ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1036
гр. Бургас , 03.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
ДИМИТЪР П. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско
дело № 20212100501424 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А1 България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление в гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано
от главния изпълнителен директор Александър Василев Димитров и изпълнителния
директор Младен Маркоски чрез пълномощника адвокат Йотов против разпореждане №
3432/07.07.2021г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 4811/2021г. С това
разпореждане съдът е оставил без уважение заявлението на жалбоподателя да се издаде
заповед за изпълнение против длъжника „Рибарски лодки 2018“ ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. “Ален Мак“ № 2, представлявано от
управителя Михаил Кирилов Никифоров за сумата от 266,10 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договор М 4855675/29.01.2016г., прекратен на 18.08.2018г.,
формирана като сбор от месечните абонаментни такси съобразно одобрен тарифен план за
използвана SIM – карта, считано от датата на прекратяване на договора до края на срока на
действие на договора и за сумата от 139,67 лева- разноски в заповедното производство,
представляващи разликата между претендираните разноски в размер на 325 лева и
присъдените разноски в размер на 185,33 лева. Частният жалбоподател иска от въззивната
инстанция да отмени процесното разпореждане и да разпореди издаването на заповед за
изпълнение.
В частната жалба „А1 България” ЕАД оспорва извода на районния съд за нищожност
на клаузата за неустойка в договора, поради противоречие с добрите нрави. Мобилният
оператор оспорва и извода, че така определена, неустойката излиза извън присъщите й
функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Дружеството се позовава на
решение на Съда на ЕС от 22.11.2018г. по дело С-295/2017г., според което сумата, която се
дължи за неспазване на минималния срок на обвързаност, е неразделна част от общата цена,
която се плащана за доставката на услугите, но разделена на месечни вноски, и която става
незабавно изискуема при неизпълнение на задължението да плащане. Частният
жалбоподател подчертава факта, че неустойката има компенсаторен характер и замества
обезщетението за неизпълнение. Той твърди, че Софийски градски съд е одобрил спогодба
1
по гр.д. № 12268/2014г. между него и Комисията за защита на потребителите, според която
стандартния размер на неустойката по типови договори не противоречи на закона и на
добрите нрави. В заключение дружеството – жалбоподател подчертава, че неустойката,
уговорена между търговци, не може да се намалява поради прекомерност – чл.309 от ТЗ.
Като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 01.07.2021г. „А1 България” ЕАД подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника „Рибарски лодки“
ЕООД за следните суми: 213,11 лева - месечни такси и потребление за използваните услуги
по договор М 4855675/29.01.2016г. за периода от 09.04.2018г. до 08.08.2018г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и
406,10 лева – неустойка за неизпълнение на договор М4855675/ 29.01.2016г., прекратен на
18.08.2018г., от които 266,10 лева, представляващи сбор от месечните абонаментни такси
съобразно одобрен тарифен план за използвана SIM – карта, считано от датата на
прекратяване на договора до края на срока на действие на договора и 140,00 лева –
неустойка за предоставено и невърнато оборудване (рутер, модем, ТВ приемник), ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
На 07.07.2021г. Районен съд – Бургас издава заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1672/07.07.20221г., с която разпорежда на длъжника
„Рибарски лодки“ ЕООД да заплати сумата от 213,11 лева, представляваща месечни такси и
потребление за използваните услуги по договор М 4855675/29.01.2016г. за периода от
09.04.2018г. до 08.08.2018г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане и сумата от 140 лева, представляваща неустойка за
предоставено и невърнато устройство при прекратяване на договора и 185,33 лева –
разноски за заповедното производство, определени пропорционално на уважената част от
претенцията. С разпореждане № 3432/07.07.2021г. районният съд оставя без уважение
искането на заявителя за сумата от 266,10 лева, представляваща сбор от месечните
абонаментни такси съобразно одобрен тарифен план за използвана SIM – карта, считано от
датата на прекратяване на договора до края на срока на действие на договора и 139,67 лева-
разноски в заповедното производство, представляващи разликата между претендираните
разноски в размер на 325 лева и присъдените разноски в размер на 185,33 лева. За да
постанови това разпореждане, районният съд приема, че претендираната неустойка
противоречи на добрите нрави, тъй е уговорена за целия срок на действие на договора, без
услугата да е реално доставена и излиза извън пределите на присъщата й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Поради
това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
2
Правилен и обоснован е изводът на районния съд, че неустойката, която страните са
уговорили при едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги,
поради виновно неизпълнение на задълженията на потребителя, формирана като сбор от
оставащите до края на договора месечните такси, се отклонява от присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, предвидени в чл.92 ЗЗД.
1. Решението на СЕС по дело С-295/2017г., на което се позовава жалбоподателя, е
постановено за тълкуване на разпоредбите на чл.2, §1, б. “в“, чл.64, §1, чл.66, б. “а“ и чл.73
от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Това решение постановява, че телекомуникационният оператор дължи ДДС върху сумите,
които събира от клиентите при преждевременно прекратяване на договор с минимален
обвързващ срок и които националното право квалифицира като неустойка. Решението
постановява още, че за целите на косвеното данъчно облагане тези суми се третират като
възнаграждение за вече предоставени услуги и изяснява механизма, по който се формират –
основната месечна вноска по договора с минимален обвързващ срок се умножава по броя на
оставащите месечни вноски в случаите, когато договорът е прекратен от оператора
предсрочно поради виновно неизпълнение на задължението на клиента да заплащане
предоставените му услуги и когато предоставянето на услугите е преустановено. Решението
на СЕС не тълкува разпоредби и не отговаря на въпроси за характера на неустойката и за
съответствието й с общностното, с националното право и с добрите нрави. Поради това,
направеното с това решение тълкуване на чл.2, §1, б. “в“ от Директива 2006/112/ЕО не може
да бъде отнесено към процесния казус и интерпретирано в полза на тезата, поддържана от
жалбоподателя.
2. Според практиката на ВКС, обективирана в решение №110/21.07.2016г.,
постановено по т. д. № 1226/15г., I ТО, неустойката, която е уговорена за предсрочно
прекратяване на договора, излиза извън присъщите й обезпечителната, обезщетителната и
санкционната функция и създава условия за неоснователно обогатяване на оператора, който
след прекратяването на договора е преустановил предоставянето на услуги на длъжника.
Според ВКС, уговорената по този начин неустойката, нарушава принципа за справедливост,
регламентиран в чл.9 от ЗЗД. Отделно от това, трябва да се има предвид, че спорната сума
не компенсира жалбоподателя за действително претърпените от него вреди поради
неизпълнение от длъжника, а пропуснатите от оператора ползи поради едностранното
прекратяване на договора. Поради това, разпореждането, с което съдът отказва да издаде
заповед за изпълнение на така посочените основания, е правилно и обосновано.
3. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че съдът не е зачел действието на
чл.309 от ТЗ. Действително, в настоящия случай и двете страни по договора са търговци, но
това не изключва проверката за нищожност на клаузата за неустойката поради противоречие
с добрите нрави, която съдът дължи по силата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.
По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и трябва да се
отхвърли със следващото от това потвърждаване на процесното разпореждане.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3432/07.07.2021г., постановено от Районен съд –
Бургас по ч. гр. д. № 4811/2021г.
Определението е окончателно и е подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4