Решение по дело №117/2025 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 48
Дата: 21 март 2025 г. (в сила от 5 април 2025 г.)
Съдия: Огнян Кирилов Маладжиков
Дело: 20253430100117
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Тутракан, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на дванадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20253430100117 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда и на основание чл. 95 във вр. чл. 91 от
Закона за социалните услуги. Образувано е по искане от ДСП-Тутракан за
настаняването на Д. С. В. с ЕГН ********** в Център за настаняване от
семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства – ****, за срок от 3
години от влизане в сила на съдебното решение.
От фактическа и правна страна съдът намира следното:
С Решение № 218/23.05.2024 по гр.д.№ 652/2023 на Русенския окръжен
съд Д. С. В. с ЕГН ********** е поставен под пълно запрещение.
С акт за учредяване на настойничество органът по настойничество и
попечителство при Община Иваново е назначил П. В. В. за настойник на
запретения.
Приложени по делото са Социален доклад на Дирекция „СП” –
Тутракан; Експертно решение на ТЕЛК № 92422 от 201/20.10.2022 г. на
„МБАЛ – Канев“ АД – гр. Русе; Медицинско удостоверение за общо
здравословно състояние на д-р П. П. със заключение, че лицето е подходящо за
1
настаняване в дом за възрастни с психични разстройства; Предварителна
оценка на потребностите от социални услуги от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Тутракан (чл. 95, ал. 3, т. 2 ЗСУ); Становище на настойника,
че не може да се грижи в домашна среда за поднастойния (чл. 95, ал. 2 във вр.
чл. 91 от ЗСУ); Справка за свободните места за резидентна грижа в областта
(чл. 95, ал. 3, т. 3 ЗСУ), от която е видно, че само в ЦНСТПЛПР-Тутракан има
свободно място за настаняване на г-н В..
В съдебното заседание представителят на ДСП-Тутракан поддържа
искането. Ръководителят на ЦНСТПЛПР-Тутракан дава становище, че може
да бъде настанен г-н В. в институцията и да му се осигури необходимата
резидентна грижа. Настойницата също поддържа молбата на ДСП-Тутракан.
Господин В. вече е настанен с временна заповед № СУ/Д-СС-Т/3-
1/31.01.2025 на ДСП-СИЛИСТРА в ***. Самият той се чувства добре, така
казва пред съда. Храната оценява като хубава. Споделя, че персоналът се
държи добре с него. Като цяло било хубаво в дома, но не иска да остава, тъй
като в неговите представи той има работа като държавен глава и иска да си я
върши, освен това твърди, че има жена – М., каквато в действителност няма.
Съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗСУ, предоставянето на социални услуги на
пълнолетно лице, поставено под запрещение, е съобразно желанието на
лицето и становището на неговия настойник или попечител, като в случай на
противоречие, водещо е желанието на лицето, нуждаещо се от социална
услуга. В случая становището на настойника съвпада с това на молителя, но
не и на запретения. Вероятно по тази причина по делото липсва „писмено
декларирано желание от лицето“ съгласно чл. 95, ал. 2 от ЗСУ, което
изискване е нелогично, при положение че се намира в Раздел III „Ползване на
резидентна грижа от лица, поставени под пълно запрещение“ на Глава
шеста от ЗСУ. Волята на напълно запретения може да се вземе предвид от
съда при изслушването му в съдебното заседание, но да се поставя като
изискване за инициирането на производството вече е прекалено, защото
законодателят явно не отчел, че напълно запретените по нашето право все още
не могат да изявяват правнозначима воля.
Независимо от липсата на желание на запретения да ползва социалната
услуга, съгласно чл. 98, ал. 2 от ЗСУ, съдът стига до положителния извод, че в
рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и
2
осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността. По тази
причина искането на ДСП-Туракан е основателно и следва да се уважи,
въпреки изявеното нежелание на лицето, за което се иска настаняването.
Настаняването не може да е за по-дълъг период от 3 години – чл. 98,
ал. 3 от ЗСУ.
На основание чл. 98, ал. 1 от ЗСУ решението подлежи на незабавно
изпълнение.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
НАСТАНЯВА Д. С. В. с ЕГН ********** в ***, за срок от 3 години.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред Окръжен съд
Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________

3