№ 27
гр. Царево, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Административно
наказателно дело № 20222180200018 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. М. М. с ЕГН ********** от **, против
Наказателно постановление № **г. на Началника РУП- Приморско, с което за
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание
чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. С жалбата се твърди, че са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяна на НП.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в
с.з. Същият чрез упълномощен процесуален представител е депозирал
нарочна молба, с която заявява, че поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено в атакуваната му част, като излага подробни доводи и съображения.
Претендира разноски
АНО, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител в с.з.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намери за установено следното:
На 12.09.2021г. около 04:07 часа в гр.Приморско на ул. “Трети март“,
полицейски наряд, в състава на който бил св.Н.Ч. /мл.автоконтрольор в РУП –
Приморско/ и колегата му Ст.П. спрял за проверка движещ се по улицата в
посока към ул.“Сирена“ лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег.№ **,
собственост на „**“ ООД с ЕИК ** и управляван от лицето Я.Д.Г. с ЕГН
**********. В автомобила като пътник бил и Н. М. М. с ЕГН **********,
който в качеството си на управител на „**“ ООД, бил предоставил
управлението на процесния автомобил на лицето Я.Д.Г.. В хода на проверката
1
полицейските служители установили, че водачът Я.Д.Г. с ЕГН ********** не
притежавал свидетелство за правоуправление на МПС, както и че управлявал
процесния автомобил след употреба на алкохол, за което на място съставили
същия акт за установяване на административно нарушение, който АУАН не е
предмет на настоящето производство.
По време на оформянето на документацията, жалбоподателят Н. М. М.
пожелал да си вземе лични вещи от автомобила и да го заключи.
Полицейските служители разрешили на Н. М. М. да си вземе личните вещи и
да заключи автомобила, като изрично му разпоредили да не пристъпва към
управлението на процесния автомобил, тъй като същият бил във видимо по-
нетрезво състояние от Я.Д.Г.. Първоначално Н. М. М. отишъл до автомобила
„Пежо Партнер“ с рег.№ ** от пасажерската му страна и взел свои лични
вещи, след което седнал на шофьорското място и стартирал двигателя. След
като привел автомобила в движение, Н. М. М. извършил с него маневра на
заден ход, след което потеглил напред и се придвижил около 5 метра, и
отново извършил маневра на заден ход, като паркирал автомобила, поради
което св.Ч. го поканил да бъде тестван с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с фабричен номер №** за употреба на алкохол, както и да
представи СУМПС и КТ към него, но Н. М. М. категорично отказал да бъде
тестван с техническо средство и не представил СУМПС и КТ към него .
Св.Ч. издал на водача Н. М. М. талон за медицинско изследване на
кръвта с бланков №**г., в който водачът собственоръчно вписал, че отказва
да бъде проверен за употреба на алкохол чрез доказателствен анализатор и
че желае медицинско и химическо изследване. Талонът за медицинско
изследване бил връчен срещу подпис на водача Н. М. М. в 05:52 часа, като на
същия му било определено време от 45 минути от връчването на талона да се
яви в ЦСМП-гр.Приморско за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
алкохол в кръвта му / л.7/. След връчването на талона за медицинско
изследване на кръвта Н. М. М. не е посетил медицинския център в
определеното му време.
Св.Ч. приел, че водачът Н. М. М. е нарушил разпоредбите на чл.174
ал.3 пр.1 и на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и съставил против същия Акт за
установяване на административно нарушение с бланков № **г., връчен на
жалбоподателя и подписан от него без възражения. /л.4/. В законоустановения
срок по ЗАНН, жалбоподателят е депозирал писмени възражения срещу
съставения му АУАН, като твърди, че не е управлявал процесния автомобил,
а само е взел лични вещи от него.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на всички,
събрани по АНП доказателства, Началникът на РУП-Приморско е издал
обжалваното НП, с което: 1/за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП на
жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1
2
от ЗДвП и 2/ за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1, 2 от
ЗДвП.
Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 17.12.2021г., видно от
инкорпорираната в постановлението разписка за връчване, а жалбата е
депозирана на 23.12.2021г., видно от входящия регистрационен номер на
АНО.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от
събраните по делото писмени и устни доказателства - Акт за установяване на
административно нарушение с № № **г., талон за медицинско изследване на
кръвта с бланков №**г., показанията на св.Ч., дадени в хода на съдебното
следствие, докладната записка за случая, изготвена от св.Ч., докладната
записка на инспектора ПК при РУП-Приморско за извършената проверка по
случая, и др. При така установената фактическа обстановка, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима.
Жалбоподателят обжалва НП частично, а именно: обжалва НП в частта
по т.1, с която му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание
чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Доколкото НП не е било обжалвано в частта му по т.2, с която на Н. М.
М. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1, 2 от ЗДвП, то в
тази му част НП е влязло в сила на 02.01.2022г.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение е издаден при спазване на
процедурата, предвидена в чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 и ал.2 от ЗАНН – актът е
съставен от св.Ч., който е заемал длъжността мл.автоконтрольор в РУП-
Приморско и е притежавал компетентност да съставя актове за нарушения по
ЗДвП, а НП е съставено от началника на РУП-Приморско, което е
упълномощено лице да издава НП за нарушения по ЗДвП съгласно
представената по делото Заповед №**г. на министъра на МВР. АУАН и
наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от
ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и
точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които е било извършено и законовата разпоредба, която
е била нарушена. В акта и в наказателното постановление е посочено, че на
12.09.2021г. около 04:07 часа процесния автомобил, управляван от
жалбоподателя, се е движел по ул.“Трети март“ в гр.Приморско в посока към
3
ул.“Сирена“, като при направена проверка водачът Н. М. М. е отказал да бъде
тестван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер №**
за употреба на алкохол, и е отказал да изпълни предписанието за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на алкохол в кръвта му, даден му с талон за
медицинско изследване на кръвта с бланков с бланков №**г. който е
получил, но не е посетил медицинския център в определеното му време да
даде кръв за медицинско изследване.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административно наказателната отговорност на
жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до опорочаване на производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
констатациите в акта за установяване на административно нарушение
съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се
установява, че на посочените в НП място, дата и час, жалбоподателят Н. М.
М. е управлявал посочения лек автомобил, т.е. притежавал е качеството водач
по смисъла на § 6, т.26 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и че в хода на извършена проверка от органите на
полицията жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба алкохол, както и е отказал да даде кръв за
медицинско изследване за употреба на алкохол, като не се е явил в
медицинския център в определеното му време. Именно този отказ на Н. М.
М., направен в хода на проверката, е квалифициран от наказващия орган като
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Както в АУАН, така и в НП точно и
изрично е записано, че водачът на автомобила отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство за употреба на алкохол, както и че на водача
е бил издаден в 05:52 часа талон за медицинско изследване, но същия след
като го е получил, не се е явил да даде кръв в медицинския център в
определеното му време до 45 минути от получаването на талона, с което не е
изпълнил и даденото му предписание за медицинско изследване. Тоест, в
конкретния случай са били налице и двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП –
отказ на жалбоподателя да бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол, както и неизпълнение на даденото му
предписание за медицинско изследване за употреба на алкохол, като нормата
на чл.174 ал.3 от ЗДвП представлява едновременно състав на
административно нарушение и санкционна норма за налагане на
предвиденото в хипотезиса й наказание. Следва изрично да се подчертае, че
тези две хипотези на чл.174 ал.3 от ЗДвП са дадени алтернативно, а не
кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган
наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на чл.174,
ал.3 от ЗДвП за наказването на водача по този текст. Няма пречка и двете
хипотези да са налице, като и в този случай ще е налице основание за
прилагането на чл.174 ал.3 от ЗДвП.
4
Съдът намира, че наказващият орган правилно е определил наказанието
по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП като е наложил кумулативните наказания глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторното превозно
средство за срок от 24 месеца - същите са определени в размерите, посочени
от закона, поради което не подлежат на изменение при съдебния контрол. Ето
защо НП в атакуваната му част по т.1 следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По разноските:
В хода на съдебното следствие от бюджета на съдебната власт са
заплатени на св.Ч. направените от него пътни разноски в размер на 25.92
лева, които разноски при този изход на делото следва да се възложат в тежест
на жалбоподателя.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **г. на Началника
РУП- Приморско в частта по т.1, с която на Н. М. М. с ЕГН ********** от **,
за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание
чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. М. М. с ЕГН ********** от **, ДА ЗАПЛАТИ на РС-
Царево сумата в размер на 25.92 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5