РЕШЕНИЕ
№ 181
гр.Добрич, 23.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на първи юли през 2020г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЯКОВА ЧЛЕНОВЕ : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при
секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА, като разгледа докладваното от окръжния съдия
Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №308 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№2724/05.02.2020г. на И.П.И., ЕГН **********,***,
чрез процесуален представител –адв.М.П., срещу решение №61/16.01.2020г. по
гр.д.№2141/2019г.на ДРС, с което е осъден да заплати на В.С.К., ЕГН **********,***,
сумата от 8 954 лева, дадена на отпаднало основание поради разваляне от страна на ищеца на сключения между страните
договор от 15.01.2018г. за доставка 180 000 бр. разсад лавандула, ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 12.06.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55 ал.1,
предл.3 от ЗЗД, и съдебни разноски.
С твърдения за допуснати процесуални
нарушения, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост , се иска
отмяна на съдебния акт и постановяване на нов за отхвърляне на предявения иск.
При объркващи и неясни твърдения и петитум, съдът следвало да даде указания на
ищеца да изясни в какво се състои претенцията. Съдът неправилно приел размера
на исковата претенция, не събрал доказателства за реалното количество негоден
разсад, не установил какво действително страните уговорили, има ли
неизпълнение, дали договора е прекратен или развален. Излага, че конкретният
договор за изпълнение като вид договор за изработка не попадал в приложното
поле на императивните норми за разваляне и страните можели сами да определят
условията за разваляне. С отправената и неполучена покана от 04.02.2019г., с
която ищецът известявал ответника, че около 62 % от доставения разсад е с
неясен произход и е дал срок за изпълнение или ответника да прибере доставеното
и да върне платеното, заявявал и, че след изтичане на срока ще счита договора
за прекратен. Съдът не съобразил, сравнил и анализирал както заключението на
вещото лице, така и показанията на свидетелите по въпроса за съхранението на
разсада, в която връзка анализира същите. Когато работата имала недостатъци
които можели да бъдат отстранени поръчващия имал няколко възможности-да иска
поправяне на работата без или със заплащане на разходите за поправка, или
съответно намаляване на възнаграждението. Не били налице предпоставките за
разваляне на договора.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор
по въззивната жалба вх.№4888/02.03.2020г. е подаден от насрещната страна- В.С.К.,
чрез адв.О.Б.. Оспорват се твърденията в жалбата, иска се отхвърлянето и като
неоснователна. Повторно се излагат фактически твърдения изложени в исковата и
уточнителната молба за обосноваване на претенцията му. Счита същите и за
доказани в която връзка анализира събраните доказателства. Намира решението за
правилно и иска потвърждаването му.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало
22.01.2020г., когато решението е връчено на обжалващия, и с край 05.02.2020г.
По повод жалбата Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на
правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността
на исковете, като приема за установено следното:
В.С.К.,
ЕГН **********,*** е предявил срещу И.П.И., ЕГН **********,***, осъдителен иск за
връщане на сумата от 8 954 лева, дадена на отпаднало основание поради
разваляне от страна на ищеца на
сключения между страните договор от 15.01.2018г. за доставка 180 000 бр. разсад
лавандула, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба. Обосноваващите исковата му претенция
обстоятелства, изложени в исковата и уточнителната молба/л.63 от делото на
ДРС/се свеждат до твърдения за наличие на облигационни отношения между
страните, породени от сключен на 15.01.2018г. договор за доставка на
180 000бр. разсад лавандула от градината на ответника в с.С. на обща
стойност 25 200лева при единична цена 0.14лв., част от който предназначен
за трето лице-братовчеда на ищеца Л. Ф.; за авансово плащане при сключване на
договора на сумата от 13 000лева; за некачествено изпълнение от страна на
продавача. Конкретно се излага, че продавачът следвало да извърши подготовка и
предаването на разсада в максимално кратки срокове и по взаимно съгласуван
график. След сключване на договора многократно бил информиран, че разсадът се
развива много добре, а в края на м.септември 2018г. със свои близки ищецът
посетил градината в с.С. и ответникът му посочил лехите с неговия разсад, като
му обяснил и, че на изхода на с.С. в посока с.С. отглеждал още разсад,
идентичен с този в градината, от който при нужда щяло да се допълни
количеството. В края на м.декември ответникът го уведомил, че разсада е готов.
На 16.01.2019г. ищецът посетил градината в с.С. където му бил показан готовия
разсад и бил уведомен, че на 17.01.2019г. ще започне ваденето. На 17.01.2019г.
около 13-14часа ищецът посетил градината за да уговорят детайлите по
предаването. На същата дата 17.01.2019г.вечерта в с.С. ответникът предал на
ищеца 47 500бр. разсад/1900връзки по 25стръка/, поставени в 9 чувала тип
„биг бегове“, които последният превозил до с.Ж., ул.“***“№*. На 18.01.2019г.
сутринта ищецът установил, че предаденият му разсад не е еднотипен- разсада от
градината в с.С. бил 720връзки по 25стръка или общо 18 000бр., останалите 29 500бр./1180връзки
по 25стръка/бил различен от договорения. Този от градината в с.С. бил
по-дребен, със свежи корени и полепнала по тях черна влажна пръст, а другият с
по-големи размери /40-45см /, различно развитие на кореновата система, различна
свежест/по-изсъхнал/, с бучки жълта пръст в корените, различно били вързани и
връзките/с парцали или сезал/.
Излага и, че незабавно уведомил ответника
и го поканил на място в с.Ж. за да се увери в констатациите му, но той отказал.
Заедно със свои близки ищецът посетил градината в с.С. където установил, че от
лехите с действително закупения от него разсад не било извадено никакво количество.
Последвали няколко телефонни разговора за изпълнение според договореното или
връщане на цената, а на 28.01.2019г. била проведена и среща с продавача, на
която му било отказано подмяна на разсада или връщане на платеното по договора.
Уведомил продавача, че прекратява договора по негова вина и ще търси по съдебен
ред връщане на платеното. При тези обстоятелства иска осъждане на ответника да
му върне сумата от 8 954 лева , а не цялата платена при сключване на договора сума
от 13000 лева, тъй като остатъка получил от братовчед си Л. Ф.,
за който е бил предназначен част от разсада.
В писмен отговор
вх.№15790/02.08.2019г. ответникът не оспорва, че ищеца и неговия братовчед Л.Ф.
взели от него разсад; не оспорва твърдяните от ищеца факти във връзка
договорните им отношения; изрично оспорва само наличието на неизпълнение от
негова страна- целия разсад бил годен за засаждане, след като подготвения от
него разсад не бил засят от ищеца, както направил братовчед му Л.Ф., нямало как
той да отговаря за това, нямал вина за неправилното съхранение.
Между страните не се спори по
отношение на факта на сключеното между тях споразумение и неговия характер -
договор , включващ поето от страна на ответника задължение на свой риск да отгледа,
произведе в градината си в село С. 180 000броя разсад лавандула, да
организира ваденето и броенето при предаване на продукцията, така, че
продукцията да може да се предаде максимално бързо, и задължението на ищеца да
плати уговореното възнаграждение/раздел „права и задължения на страните“от
представения договор от 15.01.2018г./ от 0.14лева на брой разсад или
25 200лева за 180 000броя, в сроковете и по начина, уговорени в чл.1,
ал.2 от договора- капаро от 12 600лева при подписване на договора, а при
предаване на готовата продукция разсад- сума , изчислена на база реално
предадения брой разсади минус даденото капаро 12600лева. Правната характеристика на
договора от 15.01.2018г. като такъв за изработка, а не за продажба, както е
именован, следва от неговото съдържание, преценено и в светлината на
предхождащите сключването му и съпътстващи изпълнението му факти и
обстоятелства, безспорни между страните, установени и от събраните гласни
доказателства чрез разпита на св.Е.К., К.К. /предварителното проучване от ищеца
на производителите на разсад, поръчване на разсада на ответника по убеждение на
братовчед му Л.Ф. за качество, тъй като ответника щял да произвежда и за себе
си, посещения на ищеца и негови близки в градината по време на отглеждане на
разсада, информиране на ищеца от ответника за развитието на разсада, показване
на лехите, в които се отглежда разсада на ищеца/.
Няма спор и, че при подписване на
договора от 15.01.2018г. ищецът е заплатил на ответника сумата от
13 000лева. Няма спор и относно предаването на 17.01.2019г. на 47 500бр.
разсад/1900връзки по 25стръка/. Желанието
на защитата на ответника за по пълна защита на интересите
му чрез оспрования и
възражения в писмената защита и във въззивната жалба, не могат да постигнат желания резултат предвид
въведеното с разпоредбите на чл. 131 ГПК и чл. 133 ГПК концентрационно начало
на гражданския процес. В този смисъл оспорванията на ответника в
писмената защита, т.е. след изтичане на преклузивните за това срокове, относно
съдържанието на договора/не било уговорено отглеждането на разсада в неговата
градина/ и относно вида и количеството предаден разсад, не следва да се
разглеждат. Вън от
горното оспорването му е и опровергано от непротиворечивите показанията на св. Е.К.
/майка на ищеца/, св. М.Д./съдружник на ответника/, и дамата с преки
впечатления за изследваните факти, че в предмета на договора е доставката на
разсад, отгледан от ответника в градина в с. С.. Според св.Е.К. градината се
намирала в с. С., на ул. „Р.” и била собственост на съдружника на ответника – М..
Свиделката била посещавала градината, били и показани лехите с техния разсад в
дъното на парцела. Св.
М.Д. участвал във ваденето
и предаването на разсада, който бил
произведен в две градини в с.С., които били на 1 км. една от друга.
Спорните факти по делото са относно
годността на разсада и в тежест на ответника по делото е да установи, че е изпълнил точно
договора, като е отгледал и предал разсад лавандула, годен за предназначението
му - чл. 261, ал.1 ЗЗД.
Съвпадащи са събраните чрез
разпита на свидетели Е. Ф. К./майка на ищеца/, К.С.К./брат на ищеца/, С.К.К.и Й.Б.Г.,
двамата без родство със страните, и М. Д.Д./съдружник на ответника/гласни
доказателства относно факта, че предаването на готовия разсад е извършено
м.януари 2019г.
Според св.Е.К. в средата на м.януари 2019 г.
синът й/ищецът В. К./ бил поканен да
отиде, за да си получи разсада. На 16.01.2019г. ищецът и брат му/св.К.К./отишли
в с. С., видели градината, посочени им били лехите в дъното на градината и им
било казано, че на 17.01.2019г.ще започнат да вадят. Същият ден вечерта се
прибрали с 9 биг бега. Свидетелката присъствала на разтоварването, смрачавало
се и нищо не могли да видят. Сутринта на 18.01.2019 г. започнали да отварят
чувалите, за да полагат разсада в земята. Започнали да вадят връзките, които
били отгоре. Това били връзки среден размер, с прясна кал, личало си, че са
извадени предния ден. След като извадили около 1/3 от количеството, отдолу
започнал да излиза съвсем друг разсад . Разсадът не бил еднороден-отгоре бил
пресния, а от долу сух като слама, чупел се. Не го засяли защото било риск да
се сее нещо, което е различно по сорт, криело риск от загуби.
Свидетелят К.К. присъствал на разговор между брат си и ответника, на
който било обсъдено колко биг бега до края на деня ще бъдат извадени.
Ответникът казал, че ще бъдат предадени най-много 3-4 биг бега. Впоследствие, в
късният следобед на деня били предадени 9 биг бага. Натоварили и транспортирали
до с.Ж. предадения разсад и там го разтоварили, но ваденето оставили за
следващия ден, защото вече се свечерявало. На следващия ден, след като
започнали да вадят връзките с разсад, установили, че в биг баговете под горния
слой, от около 1/3 от всичкия, има съвсем друг на вид разсад. Най – отгоре в
чувалите бил сложен свеж разсад, около 20-25 см, с влажна черна почва в
корените си, вързан с черни връзки сезал, някой растения с части от черен
найлон, който се използвал при отглеждане на разсад. Отдолу започнали да излизат сухи връзки, с бучки
от засъхнала жълта пръст в корените на
растенията, връзките били завързани по различен начин - с парцали и със светлозелен сезал, а в някои
от корените се забелязвало светлосин найлон, какъвто според свидетеля ответникът
нямал в нито една от двете градини. Във
връзките и от двата вида разсад имало около 30% брак- растения без никаква
коренова система, с пълно или с частично унищожена такава, разцепени на две
растения или стръкове от резници, които не са се развили. В.К. се обадил на
производителя по телефона, поканил го да дойде на място, за да види разсада, но
той отказал. Заявил на ответника, че не желае този разсад с неясен произход, че
желае да му бъде изваден разсад, както е договорено – произведен от тях. Без да
предупреди ответника, свидетелят отишъл на място в градината му. Видял как от
бял бус се разтоварват още връзки разсад от сухия. По-голямата част от посочения
им през м.септември 2018 г. разсад, все
още стоял в градината неизваден. В градината бил М.Д.. След като свидетеля
показал мострите от двата вида разсад, той му казал, че разсада е еднотипен, че
ще подновят брака, но няма да подновят сухия разсад. На връщане свидетелят
минал през гр.Д.и взел С.К.да помогне за последващо съхранение на разсада-
затрапване в тяхната градина с цел да се съхрани. Това станало около седмица
след получаването на разсада, защото изчакали да си изяснят отношенията, а
ответника и съдружника му отсъствали от града. През това време разсада бил
съхранен в чували, завит.
Фактът, че ищецът на следващия
предаването ден уведомил ответника за констатираните недостатъци на разсада и
настоявал ответника да го види, както и факта на отсъствието на ответника от
града в следващите дни, се установява и от показанията на св. М.Д.. Същият споделя, че през месец
януари на ищеца бил предаден еднакъв разсад, сорт „СевТ.с”, в около 4 биг-бега.
Биг-беговете били отворени, разсадът се виждал. Един биг- бег бил дълбок 1
метър и се виждало всичко в него. Свидетелят участвал във ваденето и
предаването на разсада. Той бил произведен в две градини, които били на 1 км.
една от друга. Подготовката и връзването на отделните снопчета било сторено от
работнички на свидетеля. Те връзвали със сезал и с каквото друго намерят. В
един момент свършил сезалът и започнали да връзват останалите връзки с парцалчета и с друг вид сезал. В с.С.
почвата не била съвсем чернозем, била по
- кафеникава, като свидетелят пояснява, че
не знае точно каква е. Ищецът взел разсада и на следващия ден се обадил,
че имало процент, който бил по-дребен, не бил хубав. Няколко пъти ищецът се
обаждал свидетелят и съдружникът му/ответника/ да отидат да видят разсада, но
те не сторили това. След това свидетеля и ответника заминали за гр.Т. по
работа. Разбрали, че разсадът доста време
стоял в беговете. Според свидетеля, ако разсадът стои два дни на
открито, коренът изсъхва. Разсадът стоял незасят през времето, когато
свидетелят заедно с ответника били в гр.Т..
Свидетелят С.К.твърди да е помагал при
обработка на разсад. Когато започнали да отварят биг беговете, отгоре се
намирал хубав и свеж разсад, с черна
влажна пръст, вързан с черен сезал. Този разсад бил около 1/3 от всеки биг бег.
Отдолу започнали да излизат съвсем други връзки, изсъхнали, два пъти по-дълги,
с твърди бучки жълта пръст, които били вързани по различен начин - с парцалчета
и с друг зелен сезал. В двата вида разсад имало около 30% брак- растения без
коренова система или просто клечки.
Свидетелят Й.Г./без родство със страните, кмет на с. Ж./споделя, че през месец януари 2019г.
бил повикан от ищеца, за да види какъв разсад му е доставен. Свидетелят
отглеждал 60 дка лавандула и имал познания. Единият разсад действително бил
хубав, около 20-25 см, а другият бил около 40 см., някакви пръти. При нормалния
разсад кореновата система се усуквала, а този се чупел. Сухият разсад нямал
никаква прихващаемост. Доставения на ищеца разсад не бил еднотипен. Едните
връзки били вързани със сезал, с черна почва, а другите били вързани с някакви
парцели и с жълта пръст в корените. Свидетелят посъветвал ищеца да се обади на
продавача. Казал му какво да прави с разсада – да направи лехи и да го закопае,
защото ако е на открито разсадът издържал около две седмици. Ищецът заровил
разсада както го посъветвал.
Свидетелят И.В./без родство със
страните/няма преки наблюдения за изследваните факти и обстоятелства. Самият
той бил закупил от ответника разсад м.декември 2018г., който се развивал много добре, имал повече от
90% прихващаемост. Всички снопчета били завързани по един и същи начин.
Свидетелят Д.С.споделя, че работи
при ответника и прави всичко във връзка
с отглеждането на разсада, сее, плеви. Разсадът се засявал в лехи. Изваждал се,
изброявал се по 25 бройки и се връзвал със сезал или ластик. Всеки път по един
и същи начин се връзвал. За ищеца
извадили и преброили 1900 бройки разсад, от един и същи сорт, в снопчета по 25
броя, пред тях/четири човека с бял бус/ го броили и слагали в биг-беговете.
Пълненето на 9 биг-бега отнело около два часа, ищецът присъствал. Разсадът бил
изваден същия ден, когато бил и предаден. Бил изваден от градината на ул.“Т.“,
почвата там била черна.
В производството по реда на чл.
207 и сл. от ГПК, за което е образувано гр. дело № 415/2019г.на ДРС за
2019г., е изслушано заключение/основно
от 11.03.2019г. и допълнително от 17.04.2019г./ по съдебно – агротехническа
експертиза с вещо лице М. К.-агроном. Констатациите на вещото лице при оглед на
място в двора на ищеца в село Ж. на 05.03.2019г., са за “затрапен“/заровен в
почвата с цел съхраняване/ разсад лавандула, който според специалиста бил от
две партиди - единият вид по-малък на височина и с по-добре развита коренова
система, другият с доста по-едри
растения. По-дребният разсад бил 719 снопчета, а другият - 1178 снопчета. Като
бройка доставените растения разсад били,
както следва: 719x25 бр./снопче/= 17975 бр. растения по-дребен разсад и
1178x25 6р./снопче/=29450 бр. растения от другия вид. По по-дребния разсад
почвата била чернозем, а по- другия – светло кафява, виждала се разлика и в
начина на връзване и вида на материала, използван за връзване. При посещение в имота на ответника в село С.
на ул.“Т.“№* на 06.03.2019 г. вещото лице е установило наличието в горната му част на още
неизваден разсад от вида на по-дребния, който е установен в двора на ищеца. Според
експерта 28% от разсада в двора на ищеца е негоден за засаждане поради липсваща
или минимална коренова система, като е пояснил и, че няма никакъв смисъл от
засаждането на тези растения, поради невъзможността същите да се вкоренят.
Вещото лице при изслушването му е обяснили и нерантабилността на засяване на
растения от различен вид и степен на развитие, тъй като изисква различна по вид
и време обработка. Изчисленията на процентното количество негоден разсад вещото
лице е дало на база състоянието на растенията от произволно избрани 140 броя
връзки. Допълнително, след броене на целия разсад, вещото лице е установило, че
негодният разсад възлиза на 15 347 бр. растения или на 32,36%, като това са
растения с минимална коренова система, с липсваща такава, разполовени растения
и сухи неразвити резници.
Обсъдените доказателства дават
основание на настоящата инстанция за извод, идентичен с извода на районния съд
– касае се за отношения, които имат правната си уредба в разпоредбите на чл.
258 – чл. 269 от ЗЗД. При наличието на недостатъци в изработеното поръчващият
може да иска съгласно чл. 265, ал. 1 от ЗЗД отстраняването им в подходящ срок,
разходите за поправката или намаляване на възнаграждението, а когато
недостатъците правят изработеното негодно за употреба, поръчващият може
съгласно чл. 265, ал. 2 от ЗЗД да развали договора и иска връщане на даденото
на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД с обезщетение за вредите от неизпълнението по чл. 88, ал.
1, изр. 2 от ЗЗД. Установеното от гласните доказателства и заключението на
вещото лице дава основание за извод, че са налице твърдяните от ищеца недостатъци
на доставения разсад- 32,36% с минимална коренова система, с липсваща такава,
разполовени растения и сухи неразвити резници, без възможност за прихващаемост,
част с неустановен произход, не е произведен в градината на ответника в с. С.,
доколкото наличния неизваден разсад в двора на ответника е еднотипен само с
част от доставения на ищеца. Възраженията на ответника, че е предал годен
разсад, но същият е погинал впоследствие поради неправилното му съхраняване от
ищеца е недоказано. Няма основание да се приеме и, че са налице ограниченията
на чл. 265, ал. 2 ЗЗД с оглед естеството на установените недостатъци на 1/3
част от растенията, съществени по естество, тъй като според вещото лице няма
смисъл от сеитбата им защото не биха могли да се вкоренят, съществени и в
количествен аспект. Налице е и своевременното възражение за недостатъци така
както предвижда чл. 264, ал. 2 ЗЗД с
оглед конкретните обстоятелства по предаването -растенията са положени в чували
с дълбочина 1м. според св.М.Д., предадени в късния следобед, транспортирани в
друго населено място привечер, а въз основа
на единичните и неподкрепени от други доказателства твърдения на
св.Д.Станева, че ищеца е присъствал на пълненето на чувалите, не може да се
обоснове извод за приемане по смисъла на
чл. 264, ал. 3 ЗЗД . В този смисъл настоящата инстанция намира, че е възникнало правото на ищеца да развали
договора, което същия е и сторил.
Представените писмени
доказателства/л.11-13 от делото на ДРС/ установяват, че на 04.02.2019г. ищецът
е отправил до ответника чрез ЧСИ Л.Т.уведомление, че около 62% от доставения му
разсад е с неясен произход, с по-големи размери и с жълта пръст при корените,
че има разсад с унищожена коренова система, като му е дал и 3 - дневен срок да
прибере негодния и достави разсада, за който са се договорили или да прибере
доставеното и да върне на ищеца платеното от него с предупреждение, че при
неизпълненние ще счита договорът за развален. Уведомлението е връчено при
условията на отказ на 05.02.2019г., удостоверен от връчителя. Предприети са
действия и е осъществено отново при условията на отказ на 19.02.2019г. връчване
на ново уведомление/л.14-16 от делото на ДРС/. Същото, според съдържанието му,
е в отговор от отправена от ответника до ищеца нотариална покана за
продължаване на деловите им отношения /по делото няма представена такава и не е
изяснено съдържанието и като писмено изявление от ответника/ и е без правното
значение на изявление за заличаване на облигационната връзка между страните,
тъй като договора е развален с изтичане на тридневния срок от връчване на
първото уведомление.
Горното обуславя извод за
основателност на предявения иск по чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД в претендирания
размер от 8954,00
лева. Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Съобразно изхода на спора пред въззивната
инстанция, право на разноски има въззиваемият-ищец в първоинстанционното
производство. Същият е удостоверил извършването на разходи във въззивното
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1050лева, съгласно представеният
договор за правна помощ и съдействие от 21.02.2020г. Платеното адвокатско възнаграждение
не му се следва в пълен размер поради
основателност на въведеното от въззивника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност, предвид не високата степен на фактическа и правна сложност на
делото, преценена съобразно изследваните факти, събраните за установяването им
не голям обем доказателства, липсата на
релевирани във въззивната инстанция искания и възражения, обосноваващи усилия
на защитата над обичайните. Според редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към
настоящия момент/с оглед решение № 5419/08.05.2020 г. по адм. д. № 14384/2019
г., 5-членен състав на ВАС, обн. ДВ, бр. 45/2020 г., в сила от 15.05.2020 г./,
минимално предвиденият размер на адвокатското възнаграждение при обжалваем
интерес 8 954лева възлиза на сумата от 608.16лева. Касае се за настъпила в
хода на делото промяна в нормативната уредба, с влизането на която в сила е
установен друг минимален размер на адвокатското възнаграждение. Именно новият
размер /а не размера съобразно нормата, действаща към момента на договаряне и
заплащане на адвокатското възнаграждение 21.02.2020г./ следва да бъде
съобразяван при произнасяне по искане за разноски и възражение за прекомерност,
тъй като променената материално-правна норма става действащо право и намира
приложение с влизането й в сила занапред /така и определение № 782 от
12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3545/2014 г., II т. о., ТК и определение №
185/16.03.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 3492/2017 г. на ІІІ г. о./.
Следователно адвокатското
възнаграждение на въззиваемия за защита срещу подадената от въззивника въззивна
жалба следва да бъде намалено до минимума от 608.16лева./без ДДС, тъй като няма
данни за регистрация на адвоката по ЗДДС/. В този смисъл в тежест на въззивника
следва да се възложат разноски в размер на 608.16лева.
Мотивиран от гореизложеното,
Добричкият окръжен съд :
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №61/16.01.2020г. по
гр.д.№2141/2019г.на Добрички районен съд.
ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********,***
да заплати на В.С.К., ЕГН **********,***, съдебно- деловодни разноски за
въззивното производство в размер на 608.16лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.