№ 117
гр. Варна, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100501841 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото въззивно производство се развива след постановено решение на ВКС
60157/14.07.2021 по гр.д. № 3363/2020, с което е отменено решението на ВОС №
260335/13.08.2020 по гр.д.№ 1009/2020.
Въззивната жалба е подадена от „Енерго-Про Продажби“ ЕИК ********* срещу
решението на ВРС № 1667/26.03.2020г по гр.д.№ 15308/2019г, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът В. М. К. ЕГН ********** от гр.Варна
ул.“Д-р Анастасия Головина“ № 23 ап.147, не дължи на ответното дружество сумата от 5
118,16лв, начислена като корекция за времето от 18.10.2017г до 17.10.2018г за обект,
находящ се в гр.Варна ул.“Анастасия Головина“ № 23 ап.147 с аб.№ **********, на
осн.чл.124 ал.1 ГПК.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице предвидените в
ПИКЕЕ условия за допълнително начисляване на количество ел.енергия по партидата на
абоната за процесния период.
Твърди се, че процесната сума представлява стойност на реално потребено
количество ел. енергия, което не било отчетено при редовните месечни отчети поради
извършена намеса в софтуера на електромера.
При извършена на 17.10.2018г от служители на „ЕРП Север“АД-Варна проверка на
електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел.енергия и след „прочитане“ на
неактивиран за търговски отчет регистър /1.8.3/ са установени 27007кВтч ел. енергия, които
били потребени от обекта на ищеца /настоящ въззиваем/, но не били отчетени при редовните
1
месечни отчети и съответно не са заплатени.
Сочи, че в случая не е използвана предвидената в гл.IX от ПИКЕЕ от 2013г методика,
тъй като било установено точното количество реално потребена, преминала през
електромера и съответно доставена до обекта на ищеца ел.енергия от 27007кВтч, чиято
стойност последният дължи на дружеството – доставчик.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.263 ал.1 ГПК, насрещната страна В. М. К.
оспорва жалбата и счита решението за правилно и поради това моли за потвърждаването му,
ведно с присъждане на разноски.
В исковата си молба В. М. К. излага, че е потребител на ел.енергия за обект,
находящ се в гр.Варна ул.“Анастасия Головина“ № 23 ап.147 с аб.№ **********, доставяна
му от отв.„Енерго-Про Продажби”АД–Варна въз основа на сключен при общи условия
договор за продажба на ел.енергия.
При проверка на сметката си за текущо потребление на ел.енергия установил, че
дължи на отв.дружество сумата от 5118,16лв по ф-ра № *********/19.09.2019г,
съставляваща стойност на начислено количество ел.енергия за периода 18.10.2017г–
17.10.2018г.
Счита, че не дължи посочената сума, тъй като не е потребявал начисленото му
количество ел.енергия за процесния период, както и че липсва законово основание да му
бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия.
Отправя искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на отв.дружество сумата от 5118,16лв, начислена по ф-ра №
*********/19.09.2019г за обект на потребление с аб.№ **********, находящ се в гр.Варна
ул.“Анастасия Головина“ № 23 ап.147.
В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби”АД–
Варна е оспорил иска.
Признава, че с ищеца са в договорни отношения по повод доставката и продажбата
на ел.енергия, по който дружеството изпълнявало добросъвестно и точно поетите
задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото количество ел. енергия в обект аб.№
**********, находящ се в гр.Варна ул.“Анастасия Головина“ № 23 ап.147.
На 17.10.2018г е била извършена техническа проверка на електромера, отчитащ
доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, при която са снети показанията му и е
констатирано натрупано количество ел.енергия от 27007кВтч в отчетен регистър 1.8.3.,
който не бил активиран за търговски отчет.
Количеството ел.енергия от 27007кВтч е било потребено от абоната, но не е било
фактурирано и заплатено. Електромерът е бил демонтиран и изпратен за метрологична
експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е
установила осъществена нерегламентирана външна намеса в тарифната схема на
електромера – наличие на преминала ел.енергия от 27007кВтч по тарифа 1.8.3, която не била
визуализирана на дисплея и електромерът не отговарял на техническите изисквания.
Посоченото количество ел.енергия от 27007кВтч било остойностено, за което е била
издадена фактура № *********/ 19.09.2019г.
По изложените съображения счита, че начислената по партидата на ищеца сума
съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта на ищеца ел. енергия,
заплащането на която ел.енергия се дължи на отв.дружество. Моли за отхвърлянето на иска
и за присъждане на сторените разноски
2
Така предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК, а обективно кумулативно съединеният с него акцесорен
иск - в разпоредбата на чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на ел.енергия по силата на
договорни отношения при общи условия с ответника, както и че имотът, в който е бил
монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
От КП от 17.10.2018г се установява, че на посочената дата била извършена проверка
на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищеца, при която били снети показанията на
СТИ по сл.тарифи: 1.8.1–1905кВтч; 1.8.2–9256кВтч; 1.8.3–27007кВтч; 1.8.4–000000кВтч и
1.8.0 – 38169 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният
електромер бил поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 507432 и
изпратен за експертиза в БИМ. На обекта е бил поставен нов електромер при посочени
нулеви показания за дневна и нощна тарифа. Проверката е била извършена в отсъствието на
ищеца, в присъствието на двама свидетели с посочени три имена и точни адреси, подписали
протокола без забележки.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Русе, за което е
съставен КП № 2120/13.10.2019г- АУ-Е-000029-58206/18.10.2018, от чието съдържание е
видно, че е констатирана външна намеса в тарифната схема на електромера, която за типа
електромер ISKRA ME 162, трябва да се състои от две тарифи, а било установено наличие
на преминала ел.енергия по трета тарифа /1.8.3./ от 27007кВтч, която не била визуализирана
на дисплея. Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и изискванията
за точност при меренето, но не и на техническите изисквания.
Със становище за начисление на електроенергия от 18.09.2019г е било одобрено
начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 27007кВтч за
периода 18.10.2017-17.10.2017, като корекцията е извършена на осн.чл.50 ПИКЕЕ.
Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено
допълнително количество ел.енергия за посочения период в посочения размер, за
остойностяване на която е била издадена фактура от 19.09.2019г общо за сумата от
5118,16лв, приложена по делото като доказателство. От съдържанието й е видно, че
начисленото количество ел.енергия е с посочено основание „служебно“.
Според заключението на в.лице по допуснатата СТЕ, включително и устните
обяснения, дадени в с.з. се установява, че електромерът с фабр. № 1114 0215 6610 8718,
монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен тип; произведен е през 2015г и през същата
година е преминал е метрологична проверка. Към датата на проверката на 17.10.2018г е
било в срок на метрологична годност. Отчитането на консумираната от обекта на ищеца ел.
енергия е било по две тарифи–нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Натрупаното количество
ел.енергия в регистър 1.8.3 от 27007кВтч не е визуализирано на дисплея, в резултат на което
е налице нарушение на нормалната работа на измервателния уред. Наличието на данни,
записани в регистър 1.8.3 се дължи на вмешателство в програмата за параметризация на
електромера и по–конкретно – в тарифната му схема и е възможно да бъде отразено там
само след осъществено софтуерна намеса в паметта на електромера през инфрачервения му
порт. След като електромерът е бил монтиран с нулеви показания по т. нар.„визуализирани“
тарифи, т.е., отчетните тарифи, които са били активирани за търговски отчет, то и вероятно
показанията и на останалите „невизуализирани“ или „скрити“ тарифи би следвало да са
нулеви.
3
Съобразно дадените от ВКС указания за допускане на СТЕ с участието на инженер-
софтуерен специалист, вещото лице В.З. е дало отговор по поставените въпроси, отговорите
кпо които преповтарят установеното от СТЕ, прието още от РС, а именно: че при
прочитането на данните от паметта на СТИ в БИМ било установено натрупано количество
ел.енергия в невизуализиран тарифен регистър - ТЗ в размер на 27007.1kWh, което било
възможно в резултат от софтуерна настройка на СТИ, позволена от производителя при
въвеждането на определена парола за достъп. Въздействието е било осъществено чрез
използването на външно устройство /най-вероятно преносим компютър/, използващ
софтуер, осъществяващ комуникация по протокол IEC 62056-21 и се легитимира пред
вътрешният софтуер с определена парола за достъп до настройките на СТИ.
На процесното СТИ е била приложена процедура по оценяване на съответствието му
със съществените изисквания към СТИ през 2015г - видно от протокола на БИМ, то не
следвало предположението, че е постъпило при въззивника с показания на тарифен регистър
1.8.3, различни от нулеви. В.лице не счита, че регистър 1.8.3 е бил активиран преди монтажа
на електромера и това е станало най-рано след монтажа на процесния обект, т.е. след
19.01.2016г. След извършване на промени в тарифната схема потребяваната на процесния
обект ел.енергия в определени часове на денонощието за определени дни от седмицата,
указани в тарифната схема, се е натрупвала в регистър ТЗ.
Потребената на обекта електроенергия се е разпределяла за натрупване към
съдържанието на визуализираните регистри 1.8.1 и 1.8.2, а също и към съдържанието на
тарифен регистър 1.8.3 за часовете, указани в тарифната схема.
Отчетеното количество електроенергия в скрития регистър е 27007kWh.
Техническите параметри на СТИ позволяват през инсталацията на процесния обект да бъде
потребявана денонощно мощност до 12kW. При 70% токово натоварване за 1-година такова
потребление би довело до натрупването на 73 584kWh ел.енергия.
В с.з. в.лице пояснява, че няма впечатления за състоянието на електромера преди
изследването му в БИМ, тъй като го е видял едва сега. По първия въпрос излага, че могат да
бъдат всякакви лица, които по някакъв начин са получили парола за достъп, доколкото му е
известно, дори в интернет било възможно да се набави софтуер и парола, чрез които да се
осъществява намеса.
Най-вероятно записаното в регистър 1.8.3 е за период повече от 1г поради
продължителността на периода от 2016г до 2018г. Електромерът е монтиран м.януари 2016г
и е демонтиран м.октомври 2018г, което е повече от 3г.
В срока за произнасяне ищецът чрез процесуалния си представител е депозирал
молба вх.№ 1643/24.01.2022, в която е обективиран частичен отказ от иска за сумата над
4950лв до общо претендираните 5118,16лв, на осн.чл.233 ГПК.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на
правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до
приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането,
произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената
сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта,
обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
4
допустимост на иска.
По основателността.
Ноторно известно е и че по силата на ОУД за доставка и продажба на ел.енергия
между „Енерго Про Продажби“АД и ищеца е възникнало облигационно правоотношение по
договор за доставка и продажба, по който „ЕПП“АД се явява краен снабдител, а ищецът-
краен клиент; в случая битов по смисъла на легалното определение, дадено в §1 т.2а от ДР
на ЗЕ, тъй като закупува ел.енергия за собствени битови нужди, а също и потребител на
енергийни услуги по смисъла на т.41б /след изменението, влязло в сила от 15.05.2015г/.
Няма спор, че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява
част от електропреносната мрежа /ЕРПМ/.
Спорните въпроси са досежно корекционното основание на вземането, процедурата
за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени
в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от СТИ.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат
от Комисията, т.е. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а
понастоящем КЕВР, и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия на
интернет страниците им. С приетата с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от
17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при
които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при
доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по
чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/.
Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21
ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА,
Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона,
с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно
спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие
занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от
установеното обичайно действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено
в ПИКЕЕ. От това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни
процедури с начална дата след 16.11.2013г. Ето защо и с оглед въведения корекционен
период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид
материалния им нормативен характер.
5
С Решение № 1500/6.02.2017г 5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ
15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга Решение № 128971.12.2015 по
адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно
решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение на чл.48, чл.
49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че към момента на начисляването е имало
нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за
минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи
правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При тази
ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови
ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се
ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката са липсвали
нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна
процедура и начина на извършване на проверка на СТИ.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от
ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества
ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено. Общите правила за
доказване на определени факти са неприложими, тъй като отношенията между доставчиците
и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на
които Държавата, чрез нейния орган–КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е
предвидено в общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа регламентация на
специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно, недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да
бъде установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид строгата
регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите и
надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след
14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат такива
корекции.
По спорния въпрос има и съдебна практика, обективирана в Решение №
165/19.11.2009 по т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№
1008/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО;
Решение № 71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.
№ 225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010 по т.д.№
885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на т.2 от
ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК попадат в обхвата на задължителната такава.
В цитираните решения е застъпено становището, че извършването на едностранна
промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика
е лишена от законово основание - както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след
влизане в сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по
неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на
доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствал
правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД
принцип за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността доставчикът да обосновава
6
правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и
обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради
неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и
чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена през м.09.2019, т.е. след посочената по-горе
дата /14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е
уредена специалната процедура. Дори да се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи
формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя
законосъобразността на самото му прилагане, процесната корекция отново се явява
незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г по
адм.д.№ 3879/2017г на ВАС, са отменени и останалите действащи след Решението №
1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите
на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г по
адм.д.№ 4785/2018г на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в цялост.
Тъй като решението на ВАС-петчленен състав е постановено на 8.11.2018г, т.е. след
начисляването на корекцията, към датата на постановяване на настоящото решение същото
е влязло в законна сила, затова като новонастъпило обстоятелство следва да бъде съобразено
от въззивния съд.
В допълнение може да се посочи и това, че в процесния случай са неприложими
новите ПИКЕЕ, които влизат в сила от 2.05.2019г, а проверката е била извършена през
м.03.2019, т.е. преди това и новите Правила не се ползват с обратно действие поради липсата
на изрична разпоредба за това.
Следва да се посочи и че ОУ за доставка и продажба на ел.енергия на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби“АД /ОУД ПЕЕ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-
06/21.07.2014г на ДКЕВР /сега КЕВР/, са отменени с Решение на ВАС № 798/ 20.01.2017.
Аналогично е постъпено и с ОУ за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“АД, а сега „ЕРП Север“АД
/ОУД ДПЕЕМ/, влезли в сила на 7.09.2014г, одобрени с Решение № ОУ-05/21.07.2014г на
ДКЕВР /сега КЕВР/, са отменени с решение на ВАС № 595/17.01.2017г
На следващо място.
КП, изготвен от служителите на „ЕРП Север“АД, е оспорен от ищцовата страна.
Същият като частен свидетелстващ не се ползва с доказателствена сила. След като
ответното дружество се позовава на вземане, произтичащо от КП на „ЕРП Север“АД, чието
съдържание е опровергано, то без значение е съставеният впоследствие КП от БИМ,
доколкото същият не се явява част от т.нар.корекционна процедура и вземането не
произтича от КП на БИМ.
Освен това, съгл.чл.120 ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносна
или електроразпределителна мрежа, а данните от измерването, съхранявани в
измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли,
предоставени на ответното дружество от производителя на СТИ.
В тази връзка служебно известно е на съда, както от разяснената от отв.дружество,
така и от обясненията на вещото лице, че процедурата по разчитане показанията от
невизуализирания регистър е свързана със система от пароли за достъп на две нива, с които
са оторизирани да боравят единствено служителите на отдел „Контрол по измерване и
отчитане” при „Енерго-Про Мрежи”АД /сега „ЕРП Север“АД/ и фирмата-производител.
Затова и задължението да се поддържа измервателният уред в изправност е за собственика, а
не на ищеца-потребител. Последният няма и достъп до електромера, какъвто имат
единствено служителите на „ЕРП Север“АД и на „Енерго-Про продажби“АД.
7
При липсата на доказателства за виновно поведение от страна на потребителя,
констатираната неточност в резултат прочитането на СТИ със специален софтуер и
разкриване съдържането на „скритите” за дистанционно отчитане регистри, не дава
основание отв.дружество да извършва корекция на потребената ел.енергия като разлика
между отчетеното количество ел.енергия и преминалите количества енергия за времето от
допускане на грешката до установяването й, т.е. неоснователно крайният доставчик
осъществява намеса в имуществената сфера на потребителя.
На трето място.
Въпреки дадените то ВКС указания за изясняването на делото от фактическа страна
чрез допускане на СТЕ с поставените въпроси, от заключението на в.лице, което в голямата
част преповтаря установеното от първоначалната СТЕ, става ясно, че процесното СТЕ е
преминало сертифициране за годност през 2015г, а данните по делото са, че същото е било
монтирано на обекта доста по-късно – през 2016г, като в протокола за монтаж няма
отбелязване за данните в скритите регистри. Затова не е изключено да се мисли, че
междувременно СТИ да е бил монтиран и на друг обект.
В заключението на в.лице се съдържа и противоречие - от една се сочи, че
натрупването на ел.енергия в скрития регистър вероятно е започнало от момента на
монтажа, т.е. през м.01.2016г, а от друга, че се преценява, че натрупаното количество в
скрития регистър било технически възможно да премине през инсталацията за период от
една година, като е пропуснато да бъде взето предвид количеството на реално
консумираната и заплатена от абоната ел.енергия за периода не само от едната фактурирана
година 2017-2018г, а през целия период от 2016г до датата на демонтажа.
Така въз основа на заключението може да се направи извод единствено, че
процесното количество ел.енергия е било преминало, но не може да се направи категоричен
извод за началната дата, от която е започнало натрупването в невизуализирания регистър
1.8.3., както и това от кого е била извършена намесата в електромера.
На четвърто място.
Въззивното дружество от една страна се позовава на твърдение за реално
консумирана ел.енергия, която не била отчетена. Същевременно, обаче, се твърди, че били
приложени отменените процедурни правила при констатирано въздействие върху СТИ,
което е хипотеза, различна от реалната консумация. При последната начинът на
остойностяване на консумираната ел.енергия е съвсем различен.
Поради всичко изложено съдът приема, че представеният по делото протокол и
извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона и
затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца към
ответното дружество.
Ако и да се касае за реално доставено количество, то дружеството е начислило
процесното количество ел. енергия с цел компенсиране неточното отчитане от СТИ, което е
ставало в предходен продължителен период от време, който е неясно как е бил определен.
ОУ вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ от страна на
неговия собственик в лицето на „ЕРП Север“АД, и периодът на доставката е част от
основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало правото да се получи цената.
Липсата на проведено доказване относно точния период на доставката и дали това
количество е било потребено по дневна или нощна тарифа, имащо значение за дължимата за
него цена, определена от КЕВР за съответния период, налагат извод, че ответникът не
доказва основанието, на което сумата е дължима от потребителя.
Ето защо предявеният иск се явява доказан по основание и размер.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване
решението на ВРС.
8
Поради заявения пред настоящата инстанция частичен отказ от иска за сумата над
4950лв до 5118,16лв, решението на ВРС в тази част следва да бъде обезсилено и
производството по двете дела - прекратено, на осн. чл.233 ГПК.
Горното налага изменение на решението на ВРС в частта за разноските, като в полза
на ищцовата страна бъдат присъдени разноските за уважената част от иска, на осн.чл.78 ал.3
ГПК, а в полза на ответната страна – съразмерно на прекратителната част, на осн.чл.78 ал.4
ГПК.
От данните по делото е видно, че страните са направили разноски за съответните
инстанции, както следва:
за първата инстанция
- ищецът е заплатил 204,73лв държ.такса + 600лв адв.хонорар /л.53,54-I/
- отв.дружество-130лв депозит за в.лице + 1404лв адв.х-р с вкл.ДДС, от които 1170лв
възнаграждение и 234лв ДДС /л.55-57-I/
за първото въззивно производство
- ищецът – 600лв запл.адв.х-р /л.25,26/
- отв.дружество – 102,36лв д.такса + 1404лв адв.х-р с вкл.ДДС /по списък на л.30-34/, от
които възнагр-е в размер на 1170лв и 234лв ДДС; направено е и възражение за
прекомерност адв.възнаграждение за ищцовата страна.
за касационната инстанция
- ищецът – няма представени доказателства за заплатена адв.х-р
- отв.дружество – 30лв+102,36лв - д.такси + 1404лв адв.х-р с вкл. ДДС, от които
възнаграждение в размер на 1170лв и 234лв ДДС;
за настоящата въззивната инстанция
-ишецът – няма данни за заплатен адв.хонорар, а са претендирани разноските за предходните
инстанции и е направено възражение за прекомерност адв.възнаграждение на ответната
страна
-отв.дружество - 300лв депозит СТЕ + 1404–адв.хонорар с вкл.ДДС, от които възнагр-е в
размер на 1170лв и 234лв-ДДС
По отношение претендираните и от двете страни разноски за заплатено
адв.възнаграждение, съдът счита заявените насрещни възражения за прекомерност за
основателни с оглед фактическата и правна сложност на делото и затова размерът на
адв.възнаграждение за всяка една от инстанциите следва да бъде редуцирано до минималния
такъв. При цена на иска от 5118,16лв това се равнява на 585,93лв съобразно чл.7 ал.2 т.3 от
Наредба № 1/2004, до който размер сумата от 600лв е близа /надвишените от 14лв е
незначително/ и затова съдът възприема посочената сума за основа, върху която следва да се
изчисли и дължимото ДДС от 20%, равно на 120лв. При това положение възражението на
ищцовата страна за прекомерност досежно разноските на ответната страна е основателно и
същото следва да бъда редуцирано до посочената сума от 600+120лв ДДС = 720лв
Така общият сбор на разноските на всяка от страните за всички инстанции възлиза на
следните суми:
за ищеца – 204,73лв лв запл.д.такса + по 600лв за първите две инстанции и при
липсата на данни за заплащано адв.възнаграждение за следващите две; или общо 1405лв;
за ответника - заплатени д.такси:и разноски за в.лице 665лв и адв.хонорар – по
720лв за всяка от четирите инстанции с включване на ДДС = 720лв х 4 = 2880лв или общо
3545лв
9
Съразмерно уважената част от иска от 4950лв, в полза на ищеца се полага сумата от
1358,84лв или закръглено 1359лв.
Съразмерно отхвърлената част от иска за сумата от 168,16лв в полза на ответното
дружество следва да се присъдят разноски общо в размер на 116,50л или закръглено 117лв
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решението на ВРС № 1667/26.03.2020г по гр.д.№ 15308/2019г, в
ЧАСТТА му, с която, е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът В.
М. К. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“Д-р Анастасия Головина“ № 23 ап.147, не дължи на
ответното дружество сумата над 4950лв до 5118,16лв, представляваща част от стойност на
служебно начислена ел.енергия като корекция за времето от 18.10.2017г до 17.10.2018г за
обект, находящ се в гр.Варна ул.“Анастасия Головина“ № 23 ап.147 с аб.№ **********, на
осн.чл.124 ал.1 ГПК, и
ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по гр.д.№ 15308/ 2020 по описа на
ВРС-ХХХIс-в и по в.гр.д № 1841/2021 по описа на ВОС поради частично оттегляне на
предявения иска,на осн.чл.233 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС № 1667/26.03.2020г по гр.д.№ 15308/2019г, в
ЧАСТТА му, с която, е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът В.
М. К. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“Д-р Анастасия Головина“ № 23 ап.147, не дължи на
ответното дружество сумата до 4950лв, представляваща част от стойност на служебно
начислена ел.енергия като корекция за времето от 18.10.2017г до 17.10.2018г за обект,
находящ се в гр.Варна ул.“Анастасия Головина“ № 23 ап.147 с аб.№ **********, на
осн.чл.124 ал.1 ГПК.
ОТМЕНЯ решението на ВРС в частта за разноските, като е осъдено ответното
дружеството да заплати на ищеца сумата от 704,73лв-сторени по делото пред първа
инстанция съдебно- деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258 „Варна Тауърс-Г“ да заплати на
ищецът В. М. К. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“Д-р Анастасия Головина“ № 23 ап.147
сумата от 1359лв /хиляда триста петдесет и девет лева /, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА В. М. К. ЕГН ********** от гр.Варна ул.“Д-р Анастасия Головина“ № 23
ап.147 да заплати на „Енерго-про продажби“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик № 258 Варна тауърс-Г, сумата от 117лв /сто и
седемнадесет лева /, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на
осн.чл.78 ал.4 ГПК.
Прекратителната част може да се обжалва с частна жалба пред АПЕЛАТИВЕН
СЪД в едноседмичен срок от уведомяването на страните
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280
10
ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11