да дам показания, за
съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на истина, както и при разгласяване
на материалите по предварителното производството без разрешение на прокурора – чл.120 и
чл.198 от НПК, чл.290, ал.1 и чл.360 от НК.
Уведомен/а/ съм за правото ми да се ползвам от бележки за цифри, дати и др., които се
намират у мен и се отнасят до моите показания, да правя поправки, допълнение и да ми
бъдат заплатени разноските, които съм направил; да дам саморъчни показания, както и да
искам отмяна на актовете, които накърняват правата и законните ми интереси – чл.122, ал.1
от НПК, в това число и за правото ми да се консултирам с адвокат, ако смятам, че с отговора
на поставения ми въпрос се засягат правата ми по чл.121 НПК и съгласно чл.122, ал.2 от
НПК разследващият орган е длъжен да ми осигури тази възможност.
1
Уведомен/а/ съм и за обстоятелството, че нямам задължение да дам показания по
въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление мен, мои
възходящи, низходящи, братя и сестри или съпруга, както лицето с което се намирам във
фактическо съжителство – чл.121, ал.1 от НПК.
Уведомен/а/ съм, че имам право да откажа да свидетелствам, в случай, че обвиняемият
е мой съпруг/а/ възходящ, низходящ, брат, сестра или лице, с което се намирам във
фактическо съжителство – чл.119 от НПК.

Свидетел:

Разпитът започва в 13.05 часа.
Запознат съм с правата и задълженията ми като свидетел по НПК.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля.
Св. Д. С. К. – Вчера сутринта се движех пеша от с.Подкова към
гр.Момчилград, по асфалта, по пътя. Беше тъмно и по едно време се появи
лек автомобил, който спря до мен, аз не съм им махал да спират. Спря кола
Опел, модела не мога да кажа защото беше тъмно, беше тъмен на цвят. Спря
колата до мен, от нея излязоха двама мъже и директно се нахвърлиха върху
мен, като викаха „давай парите, давай документите, давай всичко“. Казаха ми
давай парите, ти имаш пари. Питаха ме ти какъв си, християнин ли си,
мюслюманин ли си. Мисля, че тези мъже бяха от цигански, ромски произход.
Те ме дърпаха и аз се дърпах. Шофьора на колата и другия ме биеха с юмруци
в лицето, като постоянно викаха „давай парите“. Взеха ми всичко, имаше още
един с тях, който седеше в колата и след това излезе и той им казваше „стига
сте го били, каза им няколко пъти да ме пуснат“. Тези двамата ме сложиха на
задната седалка, шофьора почна да кара и аз им викам да ме оставят, като в
колата продължаваха да ме бият тези двамата, като постоянно искаха да им
дам и телефона. Аз притежавам мобилен телефон марка „леново“, той е стар
модел, евтин. Искаха и пари, но аз имах само пет лева на стотинки в джоба,
имах и други, имах някъде общо около 20 лева, не мога да кажа точно колко.
Всичко това ми го взеха. Мобилния телефон беше в джоба ми и го издърпаха
и него от джоба, шофьора и другия. Визитника ми беше в чанта на врата, като
взеха и нея, в която имаше личната ми карта и няколко визитки. Освен
мобилния телефон, монетите, телефона, визитника, в чантата за през рамо
имаше и зарядно, което също го взеха. Колата прекъсваше, спря на едно
място, не мога да кажа къде, но някъде на асфалта и аз ги изритах, изритах и
вратата на колата, успях да избягам и тръгнах в посока Момчилград. Двамата
тръгнаха след мене, но аз се скрих, не можаха да ме намерят и след това
продължих пеша по асфалта и отидох в РУ Момчилград и съобщих веднага на
полицаите за случая. Тези тримата момчета, ако ги видя мога да ги разпозная
и тримата. Видимо бяха на 20, 25 и 30 години. огледах ги добре и мога да ги
разпозная. Тези момчета ми бяха непознати и никога преди това не съм ги
виждал. От ударите имах болки по лицето, устата и главата. Друго нямам
какво да добавя. Горното го прочетох, вярно е записано, за което се
2
подписвам.
Протоколът написан в с.з.
Заседанието закрито в 13.20 часа.

Свидетел: Ст.разследващ полицай:
/Д. С. К./ /М.М./

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
Секретар: _______________________
3