МОТИВИ
към присъда № 260078/28.09.2021
г. по НЧХД № 1621/2020 г. на СлРС.
гр.Сливен, 29.10.2021г.
НЧХД е образувано по тъжба на А.А.М. против Х.К.Г. за престъпления по чл.146 ал.1 от НК.
С тъжбата е предявен и граждански иск срещу подс.
Г. за причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лв.
В с.з. частния тъжител М., лично и
чрез своят пълномощник поддържа тъжбата си. Иска справедливо наказание, като му
бъдат уважени всички искания направени с тъжбата, претендират за направените по
делото съдебни разноски.
В с.з. подс. Г., лично и чрез своя защитник, не се
признава за виновен, дава обяснения. Иска да бъде оправдана.
Съдът прие за установена и доказана следната фактическа обстановка:
Постр. А.А.М. бил собственик на недв. имот, находящ се в гр.
Сливен, ул. Баба Тонка, който бил в съседство с имота на подс.
Г..
На 09.12.2020 г. след 08 ч. М. бил до имота си находящ се на ул. Баба Тонка в гр. Сливен. В имота той имал
топливо, продавал нацепени дърва за огрев. В имота били свид.
Й.Д. и И.И., които били работници при ч.
тъжител.Около 08.30 ч. покрай имота с автомобила си преминала подс. Г.. Виждайки ч. тъжител тя спряла, слязла от автомобила
си и отишла до вратата на имота му, където той стоял.
Двамата
имали пререкания относно ползването на имотите си, като подс.
Г. имала претенция, че М. и ограничавал достъпа за ползването му. В разговора,
който провели подс. Г. нарекла ч. тъж.
М. „Нахална дебела свиня“, качила се автомобила си и продължила по пътя си.
М. останал много
възмутен, т.к. по никакъв начин не бил предизвикал подсъдимата, изпитал чувство
на срам, т.к. бил обиден пред работниците му, които се намирали на няколко
метра от него и възприели и чули станалото.
В имота на ч.тъжител
имало охранителни камери, които записали срещата на двамата. Камерите не
записвали звук а само изображение.
След деянието подс. Г. отишла на работа.
Подсъдимата
Х.К.Г. е родена на *** ***, жител и
живуща ***, бълг. гражданка , с висше образование, разведена, неосъждана.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Й.Д.Д. и И.Б.И.. Показанията им са единни логични и взаимно
допълващи се, както помежду си така и с останалите гласни и писмени
доказателства и док. средства- обяснения на подс.,свидетелски
показания и записи на охр. камери.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
По безспорен и
категоричен начин се установи, че от обективна и субективна страна подсъдимата Х.К.Г.
е осъществила престъпния състав на чл.
146 ал. 1 от НК, като на 09.12.2020
г. в гр. Сливен, казала на А.А.М., че е „нахална,
дебела свиня“, което е нещо унизително за честта и достойнството му, като
деянието е извършено в негово присъствие.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.146 ал.1 от НК се изразява в казване или
извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово
присъствие. В съдебната практика се е наложило схващането, че Обидата е съзнателно, целенасочено унижаване чувството
за лично достойнство на пострадалия чрез думи или действия, които по
съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите
нрави. По принцип никой не може да изброи и характеризира всички изрази, чрез
които едно лице може да се обиди, т.к. това е лично усещане за достойнство и
чест и зависи от субективните възприятия и оценката, която лицето има за себе
си като човек.
В случая с отправените от подс.
Г. към тъж. М. думи„нахална, дебела свиня“ изразяват унизителни и цинични сравнения на човек
с животно.
За да е
съставомерно деянието е необходимо то да е извършено в присъствието на
обидения. В случая това е така, ч.тъжител е бил очи в очи с обиждащата го
подсъдима. Той, а и не само той, са
възприели обидата. Работниците на ч. тъжител също са чули обидата. Единият от тях дори се е възмутил от
така казаните от подс. Г. думи.
По делото не се
спори, че на процесният ден-09.12.2020г. подс. и ч. тъжител са се срещнали и са разговаряли.
Спори се единствено
за часа в който е отправена обидата. Според
посоченото в тъжбата това е станало около 08.50 ч. а подс.
Г. представи служебна бележка от ТД
„Трафик СОТ Сливен“ООД, от която е видно, че АРТ магазин“Хортезия“
е отворен в 08ч.46 мин на 09.12.2021г./ най вероятно техническа грешка
при изписване на годината, която следва да е 2020г./. Посоченото обстоятелство
по никакъв начин не оневинява подс. Г.. По принцип
във възпроизведеното в с.з. съдържание на представения от ч. тъж. СД диск времето на записа е в интервала от 08.48.01 до
08.50.32 ч., като от този запис се вижда, как подс.
се движи с автомобила си, виждайки ч. тъжител спира, слиза от автомобила
си и отива до ч.тъжител. Вижда се как
водят разговор, след което подс. Г. си тръгва.Това не
се спори от страните. Спорно е според подс. и нейният
защитник времето когато това е станало.
Съдът прие, че този
спор е безсмислен.Той би могъл да се реши при назначаването на съдебнотехническа експертиза за да се установи, кое от
двете записващи устройства е с неверен таймер, т.к. е ясно, че едното не е
отчело правилно времето. Но това обстоятелство не влияе по никакъв начин на
обвинението. В тъжбата обвинението е, че на 09.12.2020г. около 08.50 ч. подс. е обидила ч. тъжител. В случая е без значение дали
това е станало в 08.34.53ч. или в 08.50 ч. Неоспорим факт е, че на 09.12.2020г.
след 08ч. подсъдимата и ч. тъжител са се срещнали и са водили разговор пред
имота на ч. тъжител, в който разговор е и изречена обидата. Разговорът е видян и чут от двама свидетели,
а срещата е записана от охранителна камера, която ако можеше да записва и звук
би било много добре. В случая самата подсъдима не спори, че е имало разговор,
само отрича да е отправяла обидни изрази към тъжителя. Думите и са
противопоставени срещу думите на ч. тъжител и на двама свидетели. Съдът няма
как да игнорира чутото и видяното от очевидците, т.к. не са налице никакви
доказателства относно недостоверността им.
Подсъдимата Х.К.Г. е извършила деянието с пряк умисъл, тъй като е съзнавала
обществено опасният му характер, предвиждала е и е искала настъпването на
обществено опасните последици.
До настоящия момент подсъдимата Г. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност
по реда на чл.78А от НК. За престъплението по чл.146 ал.1 от НК, което е
умишлено наказанието е Глоба от 1000лв. до 3000лв.. От самото деяние не са настъпили съставомерни щети. Съдът прие, че следва да освободи подс. Г. от наказателна отговорност на осн.
чл. 78 А от НК и и наложи минимално административно
наказание глоба в размер на 1000 лв.,
предвид материално и семейното й
състояние. За да наложи посоченото наказание, съдът се съобрази с нормата на
чл.36 от НК.
Относно гражданският иск: Съдът прие, че предявеният от ч.тъжител М. граждански иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане вследствие на нанесените душевни болки и
страдания е с правно основание чл.45 от ЗЗД и е допустим, а разгледан по
същество и частично основателен, но е предявен в завишен размер. Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
състоящ се от следните пет елемента: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и причинената вреда и вина.
Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е
вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане.
Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на
благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и
здраве, душевност и психическо състояние. От доказателствата по делото се
установи по безспорен начин, че в резултат на деянието извършено от подс. Г., постр. М. е претърпял психически
терзания. Следователно е налице вреда под формата на извършените спрямо личността
му престъпление по чл.146 ал.1 от НК, от
което се е породило психично травмиращо въздействие, като е налице и причинно - следствена връзка между противоправното деяние и вредата.
С оглед изложеното съдът бе мотивиран и прие, че са налице всички
предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане,
обуславящи ангажирането на деликтната отговорност на подс.Г.. За нея възниква задължение да обезщети причинените
вреди. На обезщетение подлежат всички преки и непосредствени вреди, в случая -
неимуществени.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от
съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен
случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените вреди. Целта на
законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените душевни
болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние
при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен
еквивалент на причинените увреждания, т.е. неимуществени вреди, възлиза на
сумата от 500 лв., като искът съответно
до сумата от 1000 лв. отхвърли, като неоснователен и недоказан.
С оглед основателността на главните искови претенции, основателни се явяват
и акцесорните претенции за присъждане на обезщетения
за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата,
когато е извършено деянието 09.12.2020 г. с оглед претенцията на гр.ищец.
По правилата на процеса съдът осъди подс. Х. Г. да заплати държавна такса върху уважената част
от граждански иск в размер на 50 лв. по сметка на СлРС.,
Подс. Г. бе осъдена да
заплати на ч. тъжител сумата от 612 лв. представляваща разноски за повереник и за образуване на съд. производство пред СлРС
Мотивиран от посоченото по-горе съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: