№ 6197
гр. С., 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20211110172358
по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от /ФИРМА/
против Т. Г. А., ЕГН **********, А. Т. Д., ЕГН ********** и М. Т. Г., ЕГН ********** и
тримата с адрес: /АДРЕС/, с която са предявени искове с правно основА.е чл.422 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът /ФИРМА/, ЕИК ***********, твърди, че ответниците Т. Г. А., А. Т. Д. и М.
Т. Г. са клиенти на топлинна енергия за топлоснабден имот, с адрес: /АДРЕС/. Твърди още,
че ответниците използвали доставяна от ищеца топлинна енергия като не погасили
задължението си в срок. Моли съда да признае за установено, че ответниците дължат на
ищеца сума в размер на 2 805,30 лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. , сума в размер на
356,37 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 28.06.2021 г. , сума в размер на 61,81 лева, представляваща цена за
извършено дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.220 г., както и сума в
размер на 11,73 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 07.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането. За горепосочените суми
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 39887/21 г. по описа на СРС, ГО, 154
състав. Претенцията е заявена при условията на разделна отговорност при квоти, както
следва:
Т. Г. А. – 4/6 част от горепосочените суми, а именно: 1 870,20 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018
г. до м.04.2020 г., сума в размер на 237,58 лева - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г. , сума в размер на 41,21 лева,
представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до
м.04.220 г., както и сума в размер на 7,82 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 07.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането. За
горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 43962/20г. по
описа на СРС, ГО, 154 състав, срещу която в законоустановения срок е постъпило
възражение от длъжника.
А. Т. Д. – 1/6 част от горепосочените суми, а именно: 467,55 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода периода от
1
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., сума в размер на 59,40 лева - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г., сума в размер на
10,30 лева, представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.06.2018 г.
до м.04.220 г., както и сума в размер на 1,96 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 07.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането. За
горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 43962/20г. по
описа на СРС, ГО, 154 състав, срещу която в законоустановения срок е постъпило
възражение от длъжника.
М. Т. Г. – 1/6 част от горепосочените суми, а именно: 467,55 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., сума в размер на 59,39 лева - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г., сума в размер на
10,30 лева, представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.06.2018 г.
до м.04.220 г., както и сума в размер на 1,95 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 07.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането. За
горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 43962/20г. по
описа на СРС, ГО, 154 състав, срещу която в законоустановения срок е постъпило
възражение от длъжника.
Ищецът /ФИРМА/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното
им приемане. Твърди, че съгласно общите условия (влезли в сила 10.07.2016г.) купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет стрА.цата на ищцовото дружество.
Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът моли съда да
признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба са постъпили
отговори от ответниците Т. Г. Т.ов, М. Т. Г. и А. Т. Д.. Със същите навеждат твърдения за
допустимост на предявения иск, но не споделят правното основА.е и искА.ята, изложени в
исковата молба, поради липса на убедителни писмени доказателства, обосноващи извод за
дължимите суми. Заявяват, че не са представени доказателства относно това, че са
собственици или ползватели на процесния имот. Правят възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорват претенцията за лихва. Цитират практика на СРС. Претендират разноски.
Третото лице – помагач /ФИРМА/ изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства и обсъди доводите на
стрА.те, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Като писмено доказателство по делото е приета Заповед № РД-41-938/10.07.1987 г., с
която и въз основа на влязла в сила заповед по чл. 98 ЗТСУ за нуждите на четиричленното
семейство на Е.Б. А.а е определен следния недвижим имот – апартамент № 20, находящ се в
/АДРЕС/ срещу заплащане на сумата 4374 лв.
От представеното удостоверение за наследници с изх. № 1573/16.08.2022 г., издадено
от СО, район „В.“ се установява, че Е.Б. А.а е починала на 24.10.2013 г. като е оставила
наследници по закон преживял съпруг – Т. Г. А. и децата си – А. Т. Д. и М. Т. Г..
По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици в жилищната
сграда, находяща се в /АДРЕС/, от който е видно, че е взето решение за сключване на
договор с /ФИРМА/, като е представен и списък на етажните собственици, живущи в
процесната жилищна сграда, където срещу процесния апартамент са изписА. имената Т. Г.
А..
От Договор № 3725/17.09.2002 г. се установява, че за сградата в режим на етажна
собственост, находяща се на адрес: /АДРЕС/, е възложено на /ФИРМА/ да достави и
монтира термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода
на топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл.
2
издаване на обща и индивидуални сметки.
Видно от представения договор № 94/01.11.2007 г., ищецът е възложил на /ФИРМА/
да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост.
Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена
топлинна енергия за процесния период.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от
/ФИРМА/ на клиенти в град С. (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г.
По делото са изслушА. и приети заключенията на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи със задачи, формулирА. в исковата молба, които съдът изцяло
кредитира като обективно и компетентно изготвени. От заключението на съдебно-
техническа експертиза се установява, че количеството на топлинна енергия за абонатната
станция, находяща се на адрес /АДРЕС/ се измерва и отчита съгласно Закона за
енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на /ФИРМА/ в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат показА.ята на топломера в 0.00
часа на първо число от месеца. Съобразно Наредба за топлоснабдяването № 16-
334/06.04.2007 г. през целия исков период са отчислявА. за сметка на ищеца технологични
разходи, като са отчислявА. от топлинната енергия преди нейното разпределение между
абонатите. Топломерът, монтиран в абонатната станция, на всеки две години е преминавал
периодични проверки за съответствие, за което са изготвени и представени на вещото лице
свидетелства за проверка за процесния период със заключение за съответствие на одобрения
тип.
В процесното жилище е имало монтирА. 4 бр. отоплителни тела, 4 бр.
топлоразпределители с дистанционен отчет и 2 бр. водомери за топла вода. За процесния
период са съставени документи за главен отчет, подписА. от потребител. Съгласно
заключението на вещото лице процесният имот има отопляем обем по проект 214 куб.м., на
базата на който се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация, съгласно
Наредбата за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите в
сградата. За процесния имот са изготвени две изравнителни сметки за претендирА.я
отоплителен период от /ФИРМА/. Съобразно заключението се установява, че за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г. и по отношение на процесния имот, е доставена топлинна
енергия в размер на 2753,33 лв.
Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е изяснило, че за
процесния период към 12.12.2022 г. липсват данни за извършвА. от ответниците плащА.я,
които да погасяват процесните суми. От съдебно-счетоводната експертиза се установява
още, че общият размер на непогасените задължения за топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г. възлиза на 2819,74 лв., от които 2757,93 лв. за топлинна енергия
и 61,81 лв. за услугата дялово разпределение, както и лихва за периода от 15.09.2018 г. до
28.06.2021 г. в общ размер на 376,57 лв., от които 364,13 лв. начислени върху вземането за
топлинна енергия и 12,44 лв. начислени върху вземането за дялово разпределение. Лихвата
за забава е изчислявана на основА.е чл. 86 ЗЗД и ПМС № 426/18.12.2014г. за определяне
размера на законната лихва по просрочените парични задължения.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от стрА.те, доклад по чл.146 ГПК
съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда
съдебнопредявените си права. СтрА.те са изразили становище, съобразно което проекто-
докладът е приет за окончателен.
По исковете с правно основА.е чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на исковете ищецът следва да установи, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързА. със съществуването на договорни
отношения между стрА.те за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима
мораторна лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично
вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответниците в забава за изпълнение.
Ответниците следва да ангажират доказателства за правоунищожаващи,
3
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането,
респективно срещу изискуемостта на вземането. В тежест на ответниците е да докажат
погасяване на дълга на падежа.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен
вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и
топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна
енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите
условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
/ФИРМА/ са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30
дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите,
имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект
- сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с
мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В
решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик
(той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а
от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали
и как да бъдат използвА. общите части. В отношенията в областта на енергетиката,
законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
4
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
В производството се установи, че на 10.07.1987 г. Е.Б. А.а е придобила собствеността
върху процесния недвижим имот – апартамент № 20, находящ се в /АДРЕС/ за нуждите на
четиричленното си семейство (съпруг и две деца) срещу заплащане на сумата 4374 лв.
Липсват данни кога е заплатена цената на недвижимия имот, но доколкото в
административния акт е посочено, че имотът се предоставя за нуждите на четиричленно
семейство (съпруг, съпруга и двете им деца), съдът възприема за доказано, че имотът е
придобит през времетраенето на брака между Е. А.а и Т. А., респ. е в режим на съпружеска
имуществена общност. Със смъртта на Е. А.а на 24.10.2013 г. бракът между нея и Т. А. е
прекратен, а бездяловата общност върху имота е трансформирана в обикновена
съсобственост. Установи се в производството, че наследници по закон на Е. А.а са
ответниците Т. А. – преживял съпруг и децата й – А. Д. и М. Г., които съгласно
разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, наследяват по равни дялове от нейната ½
ид.ч. от имота. Предвид това, следва да се приеме, че ответникът Т. А. е собственик на 4/6
ид.ч. от имота (1/2 на лично основА.е и 1/3 по наследствено правоприемство), а ответниците
А. Д. и М. Г. са собственици всяка на по 1/6 ид.ч. от имота. Доколкото ответниците се явяват
съсобственици на процесния имот, имат и качеството потребители на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намират в облигационни
отношения с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост. Ето защо,
съдът приема, че между ищеца и ответниците са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
стрА.те, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., с оглед
на което същите са пасивно материално легитимирА. да отговарят по иска за заплащането
на стойността на потребената топлинна енергия през процесния период както следва: Т. А. –
за 4/6 от задължението, А. Д. за 1/6 от задължението и М. Г. за 1/6 от задължението.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите условия
сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявА. от ищеца по прогнозни
месечни вноски, за които са издавА. фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение, в
случая /ФИРМА/, като с оглед коректното отразяване на стойностите за конкретния период,
което се установява и от приетите експертни заключения, в издавА.те изравнителни сметки
взаимоотношенията между стрА.те са уреждА. при спазване на приложимата нормативна
уредба, поради което подлежи на заплащане от потребителя реално изразходваната от него
енергия за целия отчетен период съобразно реалното му потребление, което в процесния
случай съответства на начислената сградна инсталация.
От заключението на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи и от
писмените доказателства по делото се установява действителното доставяне на топлинна
енергия от ищеца на ответниците през процесния период, изготвени въз основа
изравнителните сметки, съставени от фирмата за дялово разпределение, съобразно
документи за показА.ята на общия топломер и документи, описА. в заключенията,
непротиворечащи на приетите по делото доказателства, поради което съдът приема същите
за обективно изготвени.
За установяване на количеството доставена в имота на ответника топлинна енергия
през исковия период и нейната стойност по делото са изслушА. и приети заключенията на
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, които съдът кредитира като
обективни и компетентно изготвени. Съгласно данните на СТЕ размерът на потребената
топлинна енергия за процесния период за топлоснабдения имот е в размер общо на 2753,33
лв., която сума е с по-малка от претендираната от ищеца сума (2805,30 лв.). Ето защо след
като по делото е установено не само наличието на облигационно договорно правоотношение
между стрА.те за доставка на топлинна енергия през исковия период, но и действителното
доставяне на такава, се налага изводът, че исковете срещу ответниците за цената на
доставяната топлинна енергия са доказА. по основА.е, а размерът на предявеното главно
вземане възлиза в размер на 2753,33 лв.
Ответниците своевременно са навели възражение за погасяването по давност на част
от вземането на ищеца. Приложима в случая е кратката тригодишна давност. Съгласно
задължителните разяснения на ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г.,
5
вземА.ята на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и
на доставчици на комуникационни услуги представляват „периодични плащА.я“ по смисъл
на чл. чл.111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна
давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ“ от ОУ е определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми. Това
трябва да стане в 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно това и
на основА.е разпоредбата на чл. 70 ЗЗД следва, че срокът за заплащане на задължението е
уговорен в полза на длъжника, което означава, че преди изтичането на срока задължението е
платимо, но не е изискуемо. Поради ненастъпилата изискуемост, както е посочено в
разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давност за вземА.я, които не са изискуеми не тече. В
конкретния случай исковият период обхваща времето от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. С оглед
на горното и на основА.е чл. 116 б. „б“ ЗЗД с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение давността е прекъсната на 07.07.2021 г. Отделно от това, следва да се
съобрази и разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г./, съгласно която спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на
които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г./ нормата на чл.3, т.2 е изменена, като
отпадат „и други срокове“, а в § 13 т ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно
„други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на
извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването му в „Държавен вестник“. Ето защо, за периода от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземА.я не е текла.
Предвид гореизложеното и съобразявайки периода, в който давност не е текла, съдът
намира, че спрямо предявените в настоящото производство вземА.я не е изтекла
тригодишната погасителна давност. В случая най-старото задължение – вземането за месец
05.2018 г. е с падеж 15.07.2018 г., от която дата до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 07.07.2021 г. и съобразявайки периода от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. когато давност не е текла, не е изтекъл период по-дълъг от три години, поради
което възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Предвид изложеното и съобразно реално доставеното количество топлинна енергия,
изчислено от заключението на съдебно-техническата експертиза, искът за установяване
дължимостта на главницата за топлинна енергия е основателен за сумата до 2753,33 лв.
Както се посочи по-горе, ответниците отговарят за задълженията в условията на разделност
при квоти за Т. А. – 4/6 от задължението, за А. Д. – 1/6 от задължението и за М. Г. – 1/6 от
задължението. Следователно, от общото количество доставена топлинна енергия ответникът
Т. А. дължи 1835,55 лв., а ответниците А. Д. и М. Г. дължат всяка една от тях по 458,89 лв.
Според чл.36, ал.2 от общите условия редът и начинът на заплащане на услугата
"дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение, а според чл. 22 от същите услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – /ФИРМА/, от което следва, че именно на ищцовото дружество
следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение, за процесния период, съобразно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза за процесния период. От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимата стойност на услугата за
дялово разпределение възлиза в размер на 61,81 лв. за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г.
Направеното възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно, доколкото не са
изтекли повече от три години от дата на падежа до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като съдът съобразява и периода от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. /общо 70 дни/, през който давност спрямо процесните вземА.я не е текла.
Предвид изложеното искът за заплащане на главницата за дялово разпределение е
основателен за пълния предявен размер от 61,81 лв., която сума се разпределя за ответника
Т. А. – 41,21 лв., за ответника А. Д. – 10,30 лв. и за ответника М. Г. – 10,30 лв.
По исковете с правно основА.е чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
лихвата за забава възлиза на претендираната сума.
6
С исковата молба ищецът претендира мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 356,37 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г., както и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 11,73 лв. за периода
от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, като съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.
плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД след изтичането
на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху неизпълнените задължения. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая
е установен по основА.е предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му.
Доколкото главното задължение е възникнало като срочно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Предвид извода на съда за доставено по-малко от претендираното количество
топлинна енергия, претенцията с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се изчисли
върху установената в производството главница за топлинна енергия (2753,33 лв.), с оглед
акцесорния характер на вземането за лихва. Съдът като съобрази извършените от експерта
по приетата съдебно-счетоводна експертиза изчисления и на основА.е чл.162 ГПК намира,
че мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия възлиза в размер на
363,85 лв., което е повече от претендираната от ищеца сума в размер на 356,37 лв.
Предвид изложеното и с оглед диспозитивното начало искът за заплащане на
мораторна лихва върху претендираната главница следва да бъде уважен за пълния предявен
размер от 356,37 лв., която сума се разпределя за ответника Т. А. – 237,58 лв., за ответника
А. Д. – 59,40 лв. и за ответника М. Г. – 59,39 лв., като за разликата до пълния предявен
размер от 356,37 лв. следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение и на
основА.е изчисленията по приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съдът
намира, че същият следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 11,73 лв., която сума
се разпределя за ответника Т. А. – 7,82 лв., за ответника А. Д. – 1,96 лв. и за ответника М. Г.
– 1,95 лв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете стрА.. На основА.е чл. 78, ал.
1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за производството съразмерно на уважената
част от исковете в размер общо на 892,93 лв. за държавна такса, такса за съдебно
удостоверение, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, което на основА.е чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определя на 100 лв.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014, постановено по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе и по
сторените в протеклото заповедно производство разноски. Видно от представените
доказателства заявителят е сторил разноски в размер на 64,70 лв. за държавна такса и 50 лв.
за възнаграждение за юрисконсулт, като съобразно уважената част от предявените искове и
на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата в общ размер на 112,86 лв.
На основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат и ответниците съразмерно на
отхвърлената част от исковете. В случая ответниците се представляват от адв. С. К., адв. И.
Н. и адв. Н. К. по силата на сключени договори за безплатна правна помощ, като са
депозирА. напълно идентични отговори на исковата молба, а в открито съдебно заседА.е
единствено адв. К. е осъществила процесуално представителство. Следователно, защитата
на всеки един от ответниците в настоящото производство не се различава по обем, а
процесуалните действия на представителите са извършени при напълно идентичен интерес и
с еднакви защитни средства. Предвид това съдът намира, че на основА.е чл.38,ал.2 ЗА в
полза на адвокатите следва да се присъди възнаграждение като за един адвокат съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 7,33 лв. /при първоначално определен от съда
размер 456,46 лв. на основА.е чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ/ за исково производство и сумата в
размер на 5,51 лв. /при първоначално определен от съда размер 343,23 лв. на основА.е
чл.7,ал.7 вр. чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ/, доколкото противното би довело до злоупотреба с права
по см. на чл.3 ГПК.
7
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основА.е чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Т. Г. А., ЕГН **********, с адрес: : /АДРЕС/ дължи на /ФИРМА/,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., /АДРЕС/, представлявано от
А.А.-изпълнителен директор следните суми: 1835,55 лв. – главница, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, сума в размер на 237,58 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г. , сума в размер на 41,21 лева,
представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сума в размер на 7,82 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
28.07.2021 г. по ч.гр.д. № 39887/2021 г. на СРС, 154 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия до пълния предявен размер от 1870,20 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основА.е чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: : /АДРЕС/ дължи на /ФИРМА/,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., /АДРЕС/, представлявано от
А.А.-изпълнителен директор следните суми: 458,89 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода периода от м.05.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, сума в размер на 59,40 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г. , сума в размер на 10,30 лева,
представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сума в размер на 1,96 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 28.07.2021 г.
по ч.гр.д. № 39887/2021 г. на СРС, 154 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия до пълния предявен размер от 467,55 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основА.е чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: : /АДРЕС/ дължи на /ФИРМА/,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., /АДРЕС/, представлявано от
А.А.-изпълнителен директор следните суми: 458,89 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода периода от м.05.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, сума в размер на 59,39 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г. , сума в размер на 10,30 лева,
представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сума в размер на 1,95 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 28.07.2021 г.
по ч.гр.д. № 39887/2021 г. на СРС, 154 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия до пълния предявен размер от 467,55 лв.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Г. А., ЕГН **********, А. Т. Д., ЕГН
********** и М. Т. Г., ЕГН ********** и тримата с адрес: /АДРЕС/ да заплатят на
8
/ФИРМА/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., /АДРЕС/,
представлявано от А.А.-изпълнителен директор, сумата в размер на 892,93 лв.,
представляваща сторени в настоящото производство разноски и сумата в размер на 112,86
лв., представляваща сторени разноски по ч.гр.д. № 39887/2021 г. на СРС, 154 състав.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК /ФИРМА/, ЕИК ***********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., /АДРЕС/, представлявано от А.А.-изпълнителен директор да
заплати на адв. С. К. К., САК, с адрес: гр.С., /АДРЕС/ сумата в размер на 7,33 лв.,
представляваща сторени в настоящото производство разноски и сумата в размер на 5,51 лв.,
представляваща разноски за заповедно производство.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9