Решение по дело №2006/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 46

 

 

гр. Пловдив, 11.01.2022 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на осми октомври  две хиляди и двадесетат  година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

 при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА  и прокурор ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ административно дело № 2006 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 17, ал. 6 ДОПК вр. чл. 203–207 от АПК. Производството по делото е образувано по искова молба от „ЯСМИН" ЕООД,  ЕИК ****, с адрес на управление - гр. С. З. , ул. „***“ № 9, вх. А, ет. 4, ап. 22, представлявано от Н. Х. П. – управител, срещу Националната агенция за приходите е предявен иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 6000 лв. от отменен ревизионен акт, представляващи заплатено възнаграждение по договор за обжалване, процесуално представителство и защита от 15.04.2020 г. заедно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на плащане на възнаграждението /17.04.2015 г. / до датата на исковата молба в размер на 3137, 93 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират се разноските по делото.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

В хода на извършеното ревизионно производство за спрямо жалбоподателя е съставен Ревизионен доклад Р- 16002414000681-092-01/05.03.2015г. Дружеството на 15.04.2015г. е сключило Договор за обжалване, процесуално представителство и защита с „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО РАЙЧИНОВА И СЪДРУЖНИЦИ“ по силата на който адвокатското дружество поело задължението да състави възражение срещу констатациите по РД, а впоследствие и жалба срещу РА,  съответно да представлява дружеството във всяка съдебна инстанция;

Против горепосочения РД е било подадено възражение. С РА № Р-16002414000681-091-001/31.03.2015г.  на жалбоподателя е бил допълнително начислен ДДС в общ размер на 182292,52 лв.  и са начислени лихви за просрочие в размер на 57794,44лв. Ревизионният акт е бил обжалван по административен ред, като същият е бил изцяло потвърден от решаващия орган с Решение № 531 от 03.07.2015 г.. РА е бил обжалван и по съдебен ред.

С  Решение № 1761 от 01.08.2018 г. по АХД № 545/2018 г. по описа на Административен съд - град Пловдив, IX състав е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е било обжалвано пред ВАС, който с Решение № 1222 от 30.01.2019 г., постановено по  КАХД № 10305/2018 г. е отменил РА.

Според ищеца  извършените от ищеца разходи в размер на 6000 лв. по фактура № 3757/ 17.04.2015 г., издадена от „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО РАЙЧИНОВА И СЪДРУЖНИЦИ“ за обжалване и защита против РА представляват претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ, която сума се претендира заедно със законната лихва върху нея от датата на плащането й – 17.04.2015 г. до датата на исковата молба – 10.06.2020 г. , както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на дължимото.

Ответникът, Националната агенция по приходите, чрез процесуалния си представител оспорва иска като излага следните доводи:

По делото не са налице данни жалбоподателят да е ползвал адвокатска помощ за оспорване на РА по административен ред. Договорът за обжалване, процесуално представителство и защита е представен едва в исковото производство, поради което се твърди, че същият е бил съставен с оглед настоящето производство.

На следващо място се твърди, че получения от адвокатското дружество хонорар е в много по-нисък размер от този който е посочен в договора, тъй като надхвърля значително определеното заплащане за подобен тип услуги в Наредба № 1 от 09.07.2004г.

Според ответника ищецът е включил в издадената фактура в дневниците за покупки и в справка декларацията за съответния данъчен период, като сумата в размер на 1000лв. е възстановена в партимониума на дружеството

В съдебно заседание ищецът претендира уважаване на иска и разноски по списък. Ответникът НАП чрез представител по пълномощие отрича основателността му по съображенията в писмения отговор. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на иска.

Договорът за обжалване, процесуално представителство и защита, сключен между ищеца като възложител и адвокатското дружество – изпълнител, е частен писмен диспозитивен документ.

От правна страна  съдът намира за установено а следното:

Искът е процесуално допустим, твърдят се имуществени вреди от отменен ревизионен акт, издаден от орган, принадлежащ към структурата на ответника. Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която искът е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен РА са причинени вредите - Националната агенция за приходите по силата на чл. 2, ал. 2 от ЗНАП е юридическото лице на бюджетна издръжка.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне отговорност за дейност на приходната администрация, предвидена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 17, ал. 6 ДОПК, следва да са налице трите елемента от правопораждащия я фактически състав: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие; 2. имуществени или неимуществени вреди и 3. пряка причинна връзка между тях. Отговорността е безвиновна - съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. С аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения от него иск, а на съда - да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав на предявения иск обуславя неговата неоснователност.

Правото на обезщетение възниква за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които се намират в причинна връзка с противоправното поведение, а непосредствени – следващите по време и място неправомерния резултат.

Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски по глава Четиринадесета от ДОПК се извършва по реда на декларациите /самоизчисляване, служебни корекции/ и ревизиите. Последните са един от двата способа за осъществяване на данъчно-осигурителния контрол. За разлика от проверките, с които не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, ревизиите са съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на такива. Касае се за производство със значително времетраене /до 3 месеца по чл. 114, ал. 1 ДОПК до три години по чл. 114, ал. 4 от кодекса/, в което се извършват различни по естеството си процесуални действия – изискване на данни от ревизираното лице, насрещни проверки на други субекти, служебно събиране на доказателства от информационната система на НАП, от администрации извън структурата й и дори извън страната. За резултатите й се съставя ревизионен доклад със съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК, включващо и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях; направените фактически и правни изводи и основанията за тях; предложение за установяване на задълженията. И доколкото ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт – чл. 120, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации и правни изводи в него са от особено значение за ревизирания субект при осъществяване на правото му на защита. Неслучайно законодателят е предвидил възможност за удължаване на срока за депозиране на възражения срещу него – чл. 117, ал. 5 ДОПК. Представлявайки съобразителна част на ревизионния акт, ревизионният доклад синтезира констатациите и изводите на органите по приходите в степен, позволяваща на ревизираното лице да се брани срещу тях, включително представяйки допълнителни доказателства и навеждайки нови доводи. Затова защитата в тази фаза на установителното ревизионно производство е от съществена необходимост без оглед на това, че не е задължителна. От тази гледна точка е без значение обстоятелството, че ревизионният доклад няма белезите на административен акт. Той не подлежи на отмяна, но предложенията по него може да не бъдат възприети от издателите на РА.

Зависимостта между РА и ползването на адвокатска защита е пряка и непосредствена: лицето, спрямо което са установени публични вземания, не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден засягащ правата му установителен акт, подлежащ по силата на чл. 209, ал. 2, т. 1 ДОПК на предварително изпълнение. Същевременно фазата на административно оспорване на РА е задължителен стадий от защитата срещу засягащите субекта констатации в него – чл. 156, ал. 2 ДОПК установява забраната да се оспорва по съдебен ред ревизионен акт, който не е обжалван по административен ред. Оспорването на РА по административен ред е задължително средство за защита на адресата на акта. Правото на защита е конституционно признато (чл. 56 и чл. 122, ал. 1 от КРБ) и упражняването му със съдействието на адвокат, което изцяло зависи от волята на лицето, е нормален, типичен резултат, породен от създадената с РА необходимост от представителство, защита и съдействие пред администрацията. Тяхното предоставяне е корелативно обвързано от задължението на страната да плати на адвоката възнаграждение за положения труд – чл. 36, ал. 1 от ЗАдв. Следователно съставянето на РД и особено издаването на РА поставя началото на каузален процес, приключващ закономерно с плащане на адвокатско възнаграждение, с което се отъждествява и имуществената вреда, отмяната на РА, постановена по съдебен ред, е правнорелевантният факт, относим към възникването на основанието за репарирането й (тъй като, ако РА беше законосъобразен, адресатът му би понесъл и тежестта на негативните последици от плащането на хонорара, който би останал за негова сметка).

Сключването на договор за правна защита и съдействие урежда условията по предоставянето на адвокатската помощ, нейния обем и размера на възнаграждението. Нуждата от сключването му намира оправданието си в произтичащата от засягащия лицето РА потребност от защита. Облигационното отношение между страните се развива успоредно и е функционално свързано с оказването на правната помощ по административната преписка по оспорване на РА пред директора на дирекция "ОДОП". Доколкото като правило тя не би била предоставена безвъзмездно, липсата на договор, основното задължение на клиента по който е плащането на хонорара, би лишило страната от обективната възможност да получи правна защита и съдействие. ДОПК не предвижда възстановяване на сторените в административното производство по обжалване на РА пред органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК разноски. По аргумент от чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, недопустимостта от възстановяването им от администрацията, е предпоставка обезщетението за вреди да се търси по реда на ЗОДОВ.

Първият елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – цялостна отмяна на РА  № Р-16002414000681-091-001/31.03.2015г.

Ищецът е провел и успешно доказване на факта на плащането на сумата 6000 лв. възнаграждение за адвокатското дружество, съответстващо на изпълнението на т. 1. 1 до 1. 4 на договора от 15.04.2015 г., сключен помежду им - съставяне на възражения срещу РД и изготвяне на жалба до директора на Дирекция "ОДОП.  Сумата е постъпила по банковата сметка  на 17.04.2015 г. Договорът за обжалване, процесуално представителство и защита е частен свидетелстващ документ и при липсата на основания, поставящи под съмнение доказателствената му стойност, следва да бъде ценен като достоверен източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата 6000 лв. и въпросния договор.

Без значение е кое лице подписва жалбата срещу РА, щом то е надлежен представител на субекта, от когото тя изхожда, а неподписването й от адвокат не може да се цени като доказателство, че същата не е изготвена от адвокатското дружество. Напротив, съдържанието и обема й ясно сочат, че тя е професионално съставена.

Основателно е обаче възражението на ответника, че начисленият от адвокатското дружество ДДС в общ размер на 1000 лв. по фактура № ********** от 17.04.2015г., не представлява имуществена вреда за дружеството, което, видно от данните по делото, е регистрирано по ЗДДС. При липсата на спор, че получената от дружеството доставка на услуга правна защита и съдействие по жалба срещу НП е свързана с облагаемата дейност на ищеца и че той е регистрирано по ЗДДС лице, по силата на чл. 69, ал. 1 ЗДДС е реализирало правото си да приспадне данъчен кредит за получената от услуга. При положение, че заплатеният за тази услуга ДДС подлежи на приспадане, прихващане или възстановяване от бюджета, същият не представлява имуществена загуба за дружеството, подлежаща на обезщетяване по ЗОДОВ.

Съгласно т. 4 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по т. гр. дело № 3/ 2004 г. при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. Следователно законна лихва върху претендираното обезщетение е дължима от датата на отмяна на ревизионния акт  – датата на постановяване на Решение № 1222 от 30.01.2019 г., постановено по  КАХД № 10305/2018 г., по описа на ВАС а именно - 30.01.2019 г.

Размерът на законната лихва върху сумата 5000 лв. за периода 30.01.2019г.- 10.06.2020 г., изчислена чрез достъпен в интернет лихвен калкулатор на НАП, възлиза на 691,72лв.

Следователно искът е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата 5000 лв. главница, заедно със законната лихва върху нея в размер на 639,59 за периода от 30.01.2019г.- 10.06.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Исковете за присъждане на 1000 лв. главница, както и на законна лихва върху главницата за периода 30.01.2019г.- 10.06.2020г са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход спора и при своевременно заявеното искане разноски се следват само на ищеца, каквито от дружеството са направени за заплащане на държавна такса в размер на 25 лв. и 960 лв. по фактура № ********** от 26.06.2019г. Основателно е обаче възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което не съответства на правната сложност на спора, на обема и качеството на осъществената процесуална защита на търговеца – процесуалният му представител не ангажира становище по нито едно от възраженията в писмения отговор. Съразмерно на уважената част от иска на  ищеца следва да се присъждат 639,59 лв.

 Независимо от изхода на спора – частично отхвърляне на иска на ответника не се следват разноски по аргумент за обратното от разпоредбата на § 6, ал. 1 от ЗИДЗОДОВ, ДВ бл. 94/ 2019 г.

По изложените съображения съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА, по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, Националната агенция за приходите да заплати на „ЯСМИН" ЕООД,  ЕИК ****, с адрес на управление - гр. Стара Загора, ул. „***“ № 9, вх. А, ет. 4, ап. 22, представлявано от Н. Х. П. – управител сумата от 5000/пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума в размер на 639,59 за периода от 30.01.2019г.- 10.06.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на „ЯСМИН" ЕООД,  ЕИК ****, с адрес на управление - гр. С. З. , ул. „***“ № 9, вх. А, ет. 4, ап. 22, представлявано от Н. Х. П. – управител срещу Националната агенция за приходите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лв. разлика между уважената част от иска до пълния предявен размер, както и за присъждане на законна лихва върху главницата на претендираното обезщетение.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „ЯСМИН" ЕООД,  ЕИК ****, с адрес на управление - гр. С. З. , ул. „***“ № 9, вх. А, ет. 4, ап. 22, представлявано от Н. Х. П. – управител, разноските по делото в размер на 639,59 лв. /шестстотин тридесет и два лева и петдесет и девет стотинки/.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е постановено.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: